Р Е Ш
Е Н И
Е
№………
гр. Ловеч, 21.10.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД
ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в
публично заседание на двайсети септември през две хиляди и деветнайсета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при
секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА, като
разгледа в.гр.д.№420/2019г.,
за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.
С Решение №137/24.04.2019г.,пост.по гр.д.№912/2018г.
РС-Т е осъдил ПРБ, представлявана от ГПна РБ, адрес: гр. ****, на основание чл.2,ал.1,т.3
от ЗОДОВ, да заплати на Б.С.И. ***, обезщетение за неимуществени вреди в
резултат от
воденото срещу него наказателно производство по сл.д.№ 8/2012г. на ОСС–гр.Ловеч,
в размер на 2 000(две хиляди) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.08.2017г. до окончателното
й изплащане, като частичния иск до пълния му размер от 10 000 лева, е
отхвърлил,като неоснователен и недоказан, както и обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 1 000(хиляда) лева, в резултат на образувано досъдебно производство №
147/2016г. по описа на РУ на МВР-гр.Т, по което И. бил привлечен като обвиняем
за престъпление по чл.311,ал.1,вр.с чл.20,ал.2 от НК на 21.06.2016г., ведно със
законната лихва, считано от 10.10.2016г. до окончателното изплащане на сумата, а
частичният иск до пълния му размер от 5 000 лева е отхвърлил,като неоснователен
и недоказан. ПРБ е осъдена за заплати на Б.С.И. обезщетение
за претърпени имуществени вреди в резултат от воденото срещу него наказателно
производство по сл. дело № 8/2012 г. на ОСС – гр. Ловеч и образувано досъдебно производство № 147/2016 г. по описа
на РУ на МВР-гр. Т, в размер на 100(сто)лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
14.08.2017г. до окончателното й изплащане, а иска до пълния му размер от
1 805 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан.Прокуратурата е осъдена
да заплати на Б.С.И. направените разноски,съразмерно с уважената част от
иска,до размера на 280лв.
В срока по чл.263 от ГПК е от Б.С.И. ***. Заявява,че не е доволен от решението в
отхвърлителните му части и го обжалва с молба да се отмени и вместо него се
постанови ново, като се уважат исковете изцяло.Счита,че решението е
необосновано и незаконосъобразно в обжалваните части.Излага,че по отношение на
имуществените вреди РС-Т се е позовал на тълкувателно решение на ВКС за
присъждане на разноски в гражданския процес. Възразява,че тук разноските са
направени в наказателно производство по вина на ответника, разноските в случая
се претендират като обезщетение, поради което цитираната практика на ВКС счита
за неотносима. Сочи,че РС-Т не е съобразил, че в приложенията по сл.д. 8/2012
г., том II, л. 58, е приложен договор за правна помощ от адв. БКот САК,
съгласно който е платена сумата 500 лв. Тази сума е следвало да му бъде
присъдена. За другите суми счита,че дори и да няма приложени доказателства за
платени хонорари, техните размери се установяват от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Претендираните суми са за хонорари в
минимален размер. Явяването на защитниците му в съответните фази на досъдебното
производство се установява от подписаните протоколи от защитник. За пътните
разходи в размер 200 лв. обяснява,че живее в гр.А, където няма адвокатски
кантори. За да ангажира адвокат трябва да ходи най-близо в гр.Т. Всяко ходене в
определения час, в който е призован до гр.Т -
По отношение на неимуществените вреди съдът е приел безусловно наличието на
основание за плащане на обезщетение. Размерът на обезщетението се определя по
справедливост, като счита,че определеното в случая не съответства на реално
претърпените вреди. Предмет на сл.д. № 8/2012г. е постановено решение от ОСЗ – А,
която служба е колективен орган. За разлика от огромното количество досъдебни
производства, които се образуват срещу „неизвестен
извършител", в случая досъдебното производство е образувано срещу него, макар да е само един член от колективния орган. Срещу други от
комисията нито е образувано производство, нито е повдигано обвинение. Това, че
не е повдигнато обвинение веднага срещу него не отменя действието на чл.58,ал.1,т.2
от ЗОБВВПИ и е наказан с отнемане на разрешителното ми за носене на оръжие, не
могъл и да ловува.
Твърди,че съдът не е обсъдил
подробно притесненията му, писането на молби, а жалбите ми не бяха разглеждани,
тъй като няма качеството „обвиняем". Оръжието му е отнето на основание чл.
58,ал.1 т.2 от ЗОБВВПИ, но не може да обжалвам, тъй като не е страна в процеса.
Определя това като унизително за него, твърди,че го е злепоставяло пред близки
и познати, възбуждало у него основателен страх, че срещу му се работи
тенденциозно. Счита,че не се е търсела истината, не се търсело решаване на
въпроса с наказателната отговорност, а се целяло един безкраен процес. По
делото има данни, че свидетелят ЮРе задържан при влизане в България и закаран
под конвой в гр. Л. което още повече засилило в него убеждението, че ще се
действа по същия начин безкомпромисно и срещу му, както срещу свидетелите.
Обяснява,че по ДП №
147/2016г. на РУП - Т се изследвало авторството на един документ, подписан от
две лица - от автора на документа и от него, като „присъствал" при
съставянето му. Въпреки че не е автор на документа, му е повдигнато обвинение заедно с автора. Излага,че този факт отново
засилил опасенията му, тъй като вече имал две обвинения, което вече даваше
право да бъде „прибран", за да „не се разхождам свободно като криминално
проявен с две обвинения".
Счита,че съдът не е обсъдил и
факта, че и двете производства са свързани със службата му и със служебната му
квалификация и по двете производства са призовани за разпит негови колеги,
което допълнително го унижавало, правело невъзможно да си намери работа след
пенсионирането в малък град като А.
При наличието на многобройни
доказателства за продължителността на производствата счита,че съдът е следвало
да уважи изцяло частичните искове за присъждане на обезщетение за причинените
му неимуществени вреди.
Предвид изложеното моли да се
постанови решение, с което се отмени решението на РС-Т в частите, с които са
отхвърлени исковете, като се уважат изцяло и присъдят разноските по делото за
двете инстанции в размер съобразно уважените части от исковете.
В срока по чл.263 от ГПК не е
постъпил отговор от Прокуратурата на РБългария.
В съдебно заседание възивникът се явява лично и с
пълномощник адв.В.А.-ЛАК,като поддържат въззивната жалба и молят да се уважи.
Прокуратурата н Република България се представлява от
прокурорът в Окръжна прокуратура Ловеч-С. И.
От събраните по делото доказателства- приложените по
гр.д.№ 912/2019г. на РС-Т и приложените към тях ДП №147/2016г.по описа на РУП-Т
и Сл.Д №8/2012г.по описа на ОСС-Л.,както и становищата на страните, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се
произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована.
Въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на
изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за
редовна.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение.С оглед на това съдът преминава към проверка по
реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
Установява се,че по описа на ОСС-Л., на 03.05.2012г.,
е било образувано ДП №8/2012г., посочено като водено срещу Б.С.И. ***, за
престъпление по чл.282,ал.2,вр.с ал.1 от НК. През периода от 23.01.2015г.-до
01.03.2016г.производството е било спряно на основание чл.244, ал.1, т.3 от НПК.
В първата инстанция са приложени молби от Б.И. *** с оплакване за бавно водене
на разследването и инициатива за събиране на доказателства-Молба от
06.12.2013г., Молба от 03.02.2015г., Молба от 29.09.2015г. С Постановление от
18.10.2016г.на ОСС-Ловеч И. е бил привлечен в качеството на обвиняем в
извършване на престъпление по чл.282,ал.1 от НК и му е била взета мярка за
неотклонение „Подписка”.На същия ден е проведен и разпит в качеството му на
обвиняем. При извършване на тези следствени действия И. е представляван от
адв.В. В.-АК-П.,с приложен Договор за правна защита и съдействие и пълномощно. Отразено
е,че е изплатен адвокатски хонорар от 100лв. С Постановлението чл.235 от НПК от
29.06.2017г. разследващият е предложил прекратяване на наказателното
производство по отношение на И.,на основание чл.243,ал.1, т.2 от НПК. С
Постановление от 31.07.2017г. Окръжна Прокуратура Ловеч е прекратила
наказателното производство спрямо Б.И.-поради липса на безспорни доказателства
за извършено престъпление,а в останалата част е спряла производството.
Постановлението е влязло в законна сила на
14.08.2017г.
Установява се също,че по описа на РУП-Т е било
образувано ДП №147/2016г.,срещу неизвестен извършител,за осъществен състав на
престъпление по чл.311,ал.1 от НК. С Постановление от 21.06.2016г. Б.И. е привлечен
в качеството на обвиняем, за извършване на престъпление по чл.311,ал.1,вр.с
чл.20,ал.2 от НК. Ищецът е разпитан в качеството на обвиняем на 29.06.2016г.
При извършване на следствените действия е представляван от адв.В.А.,въз основа
на Пълномощно (л.131), в което не е отразено да е уговорено,съотв.изплатено
възнаграждение. Със Заключително постановление от 27.07.2016г. разследването е
приключено с мнение за предаване на обвиняемите на съд. С Постановление от
28.09.2016г.на РП-Т наказателното производство е прекратено по отношение на Б.И..
Постановлението е влязло в законна сила на 10.10.2016г.
Ищецът твърди и не се оспорва от ответника,че членува
в ловна дружинка. Твърди също,че във връзка с разследването по СД №8/2012г.на ОСС-Ловеч от МВР-”КОС” са
му отнети разрешително за носене и съхранение на ловно оръжие и 3 броя ловно
оръжие. По делото е приложена Призовка от РУ-Полиция-Т в този смисъл. Ищецът
твърди,че във връзка с тази санкция се наложило да продаде притежаваното ловно
оръжие- „..две пушки - ИЖ 54, гладкоцевна, 12-ти калибър и ловен автомат с 5
патрона 7.62 калибър..”. Наложило се да заплати и по 20лв. такса на МВР -
служба КОС за оформяне на продажбата на оръжията. Твърди,че едва по-късно, след
окончателното прекратяване на водените срещу него наказателни производства, успял
да възстанови членството си в ловната дружинка и упражняването на хобито си.
По делото са разпитани ангажирани от ищеца свидетели.
Свидетелят П.Д.И. е член на ловната дружинка в гр.А.
Потвърждава активното участие на И. в дейността й като дългогодишен председател,
организирал е редица мероприятия и обучавал младите ловци. Свидетелят
потвърждава,че И. му се оплакал,че е отнето разрешението да упражнява тази
дейност,без да му обяснява причината,но споделил,че се чувства зле от този
факт.
Свидетелят В.И.Нунев,също познава ищеца от участието
му в ловната дружинка. И. му се оплаквал,че са отнели разрешителното му и не
може да ходи на лов. Споделил и притесненията си във връзка с водени срещу него
наказателни производства и тревогите как и кога ще приключат. Свидетелят
потвърждава,че е снабдявал И. с „церове,билки..” във връзка със здравословните
му оплаквания, но не е запознат в подробности.
Свидетелят Т.М.К. е колега на И.-***. Сочи,че когато
започнали делата срещу И. се разболял, започнал да вдига кръвно, притеснявал се
силно и се страхувал какъв ще е изходът. Колегите му започнали да се съмняват в
почтеността му,с оглед водените разследвания. Последните се отразили много лошо
върху ищеца- „..беше изнервен,не искаше с хора да контактува,беше страшно
падение за него,че той не може да отиде на лов с дружинката.. Беше страшно
обидно за него,когато чуваше, че се гърми-бягаше, за да не слуша, изпадаше в
някакви кризи,тогава започна да вдига кръвно,започна аритмията.Той пиеше
лекарства-диазепам и лексотан. Преди проблемите с Полицията той беше страшно
уравновесен човек,никога не се е оплаквал,че има някакво заболяване,или да
вдига високо кръвно…и в последствие се появи карценом…Когато получи нещо,че се
спира и прекратява делото,тогава се поуспокои,но вече болестите го бяха
превзели.”. Обяснява също,че здравословните
проблеми на И. са започнали през 2009г.,когато се е пенсионирал-
„..Здравословните му проблеми той ми казваше,че започва да вдига кръвно през
2009г. се пенсионира и вече 2009г. и 2010г. започна да вдига кръвно,аритмия
получаваше.Това продължаваше...”.
