№ 552
гр. Варна , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20203100503139 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 789/07.02.2020г., подадена от
„Бест Файненс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к.Манастирски Ливади, к-с Бокар, бл. 35, ап. партер, срещу
решение №371/04.12.2019г., постановено по гр.д. № 1155/2019г. на Районен
съд – Провадия, II състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника
срещу К. Д. Д., ЕГН **********, с адрес ********, кумулативно обективно
съединени искове за признаване за установено на основание чл. 422, вр. чл.
415 ГПК съществуването на вземането на „БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД, спрямо
К. Д. Д., за което е издадена Заповед № 593/13.06.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 873/2019г. на ПРС за
суми в размер на 230,16 лева (двеста и тридесет лева и шестнадесет
стотинки), главница, представляваща неизпълнено задължение за връщане на
заем на основание сключен между страните договор за потребителски кредит
“BestCredit на вноски“ № 3000091/16.05.2018 г.; в размер на 84,66 лв.
1
(осемдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки) представляваща лихва
за забава; в размер на 840,00 лв. (осемстотин и четиридесет лева)
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на
поръчител; в размер 67,15 лв. (шестдесет и седем лева и петнадесет стотинки)
представляваща наказателна лихва; в размер на 1419,46 лв.(хиляда
четиристотин и деветнадесет лева и четиридесет и шест стотинки),
представляваща разходи за събиране; в размер на 10,90 лв. (десет лева и
деветдесет стотинки), представляваща разходи за изпращане на документи;
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 12.06.2019 г. до изплащането на вземането.
В жалбата се излага каква е процедурата при сключване на договори за
предоставяне на кредит от разстояние с въззивното дружество. Навежда се
оплакване, че копие от договора е представено по делото, но не е обсъдено от
съда. Счита се за неправилен изводът, че ответникът не дължи лихва,
неустойки и разноски, тъй като такива не били уговорени между страните.
Излага се, че съгласно чл.2 от договора, кредитополучателят връща кредита
на 13 равни вноски, чиито падежи са уговорени в погасителен план. Съгласно
уговорките, се дължи и лихва. Страните са се съгласили и че при
неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчител, ще се дължи
неустойка. Съгласно договора, се дължи законна лихва за всеки ден забава.
Съгласно чл.8.2.7, при забава, кредиторът има право да предприеме действия
по събиране на вземането, като разноските за това са за сметка на
кредитополучателя. Не се споделя изводът на съда, че неустойката не
отговаря на присъщите за неустоечното обезщетение функции. Поддържа се,
че интересът на насрещната страна е защитен. Обръща се внимание, че по
отношение на процесния договор се прилагат специалните разпоредби на
ЗПФУР и само по себе си неспазването на изискванията на чл.8 ЗПФУР не
води автоматично до недействителност на договора с оглед правото,
предвидено в чл.15 ЗПФУР. Навеждат се оплаквания, че съдът не е изпълнил
задълженията си по ГПК. Поддържа се, че след като другата страна не е
поискала документа на ел. носител, преписът на договора на хартиен носител
е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
съдържание. Излага се, че защитата на потребителите не следва да нарушава
принципите на справедливост и равенство в процеса. Поддържа се, че
2
клаузите на процесния договор не са неравноправни. Сочи се, че независимо
от заявеното от ответника оспорване на иска, съдът е следвало да прояви
активност и да го попита оспорва ли конкретните фактически твърдения на
ищеца. При липса на спор относно конкретни обстоятелства, решението се
поддържа да е в разрез с диспозитивното начало. Жалбоподателят се позовава
на чл.293, ал.3 ТЗ, считайки че кредитополучателят не може да се позовава на
недействителност на договора за кредит доколкото от поведението му може
да се заключи, че не е оспорил действителността и предоставената
информация от кредитора. Моли се за отмяна на обжалваното решение,
уважаване на предявените искове и присъждане на сторените в
производствата разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от К. Д. Д..
Постъпила е и частна жалба вх. №260119/27.08.2020г. от „Бест
Файненс“ ООД срещу Определение №636/23.07.2020г. по гр.д. № 1155/2019г.
на Районен съд – Провадия, II състав, с което на осн. чл.77 ГПК е осъден
частният жалбоподател да заплати държавна такса за първоинстанционното
производство в размер от 173.12лв.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, като
необосновано в тежест на жалбоподателя са възложени разноски. Сочи се, че
производството не е приключило с влязъл в сила акт, поради което
произнасянето е преждевременно. Счита се, че съдът не е отчел
обстоятелството, че по заповедното производство е внесена държавна такса,
която следва да бъде приспадната, както и че неправилно е възприето, че са
предявени шест иска. Поддържа се, че следва да се съобрази общият
материален интерес на претенциите. Счита се, че пропускът на съда не следва
да обоснове неблагоприятни последици за ищеца. Моли се за обезсилване на
определението, в евентуалност за отмяната му.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от
насрещната страна.
По постъпилата частна жалба съставът на въззивния съд констатира, че
постановеното определение по чл.77 ГПК не е от категорията преграждащи
определения, или за които е предвидена изрична обжалваемост.
Същевременно, същото касае разноските в производството. С Определение
3
№104/09.02.2015г. по ч.т.д. №112 по описа за 2015г. по описа на ВКС, I т.о., е
разяснено, че е безпротиворечива практиката, че разноските по чл.77 ГПК
трябва да се присъдят със съдебното решение, ако към момента на
постановяването му съдът констатира наличие на неизпълнение на
задължението за внасянето им. В тази си част решението има характер на
определение, подобно на хипотезата, когато съдът се произнасяне по искане
на страните за разноски по чл.78 ГПК с решението си, като приключващ
делото акт в съответната инстанция по см. на чл.81 ГПК, поради което
решението може да бъде изменяно в тази част по реда на чл.248 от
постановилия го съд. В конкретния случай, независимо, че
първоинстанционният съд се е произнесъл с определение след постановяване
на решението и определението е самостоятелно, а не част от решението,
редът, посочен от ВКС, е идентичен и следва да бъде приложен. В частната
жалба са обективирани оплаквания срещу определянето на разноските за
държавна такса и техния размер, поради което компетентен да се произнесе
по реда на чл.248 ГПК е съдът, постановил определението, а именно РС –
Провадия.
Гореизложеното налага прекратяване на настоящото въззивно
производство в частта му по частна жалба вх. №260119/27.08.2020г. от „Бест
Файненс“ ООД срещу Определение №636/23.07.2020г. по гр.д. № 1155/2019г.
на Районен съд – Провадия, II състав и връщане на делото на РС - Провадия
за произнасяне по обективираното в частна жалба вх. №260119/27.08.2020г.
искане от „Бест Файненс“ ООД за изменение на Определение
№636/23.07.2020г. по гр.д. № 1155/2019г. на Районен съд – Провадия по реда
на чл.248 ГПК.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
4
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Провадия е образувано по предявени от „Бест
Файненс“ ООД, срещу К. Д. Д. искове с правно основание чл.422 ГПК за
установяване съществуване на вземания на ищеца, произтичащи от Договор
за потребителски кредит №3000091/16.05.2018г., за които е издадена Заповед
№ 593/13.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 873/2019г. на ПРС.
В исковата молба се излага, че ищецът е финансова институция по
смисъла на ЗКИ. Дружеството отпускало кредити от разстояние, като
кандидатстването ставало чрез молба по телефона или чрез интернет
платформата на ищеца. Ответникът кандидатствал за получаване на
потребителски кредит чрез сайта на дружеството, като попълнил
регистрационната форма за кандидатстване на 16.05.2018г. Съгласно Общите
условия на дружеството, след като попълни Заявката за кандидатстване,
Клиентът получава ПИН код под формата на кратко електронно съобщение
(CMC) на посочения от него телефонен номер. Клиентът, кандидатстващ за
кредита, потвърждава заявката си като въвежда ПИН кода на заявката, след
което следва да натисне бутона „Потвърди”, с натискането на който бутон
попълнената заявка се изпраща за разглеждане. В резултат на получената
заявка е изпратено съобщение на посочената електронна поща за
потвърждение на договор, приложен Стандартен европейски формуляр (СЕФ)
и Общи условия (ОУ). За да подпише/сключи договора, потребителят следва
да натисне посочения в електронното съобщение или CMC линк, като след
това въведе избраната от него парола за достъп, която представлява
електронен подпис на Потребителя. С въвеждането на паролата,
Потребителят изразява своето съгласие за сключване на договора, при
5
посочените в него условия. На ответникът е изпратен CMC код за
потвърждение на посочения от него телефон, като същият е потвърдил на
16.05.2018г. 11:46 ч. сключване на Договора за кредит в размер на 1100 лв.
Ответникът бил одобрен за отпускане на кредит и на електронната му поща
бил изпратен в електронен формат договора за кредит. Ответникът
потвърдил, с избиране на изпратения му от "Бест Файненс" ООД линк за
потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „BestCredit
на вноски” № 3000091/16.05.2018г. както и получаването на Общите условия,
неразделна част от сключения договор и Стандартния европейски формуляр
/СЕФ/, и желаната сума му била преведена по избрания от длъжника начин -
чрез каса на лицензирания оператор на парични преводи Easy Pay с разписка с
номер 2000000152101385 от 16.05.2018 11:56 ч.. Кредитът следвало да се
върне от ответника на 13 равни двуседмични вноски, като последната
падежна дата била на 14.11.2018г. Договорената възнаградителна лихва
между страните била в размер на 100,60 лева. При неизпълнение на
задължението по Раздел IV от Договора за кредит от длъжника да осигури
поръчител, отговарящ на условията на чл. 3 страните са се съгласили, че това
ще причини вреди на кредитора и ще се дължи неустойка, като в този случай
общо дължима сума по кредита/ главница + лихва+ неустойка/, когато не е
осигурен поръчител, възлиза на 2010,60 лв.. Неустойката е в размер на 0,5%
дневно върху усвоената сума на кредита. За периода на договора ответникът
не е изпълнил задължението си да осигури поръчител, поради което е
начислена неустойка за целия период на договора. Твърди се, че ответникът е
погасил следните задължения по кредита: На 07.11.2018 г., - 300 лв., с които
са погасени 70 лв. неустойка за периода 30.05.2018г. -13.06.2018 г., 15,94 лв.,
договорна лихва за периода 30.05.2018 г-13.06.2018 г., 3,68 лв. наказателна
лихва за периода 30.05.2018 г-13.06.2018 г, 69,84 лв. от главницата, както и
120 лв. за извършени разходи до 30.05.2018 г. и 20,54 лв. за извършени
разходи до 13.06.2018 г. С настъпване на падежа на договора – 14.11.2018г.
върху дължимата от ответника сума се начислява и обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Ответникът дължал и разходи за извънсъдебно
и/или съдебно събиране на вземането. В конкретния случай сторените (след
отразяване на частичното плащане) оставащите разходи са в размер на
1419,46 лв. (хиляда четиристотин и деветнадесет лева и четиридесет и шест
стотинки) , видно от приложените платежни нареждания за извършено
6
плащане по граждански договор с колектора (в общ размер 1532 лв.), а
законната лихва за забава върху просрочените суми за периода 13.06.2018-
15.05.2019 г. възлиза на 67,15 лв. (шестдесет и седем лева и петнадесет
стотинки).
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, който оспорва
предявените искове. Възразява, че е частично нищожен договора за кредит и
нищожен договор за „Договор за събиране на просрочени задължения“.
Договорът е нищожен, тъй като не е сключен от представител на ищеца -
оспорва подписа на представеният към делото „Договор за събиране на
просрочени задължения“, който е сключен единствено за целите на
производство. Оспорва и представените „авизо за нареден кредите превод“ на
Банка „ДСК“ АД. Твърди, че Договор за кредит не е подписван от него.
Признава, че е получил кредит при условията на ЗПК в размер на 1000 лева и
е върнал 300 лева. По отношение на претендираните лихви и неустойки
твърди, че размерът им е прекомерен и тези договорки са нищожни. Твърди,
че неустоечната клауза от договора за кредит е нищожна като противоречаща
на чл.143, т.5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като заобикаляща
изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК и като сключена в нарушение на добрите
нрави по смисъла на чл.26, ал. 1 от ЗЗД. Заплащането на така уговорения
размер на неустойка създава предпоставки за трикратно получаване на
печалба, респ. неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя. Оспорва претендираните разходи за събиране на вземането,
тъй като нямало доказателства, че са реално направени. Претендираната и
начислена неустойка, както и начислените разходи по договора са нищожни
поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1 и чл.19, ал.4 от Закона за
потребителския кредит. Обръща внимание, че преди потребителят да е
обвързан от предлаганите от кредитора условия, следва да е получил
необходимата информация, която се предоставя под формата на стандартен
европейски формуляр. Сочи, че представеното към делото в два екземпляра
не установява отнапред разясняване на потребителя на клаузите във връзка с
крайните му задължения, като никъде не е посочено неговото име. Оспорва
клаузите да са индивидуално договорени. Моли за отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
7
фактическа и правна страна по въведените с жалбата оплаквания:
Оспорен пред въззивната инстанция, с оглед посоченото в жалбата, е на
първо място изводът на първоинстанционния съд за недоказаност по делото
на конкретните условия на договора за кредит и оттам за недължимост на
претендираните лихви, неустойки и разноски.
За установяване на твърденията си за сключване на договор кредит от
разстояние с описаното в исковата и уточняващите молби съдържание,
ищецът е ангажирал писмени документи – договор за потребителски кредит
„BestCredit на вноски“ №3000091/16.05.2018г. /представен още в заповедното
производство/, погасителен план и стандартен европейски формуляр.
Представените и приети по делото документи не носят подпис на ответника
/няма данни да е положен и електронен подпис по смисъла на чл.13 ЗЕДЕУУ/,
респективно не може да бъде направен извод за авторството им и не се
ползват с формална доказателствена сила, предвидена в чл.180 ГПК.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба е оспорил да е подписал
договора и да се е запознал със съдържанието на конкретните му клаузи,
обективирано в стандартен европейски формуляр, респективно тези
неподписани документи не са достатъчни за пълно и главно доказване,
каквото ищецът дължи, на твърденията му за сключен кредит от разстояние
при твърдяните конкретни условия, с които потребителят да се е запознал,
каквито са и изискванията на ЗПК и ЗПФУР. Същевременно, ищецът не е
ангажирал други доказателства в процеса относно осъществяването на
подробно изложената във въззивната жалба процедура по електронен път по
сключване на договор за кредит от разстояние и от които да може да се
достигне до несъмнен извод за запознаване и приемане от кредитополучателя
на преддоговорната информация и конкретните условия на договора за
кредит. Липсват доказателства, които да подкрепят твърденията на ищеца за
потвърждение по електронен път от страна на ответника на договора,
стандартния европейски формуляр и Общите условия. Фактът, че ответникът
е признал, че е получил сумата по кредита и представената разписка за това,
не са достатъчни да бъде установено по делото, че чрез подробно описаните
от въззивника стъпки по електронен път ответникът се е съгласил със
съдържанието на стандартния европейски формуляр и Общи условия и е
приел клаузите на същите. Съответно, съдът не може да приеме по делото, че
8
ответникът е обвързан от съдържанието на тези документи. По този начин,
както е приел и първоинстанционният съд, ищецът не е доказал дължимостта
на вземания за лихви, неустойки и разноски, предмет на издадената заповед
за изпълнение. За пълнота, в отговор на наведените във въззивната жалба
оплаквания, следва да се посочи, че първоинстанционният съд не е допуснал
нарушение при извършване на доклад на делото. Разпределил е
доказателствената тежест пълно по подлежащите на установяване факти,
включително давайки указания на ищеца по реда на чл.146, ал.2 ГПК.
Задължение на съда е да посочи кои факти подлежат на доказване и за кои от
тях ищецът не сочи доказателства, но не и преди постановяване на крайния
акт по същество на делото, да коментира дали тези доказателства са
достатъчни и годни да установят твърденията на ищеца.
При липса на доказване на валидно възникнали облигационни
задължения по клаузи на договора за потребителски кредит с твърдяното
съдържание и параметри, на които ищецът се позовава, вземанията по
издадената заповед за изпълнение в оспорената им част остават недоказани и
съдът не дължи произнасяне по възраженията за недействителност на клаузи
от договора, чието съдържание е неустановено по правилата за доказване в
процеса.
При тези изводи, в процеса остава установено вземането на въззивника
само за главница, което ответникът е признал. То е в размер от 1000лв.
Съобразно изложеното в исковата молба, 300лв. от това задължение е
погасено извънсъдебно доколкото съдът достигна до извод за недължимост
на останалите претендирани вземания. За сумата от 700лв., чиято дължимост
въззиваемият е признал още при подаване на възражение в заповедното
производство, заявителят разполага с издаден изпълнителен лист, който
съобразно отбелязването, е получен по заповедното дело. Респективно, не е
налице остатъчно задължение за главница, което следва да бъде присъдено по
силата на настоящото решение.
Налага се извод за неоснователност на въззивната жалба. Поради
съвпадане правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските в процеса:
9
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна сторените в настоящото производство разноски.
Доколкото по делото адвокатът на въззиваемия е осъществил безплатна
адвокатска помощ, което е обективирано в договора за правна защита и
съдействие, процесуалният представител има право на адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в размер не по -
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Съобразно
материалния интерес и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в полза на адвоката следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 415.66лв.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №371/04.12.2019г., постановено по гр.д. №
1155/2019г. по описа на Районен съд – Провадия, II състав.
ОСЪЖДА „Бест Файненс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к.Манастирски Ливади, к-с Бокар, бл. 35, ап.
партер, да заплати на адв. С.Б.З., ЕГН *****, с адрес ****, сумата от 415.66
лв. /четиристотин и петнадесет лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
вр. с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ПРЕКРАТЯВА производството в частта му по частна жалба вх.
№260119/27.08.2020г. от „Бест Файненс“ ООД срещу Определение
№636/23.07.2020г. по гр.д. № 1155/2019г. на Районен съд – Провадия, II
състав.
ВРЪЩА гр.д. № 1155/2019г. на Районен съд – Провадия, II състав, на
РС - Провадия, за произнасяне по обективираното в частна жалба вх.
№260119/27.08.2020г. искане от „Бест Файненс“ ООД за изменение на
Определение №636/23.07.2020г. по гр.д. № 1155/2019г. на Районен съд –
Провадия по реда на чл.248 ГПК, съгласно изложените в настоящото решение
мотиви.
10
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл.280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11