№ 19
гр. гр. Добрич, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Търговско дело №
20213200900119 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „Г.“ЕООД,ЕИК ****,със седалище и
адрес на управление гр.В.,п.к.*,ул.“Н. В.“№3,вх.Г,ет.7,офис
19,представлявано от управителя Ч. В. Т.,чрез пълномощника си
адв.В.А. Р.-ВАК с адрес на кантората:гр.В.,бул.“С.“№*,ет.2,ап.9 срещу
„Г. Б.“ЕООД,ЕИК ** ,със седалище и адрес на управление
гр.С.,п.к.**,р-н „К. С.“,бул.“Т.“ №** Бизнес център Р. и Г. АНТ. П.
ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Добрич,ул.“Г. К.“№18 ,ет.5,ап.6
с цена на иска 260 000 лв. и правно основание чл.422 от ГПК.
В исковата молба се излага следното:На 03.01.2018г.първият
ответник издал на ищцовото дружество запис на заповед за сумата от
260 000 лв.,с падеж на плащане 15.07.2018г.,който е авалиран от
втория ответник по делото.Нито издателят на ценната книга,нито
авалистът са погасили дълга си,поради което ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата
от 260 000лв.,образувано е ч.гр.д.№800/2021г.по описа на ДРС и е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,по
силата на които ответниците солидарно са осъдени да заплатят на
ищеца сумата от 260 000 лв.,ведно със законна лихва,считано от
16.03.2021г.до окончателното изплащане на главицата и разноски в
заповедното производство.
Въз основа на издадения изпълнителен лист при ЧСИ Д. И.К. е
образувано изп.д.№173/2021г.,по което на 09.04.2021г. съдебният
изпълнител е връчил на длъжниците покана за доброволно
изпълнение,ведно с копия от издадената заповед за незабавно
изпълнение и от документа,послужил за издаването й-запис на
заповед.
1
Ответниците са подали възражения по чл.414 от ГПК на
22.04.2021г.,като е издадено Разпореждане №1158/16.06.2021г. по
ч.гр.д.№800/2021г.на ДРС,връчено на ищеца на 02.07.2021г.,с
определен едномесечен срок за предявяване на иск от тяхна страна за
установяване на вземането си от длъжниците.
Това поражда правния интерес за предявяване на настоящия иск.
Процесния запис на заповед е автентичен,действителен и редовен от
външна страна,подписан е от издателя и авалиста и съдържа всички
реквизити,посочени в чл.535 от ТЗ.Същият съдържа безусловно и
неотменимо задължение на издателя,поръчителствано от авалиста за
изплащане на исковата сума.
Ценната книга е издадена с оглед обезпечаване на задълженията на
издателя ,породени от подписания между страните Договор за
покупко-продажба на пшеница Р 009 WHT 180 103/03.01.2018г.
По силата на този договор първият ответник е следвало да прехвърли
на ищеца,като купувач собствеността върху 1000т.пшеница от
български произход,реколта 2018г.,при посочени спесификации на
стоката ,място на доставка Пристанище В. в периода от 15.07.2018г.до
31.07.2018г.В договора е допусната техническа грешка ,като е
посочено ,че пшеницата следва да е реколта 2017 ,но в издадените от
първия ответник фактури,съгласно договора,ясно е посочено,че се
касае до реколта 2018г.Купувачът е следвало да заплати цената на
стоката ,съгласно уговореното в чл.6.1 от договора ,намалена с
разходите за финансиране ,изчислени на база 6% годишна лихва
,считано от датата на авансовото плащане до датата на доставка на
стоката.Съгласно чл.6.2 от договора е следвало да се заплати авансово
по проформа фактура сумата от 200 000 лв.-част от стойността на
договореното количество стока,а остатъка след доставка на стоката.
В чл.6.5 от договора продавачът се е задължил да издаде запис на
заповед за платената авансово сума,чиито размер е бил определен от
заплатената като аванс сума,завишена с уговорената по чл.7.1 от
договора неустойка в размер на 30 %.
Сумата е преведена авансово на два транша,в съответствие с
издадените ф-ра №602/05.01.2018г. за сумата от 60 000 лв. и
№604/09.01.2018г.за 140 000 лв.
На 02.04.2018г.ответникът е подписал анекс №1/02.04.2018г.към
договора за покупко продажба на пшеница,съгласно който е издадена
фактура №635/05.04.2018г.за авансово заплащане на сумата от
160 000лв.,заплатена на 03.04.2018г.
Въпреки многократно провежданите разговори ответникът не е
доставил нищо по сключения договор и анекс към него.В края на
2018г.ответникът се свързал с ищеца и му заявил,че разполага с
поръчаното количество пшеница.Издал количествена фактура
№748/20.12.2018г. за доставка на 1 219т.пшеница по 350 лв./т.,в която
2
е посочил ме приспада получените по договора и анекса към него
суми.Не е последвала доставка.
Предмет на установяване по настоящото дело е задължението на
ответниците към ищеца по записа на заповед за сумата от 260 000
лв.,не и сумата по анекса към договора.
В срок от ответниците по делото е постъпил писмен отговор,в който
се излага следното:
Оспорва се,че издаденият ЗЗ е редовен от външна страна.
Съгласно чл.486 от ТЗ падежът на менителницата,респективно на ЗЗ
,по силата на препращащата разпоредба на чл.537 от ТЗ може да бъде
определен на предявяване,на определен срок след предявяване,на
определен срок след издаване или на определен ден.Съгласно чл.486
ал.2 от ТЗ законодателят е прогласил за нищожна менителница,която
е издадена с падежи ,определени по начин различен от изчерпателно
изброените,както и на такава с последователни падежи.
В случая падежът в записа на заповед не е определен по
предвидения в чл.486 от ТЗ начин.От една страна като падеж е
посочен денят 15.07.2018г.,а същевременно съдържа текст“Срещу
представяне на този запис на заповед“ ще заплатя сумата от 260 000
лв.Посочено е в текста на ценната книга:“Настоящия ЗЗ ми беше
предявен на 16.07.2018г.“.Последният текст е изписан машинно,т.е.
съществувал е към датата на издаването му.Тълкуването на
съдържанието му в цялост и във връзка на текста води до извод,че
изразът „срещу представяне“в случая е използван в смисъл „на
предявяване“,тъй като именно това е посочено,че ще бъде извършено
на 16.07.2018г.,а не че записът на заповед ще се представи за плащане
на тази дата.Посочването и на двете дати в записа на заповед още при
издаването му на 03.01.2018г.,а именно:15.07.2018г.като падеж и
16.07.2018г.като дата на предявяване на ценната книга,води до
извода,че ЗЗ няма валидно определен падеж.По изложените
съображения ответникът счита,че издадения запис на заповед е
нищожен ,предвид разпоредбата на чл.486 ал.2 от ТЗ и не е годно
изпълнително основание.
Поради това и предявената претенция,основана на ЗЗ се явява
неоснователна.
Що се отнася до каузалното правоотношение,обезпечено с
издаването на ценната книга,ответникът не оспорва следното:
Не се оспорва сключването на Договор за покупко-продажба на
пшеница Р 009 WHT 180 103/03.01.2018г. с предмет доставка на 1000
т.пшеница,реколта 2018г.,/погрешно посочено в договора реколта
2017г./,че ищецът е заплатил на първия ответник сумата от 200 000
лв.-аванс по договора и че процесния ЗЗ е подписан за обезпечаване
на изпълнението по договора.Не се оспорва и че страните са
уговорили окончателна цена по 350 лв./т.
3
Оспорва се обстоятелството,че продавачът не е изпълнил
задължението за доставка на стоката по договора.Видно от
приложената към исковата молба ф-ра №748/20.12.2018г.продавачът е
издал на купувача фактура за продажба на 1 219 т.пшеница по 350
лв./т.
Издаването на фактурата от страна на продавача удостоверява
възникването на данъчното събитие- прехвърляне на правото на
собственост.Фактурата може да се приеме като доказателство за
сключен договор за търговска продажба и да установи
задължението,ако отразява съществени елементи от съдържанието на
сделката.
Правото на приспадане на данъчен кредит при родово определени
вещи възниква и е законосъобарзно упражнено при постигнато от
страните отделяне на вещите или с фактическото им
предаване.Следователно ползването на данъчен кредит по ЗДДС ,въз
основа на фактурата съставлява признание за получаването на
стоката.
Ищецът е осчетоводил и включил фактурата в дневниците си по
ЗДДС,в противен случай би удостоверил пред органите по приходите
едно невярно обстоятелство-получаването на стоката по издадената
фактура.Ако доставка нямаше,то ищецът не би поискал сам
издаването на фактура,което е сторил в настоящия случай.
Независимо от настоящия спор ,по-нататъшните търговски
отношения между страните са продължили,като ответното дружество
е извършвало услуги ,които ищецът е заплащал.В случай на налично
задължение ищецът не би заплащал за услугите,а би извършил
прихващане на насрещни задължения.
При двустранните договори,изправната страна има правото да
развали сключения договор,като даде на неизправната страна
подходящ срок за изпълнение или да заяви ,че разваля договора,без да
даде срок,тъй като изпълнението е станало невъзможно изцяло или
отчасти или е безполезно за изправната страна ,тъй като е следвало да
се изпълни в уговореното време.
Ищецът не твърди,че е развалил договора преди завеждане на
иска,такова твърдение не се съдържа и в исковата молба.Следователно
не може да претендира парично плащане.
Договорената неустойка в размер на 30 % ответникът намира за
прекомерна,тъй като неустойка в размер на 30 % от цената надвишава
петнадесет пъти обичайната норма за печалба от подобна сделка.
Претенцията за присъждане на лихва за забава също е
неоснователна,тъй като ответникът не е в забава.
С депозирана в срок допълнителна искова молба ищецът излага
следните възражения срещу подадения отговор:
Оспорва се твърдението за нередовност на ценната книга,като се
4
сочи ,че изписването на текста „Настоящият запис на заповед ми беше
предявен на 16.07.2018г. е ирелевантно към преценката за
валидността на ценната книга.То стои извън текста на ефекта и в
никакъв случай не оборва безусловния характер на поетото обещание
за плащане и не въвежда по друг начин падеж.В ценната книга ясно е
изводим падежа на определена дата -15.07.2018г.,а горният израз е
поставен не като кумулативно посочен и друг падеж-„на
предявяване“,а като логично относим към необходимото съдействие
на кредитора,за изпълнение на задължението на длъжника,при
настъпила изискуемост,съобразно иначе ясно определения падеж.
Не се оспорва ,че фактура №748/20.12.2018г. е поискана и
осчетоводена от ищеца.Това е сторено,предвид уверението,че ищецът
ще получи стоката.В никакъв случай осчетоводяването на фактурата
не може да се счита като извънсъдебно признание на доставянето на
стоката.В договора ясно е уговорено как трябва да стане предаването
на стоката.В т.2.2 е посочено,че количеството на стоката се определя
по кантарните бележки,издадени от Пристанище В.;в т.3.2 е посочено
,че качеството на стоката се определя за всяко превозно
средство,доставено от продавача на пристанището във В.,въз основа
на анализно свидетелство,издадено от независима контролираща
организация;в т.5 е договорено,че за приемането и предаването на
стоката се изготвя приемо-предавателен протокол.Нито един от
посочените документи ,които следва да придружават стоката и да
доказват нейното предаване не са приложени от ответника с отговора
на исковата молба,а и няма как да бъдат приложени,след като стоката
не е доставена.Първият ответник е неизправна страна по подписания
между страните договор.
По-нататъшните търговски отношения между страните са
ирелевантни за настоящия спор.Прихващането,вместо плащане е
правно възможност,а не задължение,поради което и не би следвало да
бъде обследвано имало ли е други търговски сделки между
страните,как те са изпълнявани и как са погасявани задълженията.
Договорът следва да се счита развален,още с подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение,поради
което и се дължи връщане на получената по него сума,както и
заплащане на уговорената неустойка.Развалянето се
презюмира,предвид това,че се искат последиците от същото.В
допълнителната искова молба ищецът прави изрично изявление,че
разваля сключения между страните договор за покупко-продажба на
пшеница.
Възражението за прекомерност на неустойката е неоснователно,по
силата на изричната разпоредба на чл.309 от ТЗ,която постановява,че
не може да се намалява поради прекомерност уговорената между
търговците неустойка.
Възражението ,че не се дължи лихва за забава също е
5
неоснователно,тъй като ответниците са в забава.
В допълнителен писмен отговор се поддържат твърденията на
ответника за нищожност на ценната книга,въвежда се и възражение за
нищожност на договорената неустойка.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си,изразени в
разменените между тях книжа.
Окръжният съд,като се запозна с писмените доказателства към
делото,както и с приетото ч.гр.д№800/2021г.на ДРС и със
заключението на съдебно икономическата експертиза,което не беше
оспорено,приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По ч.гр.д.№800/2021г. е подадено заявление от ищеца за издаване на
Заповед за изпълнение на основание чл.417 т.10 от ГПК,като е
представен Запис на заповед,издаден на 03.01.2018г. с
падеж:15.07.2018г. и посочени място на издаване и място на
плащане,който е подписан от първия ответник,като издател и от
втория ответник като авалист,по силата на който издателят се
задължава безусловно и неотменимо срещу представяне на този запис
на заповед да заплати на „Г.“ЕООД или на негова заповед сумата от
260 000 лв.
Издадена е Заповед за незабавно изпълнение №52/17.03.2021г. и
изпълнителен лист.
В срока по чл.414 от ГПК длъжниците са направили
възражения,поради което е постановено Разпореждане
№1158/16.06.2021г.по ч.гр.д.№800/2021г. на ДРС с указания към
заявителя за възможността в едномесечен срок да заведе настоящия
установителен иск срещу длъжниците.
Искът е заведен в определения срок и е допустим.
По възражението относно нередовността на ценната книга с правно
основание чл.535 т.3 във вр.с чл.496 ал.1 и ал.2 от ТЗ за нищожност
на ценната книга съдът намира следното:
В ценната книга е посочен падеж на определен ден,съгласно чл.486
ал.1 т.4 от ТЗ,а именно 15.07.2018г.Изразът „срещу представяне на
този запис на заповед“ не съставлява уговаряне на падеж“на
предявяване“ по смисъла на чл.486 ал.1 т.1 от ТЗ,а е относим към
„предявяване за плащане“като фактическо действие,което има
функцията на покана за изпълнение на иначе изискуемо с оглед
настъпилия падеж по ефекта менителнично задължение.То не е
условие за настъпване на самата изискуемост ,а представлява
необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на
задължението-така Определение №624/18.12.2017г.на ВКС по т..д.
№1669/2017г.на І-во ТО на ВКС и Решение №105/23.10.2012г.по т.д.
№515 /2011г.на ВКС ,І-во ТО.
Това,че под ценната книга е вписан израза „записа на заповед ми
6
беше предявен на 16.07.2018г.“не е относимо към съдържанието на
ценната книга,а е отбелязване,кога записът на заповед е представен на
издателя му и на авалиста.
С тези мотиви съдът намира,че представената ценна книга не е
нищожна,тъй като съдържа недвусмислено определен падеж,който
настъпва на посочената дата -15.07.2018г.Възражението в тази насока
е неоснователно.
Не се спори от страните по делото ,че записът на заповед има
обезпечителна функция по отношение на определено каузално
правоотношение,а именно представения,двустранно подписан от
страните Договор за покупко-продажба на пшеница Р 009 WHT180103
от 03.01.2018г.Не се спори досежно задължението на ответника да
достави 1000т.пшеница от български произход,с място на доставка
Пристанище В.,а също и относно факта,че на 05.01.2018г. авансово е
преведена от ищеца по делото сумата от 60 000 лв.,а на 09.01.2018г.е
преведена авансово сумата от 140 000 лв.
Не се спори от страна на ищеца по делото,че издадената ф-ра
№748/20.12.2018г.за 1 219 т. пшеница е осчетоводена в ищцовото
дружество.
Оспорва се факта,че задължението не е изпълнено от
ответника,който твърди ,че го е изпълнил,като доказателство за това е
осчетоводяването на представената №748/20.12.2018г.за 1 219 т.
пшеница.
От заключението на изслушаната по делото съдебно икономическа
експертиза се установява следното:
Издадената от страна на ответното дружество ф-ра
№748/20.12.2018г. е с основание „Пшеница,реколта 2018 г.“ 1 219 т.с
единична цена по 350лв.за тон.Във фактурата са приспаднати аванси
по посочените от експертизата фактури,на обща стойност
426 650лв.,вследствие на което фактурата е с „нулева“стойност.
Тя е включена в дневника за покупки на ищеца за данъчен период
01.12.2018г.-31.12.2018г.,позиция поредност №62 с нулева стойност и
е декларирана със СД по ЗДДС вх.№03003267213/14.01.2019г.
По счетоводни данни на ищеца в дружеството не е взет счетоводен
запис за периода от 01.01.2018г.до 31.12.2018г.за постъпване и
заприхождаване на 1 219 т.пшеница.
Издадената №748/20.12.2018г. е сторнирана.Количеството пшеница
по издадената фактура не участва в стоковия поток на ищеца
,формиращ сделките по продажба на стоки от вида на процесната
стока.
При първия ответник към датата на подаване на исковата молба не е
налице задължение към ищеца „Г.“ЕООД.
На вещото лице не са представени от страните по делото първични
счетоводни документи ,установяващи предаване на стоката от
7
ответника на ищеца –приемо предавателни
протоколи,товарителници,складови разписки,кантарни бележки,пътни
листи и др.
От страна на ответниците по делото не се представиха първични
счетоводни документи ,които да удостоверят предаването на стоката –
кантарни бележки,товарителници,приемателно –предавателни
протоколи и други ,уговорени в договора съпровождащи предаването
на стоката документи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира,че по
делото не се доказа изпълнението на сключения между страните
Договор 009 WHT 80103/03.01.2018г.с дата на сключване
03.01.2018г.от страна на ответника по делото.
Договорът е сключен със срок на изпълнение 15.07.2018г.-
31.07.2018г.-чл.4.1. от договора.В чл.7.1. от същия страните договарят
,че ако стоката или част от нея не бъде доставена в сроковете по т.4
купувачът има право да прекрати договора и да иска плащане на
неустойка от 30 % от стойността на недоставеното количество.
В случая се касае до срочен договор,след изтичането на срока по
който покана за изпълнение не е необходима,тъй като „срокът кани
вместо човека“.С изтичането на уговорения срок договорът следва да
се счита прекратен,като възникват и уговорените последици за
заплащане на дължимата неустойка.
При това положение заплатената авансово цена се явява платена без
правно основание.Развалянето на двустранния договор се осъществява
чрез едностранно изявление на изправната до неизправната страна
само в случай,че нищо не е било уговорено относно развалянето.С
оглед изложеното, като неоснователно се възприема възражението на
ответника,че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 16.03.2021г. договорът не е бил валидно
развален,следователно вземането за връщане на заплатената авансово
сума не е съществувало във вида ,в който е претендирано в
заповедното производство.
Що се отнася до възражението за нищожност на договорената
неустойка,съдът го намира за неоснователно.Страните по договора са
уговорили този размер на неустойката като израз на свободата на
договаряне.Тя следва да обезщети вредите от неизпълнението на
договора, който е със значителен интерес и по който е преведена
авансово по-голямата част от цената по сделката.В този смисъл не е
налице противоречие на уговорката на добрите нрави.
Като се има предвид,че страните са търговци не може да се приема
за прекомерна неустойка и тя да се намалява,предвид разпоредбата на
чл.309 от ТЗ.
Предвид изложеното искът ,с правно основание чл.422 от ГПК за
установяване на дължимостта на сумата в размер на 260 000 лв.е
8
изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Следва да се присъдят сторените от ищеца разноски в заповедното
производство,които са в размер на сумата от 5 200 лв.-държавна такса
и 4 165 лв.-адвокатски хонорар,както и сторените в настоящото
производство съдебно деловодни разноски. 5 200 лв.-държавна такса,6
730лв.адвокатски хонорар и 24 лв.-заплатена такса на ЧСИ за
връчване на документи.
Водим от изложеното Окръжният съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
„Г.“ЕООД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление:
гр.В.,п.к.*,ул.“Н. В.“№3,вх.Г,ет.7,офис 19,представлявано от
управителя Ч. В. Т., „Г. Б.“ЕООД,ЕИК ** ,със седалище и адрес на
управление гр.С.,п.к.**,р-н „К. С.“,бул.“Т.“ №** Бизнес център Р. и Г.
АНТ. П. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Добрич,ул.“Г. К.“№18
,ет.5,ап.6,че „Г. Б.“ЕООД,ЕИК ** ,със седалище и адрес на управление
гр.С.,п.к.**,р-н „К. С.“,бул.“Т.“ №** Бизнес център Р. и Г. АНТ. П.
ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Добрич,ул.“Г. К.“№18 ,ет.5,ап.6
дължат СОЛИДАРНО на „Г.“ЕООД,ЕИК ****,със седалище и адрес
на управление: гр.В.,п.к.*,ул.“Н. В.“№3,вх.Г,ет.7,офис
19,представлявано от управителя Ч. В. Т. сумата от 260 000 лв./двеста
и шестдесет хиляди лева/-задължение по запис на заповед ,издаден на
03.01.2018г.,с падеж 15.07.2018г.,ведно със законната лихва ,считано
от 16.03.2021г.до окончателното изплащане на главницата,за която
сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение №52/17.03.2021г. по
ч.гр.д.№800/2021г.по описа на РС гр.Добрич.
ОСЪЖДА „Г. Б.“ЕООД,ЕИК ** ,със седалище и адрес на
управление гр.С.,п.к.**,р-н „К. С.“,бул.“Т.“ №** Бизнес център Р. и Г.
АНТ. П. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Добрич,ул.“Г. К.“№18
,ет.5,ап.6 да заплатят СОЛИДАРНО на „Г.“ЕООД,ЕИК ****,със
седалище и адрес на управление: гр.В.,п.к.*,ул.“Н.
В.“№3,вх.Г,ет.7,офис 19,представлявано от управителя Ч. В. Т. сумата
от 9 365 лв./девет хиляди триста шестдесет и пет лева/-разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№800/2021г.по описа на ДРС и
сумата от 11 954 лв./единадесет хиляди деветстотин петдесет и четири
лева/-разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
гр.В. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
9
10