Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260087, 10.09.2020 година, град Търговище,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН СЪД, ОСМИ СЪСТАВ
На четиринадесети август две
хиляди и двадесета година:
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар:Женя Иванова
като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 1645 описа за 2019г. на РСТ,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба във
фазата по извършване.
С влязло в сила решение
№ 70/18.02.2020г., постановено по настоящото дело, между съделителите
С. Д( С. ***, със съдебен адрес ***-партер, чрез адв.
Р.М. *** и Л.Д.С. с ЕГН-********** *** е допусната делба на следният
наследствен недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ПИ с идентификатор №
73626.509.46, с площ от 336 кв.м. ведно с изградените в него обекти, заснети с
идентификатори № 73626.509.46.7.1. – апартамент с площ от 104.35 кв.м. на първи
етаж от жилищна сграда, № 73626.509.46.2 с площ от 15 кв.м. – друг вид сграда
за обитаване и № 73626.46.03. с площ от 3 кв.м. – селскостопанска сграда, при
равни квоти: по ½ ид.част за С. Д( С. и Л.Д.С..
В първото по делото
съдебно заседание след допускане на делбата ищцата е предявила претенция към
ответника за заплащане на сумата от 381.23лв., представляваща половината от
дадените от нея средства във връзка със
заснемане на имота и отделните обекти в същия, която е поставена на разглеждане
от съда на осн. чл.346 от ГПК.
В същото заседание е прието за
разглеждане искане за възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК от съделителя Л.Д.С..
Прието за разглеждане е й
искането на ответника по чл. 346 ГПК за заплащане от ищцата съобразно делбената
й квота на стойността на извършени от него подобрения в съсобствения имот в
размер на 6 299 лева.
Ищцата не е направила искане за
възлагане на имота. Моли съда да изнесе имота на публична продан.
По искането на съделителя за възлагане на процесния имот по реда на чл.
349, ал. 2 ГПК:
Основателността на искането по
чл. 349, ал. 2 ГПК е обусловена от доказване от съделителя с възлагателна
претенция на следните кумулативни предпоставки: имотът да е жилище, което е
неподеляемо; съсобствеността да произтича от наследяване; заявилият претенцията
да е живял в жилището към момента на смъртта на наследодателя и да няма друго
жилище. Липсата на което и да е от изброените условия, води до неприложимост на
нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК, респективно - обосновава отхвърляне на искането
за възлагане като неоснователно.
Апартамента – първи жилищен етаж
от къща с идентификатор № 73626.509.46.7.1 и друг вид сграда за обитаване с
идентификатор № 73626.509.2, предмет на делбата, по своя характер са
наследствени. Констатациите, съдържащи се в изслушаните по делото технически
експертизи, налагат категоричен извод, че процесния имот, включващ земя и
сгради – не може да бъде поделен така, за да може всеки от съделителите да
получи дял в натура, т.е. апартамента и другата сграда за обитаване долепена за
него са неподеляеми на два дяла, колкото са съделителите.
Според заключението на вещото лице ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 73626.509.46, е с площ от 336 кв.м. ведно с изградените
в него обекти, заснети с идентификатори № 73626.509.46.7.1. – апартамент с площ
от 74.84кв.м. на първи етаж от жилищна сграда, № 73626.509.46.2 с площ от 15
кв.м. – друг вид сграда за обитаване и № 73626.46.03. с площ от 3 кв.м. –
селскостопанска сграда.
Според вещото лице в
представяната схема № 15-1081048/27.11.2019г., издадена от СГКК-Търговище,
досежно жилището на първи етаж с отразена площ от 89.84 кв.м. има допусната
техническа грешка и дублиране на 15 кв.м. застроена площ, които са прибавени
към площта на жилището. Реалната площ на жилището на първи етаж е 74.84кв.м.
Ответникът Л.Д.С. е направил
искане за възлагане на процесния - апартамент по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, но
не е провел доказване по безспорен начин, че към момента на откриване на
наследството на наследодателите си Гюргена Миланова Цветкова и Дгаган С. Цвятков е живял в процесния апартамент. В тази връзка
липсват доказателства установяващи изискването при откриване на наследството
ответника да е живял в жилището на наследодателите си, разбирано като трайно
фактическо състояние, продължително във времево отношение, установяване и
пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение.
Освен това по делото липсват декларирани данни за установяване на
обстоятелството, че претендиращият възлагането съделител не притежава друго
жилище към момента на извършване на делбата при липса на други данни и
доколкото по делото не е установено противното. При тези обстоятелства и с
оглед липсата на доказателства да е живял в имота при откриване на
наследството, както и отрицателното условие да няма друго жилище (безспорно той
е собственик на втори жилищен етаж от къщата) са достатъчни да обосноват извод
за неоснователност на искането по чл. 349, ал.2 ГПК.
Неоснователността на
възлагателните претенции налага съдът да обсъди възможността за приложение на
останалите законови способи за извършване на делбата.
Относно способа за извършване на
делбата:
Основен принцип при извършване на
делбата според чл. 69, ал. 2 ЗН е всеки съделител да получи своя дял в натура,
доколкото това е възможно. В настоящият случай до делба е допуснат един
недвижим имот – апартамент ведно с дворно място, то и не съществува възможност
всеки от съделителите да получи реален дял (допуснатия до делба имоти да
съответстват на броя на съделителите) и направената претенция за възлагане по
реда на чл. 349 ГПК не е уважена, основният начин на извършване на делбата е
този по чл. 348 ГПК, т. е. изнасяне на публична продан. Извършването на делбата
не чрез жребий и чрез разпределение от съда – чл. 353 ГПК, е тогава приложимо,
когато е налице една от двете алтернативни предпоставки - или невъзможност да
се тегли жребий, или голямо неудобство за това. Разбира се и в хипотезата на
чл. 353 ГПК важи изискването допуснатите до делба имот да съответстват на броя
на съделителите. В случая съделителите са двама, а имота предмет на делбата –
един апартамент.
С оглед изложеното, тъй като
имотът е неподеляем, а страната направилия искане за възлагане не отговаря на
изискванията на чл. 349, ал. 2 ГПК, делбата следва да се извърши по реда на чл.
348 ГПК, като апартамента се изнесе на публична продан и след извършването и
получените суми се разпределят между съделителите съобразно правата им по
решението за допускане на делбата, посочени по-горе.
Относно приетите за разглеждане претенции
по сметки на страните по чл. 346 ГПК :
По претенцията на С.Д.С. по
чл.30, ал.3 от ЗС:
С молба от 13.05.2020г. (лист 73 от делото) ищцата е представила писмени
доказателства – за извършени разходи по заснемане на имота през 2016г., а
именно: 406.46лв.- геодезическо заснемане и схеми, 180лв. – определяне на застроена площ, 144лв.
нанасяне на промени в кадастралната карта и регистър и нанасяне на
самостоятелни обекти; 20лв. за издаване на удостоверение за идентичност и 12лв.
за издаване на договор за покупко-продажба. От общо направените разходи в
размер на 762.46лв., претендира половината от ответника, съответстваща на
притежаваната от него идеална част от имота.
Съгласно нормата на чл.30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите
и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. При това положение се дължат
действително извършените разходи, съобразно частите в съсобствеността, а не
увеличената стойност на имота (ППВС № 6 от 1974 г., ТР № 85 от 1968 г., както и
Решение № 615 от 17.10.2002 г. по гр. д. № 93/2002 г. на ВКС, І ГО).
Доколкото претендираните от ищцата разходи са правени във връзка с
наследствения имот, които ползват
всички съсобственици, половината от посочената сума ищцата следва да получи от
ответника.
Претенцията по сметки е
основателна и доказана в пълен размер поради което следва да се уважи.
По претенцията на ответника Л.Д.С. с правно основание чл. 12, ал.2 от ЗН:
В уточнителната молба по чл. 346 ГПК (лист 88 от делото) достатъчно ясно е
индивидуализирано по основание, вид, размер и период на извършване всяко едно
от перата за претендираната стойност на разноски и подобрения, поради което
искането е редовно. Ответникът е посочил, че строително-ремонтните дейности са извършени от него през
периода 1990г.- 2009г, приживе на майката на страните, без той да притежава
качеството на владелец или държател на делбения имот, но по този начин е
допринесъл за увеличение на наследството и не е възнаграден по друг начин,
поради което му се следва увеличение в пари при делбата.
С оглед въведения в
молбата по чл. 346 ГПК момент на извършването на претендираните разноски и
подобрения - приживе на общата наследодателка Гюргена Цветкова, следва да се
приеме, че предявената претенция е с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН.
Съгласно извършената техническа експертиза подобренията които ответника
твърди, че е извършил са: Общата строителна стойност на
подобренията в имота на ул.“Вит“ №2, извършени от ответника възлиза на 14975.33
лева. След приспадане на процент „овехтяване“ общата строителна стойност на
подобренията в имота на ул.“Вит“ №2, извършени от ответника, възлиза на
8279.68лева. В това число: “Покрив на жилищна сграда“ – 2070.22лв.; „Външна
мазилка, улуци, вод. тръби и др.“ -1168.56лв. „Пътеки, ограда“- 2279.95лв. и
„Укрепване на кухня“ – 2760.95лв.
Въз основа на показанията на
свидетелите М.Г.Н., К.К. К., Я.С. С.
и С.С.С., както и от приложените писмени
доказателства, съдът приема за установено, че процесните подобрения описани от
ответника са извършени със знанието и без противопоставянето на ищцата, която
също е участвала в тях финансово.
Подобренията свързани с
изграждане на покрив на жилищната сграда и външна мазилка, улуци, водосточни
тръби, са направени от ответника, предвид отстъпено му от наследодателите право
на надстрояване на втори жилищен етаж. Къщата е била с покрив и с мазилка при
започване на строежа на втория жилищен етаж и претендираните от ответника
дейности свързани с изграждане на покрив на неговия етаж и мазилка, не са
подобрения, за които следва да отговарят останалите съделители.
От показанията на св.Я.С. и св.С.С. се установи,
че ищцата е изпратила и предала на ответника, чрез своя съпруг(св.С.С.), сумата от 900 евро през 2009г., за укрепване на
кухнята.
Съдът дава вяра на показанията на св.С.С., като
счита че същият не е заинтересован от изхода на спора, поради факта, че с
ответницата живеят разделени вече 22 години, макар формално да са съпрузи и
твърди, че лично е предал сумата на ответника.
Съдът не дава вяра на твърденията на св.Я.С., досежно изпратена сума от
250лв. на брат й, която последният е предал на ответника, за поставяне на
прозорци на кухнята, доколкото същата е заинтересована от изхода на спора.
Представените от ответника доказателства относно обстоятелството, че описаните
подобрения - изграждане на ограда, пътеки и укрепване на кухнята са извършени
именно от него /показанията на всички свидетели и заключението на единичната
съдебно-техническа експертиза./ са достатъчни.
Подобренията и необходимите разноски увеличават стойността на имота и
сумата за тях съставлява задължение за цялата делбена маса, което трябва да
бъде понесено от всички съделители съобразно с дяловете им. Поради това наследникът,
който е извършил подобренията и необходимите разноски може да иска от другите
наследници само сумата, която се припада на техните дялове (другите
наследници). За сумата, която се следва на неговия дял той не може да
претендира, тъй като е налице сливане на качеството кредитор и длъжник. Оттук
сумите за извършените от ответника подобрения и необходими разноски са дължими
от ищцата, и се разпределят съобразно квотите на двамата съделители, т.е - по
1/2 ид.ч. за ответника и ищцата. При това положение за 1/2 ид.ч. от
подобренията за ограда, пътеки и кухня на стойност 5040.90лв., съответстваща на
дела на ищцата в съсобствената вещ, тя дължи на ответника заплащане на сумата
от 2520.45лв.
От свидетелските показания на св.С.С. се
установи, че ищцата е предала на брат си (ответника), чрез него сумата от 900
евро (1762.47лв. равностойност в лева), за укрепване на кухнята.
Следователно
претенцията спрямо нея се явява основателна до размер на 758лв. В останалата
част и до пълният претендиран размер от 6299лв., представляваща подобренията и
необходимите разноски за процесния делбен имот, претенцията по чл.12, ал.2 от ЗН се явява неоснователна.
По разноските:
Съгласно чл. 355 ГПК страните
заплащат разноските по извършването на делбата съобразно стойността на дяловете
им, а по присъединените искове (по претенциите по сметки) - разноските се
определят по чл. 78 ГПК - дължат се съразмерно на уважената и отхвърлената част
от исковете.
На основание чл. 355, изр. първо ГПК, всяка от страните по делото дължи държавна такса в размер на 4% от
пазарната стойност на делбения имот, общо 2728лв., съобразно дела си в
съсобствеността, като ищцата и ответника дължат държавна такса в размер на 1364лв.
На основание чл. 355 изр.2, вр.
чл. 78 ГПК и чл.10 от Тарифа за държавните такси които се събират от съдилищата
по ГПК, и ищцата и ответника следва да заплатят държавни такса от 4% върху
уважената част от претенциите по сметки, в размер на 20лв., всеки един.
И двете страни са претендирали
разноски, като по делото са представени само доказателства за внесени хонорари
за вещи лица. До приключване на делото не са представени доказателства от
страните за реално направени разноски за процесуално представителство поради
което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на Л.Д.С. с ЕГН-********** ***, по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане
на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ПИ с идентификатор № 73626.509.46, с площ от
336 кв.м. ведно с изградените в него обекти, заснети с идентификатори №
73626.509.46.7.1. – апартамент с площ от 74.84кв.м. на първи етаж от жилищна
сграда, № 73626.509.46.2 с площ от 15 кв.м. – друг вид сграда за обитаване и №
73626.46.03. с площ от 3 кв.м. – селскостопанска сграда, предмет на делбата,
като неоснователна.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следният недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
73626.509.46, с площ от 336 кв.м. ведно с изградените в него обекти, заснети с
идентификатори № 73626.509.46.7.1. – апартамент с площ от 74.84кв.м. на първи
етаж от жилищна сграда, № 73626.509.46.2 с площ от 15 кв.м. – друг вид сграда
за обитаване и № 73626.46.03. с площ от 3 кв.м. – селскостопанска сграда, като
след извършване на проданта получената сума се разпредели между съделителите,
съобразно делбените им части: по 1/2 идеални части за С. Д( С. и 1/2 идеална
част за Л.Д.С..
ОСЪЖДА съделителя Л.Д.С. с ЕГН-********** ***, да заплати на съделителката С. Д( С. ***, със съдебен адрес ***-партер, чрез
адв.Р.М., сумата
от 381.23лв. представляваща извършени административни разходи по заснемане
на имота, през 2016г., на основание чл.346 от ГПК във вр. с чл. 30, ал.3 ЗС
ОСЪЖДА съделителката С. Д( С. ***, със съдебен адрес ***-партер,
чрез адв.Р.М. да заплати на съделителя
Л.Д.С. с ЕГН-********** ***, сумата 758лв.,
представляваща парично уравнение за приноса му за увеличение на
наследството-стойността на делбения
имот-дворно място с построените в него жилищна сграда и стопански постройки, с
пл.сн.№ 73626.509.46 по плана на гр.Търговище, съразмерно на дела й в
собствеността, на осн.чл.346 от ГПК във вр.с чл.12, ал.2 от ЗН, като в
останалата част и до пълният претендиран размер от 6299лв., отхвърля
претенцията като неоснователна.
ОСЪЖДА С. Д(
С. ***, със съдебен адрес ***-партер, чрез адв.Р.М.,
да заплати на основание чл. 355, изр.1 ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС-Търговище сумата
от 1364 лв., представляваща държавна такса в размер на 4% от пазарната
стойност на делбения имот съобразно дела й в съсобствеността, както и сумата от 20лв., държавна такса
върху уважената част за присъединения иск, на осн. чл.355, изр.2 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.Д.С.
с ЕГН-********** *** да заплати на основание чл. 355, изр.1 ГПК в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Търговище сумата от 1364лв., представляваща държавна такса в размер на 4% от
пазарната стойност на делбения имот съобразно дела му в съсобствеността, както и сумата от 20лв., държавна такса
върху уважената част за присъединения иск, на осн. чл.355, изр.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Търговищки окръжен съд на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :