Р Е     Ш    Е     Н     И     Е

 

гр.ПАЗАРДЖИК  17.07.2018г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК наказателна колегия в публично заседание на десети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                                         

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОМСАЛОВ

 

 

 

при секретаря:Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от СЪДИЯТА АНД № 703 по описа за 2018г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по чл.59 и след. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 4 - 861 от 28.03.2018г. на Директора на Областно пътно управление Пазарджик на „Д. ***“ ЕООД, ЕИК: ****, гр.Пазарджик, ул.“КН.М.Л.“ № ***, ет.*, ап.**, представлявано от Н.Л.Т., ЕГН: ********** – управител  е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл.54 ал.1 от Закона за пътищата във връзка с чл.53 ал.1 от Закона за пътищата и във връзка с чл.18 ал.1 и чл.26 ал.2 т.2 б.“б“ от същия закон.

Срещу НП е подадена жалба от „Д. ***“ ЕООД, гр.Пазарджик, с която се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното постановление и се моли да бъде отменено. Твърди се в жалбата, че жалбоподателят не е извършил посоченото адм.нарушение, твърди се също така, че при издаването на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено процесуално нарушение. Това е така, тъй като е нарушена разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като не са посочени всички релевантни за нарушението факти в постановлението. Твърди се също така, че АНО не е доказал, че обекта попада в обслужващата зона на пътя, тъй като не е ясен критерият според който АНО е определил точното местоположение на обекта и отстоянието му от пътя. Моли се съдът да отмени постановлението.

 В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли съдът да отмени постановлението. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Представя писмени бележки.

Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съдът да потвърди НП. Сочи доказателства в подкрепя на твърденията си. Представя писмени бележки.

Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

 

 

Жалбата е основателна .

На 15.11.2017г. в 11:30 часа била извършена проверка от св.Е.К., в присъствието на св.Д.М. и двамата служители на ОПУ Пазарджик на обект стопанисван от жалб.“Д. ***“ ЕООД, находящ се в близост до път І-8 в посока от гр.Пазарджик към гр.Пловдив. При извършване на проверката св.К. и М. разговаряли с управителя на дружеството-жалбоподател Н.Л.Т. и установили, че обекта представлява автокъща, която била заградена с мрежа. Мястото било чакълирано и имало врата от към пътя. Вътре имало постройка. В обекта имало паркирани автомобили. Проверката приключила, като проверяващите съставили Констативен протокол от 15.11.2017г., в който отразили, че дружеството-жалбоподател експлоатира обекта без разрешително за експлоатация в нарушение на Закона за пътищата. Св.К. съставил също така АУАН, който представителят на дружеството-жалбоподател Н.Т. отказал да подпише и това обстоятелство било отразено в акта с подпис на свидетел. В акта било посочено, че на 15.11.2017г. в 11.30 часа на път І-8 „Пазарджик – Пловдив“  на км.193+323 дясно, без разрешение от Администрацията, управляваща пътя АПИ София, ОПУ Пазарджик, фирмата „Д. ***“ ЕООД експлоатира търговски крайпътен обект и пътна връзка към него. Възоснова на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, с което АНО приел, че дружеството-жалбоподател е извършило адм.нарушение по чл.54 ал.1 от Закона за пътищата във връзка с чл.53 ал.1 от Закона за пътищата във връзка с чл.18 ал.1 и чл.26 ал.2 т.2 б.“б“ от същия закон и на основание посочения тест от закона му наложил имуществена санкция в размер на 3000 лв.

 

По делото са разпитани като свидетели Е.Я.К. и Д.М., които в показанията си установяват, че обекта се експлоатира без необходимото разрешение по Закона за пътищата. Свидетелите Е.К. и Д.М. обаче не установяват точното разстояние от обекта до републиканския път. Св.К. твърди, че „Обектът е на не повече от 30 метра – приблизително, от края на асфалтовата настилка. Не съм го мерил точно“. По нататък в показанията си св.К. завява следното „Смятам, че обектът е под 50 метра, защото в течение на годините съм си изработил като окомер. За разстоянията, които преценявам. За това и уточних, че не съм го мерил с уред. Не съм мерил разстоянието с уред, на око съм преценил“. Св.М. от своя страна твърди следното по отношение на местонахождението на процесния обект: „Ние си имаме километриране на републиканските пътища и този километър, на който е обекта, е определен още при предишни проверки……При предишни проверки на същия обект е установено, че километърът е този, който е посочен в НП“. По нататък в показанията си св.М. твърди следното : „При предишни проверки сме мерили разстоянието от обхвата на пътя до границата на имота. По време на тази проверка не си спомням да сме извършвали измерване на разстоянието от обхвата на пътя до границата на обекта. Не си спомням кога са извършвани предишните проверки“. Съдът не кредитира показанията на св.К. и М. относно разстоянието от обхвата на пътя до обекта, тъй като и двамата свидетели твърдят, че не е било извършено измерване с техническо средство, като св.К. установява, че е измерил разстоянието на око, а св.М. твърди, че измерването е извършено при предишни проверки, като не си спомня кога са били извършени проверките. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели относно това, че обекта е бил експлоатиран без разрешение по Закона за пътищата, тъй като такова разрешително липсва по делото, а и не се спори от страните по делото, че обекта е нямал разрешително.

 

 По делото е разпитан като свидетел Л. Делов Т., който твърди в показанията си, че е баща на управителя на дружеството и че е пристигнал в обекта, след като проверяващите са си тръгнали. Твърди също така, че има проект в Общината за изграждане на второстепенен път, който да бъде успореден на републиканския и да обслужва проектите.

 

  По делото са приети като писмени доказателства – копие от нотариален акт, копие от скица на поземлен имот № 2781/28.05.2009г., копие от скица на поземлен имот № 15-345333-15.07.2016г., копие от скица на сграда № 15-345342-15.07.2016г., копие от Удостоверение № 221/16.12.2011г., копие от констативен протокол за извършена проверка от 15.11.2017г., копие от заповед № РД-16-21 от 22.02.2017г. на и.д.директор ОПУ, копие от пълномощно № П-18/14.02.2017г., копие от писмо изх.№ 1596 от 12.08.2010г., копие от писмо изх.№ 2284 от 08.10.2012г., копие от писмо изх.№ 720/04.04.2016г., копие от писмо изх.№ 512/13.03.2017г., извлечение от търговския регистър, копие от разпечатка от интернет – авто***н сайт „***“, писмо изх.№ 10-00-110/11.06.2018г. на Кмета на Община Пазарджик, писмо изх.№ 20-36929/11.06.2018г. на началник СГКК – Пазарджик, извадка от он-лайн сайта на агенцията по геодезия, картография и кадастър.

 

 

             Горната фактическа обстановка съдът възприе възоснова частично от показанията на св.Е.К. и Д.М., показанията на св.Л. Делов Т. и писмените доказателства по делото.

 

 

           При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на адм.нарушение по чл.54 ал.1 от Закона за пътищата във връзка с чл.53 ал.1 от Закона за пътищата и във връзка с чл.18 ал.1 и чл.26 ал.2 т.2 б.“б“ от същия закон по следните съображения:

 

              По делото е установено, че към 15.11.2017г. дружеството- жалбоподател е експлоатирало процесния обект без разрешение от Администрацията, управляваща пътя – ОПУ Пазарджик.

              По делото обаче не е доказано, че обекта е бил на такова разстояние от обхвата на пътя, че да попада в неговата обслужваща зона и експлоатацията му да изисква разрешение от ОПУ Пазарджик. Това е така, тъй като обслужваща зона на пътя, който в случая е първи клас е 50 метра след края на обхвата на пътя. Съгласно чл.7 от Закона пътищата „Републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии и селищните образувания имат от двете си страни обслужващи зони.

(2) Обслужващата зона обхваща ивицата земна площ с широчина 100 м при автомагистралите и 50 м при другите републикански пътища, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края на неговия обхват.“.

В случая АНО е издал постановлението без да се извърши надлежно техническо измерване на разстоянието от обекта до обхвата на пътя, поради което постановлението се явява необосновано. В тази връзка от показанията на двамата свидетели Е.К. и Д.М. се установява, че при проверката на 15.11.2017г., при която е било констатирано нарушението и е бил съставен АУАН не е било извършено техническо измерване на разстоянието от обекта до пътя. Двамата свидетели твърдят, че обекта попада в обслужващата зона, която е 50 метра, но без да са извършили измерване. Св.К. твърди, че е измерил разстоянието на око, а св.М. твърди, че разстоянието е било измерено при предишни проверки, като не си спомня кога са били. При това положение съдът намира, че в случая АНО е издал постановлението без да се извърши надлежно измерване на разстоянието от обекта до пътя, поради което не може да се прецени дали обекта попада в обслужващата зона. Св.М. твърди, че това разстояние се установява от скиците, но на същите не е отразено разстоянието от обекта до пътя, поради което скицата не представлява надлежен документ удостоверяващ разстоянието от обекта до пътя. Още по малко обективно и точно би било измерването на разстоянието на око според субективната преценка на св.К.. Това измерване не дава възможност на съда да прецени дали обекта се намира в обслужващата зона.  В случая единствено едно техническо измерване документирано и удостоверено по съответния ред би било релевантно и може да бъде ценено като обективно и отговарящо на действителността. Това измерване е следвало обаче да бъде извършено преди съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, тъй като в противен случай би се нарушило правото на защита на жалбоподателят. Установяването на това разстояние не може да бъде извършено в хода на делото, тъй като съдът действа като въззивна инстанция и не може да променя фактите описани в постановлението от АНО.

          Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано, тъй като не е подкрепено с надлежни доказателства относно факти, което съставляват елементи на състава на нарушението.

           По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да бъде отменено, а жалбата на „Д. ***“ ЕООД гр.Пазарджик  уважена като основателна .

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

         

            ОТМЕНЯ наказателно постановление № 4 - 861 от 28.03.2018г. на Директора на Областно пътно управление Пазарджик, с което на „Д. ***“ ЕООД, ЕИК: ****, гр.Пазарджик, ул.“КН.М.Л.“ № **, ет.*, ап.**, представлявано от Н.Л.Т., ЕГН: ********** – управител  е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл.54 ал.1 от Закона за пътищата във връзка с чл.53 ал.1 от Закона за пътищата и във връзка с чл.18 ал.1 и чл.26 ал.2 т.2 б.“б“ от същия закон.

 

            Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.

 

                                       

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: