Р Е Ш Е Н И Е
№ 260020
гр. Шумен, 26..05.2022г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ШУМЕН, в публично заседание на единадесети януари, през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Съдия: Зара Иванова
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Зара Иванова търговско дело № 21 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.422,ал.1 от ГПК .
Подадена е искова молба от „Стройрент“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н „Подуяне“, бул. „Ботевградско шосе“ № 273, със съдебен
адрес:***, чрез адв. В.В. от САК срещу Х.С.П., ЕГН **********, адрес: *** и
„Хронос ЕР“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: обл.
София, общ. Столична, гр. София, район Изгрев, ж.к. Изток, ул. „....“ №26, бл.
97, вх. Б, ет. 2, ап. 17, в която посочва, че във връзка с с подадено на 18.08.2020 г. заявление по чл.
417 от ГПК от ищеца срещу длъжниците, настоящи ответници е образувано ч. гр. д.
№ 1723/2020 г. по описа на Районен съд Шумен. Въз основа на издадените Заповед
за изпълнение на парично задължение № 801/2020 от 19.08.2020 г. и изпълнителен
лист от 19.08.2020 г. ищецът е е образувал изп. дело № 787/2020 г. при ЧСИ Д.З.,
с per. № 876 с район на
действие Окръжен съд - гр. Шумен. По ч. гр. д. № 1723/2020 г., в
законоустановения срок е постъпило възражение от длъжниците срещу издадената
заповед за незабавно изпълнение. Ищецът е уведомен за подаденото възражение на
18.01.2021 г., като съдът указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си, предмет на заповедта, в едномесечен срок от съобщението. С оглед
предоставената процесуална възможност депозират настоящата искова молба.
Подаденото от ищеца заявление е въз основа на документ по чл. 417, т. 10 от ГПК, а именно: Запис на заповед от 07.11.2019 г., представляващ редовен от
външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжниците, по смисъла на чл. 418, ал. 2 от ГПК.Записът на заповед от
07.11.2019 г. съдържа всички необходими реквизити, съгласно установеното в чл.
535 от Търговския закон ТЗ). Ответникът
„Хронос ЕР“ ЕООД , чрез управителя Х.С.П., е издал запис на заповед в
полза на ищеца, на 07.11.2019 г., като безусловно и неотменимо се е задължил да
заплати на издателя сумата от 94 000 лв. От друга страна, на основание чл. 483
и следващите, във връзка с чл. 537 от ТЗ, плащането по записа на заповед е
обезпечено изцяло с поръчителство — ответникът Х.С.П. е авалирал задължението,
при условията, при които същото е поето. Записът на заповед е с падеж на
плащане на 11.12.2019 г., което е удостоверено на лицевата страна на документа.
Съгласно чл. 485, ал. 1 от ТЗ поръчителят отговаря, както лицето, за което е
поръчителствал. Нито към момента на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК -
18.08.2020 г., нито към момента на изготвяне на настоящата искова молба е
постъпило плащане на паричното задължение, произтичащо от процесния запис на
заповед.
Предвид горното, моли да бъде
постановено съдебно решение, по силата на което да бъде признато за установено,
че ответниците дължат солидарно на ищеца сума в размер на 52 487,65
лева, като частичен иск от сума в общ размер на
94 000 лева ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл. 417 ГПК —18.08.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението. Моли за присъждане на деловодните разноски извършени в
заповедното и исковото производство.
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК
от ответниците е постъпил писмен отговор, в който оспорват иска. Аргументите на
двамата ответници са идентични. Твърдят, че между ищеца и „Хронос ЕР“ ЕООД е сключен Договор
за наем №ДШ ********* от 22.08.2019г. , както и десет
допълнителни споразумения към него. Заявяват, че процесният запис на заповед е
издаден като обезпечение на вземанията на ищеца за стойността на наетото
оборудване по Допълнително
споразумение №*********/07.11.2019г. , като заявяват, че същото е върнато,
затова ищецът няма съществуващо вземане, обезпечено със записа на заповед.
Заявяват, че клаузата на чл.15 от Договор за наем №ДШ ********* от 22.08.2019г. е неравноправна . Заявява и нищожност на
авалиране на задължението по записа на заповед, защото под името на авалиста е
положен подпис и печат на дружеството „Хронос ЕР“ ЕООД, което означава,
че авалистът се е подписал в качеството на управител на дружеството, а не като
физическо лице.
В допълнителната искова молба,
ищецът не отрича възникването и съществуването на заявеното от ответниците казуално
правоотношение, но твърди, че записът на заповед обезпечава всички вземания, по
всички сключени между страните допълнителни споразумения и по-конкретно неиздължена наемна цена и
неустойка. Конкретно са посочени всички фактури, по които се претендират
вземания – наем, както и неустойки по тези фактури.
Шуменският
районен съд , въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 1723/2020г. по
описа на ШРС се установява, че е
образувано по подадено от ищеца
заявление по чл.417 от ГПК, въз основа на което е издадена Заповед № 801/19.08.2020г. за незабавно
изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на настоящите
ответници да заплатят солидарно на ищеца
сумата 52 487,65 лева – главница,
като част от вземане по Запис на заповед,
издаден на 07.11.2019г. с падеж 11.12.2019г., издаден за 94 000 лева, със законната лихва от
19.08.2020г. до изплащане на вземането , 1049 лева – държавна такса и
1 584 лева- адвокатско възнаграждение. Въз основа на заповедта за
незабавно изпълнение издаден
изпълнителен лист №3/19.08.2020г. По искане на длъжниците е постановено
Определение №2284/27.11.2020г., с което е спряно изпълнението по изпълнително
дело №787/2020г. по описа на ЧСИ №876, с район на действие ШОС, образувано въз
основа на посочения изпълнителен лист
№3/19.08.2020г. Едновременно с това е отхвърлено искането за спиране на
незабавното изпълнение на заповедта и на кредитора е указано да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок. Поради горното ищецът
предявява настоящият иск.
Както беше посочено по-горе с исковата
молба ищецът претендира вземане по запис на заповед и не въвежда твърдения за
съществуващо между страните казуално правоотношение по повод на което е издадена
ценната книга. Ответниците подават отговор, в който твърдят, че записът на
заповед е издаден като обезпечение за конкретно казуално правоотношение, а
именно Допълнително споразумение №*********/07.11.2019г., сключено въз основа
на Договор за наем №ДШ ********* от 22.08.2019г. и то само за вземанията
произтичащи от евентуално погиване на предаденото в наем оборудване.
В допълнителната искова молба ищецът
вече също посочва, че записът на заповед
е издаден като обезпечение на вземанията
по посочения договор, но твърди, че процесната ценна книга обезпечава всичко
което му дължи ответника „Хронос ЕР“ ЕООД. Заявява, че страните са сключили
десет броя допълнителни споразумения и процесната ценна книга обезпечава
вземанията му за наем, невърнато оборудване, неустойка и др. по всички
допълнителни споразумения, а не само по посоченото от ответниците.
От посоченото се изяснява, че и двете страни въвеждат твърдения за наличието на каузално правоотношение между
тях, което е основание да бъде издаден процесния запис на заповед, служещ за
обезпечение на вземания на ищеца, което поражда задължение за съда да се
произнесе относно съществуването на спорното вземане, след като изследва не
само формалната редовност и действителност на менителничния ефект, а и
валидността на сделката, сочена за източник на каузалното правоотношение и
евентуално погасяване на породените от нея задължения. Необходимостта от
изследване на каузалните правоотношения между издателя и приносителя на записа
на заповед произтича от обстоятелството, че когато ценната книга на заповед е
издадена с цел да обезпечи задължения на издателя по каузалното правоотношение,
недействителността на каузалната сделка препятства възникването не само на
пряко свързаните със съдържанието й права и задължения, но и на поетите със
записа на заповед менителнични права и задължения. Същевременно погасяването на
обезпеченото със записа на заповед парично задължение чрез някой от предвидените
в закона правни способи (плащане,
опрощаване, новиране, погасяване по давност и т. н.)
има за последица погасяване и на поетото с гаранционно- обезпечителна цел
абстрактно задължение, обективирано в съдържанието на записа на заповед. В
посочения смисъл е константната съдебна практика, например: Решение
№105/13.07.2012 г. на ВКС по т.д. №564/2011 г. , ІІ т.о., Решение
№114/10.07.2014 г. нао ВКС по т.д. №1469/2013 г., І т.о., Тълкувателно решение
№4/2013 г. на ОСГТ на ВКС по тълк. дело №4/2013 г. и др.
Няма спор относно валидното издаване на
записа на заповед, а и от съдържанието му се установява, че ответното дружество
„Хронос ЕР“ ЕООД се е задължило
безусловно и неотменимо да плати на ищеца, в качеството му на поемател по
ценната книга, сумата от 94 000 лева. В текста на документа е отразено, че
длъжникът следва да плати горепосочената сума на 11.12.2019г. Задължението е авалирано от ответника Х.С.П. при условията, при които е поето. Записът на
заповед съдържа всички изискуеми от закона реквизити, предвидени в разпоредбата
на чл.535 от ТЗ. Поради изложеното съдът заключава, че процесната ценна книга
на заповед е редовна от външна страна и отговаря на законовите условия за
валидност –арг.чл.535 от ТЗ
И двете страни са съгласни, че записът
на заповед е издаден като обезпечение на вземания на ищеца, но също в тази насока е и същественият спор
между тях. Ищецът твърди и това се доказва по делото, че между страните е сключен Договор за наем №ДШ
********* от 22.08.2019г., по силата на който
„Стройрент“ЕООД, в качеството му на наемодател, се e съгласило при
възможност да предоставя за временно и възмездно ползване на наемателя „Хронос
ЕР“ ЕООД-гр.София, строително оборудване и/или механизация, като при наемане на
конкретно оборудване, страните подписват допълнително споразумение, неразделна
част от наемния договор. Уговорено е, че при ползване на оборудването
наемателят плаща наемната цена, посочена в допълнителното споразумение и/или в
издадената фактура. Съгласно чл.5, ал.1 от договора наемателят следвало да
заплати наемната цена в срок от 5 дни от издаване на всяка фактура, а съгласно
чл.6- срокът на действие по отношение на всяко конкретно оборудване бил посочен
в допълнителното споразумение или фактурата издавана от наемодателя. В чл.15 от
договора е предвидено, че наемателят или негов представител се задължават да
предоставят едно или няколко от следните видове обезпечения за обезпечаване на
всички задължения(съществуващи или
бъдещи) на наемателя по договора, в това число наемната
цена, стойност на оборудване (ремонт и
почистване), неустойки, разноски и др., а именно - паричен
депозит, безусловна и неотменима банкова гаранция или запис на заповед по
утвърден от наемодателя образец. Съгласно предвидената в договора
възможност, при отдаване на конкретно
оборудване, между страните са сключвани допълнителни споразумения.
Претенцията на ищеца, съобразно
описаното в допълнителната искова молба включва неизплатени задължения по
всички сключени между страните допълнителни споразумения, за които са издадени
фактури, описани подробно в допълнителната искова молба, както и неустойка за
забавено плащане по тези фактури. Ищецът твърди, че процесният запис на заповед
обезпечава изпълнението на тези задължения. От друга страна, ответникът „Хронос
Ер“ ЕООД не оспорва сключването на посочения Договор за наем №ДШ ********* от
22.08.2019г. и допълнителните споразумения към него, но отрича записът на заповед да е издаден като
обезпечение на претендираните вземания.
Релевира възражение, че записът на заповед е подписан за обезпечаване на конкретно задължение,а
именно задължението за връщане на
предаденото за ползване оборудване по Допълнително споразумение
№*********/07.11.2019г.
При анализ на всички писмени
доказателства, съдът приема за доказано, че процесната ценна книга обезпечава
вземания на ищеца само по Допълнително споразумение №*********/07.11.2019г. Записът
на заповед е издаден на същата дата- 07.11.2019г., като посочената в нея сума
за изплащане 94 000, закръглена, съответства на стойността на предоставеното по
споразумението оборудване- 93 340,65 лева. Аргумент против твърдението на
ищеца, че записът на заповед обезпечава всички неизплатени задължения е и
фактът, че по всяко от сключените между
страните допълнителни споразумения са издавани записи на заповед . За съда е
служебно известно, че въз основа на някои от издадените записи на заповед са постановени Заповеди по чл.417 от ГПК,
респ. водени производства по чл.422,ал.1 от ГПК. В тези съдебни производства
ищецът също е твърдял, че записите на заповед обезпечават всички вземания. Ако се възприеме неговото становище, то би се
стигнало до положение да се ангажира отговорността на наемателя по всички
издадени записи на заповед, въпреки връщане на оборудването, предмет на част от
споразуменията, т.е. до възможност, кредиторът да получи повторно
удовлетворяване на вече погасено от длъжника по каузалното правоотношение
вземане, което е в противоречие с общите разпоредби на чл. 8, ал. 2 ЗЗД и чл.
63, ал. 1 ЗЗД и чл. 289 ТЗ относно задължението за добросъвестност при
изпълнение на задължения и упражняването на права в гражданското и търговското
право.
Всичко посочено обуславя извод, че
настоящият запис на заповед е издаден като обезпечение на вземанията на ищеца
само по Допълнително споразумение №*********/07.11.2019г., а не всички
неизплатени задължения. В тази връзка единствено следва да се отбележи, че
съдът не възприема за основателни възраженията на ответниците, че записът на
заповед обезпечава единствено стойността на отдаденото под наем оборудване. Текстът
на чл.15 от Договор за наем №ДШ ********* от 22.08.2019г. е ясен и точен,
посочено е, че записът на заповед се издава като обезпечение на всички задължения (съществуващи
или бъдещи) на наемателя по договора, в това число наемната
цена, стойност на оборудване (ремонт и
почистване), неустойки, разноски и др. От друга страна чл.5,т.2 от Допълнително споразумение
№*********/07.11.2019г. препраща към
чл.15 от договора, което означава, че издаденият по това допълнително
споразумение запис на заповед, обезпечава всички задължения възникнали по повод изпълнението на това допълнително
споразумение.
По делото са представени множество
фактури, в които подробно е описано отдаденото под наем оборудване, срока за
който е ползвано, стойността на наема и срока за плащане. В тях обаче не е
отразено по кое от допълнителните споразумения е фактуриран наемът. Ищецът,
чиято е тежестта да докаже основание и размера на вземането по казуалното
правоотношение, не е представил доказателства, от които съдът да установи размера
на вземанията му по Допълнително споразумение №*********/07.11.2019г. По делото
не е изяснено коя от представените фактури касае вземането за наем по
Допълнително споразумение №*********/07.11.2019г., което води до невъзможност
за съда да формира извод относно основателността на претенцията.
Тук е мястото, съдът да изрази
принципното си становище, съобразено с практиката на ВКС (Решение № 171/11.11.2014 г. по т.д.№ 2913/ 2013г. I г.о. на ВКС, Решение № 108/22.07.2014г. по т.д.№ 2418/13г. , I г.о. на ВКС , Решение №249/02.02.2015г. по т.д.№4224/2013г. , I т.о. на ВКС), че записът на заповед установява изискуемост на
вземането към датата на падежа, посочен в ценната книга. Ако ефектът обезпечава
каузално правоотношение между издателя и поемателя, то за реализиране вземане
по записа на заповед следва да е налице кореспондиращо задължение по каузалното
правоотношение,изискуемо към същия момент. В противен случай би се постигнало
неоснователно предварително реализиране на обезпечителната функция на записа на
заповед.
Според подписаните
между страните допълнителни споразумения, включително и в Допълнително
споразумение №*********/07.11.2019г., наемателят е длъжен да плаща наемната
цена в срока посочен в съответната фактура. Във
всички представени от ищеца фактури касаещи претенцията му е посочена конкретна
дата за плащане, която дата е падежа на
задължението по фактурата.
Процесният
запис на заповед е с падеж 11.12.2019г., което разгледано във връзка с
изложеното по-горе становище, мотивира съда да възприеме извода , че
претендираните вземания по фактура №01200002262/16.12.2019г., с падеж
21.12.2019г., фактура
№2263/16.12.2019г., с падеж 21.12.2019г. фактура№ 01200002324/ 30.12.2019г., с падеж 04.01.2020г., фактура № 0120000 2328/30.12.2019г.,
с падеж 04.01.2020г., фактура№01200002329/30.12.2019г., с падеж 04.01. 2020г.,
фактура№01200002412/31.01.2020г., с падеж 05.02.2020г., фактура
№01200002413/31.01.2020г., с падеж 05.02.2020г., фактура № **********
9/28.02.2020г., с падеж 04.03.2020г.,
фактура №01200002646 /29.04.2020г., с падеж 04.05.2020г., фактура№
01200002721/28.05.2020г., с падеж 02.06.2020г., Фактура
№01200002846/30.06.2020г., с падеж 05.07.2020г., Фактура
№*********/13.07.2020г., с падеж 12.07.2020г.и Фактура № 120
002779/09.07.2020г., с падеж 16.07.2020г., не са обезпечени с процесния запис
на заповед. Към падежа му, вземанията по тези фактури не са изискуеми, което
изключва възможността ценната книга да служи като обезпечение, т.к. на практика
вземанията все още са несъществуващи. Фактът, че към настоящият момент падежът за плащане отразен във фактурите е
настъпил, не опровергава горния извод. Претенцията по настоящият иск се
основава на записа на заповед, а не на облигационното вземане по договора за
наем. След като ищецът е предпочел да претендира плащане по записа на заповед и
след като е установено обезпеченото конкретно казуално правоотношение,
същият да понесе последиците от липсата
на изискуемо вземане към падежа на ценната книга.
Останалите фактури
също не може да се приеме, че отразяват задължения по Допълнително
споразумение №*********/07.11.2019г. Фактури
№01200002124, 01200002125, 01200002126 са издадени на 31.10.2019г. , т.е.
предхождат сключването на Допълнително споразумение №*********/
07.11.2019г., което означава, че не касаят процесното
казуално правоотношение. Фактури №01200002161/13.11.2019г., 01200002188/ 28.11.2019г. 01200002189/
28.11.2019г., 01200002190/28.11.2019г., 01200002191/ 28.11.2019г. са издадени след
сключване на Допълнително
споразумение №*********/07.11.2019г. и плащането
по тях се дължи преди настъпване на падежа на записа на заповед, но видно от
съдържанието им, касаят наем за оборудване, което не е предмет на процесното
допълнително споразумение.
В обобщение, съдът
приема, че процесния запис на заповед обезпечава вземания на ищеца (наем, стойност на оборудване, неустойки ,
лихви и др.) по Допълнително
споразумение №*********/07.11.2019г. От
събраните по делото доказателства не се установява, кои от представените
фактури, за които ищецът твърди, че не са платени са издадени и отразяват
задължения на ответника по Допълнително споразумение
№*********/07.11.2019г.
Дори и да се приеме,
че някоя от фактурите е издадена за задължения по Допълнително
споразумение №*********/07.11.2019г., съдът
приема, че част от тях, подробно описани по-горе, са с падеж след падежа на
записа на заповед, поради което същият не може да служи като обезпечение за
тези вземания. Останалите фактури, също посочени подробно не касаят наем на
оборудване, предмет на обезпеченото казуално правоотношение по Допълнително
споразумение №*********/07.11.2019г.
Предвид посоченото,
съдът намира, че искът за главницата се явява изцяло неоснователен, което води
до неоснователност и акцесорната претенция за неустойката.
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „Стройрент“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Подуяне“, бул.
„Ботевградско шосе“ № 273,
със съдебен адрес:***, иск по чл.422,ал.1 от ГПК, за признаване за
установено, че Х.С.П., ЕГН **********, адрес: *** и „Хронос ЕР“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: обл. София, общ. Столична,
гр. София, район Изгрев, ж.к. Изток, ул. „....“ №26, бл. 97, вх. Б, ет. 2, ап.
17 солидарно му дължат сума от 52 487,65 (петдесет и две хиляди
четиристотин осемдесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки) лева,
частичен иск от 94 000 лева, по
Запис на заповед издаден на 07.11.2019г. от
„Хронос
ЕР“ ЕООД и авалиран от Х.С.П., с падеж 11.12.2019г., за която сума има издадена Заповед № 801/19.08.2020г. за
незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист №3/19.08.2020г. по ч.гр.д.№ 1723/2020г. по описа на ШРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Варненски апелативен съд.
Съдия: