Решение по дело №2947/2018 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№......................................2019 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

Десети състав, в публично заседание на седемнадесети април 2019г.,

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян

адм.д.№ 2947/2018г. по описа на съда, за да се произнесе

взе предвид следното:

 

           

Производството е по реда на чл. 127 вр. чл. 145, 149 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

Производството е образувано по жалба на С.К.Т. срещу мълчалив отказ на Кмета на район Младост, Община Варна.

 

В жалбата се сочи, че е представил пред администрацията на р-н Младост документи с искане за издаване на удостоверение за наследници на покойната му леля Р.И.Т., тъй като бил единствен неин наследник. Жалбоподателят твърди, че баща му К. Т. е пътувал по света и е променил собственото си име на В.. На името В.получил документи за самоличност в Канада, където живял и починал. Поради разликата в собствените имена от администрацията му заявили, че бащата на г-н Т. е още жив и отказали да му издадат удостоверение за наследници. Сочи, че съставил и заверил нотариално декларация, от която било видно, че имената К. и В.са имената на едно и също лице, както и, че бил единствен наследник на Р.И.Т.. Сочи, че от администрацията му заявили, че единствено чрез нареждане от съда ще му издадат нужните документи. С оглед развитите твърдения моли да бъде отменен отказа на администрацията да признае, че К.И.Т. и В.И. Т. са собствените имена на едно и също лице, което било баща на жалбоподателя, че жалбоподателя е единствен негов наследник и единствен наследник на сестрата на баща му Р.И.Т. и да бъде задължен Кмета на район Младост да му издаде удостоверение за наследници.

 

Ответникът, Кметът на район Младост при Община Варна, в публично съдебно заседание, чрез процесуален представител поддържа становище за недопустимост на жалбата, поради липса на задължение за произнасяне, тъй като г-н Т. не е подал документи за издаване на удостоверение за наследници и в алтернативност – за неоснователност.

 

Предмет на проверка в настоящото производство са отказ на администрацията да признае, че К.И.Т. и В.И. Т. са собствените имена на едно и също лице и мълчалив отказ на Кмета на район Младост, Община Варна за издаване на удостоверение за наследници на С.К.Т. за починалата Р.И.Т..

Жалбата е редовна и допустима, поради твърдяния от жалбоподателя правен интерес от провеждане на оспорването.

По основателността й съдът съобрази следното:

В жалбата са развити две твърдения – първо относно родствените връзки на жалбоподателя с лицата Р.И.Т. и К.И.Т., за които се сочи, че идентично лице с починалият в Канада В.И. Т. и че има отказ за издаване на удостоверение за наследници и се правят две искания:

1.      Съдът да признае, че К.И.Т. и В.И. Т. са едно и също лице – баща на жалбоподателя и, че лицето е починало и

2.      Да бъде отменен мълчаливият отказ на Кмета на район Младост, Община Варна да издаде удостоверение за наследници на жалбоподателя, в което да удостовери качеството му на единствен наследник на Р.И.Т. и на К.И.Т..

 

По първият формулиран спор съдът намира следното:

Съдът следва да отговори на въпросите - какъв е редът за установяване на факта на настъпване на смърт на К.И.Т. и установяване на факта, че К.И.Т. и В.И. Т. са едно и също лице?

Относимите към тези въпроси разпоредби са разписани в Закона за гражданската регистрация /ЗГР/. Съгласно чл.1, ал.2 и ал.3 от ЗГР гражданска регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и вписване на лицата в регистъра на населението. Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др.

Съгласно чл.2 и чл. 3 от ЗГР гражданската регистрация на физическите лица в Република България се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закон.  Актовете за гражданско състояние са официални писмени документи. В тях по законов ред длъжностните лица по гражданското състояние регистрират събитията раждане, брак и смърт. В регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събитията по чл. 1, ал. 2 за всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български граждани, и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Република България.  В регистъра на населението се вписват  всички български граждани. Съгласно чл.5 от ЗГР при гражданската регистрация на физическите лица в Република България се получават, обработват, съхраняват и предоставят данни, които: 1. определят тяхната самоличност и 2. определят родствените връзки между лицата по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен.

Съгласно чл.8 от ЗГР основни данни за гражданската регистрация на лицата са техните: 1. име; 2. дата - ден, месец, година, и място на раждане; 3. пол; 4. Гражданство и 5. единен граждански номер.

Съгласно чл.9 от ЗГР името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане. Съгласно чл.19 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

Съгласно чл.22 от ЗГР регистърът на населението се подържа в електронен вид и формира Национална база данни "Население".  Регистърът на населението се състои от електронните лични регистрационни картони на всички физически лица по чл. 3, ал. 2.  Регионална база данни "Население" е част от регистъра на населението и се състои от електронните лични регистрационни картони на физическите лица с постоянен и/или настоящ адрес в областта. Локална база данни "Население" е част от регистъра на населението и се състои от електронните лични регистрационни картони на физическите лица с постоянен и/или настоящ адрес в общината.

  Съгласно чл.23 от ЗГР за всяко физическо лице, подлежащо на вписване в регистъра на населението, се създава електронен личен регистрационен картон в регистъра на населението.

Съгласно чл.24 от ЗГР общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението. Редът за издаване и образците на удостоверенията по ал. 1 се утвърждават с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието.

Съгласно чл.27 от ЗГР данните в електронния личен регистрационен картон се актуализират от общинската администрация въз основа на един от следните документи: 1. актовете за гражданско състояние или електронните им еквиваленти; 2. заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес; 3. удостоверение за промяна на гражданство; 4. съдебно решение и 5. други удостоверителни документи, касаещи гражданското състояние.

Съгласно чл.34 от ЗГР актовете за гражданско състояние на лицата са: акт за раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт.

Съгласно чл.35 от ЗГР актовете за гражданско състояние се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията. Актовете за гражданско състояние за събития, за които няма данни на територията на коя община са станали, се съставят в общината или кметството, на чиято територия е установено събитието.  Кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата и кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на актове за гражданско състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация.

Съгласно чл.36 от ЗГР актовете за раждане и смърт се съставят въз основа на писмени съобщения, представени пред съответното длъжностно лице по гражданското състояние. Съгласно чл.37 от ЗГР длъжностното лице съставя акта за гражданско състояние само след като констатира по установения ред настъпилото събитие. Актовете за гражданско състояние се съставят на формуляри по установен образец. Данните в актовете за гражданско състояние се попълват въз основа на документи за самоличност на лицата. При съставяне на актове въз основа на документи от чужбина може да се ползват и други документи по гражданска регистрация само ако в получения или представения документ не се съдържат необходимите данни за съставянето на акта за гражданско състояние. В актовете за гражданско състояние не се вписват данни, заявления или сведения, които не са предвидени в закон.

Съгласно чл.69 от ЗГР гражданите на Република България, които се намират в чужбина, могат да поискат при спазване на българските или местните закони съставянето на актове за гражданско състояние от съответния български дипломатически или консулски представител, или от чуждестранните местни органи по гражданското състояние в мястото, където са настъпили събитията, подлежащи на регистрация. Съгласно чл.70 от ЗГР български гражданин, който е поискал от местен орган по гражданското състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, е длъжен да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт и не по-късно от шест месеца след съставянето му да го предаде или изпрати на българския дипломатически или консулски представител в тази страна, като същевременно му съобщи постоянния си адрес в Република България. Ако българският гражданин не е могъл да предаде или изпрати съставения от местен орган по гражданското състояние в чужбина акт на български дипломатически или консулски представител, той може да го представи направо на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес съгласно чл. 72, ал. 2, т. 1, 2 и 3, заедно с легализиран и заверен превод на български език.

Съгласно чл.71 от ЗГР   дипломатически или консулски представител на Република България в чужбина, който узнае, че в страната, където е акредитиран, се е родил, сключил е граждански брак или е умрял български гражданин, но в 6-месечен срок не му е бил представен в представителството заверен препис или извлечение от съответния акт, се снабдява веднага служебно с необходимите документи. Преписите или извлеченията от актовете по гражданското състояние заедно с легализиран превод на български език, заверен по съответния ред, се изпращат в Министерството на външните работи на Република България за препращане по постоянния адрес на българския гражданин. Ако не е съставен акт от местните органи, дипломатическият или консулският представител в съответната страна изисква по официален път съставянето му, ако законите на страната допускат това. Съгласно чл.72 от ЗГР В срок три месеца от съставянето на актове за гражданско състояние в дипломатическото и консулското представителство на Република България преписи от тях, както и получените документи по чл. 71 се изпращат в Министерството на външните работи на Република България.  Получените в Министерството на външните работи служебни преписи на актове въз основа на ал. 1 се изпращат не по-късно от 15 дни след получаването им в общините, както следва: 1. за раждане - в общината по постоянния адрес на майката, а ако тя не е български гражданин - в общината по постоянния адрес на бащата; 2. за сключен граждански брак - в общината по постоянния адрес на съпруга, а ако той не е български гражданин - в общината по постоянния адрес на съпругата; 3. за смърт - в общината по постоянния адрес на умрелия. Длъжностното лице по гражданското състояние съставя акт за гражданско състояние, като вписва в него въз основа на получения препис по ал. 1 следните данни: 1. в акт за раждане - името на титуляря, датата и мястото на раждане, пола и установения произход; 2. в акт за сключен брак - имената на сключилите брак, датата и мястото на сключване на брака; 3. в акт за смърт - името на титуляря, датата и мястото на смъртта.  

 

 

 

 

 

 

 

Ако преписът не съдържа всички необходими данни, изисквани по този закон, се ползват данни от документите за самоличност или от регистъра на населението. При невъзможност да се попълнят всички данни в акта се вписват само наличните.

 

Съгласно новелата на ал.5 на чл.72 от ЗГР при съществени различия в името, с което лицето е вписано в преписа по ал. 1 и в регистъра на населението, се представя документ, от който е видно, че имената са на едно и също лице. Въз основа на този документ при съставянето на акта името се вписва, както е в регистъра на населението. В случай че един от съпрузите е приел фамилното име на своя съпруг или е добавил фамилното име на съпруга си към своето, за фамилно име след брака се вписва приетото или добавеното фамилно име на съпруга според регистъра на населението. Длъжностното лице по гражданското състояние в общината след съставянето на акта въз основа на преписа по ал. 1 при поискване или служебно изпраща удостоверението за раждане или за граждански брак или препис-извлечение от акта за смърт на Министерството на външните работи, което го препраща на дипломатическото или консулското представителство за връчване на заинтересуваните лица.

Цитираните разпоредби налагат извод, че ЗГР възлага на длъжностни лица в администрацията издаването на актове по гражданска регистрация, какъвто е акта за издаване на смърт. Длъжностните лица имат задължения да издават актове за гражданска регистрация в изрично установени в закона случаи,  при настъпването на конкретни факти. Производството по издаване на актове за гражданска регистрация на лица починали в чужда държава е формално, извършва се по процедура установена в закона, като е разписано в кои срокове и кои лица имат компетентност да издават актове за гражданска регистрация със съответното съдържание, както и в кои случаи лицата, които установят че не са съставени актове за гражданско състояние при настъпилите факти имат право да поискат съставянето им, като спазят процесуалният ред. Съдът не е нито лице, което има право да иска или да възлага съставянето на актове за гражданско състояние, нито има компетентност да издава актове за гражданско състояние.

Съставянето на акт за смърт е от компетентността на Кмета на Общината и не е от компетентността на кмета на район Младост при Община Варна. За съставянето на акта за смърт на К.И.Т. жалбоподателят следва да представи изискуемите по ЗГР документи пред компетентния орган. От доказателствата по делото, а и от твърденията на жалбоподателя се налага извод, че това не е сторено. Инициативата за подаването на документите за съставяне на акт за смърт на починалото в лице, съгласно закона е предоставена само на наследниците на починалия, поради което съдът няма правомощия да я изземва и да реализира вместо наследниците задължението им да представят пред длъжностното лице по гражданско състояние релевантните за съставяне на акт за смърт документи.

Съдът съобрази и разпоредбата на чл.73 от ЗГР, съгласно която промяна в данните за гражданско състояние на лицата в съставени актове за гражданско състояние се извършва по съдебен или административен ред. В случая не се твърди наличие на данни в акт за гражданско състояние, промяната на които се извършва по съдебен ред, а и установените по делото факти не водят до извод за наличие на данни в акт за гражданско състояние, чиято промяна  да е в компетентността на съда.

 

По вторият формулиран спор съдът намира следното:

Издаването на удостоверение за наследници е извършване на административна услуга по смисъла на пар. 1, т. 2, б. "а" от Допълнителните разпоредби на АПК, вр. чл. 21, ал. 3 от АПК, и представлява удостоверяване на факт с правно значение. Срокът за издаване на административни актове по чл. 21, ал. 3 от АПК е 7 дни от датата на образуване на производството. Съответно исканият административен акт следва да бъде издаден най-късно в седмодневен срок от подаването на заявлението за извършването на административната услуга, поставящо началото на административното производство. Непроизнасянето в този срок води до формиране на мълчалив отказ по смисъла на  чл. 58, ал. 1 от АПК, срокът за обжалването на който е едномесечен съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1 от АПК производството по издаване на индивидуален административен акт започва по искане на гражданин или организация. Съгласно чл. 25, ал.1 от АПК датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено.

Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че съдът при произнасянето  по жалбата следва да установи следните релевантни за наличието на мълчалив отказ факти – 1. Дата на подаване на заявлението за извършване на административна услуга.; 2. Дата на която административният орган е следвало да се произнесе, т.е. да извърши административната услуга и 3. Дата от която се приема, че е формиран мълчалив отказ за извършването на административната услуга.

Съдът при съобразяване на твърденията на страните и от събраните гласни доказателства установи, че между страните не е спорно обстоятелството, че жалбоподателят не е подал заявление за издаване на удостоверение за наследници пред общинската администрация на кметство Младост, Община Варна и не е заплатил държавна такса за исканата услуга. Това обстоятелство се установява и от свидетелските показания на К. В. М., която като длъжностно лице в информационния център на кметство Младост, Община Варна е провела разговор с г-н Т.. Съгласно свидетелските показания на г-жа М., г-н Т. не е подал заявление за издаване на удостоверение за наследници.

Производството по издаването на удостоверение за наследници се развива по инициатива на лицето, което желае снабдяването с този документ. За целта следва да бъде подадено заявление до компетентната администрация от лицето, което желая издаването на удостоверение за наследници. След като не е подал заявление за издаване на удостоверение за наследници, жалбоподателят не е инициирал производство по издаването му, поради което за административният орган не е било налице задължение за провеждане на производството и за издаването на удостоверение за наследници. Налага се извод, че не е изпълнен съставът на разпоредбата на чл.58 от АПК. За административният орган не е започнал да тече срок и не е формиран мълчалив отказ за издаване на удостоверение за наследници.

 

Жалбата на гореизложените съображения се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника с оглед изхода от спора е основателно и на основание чл.143, ал.4 от АПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

 

Предвид гореизложеното и на основание чл.172 от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на С.К.Т. срещу отказ на администрацията да признае, че К.И.Т. и В.И. Т. са собствените имена на едно и също лице и мълчалив отказ на Кмета на район Младост, Община Варна за издаване на удостоверение за наследници на С.К.Т. за починалата Р.И.Т..

ОСЪЖДА С.К.Т. да заплати на Кмета на район Младост при Община Варна 100лв.

Решението подлежи на оспорване пред Върховният административен съд на Р България по реда на АПК в 14 дневен срок от съобщаването му.

 

 

Съдия: