М О Т И В И

към ПРИСЪДА № 1 от 13.01.2020 година

  по НОХД № 825/2019 година на Районен съд (РС) – Свиленград

 

С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 230/2019 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 818/2019 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, М.С.– Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинения на Р.М.И., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, неженен, с основно образование, ЕГН **********, осъждан, за това, че

- в условията на продължавано престъпление на 24/25.05.2019 година в град Свиленград, област Хасково, на два пъти се съвкупил с лице от женски пол - Н.С.Ж. ***, като я е принудил към това със сила - душене по врата, удари с юмруци в областта на главата и бутане със сила на леглото и заплашване – „***!”, „***!”, „**!”, „***!”, като е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в травматично избиване на зъби (първи горен ляв и първи долен десен зъби), без които е затруднено дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 2, вр.ал. 1, т. 2, вр.чл. 26, ал. 1 от НК и

- на 24/25.05.2019 година в град Свиленград, област Хасково, не изпълнил Заповед за защита срещу домашното насилие № 1/11.01.2018 година на РС - Свиленград, издадена въз основа на Решение № 7/11.01.2018 година по гражданско дело (гр.д.) № 833/2017 година по описа на РС - Свиленград, влязло в законна сила на 15.02.2018 година, с която Съдът го задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н.С.Ж. с ЕГН ********** *** и го отстранява от съвместно обитаваното жилище, находящо се на адрес: град Свиленград, ул.„*” № *, област Хасково, за срок от 18 месеца, считано от 11.01.2018 година и му забранява да приближава на разстояние по–малко от 50 м. Н.С.Ж.,***, местоработата й и местата й за социални контакти и отдих, за срок от 18 месеца, считано  от 11.01.2018 година, като се приближил на разстояние по–малко от 50 м. до Н.С.Ж., влязъл в жилището, което обитава в град Свиленград, ул.„Елин Пелин” № 7, област Хасково и извършил акт на домашно (физическо) насилие спрямо Н.С.Ж. - престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.

Ход на делото е даден в съответствие с разпоредбата на чл. 247в, ал. 3 от НПК, тъй като пострадалият Н.С.Ж. не е намерена на посочените от нея адреси за призоваване в страната.

В съдебно заседание подсъдимият Р.М.И. и служебният му защитник – адвокат А.Й., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти. Молят за определяне на минимални по размери наказания „Лишаване от свобода” за всяко от двете престъпления – предмет на настоящото производство, съответно, предвидени в Специолната част и в Общата част на НК, които след редукцията им на основание чл. 58а от НК да да бъдат кумулирани. Сочи се какво следва да бъде съдбата на веществените доказателства – тези, собственост на пострадалото лице Ж. следва да й бъдат върнати след влизане на Присъдата в сила, а останалите такива - да бъдат приложени по делото. Сочи, че разноските следва да бъдат възложени на подсъдимия.

В последната си дума подсъдимият моли да му бъдат наложени справедливи наказания, след което да бъдат кумулирани като определеното общо наказание да търпи при първоначален „общ” режим. Изразява съжалението си по отношение на случилото се.

    Участващият в съдебно заседание пред РС – Свиленград Прокурор М.С.в хода на съдебните прения поддържа обвиненията, така както са предявени с ОА. Изразява становище същите да са безспорно доказани от обективна и субективна страна по отношение на подсъдимия, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и установени съставомерните – обективни и субективни признаци на вменените престъпления по възведените правни квалификации, така също и тяхното извършване и авторството им в лицето на подсъдимия. Поради това, Прокурорът пледира за признаването му за виновен и осъждането му, като му бъдат наложени предвидените в чл. 152, ал. 3 от НК и в чл. 296, ал. 1 от НК наказания, които да се индивидуализират при условията на чл. 54 от НК, а именно „Лишаване от свобода” съоветно около 5 години и около 1 година, като не се приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК и с редукцията, предвидена в чл. 58а от НК. От Съда се иска да приложи разпоредбата на чл. 25, вр.чл. 23 от НК. Сочи, че веществените доказателства, собственост на пострадалото лице Ж., следва да й бъдат върнати след влизане на Присъдата в сила, а останалите такива - да бъдат приложени по делото. Направените по делото разноски за експертизи намира, че следва да бъдат възложени на подсъдимия.

Производството в съдебната си фаза е протекло по реда на диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено съгласие от подсъдимия и неговия защитник в открито съдебно заседание, след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на основание чл. 370, ал. 1 от НПК.  Поради това разглеждането на делото, по посочения особен процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от привлечения подсъдим, като същото и Съдът е уважил, след изслушването на страните, постановявайки нарочен Съдебен акт за провеждане на съкратено съдебно следствие във фактически състав на цялостно признание на фактите от обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства тях. Т.е.  на основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията на подсъдимия Р.М.И. се подкрепят от събраните в ДП доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА. 

Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия индивидуално самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371,  т. 2 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на ОА, приема за установено от фактическа страна, следното, така както и се твърди в същия:

Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 1468 от 17.12.2019 година, издадена от Бюро за съдимост при Районен съд – Свиленград, подсъдимият е осъждан многократно за престъпления против собствеността, като последно му е наложено наказание „Лишаване от свобода”, което е постановено да бъде изтърпяно ефективно – същото е изтърпяно на 18.07.2014 година.

Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, подсъдимият към дата 26.05.2019 година няма деца, не притежава недвижими имоти, движимо имущество, в т.ч. моторни превозни средства, с единична стойност над 1 000 лв., ценни книжа, дялове в дружество, парични средства по банкови сметки и няма доходи.

Видно от Характеристичната справка, изготвена от Полицейския инспектро Желязко Пачов - служител в РУ – Свиленград, подсъдимият към датата на изготвянето й не се издирва от органите на Полицията и няма наложени забрани за напускане на страната, но има криминална и съдебна регистрации.

Подсъдимият Р.М.И. и пострадалият Н.С.Ж. живеят във фактическо съжителство без да имат сключен граждански брак и обитават заедно постройка, находяща се в град Свиленград, област Хасково, на улица „Иглика” № 12. Двамата нямат никакви проблеми с връзката си, но през месец март 2017 година свидетелят Ж. заминава да работи в Гърция. Когато се връща на 16.11.2017 година отива в дома на майката на подсъдимия И.,*** и го заварва пиян. И. започва да й крещи и да я обижда, казвайки й, че е проститутка, заплашва я, че ако не му даде парите, които е изкарала в Гърция ще я убие. След случилото се свидетелят Ж. се прибира в общия им дом, находящ се в град Свиленград, област Хасково, на улица „*” № * но подсъдимият Р.И. я последва и й нанеся побой. След завръщането на Ж. от Гърция отношенията й с И. се влошават. Последният започва системно да злоупотребява с алкохол и постоянно тормози Ж.. Предвид влошените по между им отношения през 2017 година Ж. ***,  с  която иска спрямо съжителя й да бъдат приложени мерките  по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) за упражнени от него актове на домашно насилие спрямо нея. Във  връзка  с  подадената Молба е образувано гр.д. № 833/2017 година. С  Решение № 7 от 11.01.2018 година по посоченото гр.д. на подсъдимия са  наложени следните мерки за защита по ЗЗДН: да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н.С.Ж.; отстраняване от съвместно обитаваното жилище от него и свидетеля Ж.,*** и забрана да се  приближава на разстояние по–малко от 50 м. от нея и местоработата й и местата й за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, считано от 11.01.2018 година. Издадена е и Заповед за защита с № 1 от същата дата, която е връчена на И. *** на 19.01.2018 година, като същият е и предупреден с Протокол да се въздържа от актове на домашно насилие спрямо Н.Ж. (видно от документите, приложени по посоченото гр.д.).

Въпреки, че след постановеното горепосочено Решение на Съда, свидетелят Ж. и подсъдимият И. се разделят, И. продължава да преследва Ж. като когато я види по улиците я заплашва, че ще я убие, ще я направи саката, че няма да види хубаво ако не продължи да  съжителства с него. За да избегне бъдещи проблеми, Ж. отново заминава да работи в Гърция и се връща на 28.02.2019 година като остава да живее в  дома на сестра си в квартал „Гарата” в град Свиленград, област Хасково, който дом се намира в непосредствена близост до дома на Ж. ***, който е обитавала заедно с И..

На 21.05.2019 година Ж. решава да си потърси жилище под наем в  град Свиленград, област Хасково. Тъй като познава свидетеля Д.А.А., последната я приема в дома си, като приблизително от същата дата Ж. живее на квартира в жилище, находящо се в град Свиленград, област Хасково, на улица „*” № *, стопанисвано от свидетелите Д.А.и дъщеря й Г.А.А.. Ж. обитава дървена  постройка - работилница, разположена в имота на свидетеля Д.А.и по-точно в югозападната част на вътрешния двор на имота. Място е мизерно, без баня и тоалетна, без електричество, като в постройката, която е с размери 2.90м./4.50 м. има легло с един стар матрак и стара покъщнина – печка тип „чудо”, въртящ се стол, детско легло. Входната врата към постройката е дървена от дъски, като не се заключва, може да се постави канитар, на тъкав няма. Вързана е само с връвка.

Тъй като в съвместното жилището, обитавано от Ж. ***, Ж. има оставени дрехи, решава да посети работното място на подсъдимия в град Свиленград, за да говори с него да си ги вземе.

На 23.05.2019 година около 19.30 часа Ж. търси И. на  работното му място, като същият по това време работи в склад за  безалкохолни напитки и бира. Намира го и иска от него да й предаде личните вещи, но същият отказва. При което Ж. му заявява, че ще подаде Жалба до полицията и си тръгва.

На следващия ден - на 24.05.2019 година, по същото време  Ж. отново посещава работното място на И.. Изчаква го да се върне, тъй като е на разнос. Двамата се срещат и разговарят, като Ж. иска отново от него да й предаде личните вещи, но същият отказва, заявявайки й: „***!”. При което Ж. отново му заявява, че ще подаде Жалба до полицията и тръгва. И. я последва и двамата вървят пеша движейки се по улица „Елин Пелин” в град Свиленград и аптека „Гален”, като по това време са забелязани от свидетеля Г.Д.Д.– служител на РУ - Свиленград. И. продължава да следва Ж. като същата на два пъти му предлага да вземе такси и да отиде до обитаваното от тях съвместно жилище, за да й донесе личния багаж, като стигайки до кафе „Али Баба” същият се съгласява. И. се качва на неуставен таксиметров автомобил и казва на Ж. да го изчака до бензиностанция „Петрол” в град Свиленград, където ще й предаде багажа.

След около половин час, на същия ден, двамата се срещат на уговореното място, като И. слиза от таксито, което паркира на улица „Драган Цанков” в град Свиленград, област Хасково и й дава багажа, като Ж. се качва в същото такси и продължива сама. Таксито я откарва до квартирата й, находяща се в близост до бензиностанция „Петрол”, тъй като Ж. не иска И. да знае къде живее. След като слиза с багажа си до квартирата си, И. се озовава пред нея. Ж. се опитва да го прогони, но И. настоява да разбере къде живее и като вижда влизането й в дома на улица „Елин Пелин” № 7 си тръгва.

Същата вечер на 24.05.2019 година около 21.00 часа, И. в нетрезво състояние посещава квартирата на Ж., която току-що е вечеряла. Същата чува кучешки лай от двора и малко след това И. влиза през незаключената вратата на дървената постройка, която обитава, като връвката, с която е вързана вратата се развързва. Ж. се разкрещява на И., казвайки му да напусне жилището й, но същият отказва и остава при нея. Ж. е облечена в тъмно сив на цвят клин и туника с тигрови елементи и прашки. След като влиза в дома на Ж., И. затваря след себе си входната дървена врата и сяда на леглото, като Ж. остава права. Същата изпитва силно притеснение и уплаха от поведението на И. и му казва да си върви, но той отказва, заявявайки й: „***”. След като за пореден път му казва да си тръгва той й заявява: „***!”. Тъй като в бараката няма осветление и е тъмно, Ж. се опитва да отиде до входната врата на барака, за да избяга, но не успява, при което И. я застига, хваща я силно за ръката и я блъска на дървеното легло с матрака. Ж. се разкрещява, като виковете й са дочути от свидетелите Д.А.и дъщеря й Г.А., които са в двуетажната жилищна сграда в същия имот, но които не обръщат внимание. Ж. се съпротивлява, като се опитва да стане от леглото, но И. я хваща за гърлото и започнал да я души, при което тя не може повече да вика. Прави втори неуспешен опит да се изправи от леглото и на третия път се опитва да се отскубне от ръцете му, избутвайки го с крака в гърдите, при което за малко се освобождава и успява да извика за помощ. Тогава И. й нанеся три - четири удара с юмрук в областта на главата, след което последват няколко удара отново с юмрук в областта на лицето, в резултат на които й избива първи горен ляв и първи долен десен зъби, които падат на пода. При съприкосновението на юмрука на И. със зъбите на пострадалия Ж., по ръката му остаават драскотини и наранявания. Ж. крещи за помощ, но никой не се отзова на виковете й. Тогава И. й каза да се съблече и да облече някаква рокля, но същата отказва заявявайки му, че няма да си облича рокля и че не желае да прави секс с него. В това време И. й заявява, че ще вземе това, което е негово, казвайки й: „***!”. Отново Ж. му отказва, при което И. я бута с ръката и тя пада на леглото. И. ляга върху нея, като започва да й дърпа клина, събличайки го против волята  й, при което Ж. го удря с ръка в лицето и с една чехла, която й попада под ръка. Въпреки съпротивата от нейна страна, И. я съблича и започва да я целува по врата, въпреки нейното нежелание и явно изразено несъгласие, като тя усеща възбудения му полов член. И. е много ядосан от нежеланието на Ж. и съпротивата й. Изправя се, съблича дрехите си, като остава гол, при което поставя презерватив на половия си член и отново ляга върху Ж., като насилствено прониква във влагалището й, при което тя изпитва силна болка. Половият  акт продължава 15-20 минути, като по средата И. маха презерватива, след което продължава съвкуплението със Ж. и еякулира (свършва) в нея, след което сяда на леглото и си пали цигара. Ж. се разплаква от насилствения спрямо нея полов акт и също сяда на леглото. И. я заплашва, казвайки й да спре да плаче и  заявявайки й: „***!”. След като си изпушва цигарата И. отново извършва насилствен полов акт спрямо Ж., като за втори път се съвкупява с нея против волята й, заплашвайки я по гореописания начин, като отново еякулира (свършва) в нея. Ж. започва да повръща кръв. След което И. остава през цялата нощ в дома на Ж., като през цялото време не й дава да стане от леглото, нито да посети тоалетна, при което се налага Ж. да уринира в кофа вътре в бараката.

На 25.05.2019 година сутринта около 09.00 часа, И. пита Ж. дали ще подаде Жалба спрямо него в полицията и същата от страх лъже, че няма, за да си тръгне по–бързо от дома й.

След като И. напуска въпросната барака и си тръгва, Ж. прибира избитите й от И. два зъба, взема ги в себе си и посещава РУ-Свиленград, където сигнализира за извършените спрямо нея престъпления от И.. Приетият съгнал е заведен в Дневника за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ при РУ – Свиленград, като е отбелязано, че се касае за изнасилване, извършено от страна на И.. Малко след това подсъдимият е издирен от органите на реда и задържан.

Видно от Заключението на вещото лице по назначената  Съдебномедицинска експертиза на живо лице № 178/2019г от дата 25.05.2019 година при прегледа на Н.С.Ж. се установява, външен полов орган на раждала жена, без видими травматични или от друг произход увреждания. Травматично избиване на първи горен ляв и първи долен десен зъби. Състоянието на девствената ципа и външния полов орган не изключват възможността с Н.С.Ж. да са извършени две полови сношения по времето и мястото, които същата съобщава при прегледа й. Травмата в областта на устатата, водеща до избиване на два зъба е причинена от действие с твърд тъп предмет, може да се дължи на един или повече удари с юмрук, по начина, времето и обстоятелствата, посочени от Ж.. Причинено е избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето по смисъла  на  чл. 129 от  НК.

Видно от Заключението на вещото лице по назначената  Съдебномедицинска експертиза на живо лице № 182/2019г от дата 26.05.2019 година при прегледа на Р.М.И. се установява дорзална  повърхност на първата фаланга на пети пръст на дясната ръка - охлузване с надигната тъмночервена коричка 3/1 мм., между основите на първите фаланги на 4 и 5 пети пръсти на същата ръка има драскотина с нежна тъмночервена коричка и дължина 5 мм., две охлузвания с вид на драскотина по гърба на дясната ръка на И.. Описаните драскотини са причинени от действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при удар върху зъбните редици при инцидент, по начина, времето и при обстоятелствата, описани в материалите по ДП.

Съгласно Заключение на назначената и извършена ДНК експертиза № PG234/DNA/24092019 в „Проген” ООД на веществени доказателства, а именно: тампон от влагалищен секрет, иззет от Н.С.Ж.; биологичен материал - епителни клетки, иззети с Протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 10.07.2019 година от Н.С.Ж. и биологичен материал - епителни клетки, иззети с Протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 10.07.2019 година от Р.  М.  И., е видно, че за влагалищен тампон,  регистриран като обект PG-234-1/2019, се определя частичен ДНК профил на лице от женски пол като визуализираните алели съвпадат с алелите от ДНК профила на Н.С.Ж.. Частичният ДНК профил показва, че биологичният материал по тампона е деградирал при което доказателственият тест за наличие на човешка сперма не може да се произнесе дали по тампона има наличие на сперма. 

Съгласно Заключение на назначената и извършена допълнителна ДНК експертиза № PG267/DNA/09102019 в „Проген” ООД на веществени доказателства,  а именно: клин, презерватив и  опаковка и мокра кърпа с  кафеникаво червеникави петна, иззети с Протокол за оглед на местопроизшествие на дата 25.05.2019 година, е установено, че за клин, регистриран като обект № PG-267-1-1/2019 и мокра кърпичка, регистрирана като обект № PG-267-3-1/2019, се доказва наличие на човешка сперма. За обект № PG-267-3-1/2019 (мокра кърпичка) предварителната бензидинова проба за наличие на кръв е положителна. Човешката сперма по дъното на клина - обект № PG-267-1-1/2019 има ДНК профил, еднакъв с ДНК профила на И., обект № PG-234-3/2019 по описа на ДНК експертиза № PG234/DNA/24092019. Биологичният материал по външната повърхност на презерватива - обект № PG-267-2-1/2019 има ДНК профил еднакъв с профила на Н.С.Ж. - обект № PG-234-2/2019 по описа на ДНК експертиза № PG234/DNA/24092019. За обекти № PG-267-2-2/2019 (вътрешната повърхност на презерватив) и № PG-267-3-1/2019 (мокра кърпичка) се установява една и съща смес на биологичен материал от две лица от женски и от мъжки пол в различно съотношение, като по–голямото количество биологичен материал произхожда от лицето от женски пол и има ДНК профил, съвпадащ с ДНК профила на Ж., а по-малкото количество биологичен материал произхожда от лицето от мъжки пол и алелите от ДНК  профила съвпадат с алелите от ДНК профила на И.. В част от локусите алелите на двете лица се припокриват. Във визуализираните смеси няма алели, които да не присъстват в ДНК профилите на двете лица.

Видно от Заключението на вещите лица по назначената Комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза № 63/2019 година, показанията на пострадалия Н.С.Ж. могат да се ползват като доказателствено средство в образуваното наказателно производство, доколкото същата правилно възприема и възпроизвежда фактите от въпросния ден, разбира свойството и значението на постъпките си и в тази връзка може да дава достоверни показания, както и да участва в следствени действия и в съдебно заседание. Отделно от това от направените психиатрични и психологични изследвания по назначената експертиза се установява, че към момента на извършване  на  деянието при изследването на пострадалия Ж. има наличие на данни за развитие на  т.нар. остра стресова реакция, която е резултат от травмиращо събитие и проявяваща се със симптомите на психотравма.

        По делото са извършени множество процесуално-следствени действия: разпити на свидетели, оглед на местопроизшествие и на веществените доказателства – зъби и е изготвен Фотоалбум; назначени са експертизи, включително допълнителна и са изготвени; изготвен е Протокол за доброволно предаване на 2 броя зъби на постадалото лице; взети са образци за сравнително изследване от влагалището на пострадалото лице и биологичен материал – слюнка и епителни клетки от подсъдимия и от пострадалото лице; изискани са и са приложени можество писмени документи – писма, справки и т.н.

         В хода на ДП подсъдимият не се признава за виновен по така предявените му обвинения и обяснява, че е уредил отношенията си с пострадалия Ж. и отрича да е избивал зъбите й, като твърди, че те двамата отново ще живеят в „мир и любов” и че „Н. ***”, сочи че знае за Заповедта за защита. В съдебната фаза се признава за виновен и дава изключително кратки обяснения.

Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е безспорно и несъмнено установена, за което се  цениха направените в съдебно заседание самопризнания от подсъдимия, подкрепени от приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от Съда, включват: Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с Фотоалбум; Протокол за доброволно предаване; Докладни записки; Заповед за защита № 1 от 11.01.2018 година; Решение № 7 от 11.01.2018 година по гр.д.№ 833/2017 година на Районен съд – Свиленград; Протокол за предупреждение; Постановления за прекратяване на наказателното производство; Дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ при РУ – Свиленград; Протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с Фотоалбум; заключения по Съдебномедицински на живо лице, ДНК, допълнителна ДНК и Комплексна съдебно психиатрично-психологична експертизи; Протоколи за вземане на образци за сравнително изследване; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Справка за съдимост, ведно с Бюлетини и други документи; Характеристична справка; писма и справки от различни институции; приобщени към  доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на свидетелите, разпитани в хода на ДП, а именно: Н.С.Ж., Г. Д.Д., Е.Й.Д., И.К.К., М.Д.М., Ш.З.В., Д.А.А. и Г.А.А., всички те материализирани в съответни Протоколи за разпит на свидетели. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях, систематиката им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им. Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото, механизмът на изпълнителните деяния, както и тяхното авторство са доказани пряко от направеното самопризнание на подсъдимия по  чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата, събрани на ДП и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с Фотоаблум, Протокол за доброволно предаване, Заповед за защита № 1 от 11.01.2018 година, Решение № 7 от 11.01.2018 година по гр.д.№ 833/2017 година на РС – Свиленград, Справка за съдимост, ведно с Бюлетини и приложения, Протокол за оглед веществено доказателство, ведно с Фотоалбум, както и от Заключенията на Съдебномедицинските на живо лице, ДНК, допълнителната ДНК и Комплексната съдебно психиатрично-психологична експертизи.

Съдът възприе като достоверни и изчерпателни показанията на свидетеля Н.С.Ж., макар и същата да се явява пострадал от деянието, тъй като това a priori не е индиция за недостоверността на твърденията й. Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително определена доказателствена сила. Показанията на пострадалото лице са важен източник на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната им заинтересованост от изхода на делото. Настоящият сътав кредитира показанията на пострадалото лице като обективни, безпристрастни и логически последователни. Същите излагат точно и конкретно, обстоятелствата около инцидента, който описва изчерпателно. Не е налице индиция за недостоверност на показанията й.

  Гореизложената фактическа обстановка се установява и от веществените доказателства, предявени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 284 от НПК.

Обясненията на подсъдимия, дадени пред настоящия Съдебен състав, макар и изключително кратки, също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени средства от ДП - кредитирани, поради което липсват основания изложеното от тях да се счита обективно невярно. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, дадени на ДП, че е осъществил съвъкупление с пострадалото лице, но без да я е принудил към това със сила и заплашване. Обясненията му в хода на ДП в коментираната част, представляват явно изразена защитна теза. Същите са в противоречие с станалия по делото доказателствен материал, който Съдът кредитира. В останалата си част показанията на И., дадени на ДП се кредитират от настоящия Съдебен състав.

Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Заключенията по извършените Съдебномедицински, ДНК, допълнителна ДНК и Комплексна съдебно психиатрично-психологична експертизи, тъй като са извършени съответно от вещи лица – специалисти с необходимата квалификация и знания, включени в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от Комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт за 2019 година за съдебните райони на Окръжен съд – Хасково и на Административен съд – Хасково и на Окръжен съд – Кърджали и на Административен съд – Кърджали, респ. част от специализирана лаборатория, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвените писмени Заключения обективират необходимите данни, ползвани за извършената оценка и фактически констатации, поради което се явяват обосновани и аргументирани, в съответствие и кореспондиращи с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за тяхната правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи констатациите и Заключенията на вещите лица, поради това Съдът намира за обосновани, аргументирани и правилни експертизите и ползва същите при формирането на фактическите и правните си изводи. Възприетата по–горе фактическа обстановка, е в синхрон със Заключенията на вещите лица.

Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. А онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия – оглед, експертизи и вземане на сравнителен материал, съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и необходими за преценката на личността на подсъдимия, от тук и релевантни за индивидуализацията на следващите се наказания. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи  и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното от страна на подсъдимия признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви  доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва това самопризнание за изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на Присъдата.

При така изяснената фактическа обстановка и установените факти, изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият Р.М.И. е осъществил със­тава на престъпленията по чл. 152, ал. 3, т. 2, вр.ал. 1, т. 2, вр.чл. 26, ал. 1 от НК и по по чл. 296, ал. 1 от НК.

По отношение на престъплението с правна квалификация чл. 152, ал. 3, т. 2, вр.ал. 1, т. 2, вр.чл. 26, ал. 1 от НК:

 От обективна страна, като двуактно престъпление, изнасилването се характеризира с извършване на съвкупление с пострадалото лице, като извършителят принуждава същото със сила и/или заплашване, за да сломи съпротивата му. В случая са налице и двете съставни части на това престъпление.

 Събраният и приобщен по делото доказателствен материал, разгледан в своята съвкупност и логическа взаимовръзка, е достатъчен за да се направи извод, че подсъдимият е автор на деянието - предмет на настоящото наказателно производство. От наличния по делото обем доказателства, в това число свидетелските показания на свидетелите Г. Д.Д., Е.Й.Д., И.К.К., М.Д.М., Ш.З.В., Д.А.А. и Г.А.А., включително пострадалото лице Н.С.Ж., Протоколите за доброволно предаване и за оглед на веществено доказателство и на местопроизшествие, ведно с Фотоалбуми, Съдебномедицинските експетизи, изготвени от вещото лице д-р Еленски (, съгласно които състоянието на девствената ципа и външния полов орган не изключват възможността с Ж. да са извършени две полови сношения по времето и мястото, които същата съобщава при прегледа й; травмата в областта на устатата, водеща до избиване на два зъба е причинена от действие с твърд тъп предмет, може да се дължи на един или повече удари с юмрук, по начина, времето и обстоятелствата, посочени от Ж.; причинено е избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето по смисъла на  чл. 129 от  НК и констатираните от вещото лице драскотини по И. са причинени от действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при удар върху зъбните редици при инцидент, по начина, времето и при обстоятелствата, описани в материалите по ДП), ДНК експертизата, изготвена от „Проген” ООД (лаборатория, специализирана в областта на генетичната идентификация) (, съгласно която по влагалищния тампон се определя частичен ДНК профил на лице от женски пол като визуализираните алели съвпадат с алелите от ДНК профила на Ж.), допълнителната ДНК експертиза, изготвена от „Проген” ООД (, съгласно която върху клина и мократа кърпичка, се доказва наличие на човешка сперма; човешката сперма по дъното на клина има ДНК профил, еднакъв с ДНК профила на И.;  биологичният материал по външната повърхност на презерватива има ДНК профил еднакъв с профила на Ж.; върху вътрешната повърхност на презерватива и мократа кърпичка се установява една и съща смес на биологичен материал от две лица от женски и от мъжки пол в различно съотношение, като по–голямото количество биологичен материал произхожда от лицето от женски пол и има ДНК профил, съвпадащ с ДНК профила на Ж., а по-малкото количество биологичен материал произхожда от лицето от мъжки пол и алелите от ДНК профила съвпадат с алелите от ДНК профила на И.; в част от локусите алелите на двете лица се припокриват; във визуализираните смеси няма алели, които да не присъстват в ДНК профилите на двете лица), Комплексната съдебна психиатрично-психологична експертиза, изготвена от вещите лица д-р Белин Илчев и д-р Татяна Дикова (, съгласно която показанията на пострадалия Ж. могат да се ползват като доказателствено средство в образуваното наказателно производство, доколкото същата правилно възприема и възпроизвежда фактите от въпросния ден, разбира свойството и значението на постъпките си и в тази връзка може да дава достоверни показания; към момента на извършване на деянието при изследването на пострадалия Ж. има наличие на данни за развитие на т.нар. остра стресова реакция, която е резултат от травмиращо събитие и проявяваща се със симптомите на психотравма), Протоколите за вземане на образци за сравнително изследване от билогичен материал – слюнка, епителни клетки и влагалищен секрет, Справката за съдимост на подсъдимия, Характеристичната справка и други, може да се направи извод, че на инкриминирания период (24/25.05.2019 година) подсъдимият в град Свиленград, област Хасково се е съвкупил с лице от женски пол - Н.С.Ж., като го принудил към това със сила - душене по врата, удари с юмруци в областта на главата и бутане със сила на леглото и заплашване – „**!”, „***!”, „***!”, „****!”, като е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в травматично избиване на зъби (първи горен ляв и първи долен десен зъби), без които е затруднено дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 2, вр.ал. 1, т. 2, вр.чл. 26, ал. 1 от НК.

          Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано извършването на престъплението с правна квалификация чл. 152, ал. 3, т. 2, вр.ал. 1, т. 2, вр.чл. 26, ал. 1 от НК и неговото авторство. С деянието си подсъдимият е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна,  посочения престъпен състав.

Обект на престъплението, извършено от подсъдимия, са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността и гарантиращи правото на личен живот и интимна сфера и обществените отношения, които осигуряват на човека възможност свободно да формира своята воля  и да избира поведение.

                  Извършеното от подсъдимия е квалифицирано правилно по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК, тъй като деянието е извършено след принуда със сила и заплашване (душене по врата, удари с юмруци в областта на главата и бутане със сила на леглото и изразите: „**!”, „***!”, „***!”, „***!”). Принудата чрез употребата на сила - физическо въздействие върху пострадалото лице и заплашване – психическо въздействие върху пострадалото лице, се явява способ за осъществяването на деянието. Използването на сила и заплашване е било с цел да се сломи съпротивата на свидетиля Н.Ж. във връзка с отбрана на интимната й сфера, за да може подсъдимият  да осъществи полови контакти, като тези действия са довели до пречупване на волята на пострадалото лице. Т.е. тези физическа и психическа принуда са сломили съпротивата на пострадалото лице и подсъдимият е успял да осъществи съвкупления.

                  Налице е квалифициращ признат на извършеното от подсъдимия И. по смисъла на чл. 152, ал. 3, т. 2 от НК, тъй като на пострадалия Ж. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в травматично избиване на зъби (първи горен ляв и първи долен десен зъби), без които е затруднено дъвченето и говоренето. Предвид изложеното правилна се явява и квалификацията на деянието и в съответствие с разпоредбата на чл. 152, ал. 3, т. 2 от НК.

        Извършеното от подсъдимия престъпление е правилно квалифицирано като продължавано, тъй като представлява една усложнената престъпна дейност - извършени са две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление - това против половата неприкосновеност, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. И двете престъпни съвкупления са извършени с едно и също лице, а именно пострадалия Н.С.Ж..

                  От субективна страна инкриминираното деяние е извършено от подсъдимия виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръко­води постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици и от волева страна е целял тяхното настъпване. За сломяване на съпротивата на пострадалото лице, както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение, е използвана принудата, изразяваща се в двете й форми - сила и заплашване. Подсъдимият е бил с ясното съзнание, че осъществява полови актове след като употребява за това сила и заплашване и че е причинил средна телесна повреда на Ж.. Съзнавал е несъгласието на пострадалото лице да бъде осъществено съвкупление и е преодолял това несъгласие чрез упражнена физическа и психическа сила. Умисълът обхваща всички елементи на престъпния състав.

По отношение на престъплението с правна квалификация чл. 296, ал. 1 от НК:

Обект на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК са обществените отношения, свързани с правосъдието. Предмет на престъплението са именно тези отношения. Изпълнителното деяние съставлява система от действия по нарушаване на законодателството в страната. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК е довършено. Това престъпление е формално и не се изисква за осъществяването му настъпването на определен противоправен резултат, т.е. то не е резултатно. В разпоредбата на чл. 296, ал. 1 от НК е предвидена наказателна отговорност за лице, което не изпълни Заповед за защита от домашно насилие. Последната е акт, издаден от Съд по реда, предвиден в ЗЗДН, като с него се налагат ограничителни мерки - тези предвидени в разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДН. В този смисъл в конкретния случай процесната Заповед за защита е напълно годен за изпълнение Съдебен акт, който подсъдимият не изпълнява, след като му е известно съществуването му и предписаните в същия мерки за защита.

Налице е съставомерно деяние по посочения текст от НК и авторството на същото се установява категорично от показанията на разпитаните Н.С.Ж., Е.Й.Д. и И.К.К., от обясненията на подсъдимия, дадени в съдебната фаза на процеса, както и от писмените доказателствени източници - всички обсъдени в съвкупност.

От обективна страна, по делото несъмнено е установено, че подъсидимият на 24/25.05.2019 година година в град Свиленград, област Хасково, не е изпълнил Заповед за защита срещу домашното насилие № 1/11.01.2018 година на РС – Свиленград, издадена въз основа на Решение № 7/11.01.2018 година по гр.д. № 833/2017 година по описа на РС – Свиленград, влязло в законна сила на 15.02.2018 година (видно от Справката от официалната интернет-странитца на Висшия съдебен съвет и от приложеното гр.д. № 833/2017 година на РС - Свиленград), с която Съдът го задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н.С.Ж. и го отстранява от съвместно обитаваното жилище, находящо се на адрес: град Свиленград, ул.„Иглика” № 12, област Хасково, за срок от 18 месеца, считано от 11.01.2018 година и му забранява да приближава на разстояние по–малко от 50 м. Ж.,***, местоработата й и местата й за социални контакти и отдих, за срок от 18 месеца, считано от 11.01.2018 година, като се приближил на разстояние по–малко от 50 м. до Ж., влязъл в жилището, което обитава в град Свиленград, ул.„Елин Пелин” № 7, област Хасково и извършил акт на домашно (физическо) насилие спрямо нея.

В случая престъпното поведение се изразява не само в незачитане на неприкосновеността на личната сфера на защитеното по реда и със средствата на специалния закон – ЗЗДН, лице, но и в незачитане на правовия ред и постановения Съдебен акт. Заповедта е връчена на 19.01.2018 година, видно от Докладна записка с рег.№ 351р-2322 от 22.01.2018 година на Младши полицейски инспектор М.М.. Видно от обясненията на подсъдимия И., той не отрича за узнаването на горните обстоятелства, напротив - потвърждава, че е знаел за издадената срещу него Заповед за защита в полза на бившия му съжител - свидетеля Н.Ж.. Осъществил е посоченото действие, след като е бил запознат с издадената Заповед за защита и е бил наясно, че се явява адресат на разписаните с нея задължения и забрани, но въпреки това не се е съобразил с тях. Последното пък от своя страна обосновава извода за авторството на деянието. Целта на този вид защита е избягване на възможността да възникнат скандали, физическо насалие и т.н., а в крайна сметка с нарушаването й се е получило точно това.

Субект на разглежданото престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице, срещу което има издадена Заповед за защита, за наличието на която е уведомен.                

                 От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия Р.М.И. виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в състояние на вменяемост. Същият е съзнавал ясно, че нарушава издадената срещу него Заповед за защита, за което и е бил надлежно уведомен, т.е. бил е наясно, че следва да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н.С.Ж. и да не приближава до жилището й, до местоработата й и до местата й за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, считано от 11.01.2018 година. Въпреки това, при ясно формирани в съзнанието си тези представи, той напълно съзнателно се приближил до жилището, обитавано от Н.С.Ж. *** и извършил акт на домашно (физическо) насилие спрямо нея. От тук и еднозначният извод за наличието на пряк умисъл, при който подсъдимият И. е съзнавал противоправността на деянието си, както и общественоопасния му характер, следователно е имал представа и за общественоопасните му последици, предвиждал е неизбежността от настъпването им, като от волева страна се е съгласявал и искал тяхното настъпване. Наличието на съзнание у дееца, че общественоопасните последици - предвиждани и съзнавани, са неизбежен резултат от деянието, квалифицира умисълът му като пряк, в който смисъл е и константната практика на ВКС.

 Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият е годен субект на престъпленията по чл. 152, ал. 3, т. 2, вр.ал. 1, т. 2, вр.чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 296, ал. 1 от НК.

  За това си поведение, с оглед осъществяването от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл. 152, ал. 3, т. 2, вр.ал. 1, т. 2, вр.чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 296, ал. 1 от НК, подсъдимият следва да понесе своята наказателна отговорност.

 Подсъдимият Р.М.И. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее в град Свиленград, ул.„Спартак” № 16, област Хасково. Не е женен. С основно образование е. Осъждан е. Понастоящем се намира в Затвора – Стара Загора.

При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия, Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни система, а именно принципът на законоустановеност и принципът на индивидуализация на наложените наказания.

 Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 152, ал. 3 от НК, законодателят е предвиди следното наказание: Лишаване от свобода от 3 години до 15 години, а в специалния текст на чл. 296, ал. 1 от НК - Лишаване от свобода до 3 години или Глоба до 5 000 лв.

                  При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът се съобрази с обществената опасност на деянията и дееца, мотивите за извършване на престъпленията, степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства младата възраст на дееца, с обясненията си, дадени в съдебната фаза на процеса, съдейства за разкриване на обективната истина, изразеното съжаление и тежкото му финансово състояние; а като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха обремененото съдебно минало на подсъдимия и лошите му характеристични данни. С оглед на разпоредбата на чл. 56 от НК Съдът не взема предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство факта, че на пострадалия Ж. е нанесена средна телесна повреда, но не може да не се отчете това обстоятелство, поради което посегателството срещу половата неприкосновеност, се характеризира като по-тежко.

В конкретния случай обществената опасност на подсъдимия и деянията е завишена в сравнение с други подобни случая – за целта се отчетоха фактите, че деянията – съвкуплението не е еднократно, че са извършени през нощта, че подсъдимият не е разрешил на Ж. да иде дори до тоалетна. Отчете се и факта, че до момента на изнасилването Ж. е имала полови контакти, включително е раждала веднъж.

Причина за извършване на престъпленията е ниското правно съзнание и култура на подсъдимия и незачитането на установения в страната ред за поведение в обществото, незачитане спокойствието на гражданите, незачитане на обществените отношения, осигуряващи неприкосновеност на честта, достойнството, живота и здравето на личността и липса на морално – волеви задръжки относно спазването на законодателството на Република България. Т.е. причините за извършване на престъпленията от страна на подсъдимия се свеждат до подценяването на правно защитени интереси на човешката личност, пренебрежителното му отношение към личната неприкосновеност и по–специално към половата такава, както и до склонността му към антисоциално поведение и неспозване на законодателството на България.

Мотиви за извършване на деянията - противозаконно удовлетворяване на половия нагон и пренебрежително отношение към постановените Съдебни актове.

                  Съдът прецени че индивидуализацията на наказанията следва да се проведе в хипотезата на чл. 54 от НК, като се прие съотношение на превес на смекчаващите обстоятелства. Последните, в случая не са нито многобройни, нито пък изключителни, поради което не обосновават основание за смекчаване на наказателната репресия при условията на чл. 55, ал. 1 от НК. Всичко изброено по-горе сочи, че освен младата възраст на дееца, с обясненията си, дадени в съдебната фаза на процеса, съдейства за разкриване на обективната истина, изразеното съжаление и тежкото му финансово състояние, които Съдът взе предвид при определяне на наказанията му, не са налице други смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, което изключва и наличие на многобройни такива. Съдът намира, че не са налице и изключителни такива, тъй като изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е такъв факт, който не е обичаен за масовите случаи, и при оценка на личността на дееца и деянието води до извод, че дори и най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се яви несъразмерно тежко. Приложението на чл. 55 от НК е изключение, а не правило. Случаят не е такъв.  Поради това, Съдът намира, че не може да се направи извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко за подсъдимия. Деянията, извършени от подсъдимия, разкриват една значително завишена степен на обществена опасност, която е била взета предвид от законодателя при определянето на вида и размера на предвидените за съответния вид престъпления наказания. Поначало престъпленията по чл. 152 от НК и по чл. 296 от НК са с висока степен на обществена опасност, а първото престъпление е и едно от най-отблъскващите престъпни деяния, даже без оглед на конкретния състав, който е осъществен. При приложението на чл. 54 от НК Съдът наложи на подсъдимия наказания „Лишаване от свобода” в размери между минималните, предвидени в специалната част, респ. в общата част на НК и средните, а именно: 4 години и 6 месеца за първото престъпление и 1 година – за второто. Делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие и следователно наказанията следва да се определят по чл. 58а, ал. 1 от НК – най-напред по общите правила и след това да се намали с една трета. С оглед на така коментираните обстоятелства, имащи значение за размера на отговорността, както и предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК относно задължителното приложение на чл. 58а от НК, Съдът на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали размера на така наложените наказания с една трета и определи окончателните размери на наказанията „Лишаване от свобода” в размер на 3 години и съответно на 8 месеца, които следва да изтърпят ефективно, тъй като разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК е неприложима в конкретния случай и тъй като за постигане на целите на наказанията и за поправянето на подсъдимия е необходимо да изтърпи наказанията ефективно. Наказанията следва да бъдат изтърпяни при първоначален „строг” режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС, тъй като се касае за умишлени престъпления и не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание Лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от НК.

Така индивидуализираните наказания – „Лишаване от свобода” в размер на 3 години, съответно 8 месеца, ще въздействат в достатъчна степен върху личността на подсъдимия като предизвикат положителни промени в съзнанието и го мотивират към правомерно поведение в бъдеще, без с тези по-малки по обем принуди да се намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция. В случая наказанията биха допринесли със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с тях подсъдимия ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще му даде възможност да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни престъпления. От друга страна индивидуализирани така по вид и размер, наложените наказания на подсъдимия, Съдът прецени за необходими, достатъчни и справедливи наказания за постигане целите на наказателната репресия, дефинирани в чл. 36 от НК, а именно: да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.   

В случая по отношение на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК е неподходящо приложението на наказанието „Глоба”, тъй като от данните по делото става ясно, че подсъдимият няма доходи и имущество, с които, респ. с продажбата на което, би могъл да заплати подобно наказание; както и тъй като Съдът намира, че оглед обществената опасност на деянието и на дееца това наказание е неприложимо.

                  Както вече се посочи, Съдът в настоящия си състав намира, че не са налице предпоставките за налагане на наказания при условията на чл. 58а, ал. 4, вр.чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 2, б. „б” от НК, за да преценява дали приложението му е по-благоприятно за дееца, тъй като не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, когато и най–лекото предвидено в чл. 152, ал. 3 от НК и съответно в чл. 296, ал. 1 от НК наказание („Лишаване от свобода” в размер от 3 година до 15 години, съответно „Лишаване от свобода” до 3 години) ще бъде несъразмерно тежко.

В случая, предвид съотношението на идеална съвкупност между двете престъпления - осъществени с едно изпълнително деяние, налице са основанията, предвидени в чл. 23 от НК, поради което Съдът определи на подсъдимия едно общо за изтърпяване наказание, явяващо се най-тежкото измежду наложените му, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 3 години.

Съдът счита, че така определеното общо наказание „Лишаване от свобода” е достатъчно досежно размера и по отношение на подсъдимия не следва да се прилага разпоредбата на чл. 24 от НК, съобразявайки установените смекчаващи отговорността обстоятелства.

          От друга страна Съдът намира, че не следва да увеличи така определеното общо наказание по реда на чл. 24 от НК, тъй като имайки предвид целите на наказанието и водейки се от принципните правила за най-благоприятното за осъдения съчетание, счита че така определеното общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години ще е достатъчно, с оглед постигане целите на наказанието в чл. 36 от НК, поради което не следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 24 от НК. От друга страна няма такова искане от страна на Районна прокуратура – Свиленград. Отделно от това следва да се посочи, че константната съдебна практика приема, че при кумулиране само на две наказания „Лишаване от свобода” не следва да се прилага нормата на чл. 24 от НК и не следва да се увеличава определеното общо наказание, тъй като по този начин се лишава от смисъл института на „определяне на общо наказание” и практически се стига до резултат, равнозначен на поотделно изтърпяване на всяко от двете кумулирани наказания. Затова следва да се приеме, че определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години, което следва да се търпи ефективно, ще постигне визираните в чл. 36 от НК цели на наказанието, поради което не се налага увеличаването му по реда на чл. 24 НК за постигане целите на специалната превенция. Следва да се отчете и младата възраст на осъдения. Т.е. Съдът счита, че определеното общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години, което да изтърпи ефективно, съобразно неговия вид, размер и начин на изтърпяване ще бъде достатъчно ефикасно за резултатното поправяне и превъзпитание на осъдения и не е необходимо да се проявява към същия по-голяма строгост чрез увеличаване на посоченото общо наказание.

Относно начинът на изтърпяване на определеното общо наказание „Лишаване от свобода” - общото наказание, явяващо се най-тежкото, а именно: „Лишаване от свобода” за срок от 3 години, следва да изтърпи ефиктивно, тъй като разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК е неприложима в конкретния случай и тъй като за постигане на целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия е необходимо да изтърпи така определеното общо наказание ефективно. Така определеното общо наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС, тъй като се касае за включени в съвкупността умишлени престъпления и не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание „Лишаване от свобода”, което не е било отложено на основание чл. 66 от НК, а именно наложеното наказание „Лишаване от свобода” по НОХД № 466/2014 година на РС – Свиленград е изтърпяно на 18.07.2014 година.

От така определеното общо наказание следва да се приспадне времето, през което подсъдимият Р.М.И. е бил задържан със Заповед по ЗМВР за срок от 24 часа, считано на 25.05.2019 година, с Постановление за задържане съгласно чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от 26.05.2019 година и с Определение № 228/29.05.2019 година по ЧНД № 378/2019 година на Районен съд – Свиленград, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 29.05.2019 година, до привеждане в изпъление на настоящата Присъда.

Относно разноските:

По предявените обвинения, подсъдимият бе признат за виновен, като при този изход на наказателното дело и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, Съдът го осъди да заплати направените по делото разноски, от които по Републиканския бюджет, този на МВР – сумата от общо 3 356.78 лв. – разноски от ДП за извършени Съдебномедицински, ДНК, допълнителна ДНК и Комплексна съдебно психиатрично-психологична експертизи (117.60  лв., 90.38 лв., 1 092 лв., 1 452 лв. и 604.80 лв.), вносими по сметка на ОДМВР – Хасково и по бюджета на Съдебната власт сумата от 5 лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист, вносими по сметка на Районен съд - Свиленград.

Постъпило е Решение № ХС-1491-16825/2019 от 09.08.2019 година на Националното бюро за правна помощ, съгласно което на определения от Адвокатска колегия - Хасково и назначен в ДП служебен защитник на Р.И. – адвокат Добри Тодев е изплатено възнаграждение в размер на 300 лв. за предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство, като при този изход на наказателното дело и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, Съдът следва да осъди подсъдимия да заплати посочените разноски по сметка на Националното бюро за правна помощ, град София, ул.„Развигор” № 1, съответно и по Бюджета на съдебната власт – държавна такса – 5 лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист, вносима по сметката на РС – Свиленград.

          Относно веществените доказателства: 

                  След влизане в сила на Присъдата, туника в бяло, кафяво и черно, клин, тъмен на цвят, размер „S” и пластмасов детайл следва да се върнат на собственика им – Н.С.Ж. или на упълномощено от нея лице, тъй като не са били предназначени или послужили за извършване на умишленото престъпление и не са вещи, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено.

          Пликът, съдържащ 2 броя зъби, тампон от влагалищен секрет,  биологичен материал – слюнка от Н.С.Ж., биологичен материал - епителни клетки от Н.С.Ж., биологичен материал – слюнка от Р.  М.  И., биологичен материал - епителни клетки от Р.  М.  И., презерватив и опаковка, мокра кърпа с кафеникаво червеникави петна, 4 броя фасове, малки парчета накъсана хартия и жълт на цвят плик с поставени на него стикер на веществени доказателства и стикер от изследвано веществено доказателство от експерт при „Проген” ООД, следва да останат приложени по делото.

Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

 

        

                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

 

                                                                   (Кремена Стамболиева)