РЕШЕНИЕ
гр. София, 03.07.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б
вьззивен състав, в публичното заседание на
единадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
мл.
съдия МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. № 11503 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 141713/14.06.2019 г., постановено по гр. д. № 68833/2018 г. по описа
на СРС, ГО, 120 състав са отхвърлени предявените от Б.Г.Г., ЕГН **********,
срещу „П.и.б.“ АД, ЕИК *******, искове, с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД,
за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени на 07.12.2016 г. от неправомерно образувано заповедно
производство и наложен запор върху дружествени дялове, чрез виновни
противоправни действия и бездействия от страна на служители на ответното
дружество, възникнали като пряка и непосредствена последица от отказ на
служители на ответника и иск, с правно основание чл. 86 ЗЗД, за обезщетение за
забава върху главницата от 5000 лв., считано от 24.01.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
С
решението, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, Б.Г.Г., ЕГН **********, е
осъден да заплати в полза на „П.и.б.“ АД, ЕИК *******, сумата от 150 лв„
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното
производство.
Срещу
решението е депозирана въззивна жалба от Б.Г.Г., с която същото се обжалва в
цялост. Излагат се съображения за неправилност на първоинстанционното съдебно
решение. Поддържа се, че в хода на първоинстанционното производство се
установило, че няма друго основание да му бъде отказано предоставянето на
кредитна карта от други кредитни институции, освен неправомерно фигуриращата
лоша кредитна история срещу името му в ЦКР на БНБ. Сочи се, че във връзка с
неправомерното поведение на ответника е бил ограничен за ползването на услуги, при
пътувания извън страната, за които е необходимо наличието на кредитна карта.
Моли се за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и за уважаване на
предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от „П.и.б.“ АД, ЕИК *******, чрез редовно упълномощен
процесуален представител - юрк. Ивайло Христов, с който се поддържа, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Излагат се
съображения, че правилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е
представил доказателства за претърпените от него неимуществени вреди, чието обезщетяване
се претендира в производството. Поддържа се, че недоказан е и размерът на
претърпените неимуществени вреди. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално
- легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно.
СРС, Гражданско отделение, 120 състав е бил сезиран е обективно
кумулативно съединени искове, е правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на
лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект,
който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД
гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или
бездействие) на лицата. Когато при изпълнение на така възложената работа е
допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е
по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда
тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума
на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди
противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има
обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка
е която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в
подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването
им от отговорност. Юридическите лица отговарят по чл. 4,9 ЗЗД за вредите,
причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им
работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил
тези вреди.
Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на
възложителя за причинени вреди, причинени при или по повод на уговорената
работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически
факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2)
противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената
сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет); 4)
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
имуществени и неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния
съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна,
необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение
на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45,
ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило
вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.
За да отхвърли исковите претенции, районният съд е приел, че по делото
не е установено ответникът да е злоупотребил с процесуалните си права, както и
че ищецът не е ангажирал доказателства за претърпени неимуществени вреди, вследствие
поведението на ответника.
Видно от доказателствата по делото, през 2015 г. ищецът е предявил иск
срещу ответника, като е претендирал прогласяване на нищожност на договорни
клаузи от договор за банков кредит № 393/07.07.2008 г. и връщане на
неоснователно получената от банката сума в размер на 1 739, 55 лв. Въз основа
на исковата молба е образувано гр. д. № 21112/2015 г. по описа на СРС, ГО, 45
състав. В срока за отговор на исковата молба, на 07.04.2016 г., ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, в който е предявил насрещен иск за
осъждане на ищеца да му заплати сумата от 639,17 лв. - главница и 269,97 лв. -
просрочена лихва. С решение № 237592 от 09.10.2017 г., влязло в сила на
02.11.2017 г., съдът е обявил за нищожни договорни клаузи от договор за банков
кредит № 393/07.07.2008 г. и е уважил иска за сумата от 1 739,55 лв. С
решението съдът е отхвърлил насрещния иск на ответника.
Установява се от доказателства по делото и че на 17.08.2016 г.
ответникът е подал заявление по реда на чл. 417 ГПК, с което е претендирал
заплащане на сумата от 639.17 лв. - просрочена главница, 9.39 лв. - просрочена
договорна лихва за периода 21.03.2009 г. - 07.07.2013 г., просрочена
наказателна лихва в размер на 451.38 лв. за периода 08.07.2013 г. - 16.08.2016
г., както и законна лихва върху главницата, считано от 17.08.2016 г. до
изплащане на вземането. В заявлението е посочено, че вземането е по Договор за
банков кредит № 000LD-R-000393/07.07.2008 г., падежирал изцяло на 07.07.2013 г. Издадена е заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
14.09.2016 г. и е издаден изпълнителен лист въз основа на същата.
С възражение от 28.12.2016 г. ищецът е поискал спиране на
принудителното изпълнение по изп.д. № 20168440403963 по описа на ЧСИ С.Я., per. № 844 на КЧСИ.
С искова молба, депозирана на 27.02.2017 г. ответната банка е предявила
установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК, за установяване вземането по
оспорената заповед по чл. 417 ГПК. С Молба, вх. № 5040708/17.03.2017 г. „П.и.б.“
АД е оттеглило предявените от нея искове, по чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК,
и е поискало прекратяване на производството по делото, като е Определение от
20.04.2017 г. 35-ти състав е прекратил производството по гр. д. № 12280/2017 г.
и е обезсилил издадената по ч. гр. д. № 46334/2016 г. на СРС, 35 състав заповед
по чл. 417 ГПК и издадения въз основа на същата изпълнителен лист.
Определението е влязло в сила на 17.05.2017 г.
Видно от приложените заверени преписи на изп.д. № 20168440403963 по
описа на ЧСИ С.Я., същото е образувано по молба на ответната банка срещу ищеца въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 14.09.2016 г. по посоченото по-горе
частно гражданско дело на 35-ти състав на СРС.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото е установено, че ответникът
е подал заявление по реда на чл. 417 ГПК, след като е предявил насрещен иск за същите
суми в образуваното срещу него исково производство. Действията на ответника не
са добросъвестно упражняване на права и поведението му е укоримо с оглед
обществени интерес.
Същевременно
въззивният съд споделя изложените в мотивите на първоинстанционния съд съображения относно липсата на доказателства за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към
тях. Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
Ищецът е навел
твърдения, че във връзка с неправомерното поведение на ответника е бил
ограничен в използването на услуги, за които е необходимо наличието на кредитна
карта при пътувания извън страната. Ищецът е ангажирал доказателства, че е
напускал пределите на страната в периода 2016 г. - 2018 г. Същевременно липсват
доказателства досежно обстоятелството, че на ищеца е било необходимо
използването на кредитна карта при пътуванията му извън страната. По делото не
са събрани гласни доказателствени средства, не са представени и документи, от
които да се установи нуждата на ищеца от използване на кредитна карта, както и
че липсата на такава карта му е създала негативни преживявания. В този смисъл
по делото не се доказва пълно и главно, че ищецът е изпитвал цитираните в
исковата молба унижения и стрес при посещение на банкови институции.
Претендираното от ищеца обезщетение по повод невъзможността му да се ползва от
услугите, предоставящи банковите институции в страната, следва да бъде
установено от същия по реда и способите на ГПК, кооето не е сторено в
конкретния случай.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има
въззиваемата страна, която претендира юрисконсултско възнаграждение, за което
съдът определя, по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 100 лв.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 141713/14.06.2019 г., постановено по гр. д.
№ 68833/2018 г. по описа на СРС, ГО, 120 състав.
ОСЪЖДА Б.Г.Г., ЕГН **********, да заплати на „П.и.б.“ АД,
ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв. - разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.