№ 24702
гр. София, 13.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110122117 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
Съдът констатира, че е налице разминаване в обстоятелствената част и петитума на
исковата молба относно валутата, която се претендира процесната сума, поради което на
ищеца следва да бъдат дадени указания да отстрани констатираната нередовност.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
Към исковата молба и писмения отговор са приложени документи, които като
относими, допустими и необходими следва да бъдат приети и приложени като писмени
доказателства по делото.
С цел процесуална икономия, въпреки констатираната нередовност на исковата
молба, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца, че в срок до първото по делото открито съдебно заседание следва
да приведе петитума на исковата молба в съответствие с обстоятелствената й част, като
посочи валутата, в която претендира стойността на твърдените неразрешени платежни
операции.
ПРИЕМА представените с исковата молба и писмения отговор документи по описи,
обективирани в същите, като писмени доказателства по делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 10.10.2023 г. от 10:00 часа, за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството по делото образувано по искова молба от Н. Ю. Й. против [*******],
в качеството й на универсален правоприемник по силата на вписано в ТР преобразуване
чрез вливане на [***********], с която е предявен осъдителен иск за сумата от 544,00 евро,
1
представляваща стойността на 26 неразрешени платежни операции, извършени на
30.01.2023 г., ведно законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 27.04.2023 г. до окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба ищцата твърди, че е титуляр на банкова платежна карта, издадена
от ответника, като в края на м.януари 2023 г., след кражба на картата, на 30.01.2023 г. били
извършени 26 транзакции на обща стойност 544 евро. Ищцата поддържа, че установила
липсата на картата в неработен ден – събота 28.01.2023 г., поради което не успяла да се
свърже със служител на банката, за да я блокира, а онлайн банкирането също не
функционирало. Успяла да се свърже с ответната банка една на 30.01.2023 г., но
неразрешените транзакции вече били извършени. Твърди, че на 02.02.2023 г. депозирала
молба до банката за възстановяване на средствата от неразрешените транзакции, но
получила отказ, който бил мотивиран с умишлено или грубо небрежно изпълнение на
задълженията й по чл.75 ЗПУПС. Според ищцата позицията на ответната банка не била
правно обоснована, а в случай на неразрешена платежна операция, приложима била
разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗПУПС. Излага доводи, че загубите, причинени от липса на
адекватни системи на сигурност от страна на картоиздателите, какъвто бил и процесния
случай, следвало да бъдат възложени на тях. Позовава се още на чл.72, §2 и чл.74 от
Директива 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета относно платежните услуги във
вътрешния пазар. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищцата обуславя
правния си интерес от предявения иск и моли за неговото уважаване. Претендира
направените по производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор, в който се изразява
становище за неоснователност и недоказаност. Сочи се, че банката е била уведомена от
ищцата за кражбата на платежния инструмент на 31.01.2023 г. в 09:59 ч. чрез обаждане до
контактния център на Банката, а картата е блокирана в 10:08 часа. Оспорват се твърденията
в исковата молба относно невъзможността ищцата да блокира платежното средство чрез
обаждане по телефона или чрез системата за онлайн банкиране през периода от 28.01.2023 г.
до 30.01.2023 г. Сочи се, че на 28.01.2023 г. в 15:36:23 часа ищцата успешно е влизала в
мобилното приложение след вход с пръстов отпечатък, но няма направен опит за пускане на
заявка за блокиране на картата. На 29.01.2023 г. и на 30.01.2023 г. също нямало отчетени
опити за вход в мобилното приложение. При извършената проверка не са установени
неуспешни опити за контакт от телефонния номер на ищцата, деклариран като средство за
сигурност. Изразява се становище, че от страна на ищцата е налице необосновано забавяне,
като едва на четвъртия ден от констатиране на кражбата, е уведомила банката за това.
Поддържа се още, че с разпоредбата на чл.75, т.2 ЗПУПС, както и с ОУ на банката, на
картодържателя било вменено задължение за незабавно уведомяване за липсата след
установяване на това обстоятелство, поради което и на основание чл.80, ал.3 ЗПУПС в
конкретния случай банката не следва да носи отговорност. Отделно от предходното се сочи,
че за 23 от процесните операции е бил поискан и въведен ПИН код, който е следвало да бъде
известен единствено на ищцата. По изложените в отговора доводи и съображения,
ответникът моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски, както и юрисконсултско
2
възнаграждение.
Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 от Закона за платежните услуги и
платежните системи (ЗПУПС).
УКАЗВА на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК на ищеца, че в негова тежест е да
докаже, че между страните е съществувало валидно облигационно отношение; че в срока на
действие на договора са извършени платежни
операции, които не са били заявени от платеца, както и тяхната стойност; че е уведомил
ответника за кражбата и неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след
узнаването; че е предприел разумни действия за запазване на неговите персонализирани
средства за сигурност.
От своя страна и на основание чл.154, ал.1 ГПК ответникът следва да докаже
обективираните в писмения отговор правоизключващи възражения.
УКАЗВА на основание чл.146, ал.2 ГПК на ищцата, че не сочи доказателства за
наличие на валидно облигационно правоотношение с ответника през исковия период, че е
уведомила ответника за кражбата и неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след
узнаването; че е предприела разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3