Р Е Ш Е Н И Е
№ 80
гр.Габрово,
17.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на деветнадесети май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА-
ТОДОРОВА
при секретаря Мариела
Караджова и в присъствието на прокурора Людмила Рачева като разгледа
докладваното от председателя к.а.д. № 82 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. във
вр. с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.
284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Касационното
производство е образувано по депозирана в законния срок жалба на С.З.И. с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание в затвора в гр. Ловеч, чрез служебния му защитник адв. С.И.
против Решение № 9 от 26.02.2021 г. на Административен съд Габрово - едночленен
състав, по АД № 264 по описа за 2020г. с
искане за неговата отмяна и уважаване на подадената от касатора Искова молба
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ - София.
С
атакуваното съдебно решение е отхвърлен предявен от касатора иск против така
посочения ответник за претърпени от И. неимуществени вреди от престоя му в
следствения арест в гр. Габрово за периода от 26.09.2019 г. до 7.02.2020 г. в
размер на 1672.00 лв. с правно основание – чл. 284, във вр. с чл. 3 от ЗИНЗС.
Исковата
претенция на И. се изразява в следното:
За
посочения период същият е бил с постановена мярка за неотклонение „задържане
под стража“ в следствения арест в гр. Габрово през горепосочения период,
отразен и в исковата молба, където бил настанен в килия № 5. Същата била
оборудвана с неподвижна масичка, захваната към стената, два стола, също
неподвижни и три легла /едно единично и едно двуетажно/. В килиите няма
тоалетна и постоянно течаща вода, вместо тях пребиваващите в килиите ползват
туби или шишета за вода за ходене по малка нужна, а за другото се чука на
вратата на килията, за да бъде нуждаещият се заведен в общия санитарен възел,
като понякога за това се чака твърде дълго, до час или повече, ако дежурният е
зает или има друг човек, ползващ тоалетната. Хигиената в килиите е крайно
занижена, по време на престоя на ищеца те не са почиствани с препарати.
Дюшекът, одеялото и възглавницата са били изключително мръсни, като на дюшека
пишело, че е произведен 1982 г., а е бил със срок на годност 2 години. Поради
твърде тясното пространство и неблагоприятните условия на живот у ищеца се
потиснало желание за разговор и комуникация. Осветлението в килиите било твърде
слабо, имало е само една лампа в килията, разположена над вратата, светеща
денонощно, поради което у ищеца не можел да си почива и да спи пълноценно. В
килиите не е имало отопление и климатизация, в коридора имало изградена
аспирация, но тя не работела постоянно, т.к. била и шумна и вибрираща.
Прозорците не дават възможност за естествено проветрение. Това правело въздуха
тежък, с отвратителна миризма. Пребиваващите можели да ползват баня по веднъж
седмично, като по едно и също време ставало къпането, бръсненето, прането, а
топлата вода не стигала за всички. Тъй като банята била обща се налагало и едновременно
под един душ да се къпят 2-3 души. Правото на телефонно обаждане било
предоставяно по времето, когато пребиваващите в ареста били „на каре“ – по
време на престоя им на открито и дори и тогава по време на разговор до
арестанта имало служител, който слушал всичко.
Ищецът
намира, че условията в ареста са нечовешки, накърняват достойнството му, вредни
са за психическото и здравословното му състояние и за това отговорност следва
да носи ответникът – юридическо лице, управляващо арестите и затворите в
страната.
За
да постанови съдебния си акт, АСГ е счел, че твърденията на ищеца не са
доказани. Освен това изпитаният от ищеца дискомфорт може да се дължи на
отношението му към извършеното от него деяние – опит за убийство. Не е налице
диференциация на причините, довели до страдания и дискомфорта на ищеца. Не е
установено и намерение у затворническата администрация за унижение или
принизяване на задържания под стража чрез поставянето му в неблагоприятни
условия. Съдебният състав е счел, че ищецът не е бил поставен при
неблагоприятни условия през процесния период. Дори престоят му в следствения
арест да му е причинил известен дискомфорт, то той не би могъл да се определи
като значителен или като такъв със значително въздействие върху психическото и
физическото му здраве, за да се приеме, че за него са настъпили подлежащи на
обезщетение морални вреди.
В
законния срок касаторът е оспорил първоинстанционния съдебен акт, като намира,
че неправилно и незаконосъобразно съдът е отхвърлил исковата му претенция като
недоказана и неоснователна. Касаторът намира за установено по несъмнен начин,
че условията, при които е пребивавал в следствения арест в гр. Габрово, са
унизителни и недопустими, въз основа на тях за него са били причинени морални
вреди, които следва да се обезщетят от ответника.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател,
редовно призован, се явява лично и с адв. И. и поддържа депозираната жалба.
Ответната
страна не изпраща представител. Представено е писмено становище, в което са
изложени подробни мотиви, в подкрепа на атакуваното първоинстанционно решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна. Решението,
чиято касация се иска, било правилно и законосъобразно и следвало да бъде
оставено в сила.
По делото се установи по несъмнен
начин, че ищецът С.И. е бил през процесния период от 26.09.2019 г. до 7.02.2020
г. в следствения арест в гр. Габрово. Или ищецът е прекарал в това заведение за
задържане през процесния период, уточнен в исковата молба, малко повече от четири
месеца.
Първоинстанционният
съд е констатирал, че И. е пребивавал в килия № 2 и в килия № 5 /а не както се
твърди в исковата молба само килия № 5/. Установил е също площта на тези килии,
както и обстоятелството че в периода на пребиваване на касатора в ареста в
килиите не са настанявани лица, повече от допустимото и по този начин е бил
спазен желателния стандарт от 4 кв.м. на лице.
Оборудването
на килиите отговаря на законово изискуемото. Правилен извода на съда че Арест
Габрово не спада към двете категории – заведения от закрит тип и арестите във затворите,
за които се изисква санитарния възел да е в спалното помещение.
Дезинфекцията
на спалното помещение е грижа на самите задържани. По делото е установено че на
тях са им предоставяни ежедневно материали и препарати за почистване и
дезинфекция.
Постелъчния
инвентар е изпиран ежеседмично. Осигурени са осветление, вентилация и
пребиваване на открито.
От
така изложените факти Административен съд – Габрово намира, че
първоинстанционният състав правилно е достигнал до извода, че по делото не са
налице достатъчно доказателства, от чиято съвкупна преценка да може да се
направи извода, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване
на мярката за неотклонение „задържане под стража“ и по тази причина не може да
намери приложение презумпцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, която предполага
настъпили вредоносни последици за страната. Налице са претърпени известни
неудобства за ищеца, като невъзможност за ползване на санитарен възел и
постоянно течаща вода в килията, ползване на душ поне два пъти седмично,
естествено осветление и проветрение в килията, както и не особено голямо място
за разходка, което да се ползва за престой на открито, но разминаването не е
съществено, а периодът, през който са претърпени тези неудобства не е особено
дълъг, за да се счита, че И. е претърпял неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетение по реда на ЗОДОВ, във вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, поради което и
обезщетение не му се следва.
Като
е оставил исковата молба без уважение, първоинстанционният съд се е произнесъл
с един законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Въз
основа на горното Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9 от 26.02.2021 г. на Административен съд
Габрово - едночленен състав, по АД № 264 по описа за 2020г..
Решението
е окончателно.
Препис
от решението следва да се връчи на страните ведно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено мнение на съдия Емилия Кирова – Тодорова:
С настоящото изразявам несъгласие с
решението на състава и поддържам досегашната съдебна практика на АСГ и ВАС по
аналогични казуси, касаещи искови производства по реда на АПК, във вр. със
ЗИНЗС, заведени от различни ищци за обезщетения поради условията в същия арест
при аналогични условия и периоди, като считам, че тези аналогични случаи следва
да се решават еднакво, с оглед спазване на принципите за законност,
справедливост и предвидимост на съдебните актове.
Съгласно
чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с Правилника
за прилагане на закона.
Според
чл. 20, ал. 2 от Правилника /ППЗИНЗС/ в спалните помещения се осигурява пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване
се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за
обществени сгради.
По
делото конкретно е установено, а това се признава изрично и от ответната
страна, че в килиите на ареста в гр. Габрово не е налице пряк достъп до
естествена светлина, нито възможност за естествено проветрение, тъй като те се
намират с 2/3 от височината им под земята. Имат прозорци, които са на нивото на
земята /тротоара/, зарешетени и замърсени и през тях не прониква пряка слънчева
светлина, нито арестантите могат да отворят прозорците, за да навлезе през тях
свеж въздух. Какво е било реалното количество светлина в конкретните килии,
която е била предоставяна от изкуствен източник, съгласно свидетелските
показания по настоящото дело и многобройните доказателства по посочени
аналогични казуси, дори не е установено, а съдът е ангажиран да изследва
служебно твърденията на ищеца, да дава указания за събиране на относими
доказателства и сам да събира такива на основание чл. 170, във вр. с чл. 9, ал.
4 от АПК. Със сигурност следва да се приеме обаче, че като разположена под
земята, килиите не са предоставяли на задържаните лица естествена слънчева
светлина и свеж въздух в нарушение на императивното изискване на чл. 20, ал. 2
от ППЗИНЗС.
По
отношение на изкуственото осветление следва да се отбележи, че не е била
установена мощността на осветителните тела, поради което съдът не може да
изчисли дали количеството светлина от тях е достатъчно или не, а останалите
изисквания по тази разпоредба не са спазени. С оглед местоположението на
килиите и въз основа на събрани свидетелски показания /Симеонов/ става ясно, че
пряк достъп на дневна светлина и възможности за естествено проветрение не са
били налице през целия период на исковата молба, който не намирам и за кратък –
става въпрос за 4 месеца и половина престой при такива условия. В тази връзка
са били давани и указания за преместването на ареста в друга сграда, което е
служебно известно на съда от други дела, водени от други лица по същия повод,
цитирани по-долу, но това и до днес не е направено. Не е налице и реализация на
промяна в относимите условия в ареста.
За
лицата, пребиваващи в него, на приземния етаж, на който се намират килиите
/общо 6 на брой/, е налице обща тоалетна /една мъжка и една женска/ с обща
баня, които се ползват от всички задържани, като те нямат свободен достъп до
тези общи помещения, а отиват до там с помощта на охраната, която ги води един
по един. По делото не е спорно, установено е и по несъмнен начин, а и на съда е
също служебно и отдавна известно, че в килиите няма санитарни възли и течаща
вода. За да се ползват такива е нужно задържаните да звънят, за да бъдат
заведени в общите части и ако това се случи през нощта, дежурните се сърдели,
бавели се, казвали, че трябва да се изчака, тъй като санитарните възли били
заети. За това свидетелстват и показанията на свидетеля Симеонов /л. 90/. По
този начин се налагало да потискат физиологичните си нужди до сутринта. При
необходимост задържаните се извеждат самостоятелно, съпровождани от НОС през
цялото денонощие, след ползването на наличния звънец, находящ се до врата на
съответната килия.
Според
чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп
до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения, което е
императивно изискване за нормата. Няма причина за задържаните в следствен арест
да не се признават и предоставят ако не същите, то дори по-добри условия. В
случая тези изисквания не са били спазени през процесния период. Те не се
спазват и в момента в ареста в гр. Габрово, като килиите не са снабдени както
със собствен санитарен възел, който задържаните да могат да ползват по всяко
време от денонощието, съобразно нуждите си, без да се нуждаят от чужда помощ
или да зависят от чужда воля, така и с течаща вода за питейни нужди и за миене.
Следва да се отбележи, че конкретно въпросът за липсата на постоянен достъп до
санитарни възли и удовлетворението на физиологичните нужди вътре в
затворническото помещение, като част от общите условия в затворите и местата за
задържане под стража в България, е разглеждан в много от делата, образувани
пред Европейският съд по правата на човека и от българските съдилища, в тази
връзка. В редица от тях, като напр. по делото Йовчев
срещу България - Решение от 02.02.2006 г., делото
Шахънов срещу България - решение от 10.01.2012 г., в най-голяма степен
това се отнася до пилотното решение по делото Нешков и др. срещу България,
констатацията за условията в затворите се основава на периодичните доклади на
Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или
унизително отнасяне или наказание.
По
делото няма спор и е също известно на съда, че за целия арест има само един
душ, като НОС предоставяли възможност на хората от една килия да го ползват.
Течащата вода е на една обща мивка пред тоалетната, където всички се мият и
бръснат. Според чл. 151, т.3 от ЗИНЗС на лишените от свобода се осигуряват
условия за къпане по възможност всеки
ден, но най-малко два пъти седмично, като след всяко ползване на баня помещението
се почиства и дезинфекцира. Няма данни за процесния период това изискване да е
било нарушено.
По
делото е установено по несъмнен начин, че поддържането на хигиената в
помещенията и местата за общо ползване се извършва от задържаните лица. Според
събраните в хода на делото доказателства подовете в ареста са циментови и
задържаните ги почистват сами чрез метене на сухо, с метла и лопата, при което
се вдига прах. Свидетелят Симеонов твърди, че за килиите на пребиваващите там
са били предоставяни препарати за почистване. Те обаче не могат да се проветрят
заради състоянието и местоположението на прозорците.
Задържаните
имат право на престой на открито в делнични дни, а при възможност и в почивни и
празнични, за времето от 8.30 до 17.30 часа на специално определено за целта
място в района на ареста, под наблюдението и контрола на служители от
надзорно-охранителния състав. По делото не е спорно, че такъв се осъществява в
този часови диапазон на денонощието на място с площ от около 12 кв. м.,
оградено от всички страни с решетка, в което има и поставена пейка и
едновременно се ползва от няколко души. Съгласно писмо на началник РС“ИН“,
известно на съда по адм. д. № 226 от 2018 г. по описа на АСГ и др., мястото за
престой на открито е обособено през 2012 г. То се намира във вътрешния двор на
сградата. Изградено е от метална конструкция с размери 4 х 3 м и височина от 3
м. Такива са и събраните данни по настоящото дело. Свидетелят сочи, че престоя
на открито е реализиран в „една клетка“, в която имало гълъби и миришело и
която била с размери около 1,5 м. х 3 м. Там излизали по едно и също време
престояващите в една и съща килия в ареста. На обособеното място има и пейка,
поради което ширината на пространството ставала към 1-1,5 м. В място с такива
размери няма възможности за свободно движение на сам човек, още по-малко това
може да става от няколко души едновременно. Условия за физическа активност в
ареста не са налице.
Престоят
на открито е важна част от задължението на съответната администрация по ЗИНЗС
за предоставяне на нормални здравословни условия на живот на лишените от
свобода и задържаните. Този престой е важен както за физическото, така и за
психическото им здраве. По тази причина и чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС
предвижда, че лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко
от един час на ден. На основание чл. 164, ал. 1 и 2 от закона на всеки лишен от
свобода се осигуряват по възможност дори условия за участие в спортни игри и
упражнения по един час на ден извън времето, определено за престой на открито,
а при неблагоприятни условия спортните игри и упражнения се провеждат на
закрито. В ареста в гр. Габрово не са налице условия за изпълнението на тази
разпоредба. Дори самият престой на открито се осъществява на твърде малка площ
- чисто от около 3-4 кв. м на човек /ако той е сам/, с ограничение и на
височината до 3 м, където поради сложена пейка мястото дори за свободна
разходка е изключително недостатъчно. По този начин за такъв продължителен
период от 4 месеца се стига до недопустимо обездвижване на задържаните, което
не е част дори от наказание, т.к. те, за разлика от лишените от свобода, дори
не са осъдени с влязла в сила присъда за извършено от тях престъпление и
престоят им в ареста не е санкция за извършено престъпление.
Задържаните
имат право на телефонни разговори, които са за тяхна сметка и те могат да се
провеждат във времеви интервал от 8.30 ч. до 17.00 ч. Телефонът се намира при
надзирателите. Според чл. 86, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС лишените от свобода имат
право телефонна връзка по ред и начин, определени от главния директор на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията". Целта на телефонната връзка е
формулирана в чл.
72 от ППЗИНЗС и е свързана със съхраняване на семейните връзки и
контакти с външния свят. Лишените от свобода провеждат телефонни разговори за
своя сметка чрез телефонен апарат от доставчик на телефонни услуги, с който има
сключен договор. Тази възможност е била предоставена в ареста през процесния
период. В сега действащата уредба не се предвижда ограничение в броя на
телефонните обаждания, нито се изисква предварително разрешение след подадена
писмена заявка. Такива ограничения не са били и налице в ареста в гр. Габрово
през процесния период.
По
отношение размера на килиите и квадратурата, която се предоставя за ползване на
всяко от задържаните лица в тях, както и по отношение на правото им на
провеждане на телефонни разговори не намирам, че са установени нарушения или
несъответствия с изискванията.
Съгласно
чл.
5, ал. 4 от Конституцията на Р. Б., международните договори, които са ратифицирани
по конституционен ред и са влезли в сила за страната са част от вътрешното
право, като се ползват с върховенство спрямо нормите, които им противоречат.
Предвид това, правилно и с оглед установените обстоятелства по делото в
контекста на съответствието им с изискванията на материалноправната норма на чл.
8, § 1 от ЕКПЧ, следва да се вземе предвид, че в редица свои дела
Европейският съд по правата на човека е имал случай да посочи, че дори и в
условията на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, правата на лишените
от свобода по чл.
8, § 1 от ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на други основания и
намесата от страна на властите в упражняването на тези права не може да бъде
оправдана с други причини, освен тези по чл.
8, § 2 от ЕКПЧ. Дори при прилагане на изключенията по §
2 на чл. 8 от ЕКПЧ се изисква прилагане на принципа на пропорционалност при
намесата в упражняване на тези права и свободи, т. е. намесата следва да
отговаря на изискването за необходимост в едно демократично общество.
Според
чл. 42, ал. 2 от ЗИНЗС арестите са места за лишаване от свобода за настаняване
на лица, задържани по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, от което следва,
че задържаните в тях лица се третират като лишени от свобода и следва да имат
същите права като тях. Правилата, относими към защита на субективните права на
лишените от свобода следва да се прилагат и спрямо задържаните лица, още
повече, че същите не са субекти, по отношение на които е налице установеност на
вина за извършено престъпление и за тях не се преследват целите на наказанието
по НК. Рамката на ограничението на тези права е очертана общо в чл. 75 от
закона, според която лишените от свобода могат да се ползват от правата си, с
изключение на правата: 1. от които са лишени с присъда; 2. които са им отнети или
ограничени изрично със закон; 3. чието упражняване е несъвместимо с действието
на присъдата и изпълнението на наказанието. Всяко друго отнемане или
ограничение на права е недопустимо и противоправно.
По
адм. д. № 226 от 2018 г. на АСГ е приложен Годишен доклад на омбудсмана като
Национален превантивен механизъм /НПМ/ от 2012 г., който съставлява служебен официален документ и е известен на съда.
В Раздел втори от него, наименован „Арести“, се сочи общо, че при извършените
проверки през същата година на тези места за задържане са установени трайни
проблеми, като пренаселеност, липса на достатъчно пространство, на санитарни
възли в килиите, на достатъчен достъп до естествена светлина и адекватно
изкуствено осветление, липса на места за престой на открито, на достатъчно
материали за почистване на помещенията. Такива са и несъответствията с
изискванията и по настоящия казус. Въз основа на гореизложеното приемам, че в
нарушение на ЗИНЗС и ППЗИНЗС през процесния период по отношение на ищеца са
нарушени изискванията за поставяне на задържаните лица в благоприятни условия,
като се установява: - липса естествено осветление; - липса на възможности за
естествено проветряване; - липса условия за двигателна активност; - лоша
хигиена в помещенията не по вина на задържаните; - липса на санитарни възли и
постоянно течаща вода в спалните помещения; - негарантиране на възможност за
поддържане на лична хигиена чрез минимум двукратно ползване на баня всяка
седмица, а по възможност – всеки ден, които в своята съвкупност навеждат на
извода, че са налице действия и бездействия от страна на ответника, в следствие
на които се уронват човешкото достойнство, пораждат чувство на незащитеност и
малоценност, което доказва наличието на основание за водене на процесния иск по
чл. 284, във вр. с чл. 3, ал. 2 от този нормативен акт и неговото уважаване.
В
периода 30.07.2012 г. – 3.08.2012 г. е извършено посещение на процесния арест,
по отношение на който е налице становище същият незабавно да се премести /в
друга подходяща сграда/, като проект за преместване е налице в предоставена
сграда на МВР.
През
2014 г. е изготвен нов доклад, в който е отбелязано, че следва да се
предприемат спешни мерки за изпълнение на направената през 2012 г. препоръка от
НПМ за закриване на помещенията за настаняване на задържани лица в ареста в гр.
Габрово и изпълнение на предвидената инвестиционна програма за развитието на
арестите от 2008 г. на МП чрез преместването му в друга сграда. Изрично е
посочено, че въпреки извършените в него ремонтни дейности и подобряване на
условията, спрямо задържаните лица е налице жестоко и нечовешко отношение,
изразяващо се в поставяне в неблагоприятни условия, т. к. арестът се намира под
земята. Препоръката е отново да се предприемат спешни действия по преместването
му на подходящо място, което не е направено и до момента.
Арестът
в гр. Габрово е бил посетен от представители на Национален превантивен
механизъм /НПМ/ през 2012 г. и още тогава е установено неизпълнение на Решение
№ 767 от 8.12.2008 г. на Министерски съвет, прието на основание чл. 13, ал. 3,
т. 5 от Устройствения правилник на МС и неговата администрация относно
Стратегия за развитие на местата за лишаване от свобода в Република България за
периода 2009 г. – 2015 г., План за действие и Инвестиционна програма за
строителство, реконструкция и модернизация на материалната база на
пенитенциарната и пробационната система за същия период. За резултатите от
посещението по адм. дело № 226 от 2018 г. на АСГ е приложено писмо на
омбудсмана на Република България от 27.11.2018 г. /л. 175/, в което се сочи, че
по отношение на ареста в гр. Габрово в тези документи е било предвидено:
Изграждане на нов арест в имот, предоставен с Решение на МС № 857 от 11.12.2006
г. на МП за нуждите на ОЗ“ИН“ – Габрово със срок на изпълнение до 30.05.2009 г.;
Изграждане на нов арест – втори етап – преходен обект до 30.10.2010 г. В
годишния доклад на НПМ, публикуван на интернет страницата на омбудсмана, е
указано и неизпълнено протоколно решение от 8.09.2010 г., в което за ареста е
било предвидено преустройство и реконструкция на бивша сграда на КАТ в града.
През 2014 г. била извършена по същия повод втора проверка за анализ на
цялостната обстановка в ареста. Съществен проблем е местоположението му –
подземна част от сграда, в която се намират килиите и този проблем е наличен и
в момента, релевантен към настоящия правен спор. Материално-битовите условия са
определени от НПМ като изключително лоши, поради което е направен извода, че
спрямо настанените в ареста лица е налице жестоко и нечовешко отношение, изразяващо
се в поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието –
недостатъчно жилищна площ, отопление, осветление, проветряване, условия за
двигателна активност – съобразно чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС. Няма данни така
изброените негативни условия в ареста в гр. Габрово да са съществено променени.
Нещо повече, самият ответник, както е цитирано по-горе, сочи че сградата е
стара и основна реконструкция на същата не може да се направи, което е наложило
проблемът със санитарните възли, постоянно течащата вода и банята, които са
извън килиите, местоположиено на килиите и прозорците да са същите, като от
времето на тези констатации. Направена е препоръка да се предприемат спешни
мерки за изпълнение на направената през 2012 г. препоръка на НПМ за закриване
на помещенията за настаняване на задържани лица в Арест – Габрово. Макар че са
предприети мерки за подобряване на условията в него продължава да е налице
необходимост от преместването му в друга пригодена за целта сграда, т. к.
спрямо задържаните в него лица е налице жестоко и нечовешко отношение поради
местонахождението на ареста под земята.
Аналогични
нарушения, станали повод за присъждане на обезщетения, са приети от АСГ и по дело, приключило с Решение № 50 от 4.05.2018 г. на АдмС -
Габрово по адм. д. № 159/2017 г., както Решение № 8759 от 28.06.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 3323/2018 г., III о.
В
делото „Нешков срещу България“ ЕСПЧ постановява свое пилотно решение от
27.01.2015 г., с което установява нарушения на чл. 3 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС, като
постановява, че в страната съществува системен проблем с лошите условия в
местата за лишаване от свобода и липсват ефективни средства за защита срещу
тях. В тази връзка към този момент са постановени редица осъдителни решения
срещу България, обединени в групата „Кехайов и други срещу България“, чието
изпълнение се наблюдава от Комитета на министрите на СЕ. Решението по делото
„Нешков срещу България“ дава насоки как да бъде изпълнено и поставя срок до 18
месеца /1.12.2016 г./ за въвеждане на ефективни превантивни и компенсаторни
средства за защита.
В
Мотиви към предложенията за изменение на ЗИНЗС, НК и НПК се сочи, че Исковете
за обезщетяване на вреди поради нарушения на чл. 3 от ЕКПЧ, респ. на ЗИНЗС,
водени до момента по ЗОДОВ, са неефективни основно поради твърде формалистичния
подход при прилагане на принципа, според който тежестта на доказване лежи върху
ищеца. Затова и се предприема ново решение, въз основа на което е достатъчно
той само да установи реално условията, при които е бил задържан и ако същите не
отговарят на изискванията за нормални условия на живот и с тях се надхвърля
допустимата пропорционална мярка за лишаването от свобода и задържане, то се
презумира, че от това той търпи вреди. Принципът е обективиран посредством
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, според която в случаите на нарушения
по чл. 3 от закона настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
Разпоредбата
на чл. 3 е материално правното основание и за водене на настоящия иск. Според
нея осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Алинея втора дава
примери за това, какво означава „изтезание“, „жестоко, нечовешко или унизително
отношение“, като изброяването е неизчерпателно. Според нея за нарушение на ал.
1 се смята поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Както
вече бе посочено по-горе в настоящия съдебен акт съдът установява наличие на
такива обстоятелства във връзка с предявения иск.
Държавата
е длъжна, по силата на ЕКПЧОС и измененията на ЗИНЗС, да гарантира, че
задържането в местата за лишаване от свобода е при условия, които са съвместими
с човешкото достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не
подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със
задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода,
доброто здравословно състояние е обезпечено. По силата на общите принципи,
уреждащи прилагането на чл.
3 ЕКЗПЧОС, затворната администрацията е длъжна да осигури нормални
условия за пребиваване в местата за лишаване от свобода. Конвенцията е
ратифицирана от Република България, поради което и на основание чл.
5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от
вътрешното право. Спазването на принципите на чл.
3 от КЗПЧОС в исковия период представлява задължение, пряко
произтичащо от закон. Установените по делото факти, преценени в тяхната
съвкупност водят на извод за допуснато спрямо ищеца нарушение на чл.
3 от КЗПЧОС. Същият е бил поставен в положение да търпи негативни и
унизителни изживявания, които следва да се квалифицират от съда като унижаващи
човешкото достойнство по смисъла на чл.
3 от Конвенцията. Налице са всички елементи на фактическия състав за
ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно
бездействие от страна на администрацията в местата за задържане и доказана
настъпила вреда от него в пряка връзка с първото. Затова исковата претенция за
обезщетяване на тези вреди следва да се приеме за доказана по основание, поради
което и на основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ да се уважена исковата молба за претърпени неимуществени
вреди.
Приложимото
законодателство не изисква при търсене на този тип отговорност виновно
поведение, още по-малко умишлено такова, целящо увреждане правата и интересите
на ищеца. Не се изисква и не може да се докаже и раздели претърпяното от него
като негативно изживяване във връзка с престоя му в ареста и с извършено от
него неправомерно деяние. Логически не съществува начин, по който може да се
установи какви и кои от страдания та ищеца са причинени поради лошите условия в
ареста и кои се дължат на преживяното от него във връзка с извършено
престъпление. Без значение е и видът на деянието за установяване
основателността на настоящата искова претенция.
С
оглед на така изложеното намирам, че исковата молба на С.З.И. е основателна и
като такава е следвало да се уважи, дори и частично като размер и като е
отхвърлил изцяло същата АСГ е постановил незаконосъобразно решение, което
настоящата инстанция следва да отмени.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ ТОДОРОВА/