Р Е Ш Е
Н И Е № 21/16.2.2022 г.
Гр.
Ямбол, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският административен съд, първи
състав, в публично заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря В. Митева, разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 328 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Д.П.П. *** против Решение № 2153-28-105/23.11.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му
против Разпореждане № РП–2-28-01017962/15.10.2021 на Ръководителя на контрола
по разходите на ДОО при ТП на НОИ, гр. Ямбол. Твърди се, че същото е незаконосъобразно,
тъй като сумите, от които е разпоредено да се извърши прихващането
представляват парично обезщетение поради заболяване, което представлява
вземане, произтичащо от социално осигуряване, респ. неподлежащо на принудително
изпълнение по реда на ДОПК и на прихващане, тъй като липсва съгласието на
оспорващия за това. Твърди се също, че Разпореждане № 1059-28-2/24.02.2021 г. и
Разпореждане № 281-00-246-10/22.12.2020 г. не са връчвани на П., което
представлява нарушение на процесуалните правила, както и че вземането е
погасено по давност. Иска се отмяна на оспореното решение и на потвърдено с
него разпореждане и присъждане на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят П., редовно призован, не се явява. Упълномощения
от него процесуален представител поддържа
жалбата изцяло на основанията, изложени в същата.
Ответната
страна, редовно призована, не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание. В депозираното писмено
становище жалбата се оспорва изцяло.
Счита, че същата е неоснователна и като такава, не следва да бъде уважавана. Сочи се, че разпорежданията по чл. 114 и чл.
117, ал. 1, т. 2 от КСО са годно изпълнително основание независимо дали са обжалвани и дали са влезли в законна сила. Претендира се и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След
като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На
08.11.2021 г., видно от приложеното известие за доставяне № ИД PS 8600 00W7MU E, на жалбоподателя П. било връчено
Разпореждане № РП-2-28-01017962/15.10.2021 г., издадено от Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО в ТД на НОИ
– Ямбол, с което на осн. чл. 114, ал. 5 от КСО е
разпоредено да се прихване от
изискуемите вземания на П. от държавното обществено осигуряване, представляващи
парични обезщетения поради общо заболяване за периода м. септември и за месец
октомври 2021 г. в размер на 114.20 лева главница за м. октомври и 571.00 лева
за м. септември. В мотивите към
разпореждането изрично е посочено, че
дължимото вземане е установено с Разпореждане № 281-00-246-10/22.12.2020
г., издадено на основание чл. 114, ал. 3 от КСО, като сумата, която подлежи на
възстановяване представлява парично обезщетение за безработица по чл. 54б от КСО и е в размер на 19 106.09 лева, от които 13 892.23 лева главница
и 5 213.86 лева лихва, начислена към датата на издаването на
разпореждането (22.12.2020 г.).
Против Разпореждане № РП-2-28-01017962/15.10.2021 г.,
издадено от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТД на НОИ – Ямбол, П. е подал жалба до Директора на ТП на НОИ –
Ямбол, в което посочил, че същото е незаконосъобразно, тъй като Разпореждане № 281-00-246-10/22.12.2020
г. не му е връчвано, както и че обезщетението за общо заболяване е единствения
му доход.
С Решение № 2153-28-105/23.11.2021 г.,
Директорът на ТП на НОИ – Ямбол е оставил жалбата на Д.П. без уважение, като е
приел, че по силата на изричната и специална норма на чл. 114а, ал. 1 от КСО
(редакция, съгласно ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017
г.) забраната за налагане на запори върху паричните обезщетения и помощите,
изплащани по КСО и извършването на удръжки, не се прилага за задължения на
лицата към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както
и при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО. Посочено е също, че
с разпоредбата на чл. 117а от КСО законодателят е предвидил предварително
изпълнение на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО, а с
разпоредбата на чл. 118а от КСО е предвидил и предварително изпълнение на
решенията на ръководителя на териториалното поделение на НОИ за разпореждания
по чл. 117, ал. 1, т. 2. Именно
това решение е предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство.
Към делото са приложени и Разпореждане
№ 281-00-246-10/22.12.2020 г. и Разпореждане
№ 1059-28-2/24.02.2021 г., и двете на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Ямбол. С първото от тях е разпоредено на
жалбоподателя да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за
безработица за периода от 28.12.2015 г. до 17.03.2017 г. в размер на
13 892.23 лева главница и 5 213.86 лева дължима лихва от датата на неоснователно
полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. С второто
разпореждане, на осн. чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО са
отменени Разпореждане № 281-00-246-3/28.06.2016 г., с което на Д.П. е отпуснато
парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО за времето от 28.12.2015
г. до 27.09.2016 г. в размер на 74.29 лева дневно и Разпореждане №
281-00-246-7/09.03.2017 г. за възстановяване
на изплащането на паричното обезщетение за безработица за времето от
13.11.2016 г. до17.03.2017 г. в размер на 74.29 лева месечно. Въпросните две
разпореждания (от 24.02.2021 г. и от 22.12.2020 г.), видно от приложените към
делото известия за доставяне, са били изпратени на жалбоподателя на
адреса, посочен от самия него в заявлението
за отпускане на паричното обезщетение за безработица, но и двете писма са се
върнали като непотърсени. По делото са приложени и Съобщение № 4016-28-11/12.02.2021 г., с което П.
е уведомен, че в 7 – дневен срок от поставянето му следва да се яви в ТП на НОИ
– Ямбол, за да му бъде връчено
Разпореждане № 281-00-246-10/22.12.2020 г., както и Протокол № 4016-28-4#1/12.02.2021 г. и Протокол № 4016-28-4#2/19.02.2021 г., от които е видно, че същото е било поставено и съответно свалено на 12.02.2021 г. и на
19.02.2021 г.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
В
съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му на всички основания
по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
За
да е законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства на целта на закона.
В
конкретния казус предмет на оспорване е Решение № 2153-28-105/23.11.2021 г. на Директора на ТП на НОИ. Съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал.1, т. 2, б. „д” от КСО, пред ръководителя на
съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на
неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98,
ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за прихващане по чл. 114, ал. 5, като ал. 3 от
същия текст регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите
или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Оспореното
решение е издадено от Директора на ТП на
НОИ – Ямбол, поради което съдът намира, че то е издадено от компетентен орган
по чл. 117 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също
е издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Решението – предмет на жалбата е и законосъобразно. Става
въпрос за следното:
Видно
от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно
с лихвата по чл. 113, а според ал. 3 на чл. 114 от КСО за възстановяване на сумите
по ал. 1 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по
разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално
поделение на НОИ, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на
поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14 –
дневен срок от връчването му, като в тези случаи не се съставя ревизионен акт
за начет по чл. 110, ал. 1. Дължимите суми по разпореждания, които не са
погасени доброволно, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110,
ал. 5, т. 1 от КСО или по реда на ДОПК, или чрез прихващане от изискуеми
вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване, като прихващането,
видно от ал. 5 на чл. 114 от КСО се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното териториално
поделение на НОИ, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на
поделението.
Разпореждането
по чл. 114, ал. 3 от КСО е изпълнително основание, което е изрично предвидено в
чл. 209, ал. 2, т. 7 от ДОПК, според който принудително изпълнение се
предприема въз основа на разпореждане за събиране на суми, издадено от органите
на НОИ, независимо дали е обжалвано. Такова е в случая Разпореждане № 281-00-246-10/22.12.2020
г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Ямбол. Дали
същото е връчено на жалбоподателя П. и дали то е влязло в сила е обстоятелство, което не се отразява на законосъобразността
на издаденото впоследствие Разпореждане
за прихващане № РП-2-28-01017962/15.10.2021 г., тъй като
евентуалното обжалване не спира
изпълнението му.
Видно
от разпоредбата на чл. 114, ал. 5 от КСО, дължимите суми по разпореждания,
които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително
изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на ДОПК,
или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното
обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя
на поделението. В настоящия случай това
е сторено с Разпореждане № РП-2-28-01017962/15.10.2021 г. на Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Ямбол, което е редовно съобщено на
неговия адресат. По делото липсват каквито
и да било доказателства, че П., след като е узнал за издаденото Разпореждане №
281-00-246-10/22.12.2020 г. е предприел
действия по доброволно изпълнение на задължението си. Липсват дори и твърдения
в тази насока.
В
съдебната практика прихващането на основание чл. 114, ал. 5 от КСО се възприема
като способ на принудително изпълнение, тъй като само осигурителният орган има
право с едностранно волеизявление да удовлетвори вземането си. Длъжникът не
може да компенсира с едностранно волеизявление свое публично задължение към ДОО
с насрещното си частно вземане от ДОО. Забраната за принудително изпълнение
върху обезщетенията по социалното осигуряване, установена в чл. 213, ал. 2, т.
1 от ДОПК се прилага в производствата по принудително изпълнение по реда на
ДОПК, но не намира субсидиарно приложение при
принудителното изпълнение по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО. По силата на
изричната специална норма на чл. 114а, ал. 1 от КСО, върху паричните
обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори
по реда на ГПК и ДОПК или да се извършват други удръжки освен за задължения към
държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и за
прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5.
В
настоящия случай съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 114, ал. 5 от КСО,
при която непогасената доброволно сума може да бъде прихваната от изискуемите вземания на жалбоподателя П. от ДОО за
парично обезщетение поради общо заболяване. Едва ако не може да бъде извършено
прихващане, установените с разпореждането задължения ще подлежат на
принудително изпълнение по реда на ДОПК.
Що
се отнася до твърдението в жалбата, че вземането на НОИ е погасено по давност,
съдът намира същото за неоснователно. Видно от разпоредбата на чл. 115, ал. 1
от КСО, вземанията на НОИ за неправилно извършвани осигурителни плащания,
неоснователно изплатени парични обезщетение и надвзети пенсии и лихвите върху
тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят.
С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от
1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват
всички вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в
случаите, когато задължението е разсрочено или изпълнението е спряно по искане
на длъжника. Ал. 3 на чл. 115 от КСО пък предвижда, че давността се прекъсва с
влизането в сила на разпореждането за установяване на вземането (т.1) и с
предприемане на действия по принудително изпълнение (т. 3), а в ал. 4 е посочено,
че давността спира да тече: 1. при обжалване – докато продължава спорът относно
вземането и 2. когато е образувано друго административно или съдебно
производство, от което зависи издаването на разпореждане или отпускане на
парично обезщетение или помощ по този кодекс.
Погасителната
давност е материалноправен
институт, като специалната уредба на чл. 115, ал. 1 от КСО е приложима по
отношение на всеки отделен период, за който се претендира, че е изтекла такава
давност и за всяко едно такова вземане.
В
настоящия казус, видно от данните по делото, вземането на НОИ е за период от
28.12.2015 г. до 27.06.2016 г. и от 13.11.2016 г. до 17.03.2017 г. При това
положение петгодишният давностен срок за
неправилно изплатеното парично обезщетение за безработица за 2015 г. започва да тече на 01.01.2016
г. и изтича на 31.12.2020 г., а за това от 2016 г. е започва да тече на 01.01.2017 г. и изтича на 31.12.2021 г. Видно
от данните по делото обаче, Разпореждане № 281-00-246-10, с което е разпоредено П. да възстанови недобросъвестно полученото
парично обезщетение за безработица е
постановено на 22.12.2020 г., т.е. преди изтичането на петгодишния давностен срок. Като се съобрази обстоятелството, че последният е бил и спиран
предвид водените производства от страна на П., свързани с обжалване на Разпореждане № 281-00-246-8/05.03.2020 г. за
отмяната на разпореждането за отпускане на паричното обезщетение за безработица
и Разпореждане№ 281-00-246-9/05.03.2020 г., с което е отказано отпускането на
такова обезщетение (адм. д. № 186/2020 г.
и адм. д. № 193/2020 г., и двете на
Административен съд – Ямбол), което представлява период от 07.04.2020 г. до
26.11.2020 г. (седем месеца и 19 дни), следва да се приеме, че вземането на НОИ
не е погасено по давност, тъй като при това положение петгодишният давностен срок изтича на 31.07.2021 г., а Разпореждане №
281-00-246-10/ 22.12.2020 г., с което е установено вземането, като
необжалвано, е влязло в сила на 02.03.2021 г. (след
съобщаване по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО) и съобразно разпоредбата на чл.
115, ал. 4 във вр. с чл. 115, ал. 3, т. 1 от КСО е
започнала да тече нова давност.
С
оглед изложеното съдът намира, че
оспореното решение на Директора на НОИ – Ямбол и потвърденото с него
разпореждане са напълно законосъобразни и обосновани. Подадената жалба е
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена
При този изход на делото и чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната
страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които
препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим
от горното, Я А С, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.П.П.
*** против Решение № 2153-28-105/23.11.2021 г. на Директора на ТП на НОИ, гр.
Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане № РП–2-28-01017962/15.10.2021
на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ, гр. Ямбол.
ОСЪЖДА
Д.П.П. да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ, гр.
ЯМБОЛ сумата от 100 (сто) лева,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете