№ …………......
гр. Варна,
..............................г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВАРНА, VІІ тричленен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
С участието на прокурора при Окръжна прокуратура
- Варна
СИЛВИЯН ИВАНОВ и при секретаря Светла Великова, разгледа докладваното от съдия
Т. Димитрова кас.
адм. нак. д. № 1585/2022 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба от „РОСАТОМ“ ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от Н.Н.Н.,
подадена чрез адв. Л.П. – ВАК, срещу Решение № 713 от
30.05.2022 г., постановено по АНД № 20223110201075/2022 г. на Районен съд –
Варна (РС – Варна), с което е изменено Наказателно
постановление № 03-013859 от 09.06.2021 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ Варна, като е намалена наложената имуществена санкция от 5 000
лв. на 1 500 лева и на страните са присъдени разноски съразмерно на
уважената/отхвърлена част от жалбата.
С жалбата се настоява, че решението е незаконосъобразно и неправилно, като
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение
на материалния закон. Настоява се, че НП не отговаря на съдържателните
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, а актът за установяване на
административното нарушение (АУАН) – на чл. 42, т. 4 ЗАНН. Сочи се, че
своевременно е оспорено извършването на нарушението и възприетата от
административнонаказващия орган фактическа обстановка. Изтъква се, че с
недопускане събирането на свидетелски показания от А.Б., районният съд е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Поддържа се, че към
момента на проверката от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна А.Б.
не е изпълнявал трудова функция въз основа на сключен писмен трудов договор,
като страните са нямали трудово-правни взаимоотношения и към датата и часа на
проверката такива не са обективирани в писмен трудов договор. Според касатора
отразеното в АУАН и в НП описание на съответните обстоятелства не може да се
счита за пълно и точно, защото не съдържа данни за това дали лицето е имало
писмен трудов договор, както и дали същият е бил сключен към момента на
проверката, или не. Сочи се, че отразенитте в АУАН и в НП фактически
констатации не съответстват на правната квалификация, приета от наказващия
орган, защото не е ясно кое нарушение е прието за осъществено към момента на
проверката – дали по чл. 63, ал. 2, във вр. с ал. 1, пр. първо или във вр. с
ал. 1, пр. второ от КТ. Настоява се, че не се установява да е бил сключен
писмен трудов договор към момента на проверката, поради което следва да се
заключи, че това би съставлявало друго нарушение, а не вмененото по чл. 63, ал.
2 КТ. Изтъква се, че наличието на сключен писмен трудов договор е предпоставка
за изпълнението на задължението на работодателя за изпращане на уведомлението
до ТД на НАП и за съобразяване на забраната по чл. 63, ал. 2 КТ. Искането е да
бъде отменено решението на РС – Варна и да се отмени изцяло НП, алтернативно –
при установяване на процесуални нарушения, да се върне делото за ново
разглеждане от въззивния съд, с указания да се призове А.Б..
Ответникът –
Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, представляван от ст. юриск. Б. Н., в съдебно
заседание поддържа неоснователност на жалбата и прави искане за оставяне в сила
на обжалваното решение на ВРС като правилно и законосъобразно. Според ответника
нарушението на трудовото законодателство е констатирано с АУАН и правилно
решаващият съд не е допуснал искания свидетел, защото това се установява от събраните
по делото писмени доказателства – трудов договор, декларация и справка от ТД на
НАП Варна. Претендира се присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Участващият
по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба,
тъй като решението е постановено при спазване на процесуалните правила и закона
и няма основание за неговата отмяна.
Административният съд,
като прецени доводите на страните, фактите, изведени от РС - Варна от събраните
по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на
наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на
касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице, участвало във
въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради
което е процесуално допустима.
С измененото от РС – Варна НП за извършено от „РОСАТОМ“ ЕООД нарушение на
чл. 63, ал. 2 КТ, на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 КТ, на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева.
Нарушението според НП се изразява в това, че дружеството в качеството на
работодател е допуснало до работа лицето А.Д.Б с ЕГН ********** на длъжност „мазач“
в строителен обект: жилищен комплекс терасите тяло Б1, находящ се в УПИ VІ-67,
кв. 1, с идентификатор 10135.4019.109 по плана на местност Терасите, р-н
Владислав Варненчик, гр. Варна, преди да е предоставено копие от уведомлението
по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. Според НП нарушението е извършено
на 17.05.2021 г., във визирания строителен обект, а като доказателства са
посочени декларацията от А.Д.Б., Трудов договор № 153/17.05.2021 г. и справка
от ТД на НАП.
РС – Варна приема, че при провеждане на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
като НП и АУАН са издадени от компетентни органи и в законоустановените
срокове, съдържат формално изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН,
обстоятелствената им част отговаря на разпоредителната. Направен е извод, че са
посочени всички съставомерни признаци на нарушението и всички относими към тях
факти, като нарушението е индивидуализирано по начин, позволяващ на наказаното
лице да разбере в какво се изразява то и срещу какво да се защитава.
Въззивният съд приема, че описаната в НП фактическа обстановка се
установява и потвърждава от доказателствата по делото, както и че правилно е
приложен материалният закон – установява се осъществяване на състава на
нарушението по чл. 63, ал. 2 КТ, което е наказуемо по чл. 414, ал. 3 КТ.
За неоснователно е прието възражението на наказаното дружество, че към
датата на нарушението е нямало сключен трудов договор с работника и съответно
работодателят не може да отговаря за нарушение, че не бил връчил заверено копие
от уведомление. Въззивният съд се позовава на писмената декларация на Б. за
наличието на сключен трудов договор, уговорени възнаграждение, почивка и
работно време, както и на справката за приети уведомления на НАП на дата
17.05.2021 г. в 15:27 ч., от която справка се установява, че работодателят
„РОСАТОМ“ ЕООД е изпратил до ТД на НАП Варна уведомление за сключен трудов
договор с Б..
За да измени измени НП, като намали определената имуществена санкция до
законоустановения минимум от 1 500 лева, въззивният съд приема, че наложеното
наказание е несправедливо. Този извод РС – Варна е обосновал със следните
съображения: не се констатират отегчаващи отговорността обстоятелства;
определеният размер на наказанието - два пъти по-високо от минималния размер, е
напълно несъответен на тежестта на нарушението; не са отчетени смекчаващите
обстоятелства – работникът е постъпил на работа същия ден, трудовият договор е
изпратен за регистриране в НАП, регистриран е и нарушението е отстранено
незабавно след установяването му; от нарушението не са настъпили вредни
последици; нарушението на дружеството е първо.
Касационната жалба е неоснователна.
Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно като постановено при правилно
приложение на материалния закон и при липса на допуснато
съществено нарушение на процесуални правила, т.е. при липса на касационните
основания за отмяната му съгласно чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.
РС – Варна е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства
по делото, извършил е правилна преценка на релевантните по делото факти, които
се правилно са изведени от всички относими доказателства (разгледани поотделно
и в тяхната съвкупност) и правилно съдът е отнесъл фактите към правото.
Касационният състав на съда споделя мотивите на РС – Варна и препраща към
тях на основание чл. 221, ал. 2 АПК по отношение недопускането на съществени
нарушения на процесуалните правила, осъществяването на състава на вмененото
нарушение, както и за неправилно определяне единствено на размера на наложената
имуществена санкция.
Неоснователно
касаторът твърди, че описанието на нарушението в АУАН и в НП не съответства на
изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като не способства за
яснота на вмененото за извършено нарушение.
Недвусмислено
от описанието на нарушението и в АУАН, и в НП се установява, че вмененото на
дружеството административно нарушение се състои в нарушаване на забраната по
чл. 63, ал. 2 КТ - работодателят да не допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави уведомлението по чл. 62, ал. 3 за сключен
трудов договор, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите. АУАН и НП съдържат описание на всички елементи от състава на
нарушението – посочено е лицето работодател, лицето работник, датата на
допускане до изпълнение на трудовите функции от работника, както и факта на
непредставяне на работника на уведомлението до ТД на НАП за сключения трудов
договор. В НП са посочени и доказателствата, потвърждаващи осъществяването на
процесното административно нарушение.
В хода на
административнонаказателното производство не е бил спорен фактът на наличието
на трудово правоотношение по сключен трудов договор. В декларация си от
17.05.2021 г., попълнена в 13:50 ч по време на проверката работникът А.Д.Б е
посочил кой е работодателят, за когото работи, от кога, на каква длъжност, на
кой обект, на каква длъжност работи, какви са почивните му дни и почивки в
работния ден, както и размерът на месечното трудово възнаграждение. Към
административнонаказателната преписка е приложен и представен именно от
работодателя Трудов договор № 153/17.05.2021 г. с А.Д.Б.,
съдържащ и уговорка работникът да постъпи на работа в 9:00 ч на 17.05.2021 г. и
да изпълнява, считано от тази дата, задълженията си по трудовия договор.
Безспорно се
установява по делото извършването на вмененото нарушение.
Към момента
на извършената от инспектори по труда проверка – 17.05.2021 г., 13:50 часа,
уведомлението за сключения на 17.05.2021 г. трудов договор между дружеството-касатор
и А.Д.Б не е било изпратено до ТД на НАП Варна, въпреки това А.Б. е допуснат до
работа на строителния обект. Процесното уведомление е прието от ТД на НАП,
съответно заверено на 17.05.2021 г. два часа по-късно - в 15:27 ч.
От декларацията
на лицето, справката за приети от ТД на НАП Варна уведомления от 17.05.2021 г.,
трудовия договор и показанията на свидетеля-актосъставител се установява
описаната в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка във връзка
с процесното нарушение.
Неоснователно
касаторът поддържа, че не е осъществено нарушението.
Съдът
намира, че твърдението на наказаното дружество пред въззивната и касационната
инстанции за липсата на сключен писмен трудов договор към момента на проверката
от служителите на ДИТ – Варна, е защитна теза, която не намира подкрепа в
приобщените по делото писмени доказателства. Както се посочи, в хода на
административнонакателното производство не е бил спорен фактът на наличие на
сключен писмен трудов договор, а и този факт се установява от писмените
доказателства, изхождащи именно от работника и от работодателя, както и от
свидетелските показания на актосъставителя.
Несъстоятелно
е възражението на касатора за допуснато от въззивната инстанция съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните
права на наказаното дружеството с недопускането на разпит на лицето – работник А.Б.
за установяване на момента на сключване на писмения трудов договор. Едва в
съдебното производство по обжалване на НП наказаното дружество - работодател въвежда
тезата за неустановеност на момента на сключване на писмения трудов договор.
След като самият работодател е представил въпросния трудов договор, с уговорка
за постъпване на работа в 09:00 ч. на 17.05.2021 г., т.е. много преди
декларирането на същата дата в 13:50 ч. от работника на наличието на трудов
договор, то опровергаването със свидетелски показания на факта на наличието на
сключен писмен трудов договор към момента на проверката, се явява недопустимо,
а и предвид установяващото се от писмените и гласни доказателства по делото - не
е необходимо.
От показанията
на свидетеля Д.И.И. – съставил АУАН, се установява, че когато са разговаряли
със завареното на строителния обект лице – А.Б., работещият е заявил, че има
сключен писмен трудов договор. Освен това, по принцип показанията на лицето А.Б.
като свидетел, следва да бъдат ценени през призмата на заинтересоваността му
като работник в наказаното дружество. В несъответствие с правилата за
логическото мислене е А.Б. изрично да декларира наличието на сключен трудов
договор, въпреки неподписването от него на такъв, и същевременно да декларира,
че не е получил заверено уведомление и екземпляр от сключения писмен трудов
договор. Ако въобще не е бил сключен писмен трудов договор, а А.Б. е решил да
посочи в декларацията си, че има такъв, за да „помогне“ и да не вреди на
работодателя си., то не е логически обосновано да не посочи в писмената си
декларация и че е получил и заверено уведомление и екземпляр от сключения
писмен договор.
При извършената служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния
закон, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатират пороци.
Решението е постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право
на въззивна жалба, при правилно приложение на материален закон.
Решението на
районния съд като правилно следва да се остави в сила.
С оглед
изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗАНН, във връзка с
чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на
Дирекция „ИТ“ Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. По делото не е представен писмен отговор по
касационната жалба. Юрисконсулта,
представляващ ответника по делото, се яви в открито съдебно заседание, но съдът съобрази конкретния обем на
процесуалното представителство, както и че спорът не се
отличава с фактическа и правна сложност.
На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, административният
съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
713 от 30.05.2022 г., постановено по АНД № 20223110201075/2022 г. на Районен
съд – Варна.
ОСЪЖДА
„РОСАТОМ“ ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от Н.Н.Н., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева,
представляваща направени разноски по КАНД № 1585/2020 г. на АдмС - Варна за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.