Мотиви по
присъда по НОХД № 681 по описа за 2010 г. на РС Нови пазар
Подсъдимите са предадени на съд от Районна прокуратура
Нови пазар с обвинение за това, че за времето от 16,30ч. на 12 до 16,30ч. на
13.08.2010г.в с.М., обл.Ш. при условията на опА.рецидив за подс.А.А. и след
като се сговорили предварително, чрез разрушаване на прегради здраво направени
за защита на имот и използване на МПС, отнели от владението на Е.С.Т. ***, чужди
движими вещи на обща стойност 907,05лв., без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвоят - престъпление чл.196, ал.1, т.2 /за А.А./ във вр.чл.195, ал.1 т.3, т.4, предл.1-во и т.5, във вр. чл. 194, ал.1
от НК.
Двамата подсъдими се признават за виновни и изразяват
искрено съжаление за постъпката си.
Поради направените в досъдебното
производство признания от тях на деянието, съдът беше разпоредил
предварителното им изслушване за провеждане на съкратено съдебно следствие.
В съдебно заседание подсъдимите и техния защитник изразиха
съгласие за разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно следствие.
Съдът въз основа проведеното съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 373, ал. 2 НПК във вр.
чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимите признаха всички факти, посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласиха да не се събират
доказателства за тях.
Предвид на направените от подсъдимите признания,
които съдът намери, че се подкрепят от
събраните по досъдебното производство доказателства,
съдът прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна
следното:
Двамата подсъдими са се познавали отпреди деянието,
т.к А.А. живеел на съпружески начала с сестрата на другия подсъдим РА.Р..
На 12.08.2010 г. подсъдимият А. *** и отишъл на гости
у дома на другия подсъдим и му предложил да отидат в къщата на св.Е.Т., за
когото знаел, че живее в гр. Варна и имота му е необитаем. Подсъдимият Р. се
съгласил и когато се стъмнило, вечерта двамата се качили в лек автомобил “***”,
*** цвят, с неустановен регистрационен номер, като го управлявал Р. и спрели в
близост до къщата на св.Т.. Двамата подсъдими слезли от колата, отишли до
къщата и като прескочили оградната мрежа влезли в
двора. В двора имало къща, на приземният етаж на която имало прозорец. А.
бутнал прозореца, стъклото се счупило и като си проврял ръката през отвора
успял да отвори прозореца, от където влязъл в мазата. От там взел и подал на
другия подсъдим Р. казан за изваряване на ракия с лулата и серпентината; 4 бр.
тенекии с пчелен мед, двете пълни до горе, а другите две наполовина; меден
котел; медна тава; дизгини за конска амуниция и 4
бр.разклонители с по 3 дупки. Вещите, които взели от къщата двамата подсъдими
сложили в автомобила и ги закарали в дома на подс.Р..
Двамата подсъдими намачкали казана за ракия и медните тави, а кабелът на
разклонителите обгорили.
На следващия ден двамата подсъдими поставили в два
чувала намачканите вещи и с колата ги откарали в с.С., обл.В.,
където ги продали на лицето И. С.С.. Общото тегло на продадените медни изделия
било 12кг., за което им била заплатена сумата от 72лв., която двамата подсъдими
си разделили по равно.
На следващия ден подс.А. се
обадил на своя познат от гр.Н. А., който отишъл да го прибере от с.М. с личния
си автомобил, марка “***”, като натоварили и четирите тенекии с мед и конската
амуниция. Всичко това закарали в дома на А., който платил на своя познат за
превоза, като не му обяснявал нищо за произхода на вещите. След около десетина
дни подс.А.А. прехвърлил меда в 25 литрови баки от фасаген и един
ден случайно близо до дома си видял лицето Р. *** пазар, таксиметров шофьор,
когото познавал и му предложил да купи меда, който ставал за ракия. Последния
се съгласил и го купил за сумата от 50лв.
Пострадалия, който бил поверил поддържането на имота
на своя съселянин И. Д. бил уведомен на 13.08.2010 г., че в имота на Е.Т. е влизано и има нередности по състоянието му, като посочил,
че предишният ден, на 12.08. когато посетил имота всичко било на мястото си.
когато пристигнал в имота си св.Т. установил липсващите вещи и веднага уведомил
органите на МВР.
В резултата на бързата намеса на
органите на разследването и извършените издирвателни,
процесуално следствени действия са установени извършителите на гореописаното
деяние.
От назначената по делото оценителна
експертиза се установява, че причинената с деянието щета е в размер на 907,05лв.
От гореизложеното съдът намира, че е
безспорно доказано от обективна страна, че на 12.08.2010 г. двамата подсъдими
са извършили престъпление кражба. Подсъдимите са присвоили чуждите движими вещи
без съгласието на техния собственик и са се разпоредили с тях. Налице е от
обективна страна доказаност в пълнота на обективните
признаци на престъплението кражба, което се установява от признанията на двамата
подсъдими, които се подкрепят изцяло от
събраните в досъдебното производство доказателства –
разпит на свидетелите, протоколи за доброволно предаване, писмени доказателства
– фотоалбум, протоколи за разпит, справки за съдимост и др. Непосредствен обект
на кражбата е всяка от описаните по – горе вещи – казан за изваряване на ракия
с лулата и серпентината; 4 бр. тенекии с пчелен мед, двете пълни до горе, а
другите две наполовина; меден котел; медна тава; дизгини
за конска амуниция и 4 бр.разклонители с по 3 дупки.
Съдът намира, че деянието кражба,
така както е установено в обстоятелствената част на обвинителния акт и
направените от двамата подсъдими признания на тези факти е извършено на
12.08.2010 г., същото представлява едно престъпление, а не както е записано в диспозитивната част на обвинението, че е извършено в
периода от 16.30ч. на 12 до 16,30ч. на 13.08.2010 г., което е предпоставка за
наличие на продължавано престъпление, каквото не се доказа. Меродавна за датата
на извършване на едно престъпно деяние е датата на която то е довършено и т.к в
случая се касае за престъпление против правото на собственост на гражданите е
определящо за довършването на престъплението, обстоятелството кога вещта,
предмет на престъплението е напуснала патримониума на
собственика си, а не кога е станало окончателното й отчуждаване от извършителя
на престъплението. Последното е ирелевантно, т.к
престъплението е довършено в момента, в който вещите са били изнесени от дома
на пострадалия и са били поставени в автомобила на подсъдимите. Това е станало според установеното по делото и
направените признания на същото от двамата подсъдими на 12.08.2010 г. По тази
причина, съдът намери, че двамата подсъдими следва да бъдат оправдани за
деяние, извършено на 13.08.2010 г.
По отношение на признаците,
характеризиращи извършеното от подсъдимите деяние, имащи значение за самото
извършване на престъплението се установи по безспорен начин, че същото е
извършено при наличието на предварителен сговор между двамата извършители, чрез
използване на МПС, лекият автомобил, марка “***”, *** на цвят, с неустановен
регистрационен номер и чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита
на имот. Всичко това квалифицира деянието на двамата подсъдими като такова по чл.195,
ал.1 т.3, т.4, предл.1-во и
т.5, във вр. чл. 194, ал.1 от НК.
С оглед на личността на подсъдимия
Асен А. се открояват специфични признаци, налагащи квалифициране на
престъплението спрямо него. Видно от приложената справка за съдимост, в която
са отразени всички осъждания е, че подсъдимият е извьршил
конкретното престьпление, след като е бил осьждан за тежки
умишлени престьпления,
голяма част от които са наказани с наказание “лишаване от свобода” ефективно и
не са изминали повече от 5 години от изтърпяването на последното от тях,
предшестващо извършването на настоящето престъпление, НОХД № 595/2008 г. , ВЗС
на 07.05.2009 г. и е от3 месеца лишаване от свобода. В случая
е налице опасен рецидив по смисьла
на чл. 29, ал. 1, б. „б„ от НК, поради
което следва да се приеме, че
подсъдимият Асен А. е осьществил сьстава на престьплението по чл.
196, ал. 1, т. 2 вьв вр. чл.195,
ал.1 т.3, т.4, предл.1-во и
т.5, във вр. чл. 194, ал.1 от НК във вр.чл. 29, ал. 1, б. „б„
от НК.
От
субективна страна, сьответното инкриминирано деяние е
извьршено от двамата подсъдими при пряк умисъл
по смисьла на
чл. 11, ал. 2 от НК, като същите са осьзнавали общественоопасния характер на извьршеното,
предвиждали са общественоопасните му последици и са искали тяхното настьпване. Доказателство за наличието на пряк умисъл се
намират не само в дадените от подсъдимите обяснения, но и в самото им поведение
преди, по време и след извършване на престъплението.
Причина за извьршване
на престьплението е ниското правно сьзнание, изградени престьпни
навици у подс.А., който е инициатор, липсата на парични
средства, гарантиращи преживявянето на самите
подсъдими и на техните семейства и съпътстваното с това желание за доходи чрез
престъпление, както и чувството за ненаказуемост на деянието.
Мотив
при извършване на престъплението е безпаричието, липсата на доходи за издръжка
на семейството.
При определяне на вида и размера на
наказанието, което се следва за извършеното от всеки от подсъдимите
престъпление, съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК и чл.
58а, ал.1 от НК, относно приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК. Съдът
съобрази, че изменението на НК е в сила от 10.04.2010 г. и с него по нов начин
се предвижда санкциониране на престъпленията, делата по които са приключили по
реда на съкратено съдебно следствие. Тази нова разпоредба е валидна за
извършеното след датата на приемането й престъпление от двамата подсъдими.
По отношение на подсъдимия Р.В.Р., който е бил неосъждан към датата на деянието, съдебният състав отчете
като смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства наличието на чисто
съдебно минало, направените признания, наличието на многодетно семейство, общо
4 деца, за които се грижи, а като отегчаващо обстоятелство беше отчетено
ниското му правно съзнание, проявената недостатъчна критична оценка на предложението
на А. за извършване на кражба, за когото знае, че е лице с множество предишни
осъждания за престъпления. Оценявайки всички тези обстоятелства, съдът намери,
че следва за извършеното престъпление да му се определи наказание при превес на
смекчаващите вината обсттоятелства, в размер съвпадащ
със специалният минимум по чл. 195, ал.1 от НК, а именно от 1 година. При
условията на посочената от закона, чл. 58а, ал.1 от НК редукция, намаляване на
наказанието с една трета, на същия беше определено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца.
Поради това, че подсъдимият е неосъждан
до момента и с цел постигане на неговото превъзпитание и предотвратяване на
извършването от него на други престъпления единодушно беше прието от целия
съдебен състав, че изтърпяването на наложеното наказание следва да се отложи по
реда на чл. 66, ал.1 от НК за минималния предвиден от закона срок за 3 години.
По отношение на подсъдимия А.К.А., съдебният състав се
съобрази с неговото конкретно участие в престъплението и най – вече с това, че
той е бил инициатора за извършване на престъплението и е имал водеща роля за
реализирането му, наличието на много предишни осъждания за умишлени
престъпления, ниската му критичност и очевидно недостатъчното поправяне след
изтърпяване на предишните наказания, които бяха отчетени като отегчаващи вината
и отговорността му обстоятелства. Като смекчаващо вината му обстоятелство беше
отчетено направените признания. Поради това съдебният състав намери, че
справедливо с оглед на самото деяние и на неговия извършител е наказание в
размер на четири години и шест месеца
лишаване от свобода. След извършване
на посочената в чл. 58а, ал.1 от НК редукция на наказанието съдът определи на
подсъдимия наказание в размер на три години лишаване от свобода.
Това наказание на основание чл. 41,
ал.6 от НК и чл. 61, т.2 от ЗИНЗС съдебният състав постанови да се изтърпи при
първоначален режим “Строг”, което да се изтърпи в затвор от закрит тип.
Поради това, че от актуалната
справка за съдимост на подсъдимия А. се установи, че той има наказания, ВЗС
след датата на извършване на настоящето престъпление и е налице реална
съвкупност между тях на същия беше извършена кумулация на наложените наказания.
На подсъдимия е наложено наказание
по НОХД № 576/2009 г. на НПРС, ВЗС на 04.11.2010 г., т.е след извършване на
настоящето престъпление, за което му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 3 години и 6 месеца, което да се изтърпи в затворническо заведение
от закрит тип при строг режим. Това наказание подсъдимият е започнал да търпи
на 05.01.2011 г., видно от представена по делото справка. Между настоящето
наказание и това по НОХД № 576/2009 г. е възможно определяне на едно общо
наказание по правилата на чл. 25, ал.1 във вр. чл.
23, ал.1 от НК като му се наложи най – тежкото от тях, а именно 3 години и 6
месеца.
От друга страна настоящият съд
съобрази, че наказанието по НОХД № 576/2009 г. на НПРС, ВЗС на 04.11.2010 г. е
за деяние, извършено в периода от 08.08.2008 г. до 09.01.2009 г., което е преди ВЗС на присъдата
по НОХД № 595/2008 г. на НПРС, ВЗС на 07.05.2009 г., по която е наложено
наказание от 3 месеца лишаване от свобода. За тези две деяния са налице
основанията за определяне на общо наказание по смисъла на чл. 25, ал.1 във вр. чл. 23, ал.1 от НК, като на осъденото лице се наложи
най – тежкото от тях, а именно 3 години и 6 месеца лишаване от свобода.
В този смисъл са възможни две групи
от наказания: едната група, включваща наказанието по НОХД № 576/2009 г. на
НПРС, ВЗС на 04.11.2010 г., и наказанието настоящето дело НОХД № 681/2010 г. на
НПРС, налагащо общо наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и 6
месеца, а наказанието по НОХД № 595/2008 г. на НПРС, ВЗС на 07.05.2009 г., от 3
месеца лишаване от свобода, което е вече изтърпяно не се включва в съвкупност и
втора група, включваща наказанието по НОХД № 576/2009 г. на НПРС, ВЗС на
04.11.2010 г., и по НОХД № 595/2008 г. на НПРС, ВЗС на 07.05.2009 г., от 3
месеца лишаване от свобода, налагаща общо наказание лишаване от свобода за срок
от 3 години и 6 месеца, а наказанието настоящето дело НОХД № 681/2010 г. на
НПРС, лишаване от свобода за срок от 3 години да се търпи отделно. Втората
група показва, че ще се търпят две тежки наказания, първото, общо от 3г.и 6 м и
отделно второ от 3 г., или общо 6 г. и 6м., докато при първата група на кумулиране на наказанията се предвижда да се търпи едно
тежко наказание от 3г. и 6м., и друго от 3 месеца. Така общия сбор между тези
три наказания е 3 години и 9 месеца, което е по – благоприятно за дееца, още
повече, че наказанието от 3 месеца е вече изтърпяно и няма да се търпи.
Като съобрази всичко гореизложено и
на основание чл.2, ал.2 от НК с цел по – благоприятно прилагане на закона,
конкретно на чл. 25, ал.1 във вр. чл. 23, ал.1 от НК
за осъденото лице А.К.А., съдебният състав извърши кумулиране
на наказанието по настоящето дело с това по НОХД № 576/2009 г. на НПРС, ВЗС на
04.11.2010 г., като му наложи едно общо наказание в размер на 3 години и 6
месеца лишаване от свобода.
От така наложеното му наказание,
съгласно чл.25, ал.2 от НК на подс. А. беше
приспаднато времето, което е изтърпял по наказанието по НОХД № 576/2009 г. на
НПРС, считано от 05.01.2011 г.
Така определеното общо наказание на подс.А., на основание чл. 41, ал.6 от НК и чл. 61, т.2 от ЗИНЗС съдебният състав постанови да се изтърпи при първоначален режим “Строг”,
което да се изтърпи в затвор от закрит тип.
На двамата подсъдими беше потвърдена
взетата мярка за неотклонение “Подписка”.
По делото беше предявен граждански иск, който беше
разгледан съвместно в настоящето производство. Искът е за причинени имуществени
вреди в размер, съвпадащ със стойността на вещите, предмет на посегателство,
поради което съдебният състав намери, че същия е съотносим със съставомерните вреди, причинени на пострадалия Е.Т. *** и
следва да се уважи. Поради това, че причиняването на вредата е станало от
двамата подсъдими, то отговорността за вредите е и на двамата по равно, поради
което всеки от двамата подсъдими беше осъден да заплати по 453,52 лв., представляваща
обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди, по смисъла на чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата
на причиняване на вредата - 12.08.2010г. до окончателното изплащане на сумата.
Върху така уваженият граждански иск срещу всеки от
двамата подсъдими, същите бяха осъдени да заплатят дължимата държавна такса по
иска в размер на 50лв., съгл. чл.1 от Тарифата за
държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
Освен това двамата подсъдими, поотделно бяха осъдени
да заплатят на ОД МВР Ш. направените по делото, в досъдебното
производство разноски в размер на 22,50лв., както и такива в размер на 30лв.,
по сметка на РС Нови пазар.
Съдебният състав намери, че така
постановената присъда ще постигне целите на наказанието и ще спомогне за
превъзпитанието на двамата подсъдими, като за бъдеще същите ще се стремят да се
въздържат от извършването на други престъпления.
Мотивите са постановени на
16.02.2011 г. и са взети единодушно от целия съдебен състав.
Председател
на съдебният състав: .......................................... районен съдия
- Галина Николова