Р Е Ш Е Н И Е №
04.01.2013 година,
град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свиленградският районен съд, гражданска колегия, ІІ състав,
на двадесет и осми декември две хиляди
и дванадесета година
в публично съдебно
заседание в следния състав:
Районен съдия: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
секретар: Р.И.
като разгледа докладваното от Съдията гражданско дело №433 по описа на Районен съд - Свиленград за 2012 година и за да се произнесе, взе в предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание по чл.45 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по Искова молба,
подадена от П.Д.П. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: град Свиленград,
ул.”Георги Бенковски” №15, област Хасково, чрез адвокат И.И. против Н.С.Ч. с ЕГН ********** ***, в която се сочи, че на 25.07.2008 година в село Генералово, област
Хасково ответникът ударил с метален
лост ищеца в сърдечната област в резултат, на което му причинил средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 от НК – счупване на 5, 6 и 7 ребро в ляво,
причиняващо трайно затруднение на снагата. За извършеното от ответника
престъпно деяние, представляващо такова по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК бил признат за виновни и
осъден с одобрено от Съда Споразумение,
подписано по реда на чл.381 и сл. от НПК по НОХД №71/2009 година на Районен съд - Свиленград.
Твърди се, че след
удара от страна на ответинка, изпитал страхотна болка, строполил се на земята,
не можел да диша, не можел да помръдне. Болкато била много остра и при всяко
движение имал чувстото, че ще припадне. Бил настанен в болница, където изгубил
съзнание. Болките продължавали с голяма интензивност и през следващата година и
се проявявали при всяко вдишване и издишване, както и при всяко напрягане на
гръдната и сърдечната мускулатура. Ищецът твърди, че нощем не можел да спи,
порадио което употребявал обезболяващи, в резултат на което ежедневно се
чувствал напълно изтощен. Нарушил се хранителния му режим поради което
чувствително отслабнал. Нарушил се ритъма му на живот, навиците, възможностите
за физически труд, сводобата на движение. Получило се изкривяване в лявата
гръдна половина, трите загегнати ребра се деформирали. Не можел да упражнява
професията си – шофьор, тъй като при въртенето на волана чувствал болки. Не
може да се занимава и със земеделие, което било свързано с постоянни физически
натоварвания. Невъзможността да работи пълноценно го поставяла състояние на
постоянна напрегнатост и стрес, тъй като не бил в състояние да изпълнява най –
елеметрани трудови дейности. Не можел да спортува. Естетическият му вид се
променил в негативна насока, поради което изпитвал неудобство пред хората, така
и неприятно чувство пред самия себе си когато се налагало да бъде без драха на
гърба си.
За
причинените от ответника физически и психически болки и страдания с характер на
неимуществени вреди от непозволено увреждане, ответникът му дължал справедливо обезщетение,
което оценявал на 10 000 лева.
Поради това
моли за постановяване
на Решение, с което да се осъди ответника да му заплати сумата от 6 000 лева
/частичен иск от пълния размер 10 000 лв./, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания, и неудобства,
резултат от нанесения от ответника на 25.07.2008 година в село Генералово, област Хасково удар, от който
му причинил средна телесна повреда, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 25.07.2008 година и до
окончателното й изплащане.
Претендират
се и направените по делото
разноски. Не е представен Списък на разноските.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца – адокат И.И., поддържа
изложеното и излага подробни мотиви.
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба
от ответника Н.С.Ч., в който се заявява, че искът е допустим, но неоснователен
по размер. Сочи, че срокът на възстановяване бил много по – кратък от
посоченото и че описаните в представените докамунти обстоятелства не отговаряли
на истината.
Не се претендират разноски по делото.
В съдебно заседание назначения на
ответника особен представител – адвокат П.П. застъпва становище за
съпричиняване от страна на ответника, изразяващо се в непредприемане след
случилото се на необходимите действия от негова страна за да не се получи
деформацията и изпъкването на ребрата. Израга подробни съображения.
Съдът, след
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила Определение №34/11.02.2009 година, постановено по
НОХД №71/2009 година по описа на Районен съд - Свиленград, е одобрено Споразумение
като ответникът Н.С.Ч. е признат за виновни за това, че на 25.07.2008 година в село
Генералово, област Хасково причинил на ищеца П.Д.П. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на 5, 6 и 7
ребро в ляво, причиняващо трайно затруднение в движението на снагата – престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК, поради което
и на основание чл.129, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НК е
осъден на наказание „Пробация” със следните пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 10 месеца, „Задължителни периодични
срещи с пробационен срлужител” за срок от 10 месеца и „Безвъзмезден труд в
полза на обществото” 160 часа годишно за
срок от 1 година. Това се установи и от приложеното и прието НОХД №71/2009 година
по описа на Районен съд - Свиленград.
Събрани са и гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Д.К.Д.
и Мария Якова Георгиева, от които се установява, че Ч. ударил с „кози крак”
ищеца П.П. в областта на гърдите и П. се свил на кълбо. Завели го в ЦСМП –
филиал Свиленград, където с носилка го завели до ренгена, след което бил приет
в Болница за лечение. След изписването от Болницата ищецът чувствал болка още доста време. В първите дни след болничното
лечение и прибирането си у дома бил в отделна стая, пъшкал, не можел да става
сам, нуждаел се от чужда помощ. Налагало се да се наема работници за градината,
която стопанисвал. Лишил се от много неща, които вършел преди това. Трудно му
било да шофира, не карал вече коело, не вдигал щанги. Нарушил се изцяло
хранителния му режим и начина му на живот. Не можел да се облича сам.
Интензивните болки продължили около година. Всичко това се отразило и на
отношенията в семейството му. Към настоящия момент болката не била отшумяла - имало периоди, при които чувствал болка при
движение на тялото, при допир. Загрозил се и естетическия му вид и т.н.
От показаниета на
свидетелите Н.В.Д. и Д.Т. Полонов се установява, че ищецът след случилото се
продължил да управлява МПС и да извършва физически труд в градината си и в
магазина, който бил в къщата му.
По делото бе
допусната и изслушана Съдебно – медицинска еспертиза, от заключението на която
се установява, че в резултат на травмата ищецът е получил деформитет по мамиларна
линия в ляво на нива 5-6-7 ребро, палпаторна болезненост там и по хода на
междуребрената мускулатура. Проведено е било болнично лечение и домашно такова
при щадящ режим и обезболяващи. Зарастването на счупване на ребрата трае между
60 и 90 дни. В последствие е възможно да се чувства болка при определени
движения на тялото и при физически натоварвания, което било свързано с
деформацията на ребрата, получена след зарастването им. В съдебно заседание д-р
В.Г.К. /вещо лице, включено в Списъка на вещите лица за 2012 година в района на
Окръжен съд – Хасково/ допълва, че при всеки човек прага на болката е резличен,
поради което не може да се каже с точност дали с течение на времето болката ще
отшуми напълно. При лечението на ищеца било допуснато деформитет като имало
много начини това да не се допусне. Ищецът е бил лекуван и се лекува с
обезболяващи като не е провеждал лечебни процедури. Заявява, че мното силно е
разместването и деформацията при ицеща като дори външно се виждало деформирането.
Представените по делото медицински документи са в синхрон със заключението на
вещото лице К..
При така
установената фактическа обстановка и във връзка със становищата на страните, Съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като съгласно ал.2 на същата
разпоредба вината се предполага до доказване на противното.
За да се уважи искът по чл.45 от ЗЗД
следва от страна на ищеца на основание чл.154, ал.1 от ГПК да се докажат
елементите от фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение,
изразяващо се в действие или бездействие на деликвента, настъпване на вреда за
увредения вследствие на това поведение, наличието на причинна връзка между
деянието и вредата. Предвид презумпцията за вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД в тежест
на ответника по иска е да я опровергае.
При така посочените елементи от
фактическия състав на деликта, настоящият съдебен състав намира за доказано
осъществяването на всеки един от тях за ангажиране на гражданската отговорност
на ответника Н.С.Ч. по реда на чл.45 от ЗЗД. В настоящия случай с влязло в сила
Определение №34/11.02.2009 година,
постановено по НОХД №71/2009 година по описа на Районен съд - Свиленград, е
одобрено Споразумение като ответникът Н.С.Ч. е признат за виновен за това, че на
25.07.2008 година в село Генералово, област Хасково причинил на ищеца П.Д.П.
средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на 5, 6 и 7 ребро в ляво, причиняващо трайно затруднение в движението
на снагата – престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК, поради което и на основание чл.129, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.1, т.2
и т.3 от НК е осъден на наказание „Пробация” със следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 10 месеца, „Задължителни
периодични срещи с пробационен срлужител” за срок от 10 месеца и „Безвъзмезден
труд в полза на обществото” 160 часа
годишно за срок от 1 година. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в
сила Присъда на наказателния Съд е задължителна за гражданския Съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно извършването на деянието,
противоправността му и виновността на дееца. А съгласно чл.383, ал.1 от НПК
одобреното от Съда Споразумение за решаване на делото има последиците на влязла
в сила Присъда. Имайки предвид тези законови разпоредби и предвид ангажирането
на наказателната отговорност на ответника по силата на горепосоченото Определение,
имащо характер на влязла в сила Присъда, следва да се приеме за доказано
извършването на деянието от ответника, както за доказани следва да се приемат
неговата противоправност и вината на извършителя.
Останалите две предпоставки –
настъпване на вреди за пострадалия и причинната връзка между деянието и тези
вреди – Съдът също намира за доказани по делото. Безспорно по делото се
установи, че след удара на 25.07.2008 година, ищецът е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания. Това се установи от показанията на
свидетелите Д.К.Д. и Мария Якова Георгиева, които заявиха, че непосредствено
след удара от страна на Ч. ищецът изпитвал силни болки, които пордължили около
година, след което при натоварване, физически усилия, резки движения и промяна
на времето също изпитвал болки. Наличието на претърпени от ищеца неимуществени
вреди се потвърждава от обстоятелството, че дълго време след инцидента ищецът е
бил на обезболяващи, а и към настоящия момент също се налагало да ги
употребява. Отделно от това не можел да играе с детето си, както и се наложило
да спи в отделна стая от лицето, с което живее на семейни начала предвид
деформитета, който получил. Всичко това няма как да не доведе до дискомфорт в
ежедневието му и това на семейството му, изпитване на морални страдания от
случващото се с него, психически шок и физически болки. Не можел да работи
пълноценно в градината и да изпълнява в пълен обем домошните си задължения. Срамувал
се от външния си вид поради изпъкналостта на ребрата му. В подкрепа на изложено
е и заключението на Съдебно – медицинската експертиза, която Съдът кредитира
изцяло като добросъвестно изготвена и съобразно поставените задачи. Така
описаните последици от удара Съдът намира за претърпени от страна на ищеца П. неимуществени
вреди – болки и страдания, срам и неудобство, подробно описани по-горе.
Настъпването на тези вреди се доказа по несъмнен начин от показанията на свидетелите
Д.Д. и Мария Георгиева, като Съдът кредитира с доверие тези показанията, преценявайки
ги заедно с всички данни по делото съобразно чл.172 от ГПК. Съдът извлича
изводи от тези гласни доказателства, независимо че част от тях – тези на
свидетелката Мария Георгиева са дадени от заинтересовано от изхода на делото
лице, тъй като показанията на свидетелите са логични, непротиворечиви помежду
си и с останалия доказателствен материал, убедителни и неопровергани от други
доказателства в обратна насока, които да разколебаят достоверността им. Така
причинените на ищеца П. неимуществени вреди са резултат от престъпното деяние,
съставляващо непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД и престъпление по
чл.129 от НК, т.е. налице е причинна връзка между вредите и деянието, доколкото
същите са настъпили единствено вследствие на удара, тъй като не се установи да
е имало и друга причинена травма в този период на ищеца.
За пълнота следва да се отбележи, че
Съдът дава вяра и на показанията на свидетелите Н.В.Д.
и Д.Т. Полонов, които установиха че ищецът след случилото се /, но не
веднага/ продължил да упражнява физически труд и да управлява МПС, но това по
никакъв начин не променя горните изводи на Съда, тъй като с течение на времето
е нормално и естествено болката да е с по – малък интензитет и ищецът да
започва да възстановява привички си и начина си на живот от преди инцидента,
разбира се с много по – малка интензивност на движенията предвид нанесаната
травма.
Що се отнася до размера на причинените неимуществени вреди следва
да се отбележи, че неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от Съда и по
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Съгласно
ППВС №4 от 1964 година на Пленума на ВС,
понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от Съда
при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда,
каквато е налице в разглеждания по настоящото дело случай, са характера на
увреждането, начина и обстоятелствата, при които то е извършено и последиците
от това увреждане. В случая, с оглед характера и тежестта на уврежданията на
ищеца П. /средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на 5,6 и 7
ребро в ляво, причиняващо трайно затруднение в движението на снагата/,
последиците от това увреждане /временна неработоспособност, обстоятеството, че
не е можел първоначално да се обслужва сам, че е бил на обезболяващи и че и към
настоящия момент се налага да ги приема по някога/, продължителността на
претърпените от пострадалия болки и страдания /непосредствено след инцидента
болките са били силни предвид счупването и продължават макар и не с толкова
голям интензитет и към настоящия момент при резки движения и физически усилия/
и по – голямата продължителност на зарастването на счупването /от 60 до 90 дни,
тъй като местото не е можело да се обездвижи поради естествените движения на
тялото – вдишване и издишване/, настоящият състав на Районен съд – Свиленгрд счита,
че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
възлиза на 6 000 лв. Ответникът следва да заплати на ищеца тази сума,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху сумата от деня на увреждането – 25.07.2008 година до
окончателното му изплащане, предвид искането в тази насока и съгласно чл.84,
ал.3 от ЗЗД, съгласно който при непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана, т.е. от деня на деликта.
За да определи този размер на
неимуществените вреди Съдът се съобрази и със семейното /дължи издръжка на три
малолетни деца/, материалното /не притежава недвижими имоти, има МПС/ и финансовото
/безработен е, семейството има доходи в размер на 140 лв. от детски помощи, не
притежава търговски обекти, не е съдружник в търговски дръжества/ положение на
ответниката видно от представените и приети като доказателства по делото
Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние, справките от
Община – Свиленград, КАТ – Хасково и ТД на НАП – офис Хасково, както и с факта,
че ищецът с цел предотврятяване на деформитета и изпъкването на счупените ребра
не се е възползвал от всички възможности на съвременната медицина, което е
станало поради липсата на средства за това.
В този ред на мисли Съдът в настоящия
си състав счита, че следва за пълнота да се отбележи, че искът до пълния размер
от 10 000 лв. би бил неоснователен и недоказан, тъй като не се доказаха
претърпени вреди, чието обезщетяване да изисква такава парична стойност.
По
разноските и държавната такса:
По делото се констатираха действително
направени разноски от ищеца в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение и
20 лв. за депозит за призоваване на свидетел.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски в общ размер на 620 лв.
В
тежест на ответника следва да се присъди държавната такса за настоящото
производство на основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищатна по ГПК, възлизаща на сумата от 240 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и
разноските за вещо лице в размер на 180 лв.
По отношение на Решението в частта за
разноски, ищецът
не
може да иска изменение, тъй като по делото не бе представен
Списък на разноските от негова страна
въпреки
изрично дадените указания в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.235
от ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника Н.С.Ч. с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ на ищеца П.Д.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 6 000 лв. /шест
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания,
причинени от непозволено увреждане, извършено на 25.07.2008 година в село
Генералово, област Хасково и
изразяващо се в нанесена средна
телесна повреда по чл.129 от НК, а
именно: счупване на 5, 6 и 7 ребро в ляво, причиняващо трайно затруднение на
снагата, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 25.07.2008 година до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ответника Н.С.Ч. с ЕГН ********** ***,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца П.Д.П. с ЕГН **********
***, сумата от 620 лв. /шестстотин и
двадесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА ответника Н.С.Ч. с ЕГН ********** ***,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд –
Свиленград сумата от общо 420 лв. /четиристотин
и двадесет лева/, представляваща дължимата държавна такса и изплатеното
възнаграждение на вещото лице.
Решението може да бъде обжалвано с Въззивна
жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ:
|
|