Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 17.12.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI -3 съста, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Цветкова ч.гр.д.
№ 16346/2019 г., установи от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано по жалба на С.О.срещу Постановление
от 13.11.2019 година по изп.дело № 20198490401449 на ЧСИ рег. № 849, постановено
по отказ по искането на жалбоподателя за намаляване на определеното като
разноски в изпълнителното дело адвокатско възнаграждение на пълномощника на
взискателя за разликата от 400 лева до размер от 200 лева, намира и че следва
да бъдат намалени съответно и разноските по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят намира адвокатското възнаграждение за прекомерно с
оглед броя и вида на извършените от адвоката действия в изпълнителното
производство, правната и фактическа сложност.
Взискателят
не изразява становище по жалбата.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че
жалбата е по същество неоснователна.
Жалбата
е допустима подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител.
По
същество жалбата е основателна.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице, поради което е
допустима, по същество същата е основателна.
Изпълнителното
производство е образувано въз основа на изпълнителен лист по молба на взискателя,
представляван от адвокат, при уговорено и заплатено възнаграждение от 400 лева.
С молбата за образуване на изпълнителното производство молителят е посочил и начин
на изпълнение по см. на чл. 426, ал. 2 ГПК. Преди изтичане на срока за
доброволно изпълнение, длъжникът е заплатил присъдената по изпълнителен лист сума
в цялост.
При
тези факти се установява, че единствените действия, извършени от процесуалния
представител на взискателя, са свързани с образуване на изпълнителното
производство, като посочването на способа на изпълнение е реквизит на молбите
по чл. 426 ГПК. Тоест, се дължат разноски за адвокат, определени при условията
на чл. 10, т. 1 от Наредба 1/2004 г., а именно – 200 лв. Или, извън оказване на
правната помощ за образуване на изпълнителното дело /в случая – подаване на молбата
за образуване/, не са извършени други действия във връзка с изпълнителното
производство.
Заплащането
на възнаграждение в по-голям размер се явява прекомерно по смисъла на чл. 78,
ал. 5 ГПК.
Ето защо обжалваното постановление следва да бъде отменено в
обжалваната част и възнаграждението за адвокат намалено до размера от 200 лева
без ДДС.
Основателна,
съответно, се явява жалбата и по отношение на размера на дължимата по чл. 26 от
Тарифата окончателна такса /дължима авансово, съгласно чл. 80 ЗЧСИ/, която
изчислена при размер на адвокатското възнаграждение от 200 лева е в размер от 499,42
лева.
Само разноските,
сторени в съдебното производство по обжалване на постановлението са дължими на
жалбоподателя - за ДТ от 25 лева и
юрисконсултско възнаграждение от 50 лева и следва да му се присъдят.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на С.О.Постановление от 13.11.2019 година по изп.дело № 20198490401449 на ЧСИ
рег. № 849, с което е постановен отказ по искането на жалбоподателя за
намаляване на определеното като разноски в изпълнителното дело адвокатско
възнаграждение на пълномощника на взискателя за разликата от 200 лева до 400
лева и е отказано намаляване на размера на дължимата такса по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ за разликата от 499,42 лева до 518,62 лева и вместо това НАМАЛЯВА дължимите разноски за адвокат - до
размер от 200 лева и дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в изпълнителното
производство - до размер от 499,42 лева с ДДС.
ОСЪЖДА Т. И. Ц.,
ЕГН: ********** *** от 75 лева – разноски в настоящото производство.
Решението
е окончателно.