Разпитан е
като свидетели личният лекар на Б.И.- д-р Ц.Ц.,който сочи,че е пациент от
2014-2015г. Потвърждава,че страда от артериална хипертония, често излизане на
сърцето от ритъм и други суматични заболявания, хронична белодробна болест,
карценом на простата от една година. Преди около шест месеца И. е постъпил в
болница, тъй като сърцето му е излязло от ритъм. Заболяванията му са хронични и
се налага всеки месец посещава личния си лекар за предписване на лекарства. В
този смисъл е представен и документ- „Етапна епикриза” от 16.05.2018г.,издаден
от „Цочеви-АГП за ПМП”ООД.
По делото е представено Експертно решение на
ТЕЛК-Общи заболявания при „МБАЛ-Т”ЕООД от 23.07.2018г.,с което на Б.И. е
определена пожизнена 83% степен на трайно намаление на работоспособността,с
констатации за злокачествено образование на простата. Представен е Абмбулаторен
лист от 14.01.2019г. за преглед с
констатации за органични разстройства на настроението(афективни разстройства),с
придружаващи заболявания-хипотонично сърце без (застойна) сърдечна
недостатъчност и злокачествено образование на простата.
Представено е и свидетелство за съдимост №
2559/20.10.2017г.на РС-Т с отразяване,че Б.И. не е осъждан. Приложена е също и
справка за съдимост,от която се установява,че И. е осъждан през 1991г. и 1999г., наложени са му наказания
поправителен труд,сътов.лишаване от свобода с отложено изпълнение по реда на
чл.66 от НК, по отношение на които е настъпила съдебна реабилитация.
Твърденията на Б.И. са,че видените срещу него
наказателни производства са се отразили изключително тежко върху живота му. Регистрацията
като обвиняем,процедурите по снемане на самоличност и вписване с криминалните
регистри са били изключително унизителни за него. Повдигнатите обвинения и
наложени мерки за неотклонение,са ограничили съществено правата му на
придвижване и на нормален живот.Наказателните производства с оглед характера на
повдигнатите обвинения, се отразили негативно върху професионалния му авторитет
в гр.А. Особено тежко определя ограничаването му и лишаване за продължителен
срок от упражняване на хобито за ловуване.Не е имал право да носи оръжие в
продължение на 6 години и едва през 2017г. възстановил правата си. Стресът и
притесненията във връзка с водените наказателни производства се отразили
негативно върху здравословното му състояние.
Претенцията му е за присъждане на обезщетение за
причинените му неимуществени във резултат на воденото срещу него Сл.дело
№8/2012г.на ОСС-Ловеч,за осъществен състав на чл.282,ал.1 от НК, които определя
в общ размер на 10 000лв.,но предявява частичен иск за сумата
5000лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,с начало от влизане на
постановлението за прекратяване в сила-14.08.2017г.до окончателното изплащане
на сумата.Предявява и претенция за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на воденото ДП №147/2016г.по описа на РУП-Т, за
осъществен състав на престъпление по чл.311,ал.1 от НК,които определя в общ
размер на 5000лв.,като предявява частичен иск от 2500лв.,ведно със законната
лихва върху тази сума от влизане в сила на постановлението за прекратяване на
производството-10.10.2016г.до окончателното изплащане на сумата. Б.И. твърди,че
в резултат на водените наказателни производства е претърпял и имуществени
вреди, които определя в общо размер от 1805лв.,от които по ДП №147/2016г. на
РУП-Т- 500лв.-изплатен адвокатски хонорар, по СлД№8/2012г.на ОСС-Ловеч-общо
1200лв.-от които два хонорара за адвокат от по 500лв. и 200лв.-пътни разноски
във връзка с разследването. Претендира и 105лв.-извършени разходи за
3бр.разрешения от по 60лв.за носене на оръжие и такса за това от 45лв.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема,че е сезиран с обективно съединени претенции с правно основание чл.2,ал.1,т.3,пр.2-ро
от ЗОДОВ, във вр. чл. 52 от ЗЗД. Предявени са претенции за определяне на
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди,
индивидуализирани ясно и конкретно от
ищеца и описани по-горе.
Съобразявайки данните по делото съставът приема,че е
налице специфичният деликт по ЗОДОВ. Основанието за ангажиране отговорността на
Държавата чрез Прокуратурата на РБългария, са постановените с влезли в сила актове
на Прокуратурата прекратяване на водените срещу него наказателни производства. Производствата
са прекратени поради липса на доказателства за съпричастността на ищеца и обосновават
характеристиката на „незаконосъобразна” на дейността на Прокуратурата по водене
на тези наказателни процеси. В този смисъл е налице е първата предпоставка за
ангажиране на Държавата в настоящето производство – прекратяването на водените
срещу Б.И. наказателни производства-действие по см.на чл.1 от ЗОДОВ, изразяващо
се в повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление.
Следваща предпоставка
за уважаване на претенциите е да се докажат твърденията на ищеца за претърпени
неимуществени и имуществени вреди,които да са в пряка причинно-следствена
връзка с дейността на Прокуратурата по повдигане и поддържане на незаконните
обвинения.
В исковата молба
ищецът е формулирал вредите според сферите от живота му, които проведените наказателни
производства е засегнало- главно личния, здравословното състояние и авторитета
в обществото. Съдът съобрази изложените аргументи и ангажирани доказателства и
намира,че претенцията е частично основателна.
Следва да се приеме
за доказано и житейски приемливо твърдението,че образуваните наказателни
производства са имали негативно отражение в личния му живот. Касае се за две
производства,образувани през недълъг период от време,като и двете са свързани с
професионалната му дейност и съществено са дискредитирали кариерата му и
авторитета сред обществото. Макар през 2008г. да се е пенсионирал (сведения от
СлД№882012г.на ОСС-Ловеч) доверието в него от гледна точка на професионализъм, на
коректно изпълнение на възложените му задачи, свързани с пряката му дейност, са
били негативно повлияни. Ангажирането в качеството на свидетели на бивши колеги
е създавало неудобство у И. и е създавало чувството за унижение в този етап от
професионалната му кариера.
Доказано е и
негативното отражение на наказателните производства върху здравословното
състояние на И.. Установи се,че е имал здравословни проблеми още преди
ангажиране на наказателната му отговорност, като последното е допринесло за
засилване на оплакванията му, за повторяемост в болестните симптоми, вероятно е
провокирало и нови. Изживените притеснения, неудобства, несигурност за бъдещето
са довели до разклащане на здравословното му състояние, със сериозни последици
предвид и възрастта му.
Негативно е отражението
и върху личния му живот-свидетелите сочат,че взаимоотношенията с близки и
познати са се ограничили, ищецът се е затворил и не е имал желание да общува с
тях. Съществени по интензитет негативни емоции е изживял от лишаването от
правото да носи оръжие,наложено като ограничение
във връзка с воденото разследване. От показанията на разпитаните свидетели се
потвърждава,че участието в дейността на ловната дружинка е имало съществена
роля в живота му и факта на отнемане на разрешителното за държане на оръжие, е
довело до лишаване от положителни емоции и преживявания. Упражняването на
любимото хоби е имало роля за определянето му като професионалист в тази сфера
и за осмисляне на ежедневието му. Откъсването от тази дейност за период от 6 години
е засилило негативните последици от наложените в резултат на разследванията
ограничения в живота му.
Съставът намира,че
факта на ангажиране на наказателната отговорност на И. в предходни периоди не е
омаловажил последиците от настоящите разследвания. На първо място-за тези
осъждания (от 1991г. и 1999г.) е настъпила реабилитация и на второ, макар и да
е имал досег до наказателната репресия, всяко едно производство от такова
естество има самостоятелно отражение-безспорно негативно. Тук са му повдигнати
обвинения за престъпления,свързани тясно с професионалната му дейност и са
ангажирали живота му с присъщите притеснения и стрес от несигурността в
приключването им.
При преценката на
последиците от друга страна следва да се отчете и обстоятелството,че макар СлД.№8/2012г.по
описа на ОСС-Ловеч да е образувано още от началото (03.05.2012г.), конкретно срещу
ищеца и да е видно,че е бил активен в търсенето на доказателства за
опровергаване на ангажирането му с процеса, за своевременното му
приключване-цитираните молби от 2013г.,2014 и 2015г., то същинското му
ангажиране е било на по-късен етап и за сравнително кратък срок. Установи се,че
е привлечен като обвиняем едва на 18.10.2016г. Извършените спрямо него
следствени действия се състоят единствено в повдигане на обвинението и разпит, наложена
му е най-леката мярка за неотклонение, като приблизително след 10м. производството
срещу него е било прекратено-влязло в сила на 14.08.2017г. Не са събрани
доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца за „тенденциозност” при
воденето на наказателните производства от страна на Прокуратурата.
Не е дълга и продължителността
на разследването и ангажирането на наказателната отговорност на И. по воденото
ДП №147/2016г.-видно повдигнато му е обвинение на 21.06.2016г.,проведен е един
разпит и е прекратено считано от 10.10.2016г.-т.е. за срок по малко от 4 месеца
може да се приеме,че е бил обект на т.н.наказателна репресия.
При преценката си за размера на дължимо обезщетение
съдът е задължен да съобрази поставеният в чл.52 от ЗЗД критерий на
справедливост. В ППВС №4/68г.-т.8 е прието,че понятието „справедливост” не е
абстрактно,а изисква преценка на конкретните обстоятелства. След анализ на
посочените релевантни факти- доказаното негативното отражение върху живота, здравословното
състояние, социалните контакти, авторитета на ищеца на водените разследвания, а
от друга страна кратките срокове на същинско разследване срещу него,
обстоятелството,че не е бил ограничаван с тежка мярка за неотклонение,а дори по
ДП №147/2016г.на РУ на МВР-Т е без определена такава, съдът приема за
справедливи размери от 2 000лв.за неимуществените вреди,претърпени в
резултат на воденото СД №8/2012г.по описа на ОСС-Ловеч,а за вредите от
разследването по ДП №147/2016г.на РУ на МВР-Т-сумата 1000лв. Исковете в
останалата им част до пълните,предявени в настоящия процес суми от
5000лв.,съответно 2500лв.,са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По претенциите
за имуществени вреди.
С оглед приетото по-горе за доказано наличие на
деликт по ЗОДОВ,то следва да се приеме,че са налице предпоставките за
присъждане на такава претенция,в рамките на доказаните от ищеца размери. При
запознаване с приложените по настоящето дело доказателства и наказателните
производства се открива единствено представен
в т.VІІ,стр.127 от СД №8/2012г.на ОСС-Л. договор за правна помощ и съдействие с
адв.В. В.-АК-П. и вписан като изплатен хонорар от 100лв. Други доказателства не
се откриват по това разследване. Твърденията на адв.А. за наличие на
доказателства за изплатен хонорар на друг пълномощник-соченото т.ІІ,л.58,касае
приложеното ДП № 102/2011г.по описа на
РУ на МВР-Т,което не е предмет на настоящите претенции и затова не следва да се
съобразява. Няма доказателства за реално изплатени суми за адвокатско
представителство и по ДП №147/2016г.на РУ на МВР-Т-в договора за правна помощ
на адв.А. там не е вписано уговаряне,съотв.изплащане на хонорар.
Доказателства за останалите имуществени вреди не са
представени, поради което съдът не би
могъл да ги приеме за обосновани и реално направени. С оглед на това
претенцията за имуществени вреди следва да се уважи единствено до размера на
100лв.,а до пълния претендиран размер от
1805лв.-се отхвърли,като неоснователна и недоказана.
Обезщетението на основание чл.84,ал.3 от ЗЗД се дължи
ведно със законната лихва,считано от влизане в сила на постановленията за
прекратяване на наказателните производства,а именно по СД №8/2012г.по описа на
ОСС-Ловеч-от 14.08.2017г., а по ДП №147/2016г.по описа на РУ на МВР-Т-от
10.10.2016г.
Предвид пълното съвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд,по реда на чл.271 от ГПК, атакуваното
Решение №137/24.04.2019г.,пост.по гр.д.№912/2018г.на РС-Т,следва да се
потвърди, като правилно и законосъобразно.
При този изход на процеса на въззивникът няма право
на присъждане на направените в производството разноски.
По изложените съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №137/24.04.2019г.,
постановено по гр.д.№912/2018г. на РС-Т, като правилно и законосъобразно.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК с оглед цената на всяка от претенциите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.