РЕШЕНИЕ
№ ………………
Гр. София, 12.7.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в публично съдебно заседание на седми юни
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
При секретаря Антоанета Петрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11957
по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл. 534, ал. 1 ТЗ от ищеца „М.“ ООД срещу ответниците
К.Ф. и С.Ф. за осъждане на ответниците да платят
солидарно на ищеца сумата от 170612,91 лв. ведно със законната лихва от
12.09.2017г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 13.09.2010г. ответниците са издали в в негова
полза запис на заповед с падеж на предявяване, изтекъл по арг.
от 487, ал. 1 ТЗ на 13.09.2011г. Поемателят не е
упражнил в 3-годишен срок правата по ценната книга, поради което за него е
налице интерес от събиране на сумата по заповедта по реда на чл. 534, ал. 1 ТЗ.
Ценната книга съдържала законоизискуемите реквизити и
надлежно легитимирала ищеца като поемател.
Ответниците К.Ф. и С.Ф.,
чрез особен представител адв. Д., оспорват исковете.
Посочват, че съдът дължи да обсъди значението на печата на „А.“ ООД и дали
същият не легитимирал дружеството като издател.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже издаден от
ответниците запис на заповед с реквизити по чл. 535 ТЗ, падеж на поетото задължение, погасяване по давност в 3-годишен срок от
падежа на правото да претендира сумата по заповедта.
Няма факти и обстоятелства,
установяването на които да е в доказателствената
тежест на ответника.
Претендираната по делото
отговорност е основана на правилата на менителничното
неоснователно обогатяване – чл.534 ТЗ. Предпоставките за уважаване на иска са:
наличието на действителен менителничен ефект; менителничния иск да е погасен по давност (прескрибиран менителничен ефект)
или не са извършени необходими действия по запазване на правата по тях (преюдицирани менителнични
ефекти); приносителят на менителничния ефект търпи
вреда, поради невъзможност да реализира минителничните
си имуществени права, поради прескрибиране и преюдициране на менителничния
ефект.
От приложения по делото препис на запис
на заповедсе установява, че той съдържа
наименованието „запис на заповед“ в текста на документа, безусловно обещание да
се плати сумата от 170612,91 лв. от издателите (ответниците
С.Ф., ЕГН **********, с посочена лична карта и постоянен адрес и К.Ф., ЕГН **********,
с посочена лична карта и постоянен адрес), дата на издаване (13.09.2010г.),
място на издаване (гр. София, общ. София, обл. София,
ул. „******, България), посочване, че е платим на предявяване, името на лицето,
на което трябва да се плати („М.“ ООД, с посочен идентификационен номер,
седалище и адрес на управление), подписа на издателите. Следователно, на осн. чл. 535 във връзка с чл. 536, ал. 1, ал. 2, ал. 3 ТЗ,
документът съдържа всички изискуеми по закон реквизити, поради което съдът
приема, че е налице валиден менителничен ефект.
Следователно, налице е първата предпоставка за уважаване на иска.
Ответниците не навеждат
твърдения за наличие на каузално правоотношение между страните, не е направено
такова твърдение и от ищеца. При отсъствие на твърдение за съществуване на каузално правоотношение
между страните осъществяваната от решаващия съд проверка следва да бъде ограничена
единствено в рамките на въведените от длъжника абсолютни менителнични
възражения (в т. см. Решение № 133 от
5.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 104/2011 г., II т. о., ТК, докладчик
председателят В.А.).
Съдът не споделя
доводите на представителя на ответниците, че печатът
на „А.“ ООД задължавал посоченото дружество по записа на заповед като особен
поръчител по менителничната сделка. Съгласно чл. 484,
ал. 1 ТЗ менителничното поръчителство се изразява с
думите „като поръчител“ или с друг равнозначен израз и трябва да се подпише от
поръчителя, а съгласно ал. 2 подписът на лицевата страна на менителницата се
смята за поръчителство, освен ако е на платеца или на издателя. Менителничните ефекти са формални писмени актове и спрямо
тях се поставят строги изисквания за форма и за наличието на определени
реквизити в акта, за съдържанието на които, законът постановява императивни
норми. В конкретния случай, от текста на записа на заповед по никакъв начин не може
да се направи извод, че дружеството „А.“ ООД се е задължило като поръчител. Ответниците К.Ф. и С.Ф. са подписали по един път записа на
заповед като изрично са посочени като издатели на записа на заповед.
Не се споделят и доводите, че печатът на
„А.“ ООД отричал безусловния характер на задължението, поето солидарно от К. и С.
Филактови. Дори да се приеме, че този печат е
индикация за каузална сделка, по повод на която е издаден записът на заповед,
тази добавка не накърнява реквизита по чл. 535, т. 2 ТЗ, не се отразява на
безусловния характер на обещанието за плащане на посочената парична сума, на
пораждане действието на поетото задължение за плащане, което не е под условие и
произтича единствено от менителничния ефект, както и
не опорочава абстрактното менителнично задължение.
На осн. чл.
487, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 537 ТЗ срокът за
предявяване на записа на заповед е изтекъл на 13.09.2011г. Не е спорно между страните, че в срок от три години, считано от
13.09.2011г. ищецът не е предприел действия за реализиране на правата си по
записа на заповед; върху записа не са и извършвани отбелязвания за погасяване
на произтичащото от съдържанието му задължение за плащане на сумата по записа.
Съгласно чл.531, ал.1 ТЗ във вр. с чл. 537 ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се
погасяват с изтичането на тригодишна давност от падежа, т.е. считано от
13.09.2011г. срокът за погасителната давност тече от този момент. С подадения
отговор, ответниците оспорват предявените искове,
което, предвид и изтеклия тригодишен срок от падежа на записа на заповед,
обуславя и правото на приносителя на ценната книга да предяви специалния менителничен иск за неоснователно обогатяване срещу
платеца, предоставен му с нормата на чл. 534, ал. 1 ТЗ. Погасяването на правото
на приносителя на запис на заповед на пряк иск по чл. 531, ал. 1 ТЗ е онзи юридически факт, от който за последния възниква право на
специалния субсидиарен иск за неоснователно
обогатяване по чл.
534, ал. 1 ГПК срещу издателя на ефекта до размера на
инкорпорираното в същия парично вземане, с което настъпилата в патримониума му вреда, довела до увеличаване имуществото на
платеца-издател се съизмерява, като наличието или не
на предхождащ го неуспешно проведен пряк менителничен
иск, респ. неуспешно принудително изпълнение е правно ирелевантно
(в т. см. Решение
№ 320 от 17.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 161/2009 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията В.А.). Следователно, налице е и втората предпоставка за
уважаване на иска.
По отношение на последната предпоставка:
Постоянна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС, че в производството по
иска с правно основание чл. 534 ТЗ, за разлика от исковете за неоснователно
обогатяване по чл. 55 - 59 ЗЗД, не подлежи на изследване степента
на обедняване и обогатяване и съотношението между тях; имало ли е размяна на
имуществени блага от единия патримониум в другия,
като вредата се изразява това, че имуществото на приносителя не може да се
увеличи с паричната сума по ефекта, а обогатяването на издателя, че не е
изплатил сумата за погасяване на задължението поради пропуск да бъдат извършени
необходими действия за запазване на преките менителнични
права от ползуващото се лице. В този смисъл са Решение № 42/7.04.2009 г. по т.д. №
453/2008 г. на ВКС, ТК - II т. о., Решение № 135/20.12.2010 г. по т.д. №
13/2010 г. на ВКС, ТК - I т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ответниците
не навеждат твърдения за плащане на сумата по записа на заповед, което обуславя
наличието и на тази предпоставка.
Във връзка с
гореизложеното, съдът приема, че са налице предпоставките за уважаване на иска
по чл. 534, ал. 1 ТЗ, поради което, същият следва да бъде уважен.
Право на
разноски при този изход от спора има ищецът, който е претендирал такива за
държавна такса и за особен представител. Следва да му се присъди сумата от
11768,04 лв. - съдебно-деловодни разноски, от която: 6824.52 лв. – за държавна
такса и 4943,52 лв. - за особен представител.
.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Ф., ЕГН **********,*** и К.Ф., ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на „М.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, по
сметка: IBAN: ***, BIC: ***, „Р. Б.“ ЕАД на основание чл. 534, ал. 1,
предложение първо ТЗ, сумата от
170 612,91 лв., ведно със законна лихва за периода от 12.09.2017 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 11768,04 лв. – съдебно-деловодни
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: