РЕШЕНИЕ
№ 1512
гр. София, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М.П. Л. Административно наказателно дело №
20221110214597 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:..............срещу Наказателно
постановление (НП) № С-14-3076 от 29.09.2022г., издадено от И. П. на длъжност „директор“
на Регионална инспекция по околната среда и водите, с което на основание чл. 20, ал. 1,
предл. 1 и чл. 3, ал. 2, т. 3 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при
увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при
неспазване на определените емисионни норми и ограничения на дружеството жалбоподател
е наложена еднократна санкция в размер на 3 657,76 лева /три хиляди шестстотин петдесет и
седем лева и седемдесет и шест стотинки/ за извършено нарушение на чл. 69, ал. 1 от Закона
за опазване на околната среда.
В подадената жалба се посочва, че при издаване на наказателното постановление са
допуснати множество съществени процесуални нарушения, а именно на първо място, не е
съставен АУАН за констатиране на нарушението. На следващо място, жалбоподателят
излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения относно посочването на
мястото на извършване на нарушението. Също така се излагат съображения, че от
издаденото наказателно постановление не може да се направи извод какви са
средномесечните стойности, както и какви са среднодневните стойности и в този смисъл
същото е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. На следващо
място, се посочва, че не става ясно как е определена наложената на дружеството-
жалбоподател санкция. Моли се за отмяна на наказателното постановление и присъждане на
1
направените по делото разноски.
В съдебно заседание дружеството- жалбоподател редовно призовано се представлява
от юрисконсулт Д.а. Същата моли за отмяна на наказателното постановление, като намира,
че същото е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна- директора на РИСВ София редовно призован се представлява от
юрисконсулт Бозов, който моли да бъде потвърдено наказателното постановление като
намира, че същото е правилно и законосъобразно, издадено при спазване на материалния
закон, а процедурата по чл. 69 от ЗОС е специална такава.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
постановление, с оглед изискванията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
На „Т. С.“ ЕАД за обект ОЦ Л. било издадено комплексно разрешително №35/2005г.
за експлоатация на действащи инсталации и съоръжения за следните категории дейности:
експлоатация на горивна инсталация за производство на топлинна енергия и изграждане на
експлоатация на когенерираща инсталация за производство на електро и топлоенергия с
парогазов модул. В същото били разписани и допустимите емисионни норми и ограничения.
На 28.02.2022г. в РИОСВ- София бил представен годишен доклад на „Топлофикация
София“ ЕАД за обект ОЦ Люлин за 2021г. от собствени непрекъснати измервания (СНИ) на
емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от Комин № 1 включващ
водогрейни котли № 1,2,3,4 и 5. С него бил представен и Протокол №1-Л-ГД/2021 от
17.03.2022г. за оценка на годишните резултати за 2021г. от проведени СНИ от „Комин №1-
Водогрейни котли №1, 2, 3, 4 и 5“.
Във връзка с подадения доклад била образувана проверка на дружеството-
жалбоподател в хода на която било констатирано, че средномесечните стойности за периода
на експлоатация по отношение на замърсителите на азотни оксиди не били спазени. Били
установени 3 бр. средномесечни стойности превишаващи НДЕ през 2021г. за месеците
февруари, март, юни. На следващо място, се установявало, че среднодневните стойности по
отношение на замърсителите за азотни оксиди не са спазени, като се установявали 64 бр.
превишения на среднодневните стойности превишаващи 110% НДЕ.
Относно извършената проверка бил съставен констативен протокол №20, който бил
предоставен на представител на дружеството жалбоподател за запознаване на 31.03.2022г.
На 07.04.2022г. било изготвено предложение от Б. М.- мл. експерт в отдел „ККФОС“
при РИОСВ - София по реда на чл. 69а, ал. 1, т. 4 от ЗООС за налагане на еднократна
санкция на „Т. С., обект ОЦ „Л.“ във връзка с констатираните нарушения.
На база на съставения Констативен протокол №20 било издадено процесното
наказателно постановление (НП) № (НП) № С-14-3076 от 29.09.2022г., издадено от И. П. на
длъжност „директор“ на Регионална инспекция по околната среда и водите, с което на
2
основание чл. 20, ал. 1, предл. 1 и чл. 3, ал. 2, т. 3 от Наредба за вида, размера и реда за
налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над
допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения
на дружеството жалбоподател е наложена еднократна санкция в размер на 3 657,76 лева /три
хиляди шестстотин петдесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/ за извършено
нарушение на чл. 69, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
свидетеля М., както и от писмените доказателства по делото Решение №36/2005г.,
Комплексно разрешително №36/2005г., инсвестиционна прокрага за ОЦ „Л“ за привеждане в
съответствие с условията на комплексно разрешително, Заповед № РД-734 от 06.08.2010г. на
министъра на околната среда и водите, предложение по чл. 69а, ал.1, т. 4 от ЗООС, справка
за изчисление на еднократна санкция на „Комин №1- Водогрейни котли №1, 2, 3, 4 и 5“ на
„Т. С.“ ЕАД, Констативен протокол №20, протокол №1иЛ-ГД/2021г. , годишен доклад за
собствени непрекъснати измервания на емисиите на вредни вещества, изпускани в
атмосферния въздух от дейността на ОЦ „Л.“ през 2021г., приобщени по реда на чл. 283 от
НК, които съдът кредитира в своята цялост, доколкото същите спомогнаха на съда да
установи възприетата фактическа обстановка, както и същите са еднопосочни и
безпротиворечиви.
Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетеля М. като намира, че същите
са логични, непротиворечиви и допълващи се с приобщените по делото писмени
доказателства. Свидетелят е лицето, което е извършило проверка на дружеството и е
съставило предложението и констативния протокол на базата, на които е било издадено
процесното наказателно постановление. Именно предвид на това, съдът намира, че
показанията му са източник на пряка доказателствена информация по случая.
От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока
са следните:
В това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП: дали правилно е приложен както материалният, така и процесуалният закон,
независимо от основанията, сочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие
съдът служебно констатира, че констативният протокол и НП са издадени от компетентни за
това административни органи, в предвидените в Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ преклузивни срокове.
Настоящата съдебна инстанция намира, че са основателни релевираните възражения
от дружеството жалбоподател за допуснати процесуални нарушения.
Отговорността на дружеството е ангажирана за извършено нарушение на
3
разпоредбата на чл.69, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда и водите. Съгласно
същата при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при
неспазване на определените емисионни норми и ограничения, да се налагат санкции на
еднолични търговци и юридически лица, чиито размери се определят по реда на Наредбата
за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на
околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни
норми и ограничения. При констатирани превишения на нормите за допустими емисии
и/или неспазване на ограничения по данни от извършени контролни измервания, СНИ и
СПИ на емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух, санкцията се
изчислява по реда на чл. 20, ал. 1-4 от Наредбата
Съдът намира, че в наказателното постановление са посочени различни месеци, на
които се твърди, че са допуснати превишения на допустимите средномесечни и
среднодневни стойности по отношение на замърсителите. В тази връзка съдът намира, че
всяка една посочена дата и месец би съставлявало отделно нарушение, доколкото е
констатирано, че в посочените периоди и конкретни дати е допуснато надвишаване.
Налагайки една санкция в нарушение на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, АНО е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила. В административно наказателното
производство не е позната фигурата на продължаваното престъпление в и в този смисъл е
следвало всяко едно допуснато превишаване на нормите да бъде определено като отделно
нарушение.
На следващо място, съдът намира, че в обжалваното наказателно постановление е
посочено като дата на извършване на нарушението периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г., а
в обстоятелствената част на НП е отбелязано, че не са спазени средномесечните стойности
за периода на експлоатация по отношение на замърсителите за месеците февруари, март и
юни. Това разминаване съществено е нарушило правото на защита на дружеството-
жалбоподател, доколкото същото е лишено от възможността да разбере кога и как
действително е извършило твърдяното нарушение. В тази връзка, съдът се съгласява с
направеното от представителя на дружеството- жалбоподател възражение за непосочване на
датата на извършване на нарушението, което е един от задължителните реквизити на
наказателното постановление, съгласно чл. 57 от ЗАНН. На първо място, недопустимо се
явява посочването на период на извършване на нарушението, като изискването на чл. 57, ал.
1,т. 5 от ЗАНН е в наказателното постановление да бъде посочена конкретната дата на
извършване на нарушението. Отделно от това, същата трябва да съответства да датите, на
които е било допуснато превишаването на нормите.
Като не е посочил правилно и времето през което е било извършвано деянието, а
именно посочена е цялата 2021г. , това е довело и до неправилно определяне на санкцията
на дружеството- жалбоподател, доколкото времето през което е извършвано замърсяването
на околната среда е един от показателите, които се вземат предвид при определянето на
санкцията, видно от посочената формула за определяне на същата.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че е нарушено правото на защита на
4
дружеството жалбоподател, като са допуснати множество процесуални нарушения.
Воден от горното, намира издаденото наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно и в този смисъл подлежащо на отмяна.
Предвид изхода на делото, съдът намира за основателна претенцията на
дружеството- жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски. Доколкото
обаче в това производство подлежат на възстановяване единствено направените разноски и
предвид, че по делото не са приложени доказателства за тяхното извършване, а именно
списък на същите, договор за правна помощ и т.н., съдът намира, че следва да остави
претенцията на представителя на дружеството без уважение.
С оглед на изложените съображения и на осн. чл.63, ал.1, изр.1, предл.1 от ЗАНН
първоинстанционният Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № ................. от 29.09.2022г.,
издадено от И. П. на длъжност „директор“ на Регионална инспекция по околната среда и
водите, с което на основание чл. 20, ал. 1, предл. 1 и чл. 3, ал. 2, т. 3 от Наредба за вида,
размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната
среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и
ограничения на дружеството жалбоподател е наложена еднократна санкция в размер на 3
657,76 лева /три хиляди шестстотин петдесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/ за
извършено нарушение на чл. 69, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на представителя на дружеството-
жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5