Решение по дело №443/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3693
Дата: 13 август 2019 г. (в сила от 6 септември 2019 г.)
Съдия: Орлин Руменов Чаракчиев
Дело: 20193110100443
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ ................/13.08.2019 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                              

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ани Динкова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело443 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от Ю.Ж.Н., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Х.К.Д., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗД съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 15700,00 лв., представляваща част от платеното от последния в качеството му на поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от 31.03.2014 г. сключен между „* и ответника, в общ размер от 40713,28 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.11.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане по ч.гр.д. № 17289/2018 г.на ВРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител – адв. Тихомир Янчев, излага, че страните се познават от много години. С договор за поръчителство от 31.03.2014 г. ищецът станал поръчител и се задължил солидарно по Договор за кредит за текущо потребление от 31.03.2014 г. сключен с * с чиста стойност 50 000,00 лв., който следвало да бъде върнат в срок от 120 месеца. Излага, че през май 2017 г. банката го уведомила, че кредитът е станал предсрочно изискуем и от него ще бъде търсено неплатеното парично задължение на ответника, който в последвал разговор с ищеца, отказал да плаща. Поддържа, че последното обстоятелство го принудило да заплати непогасената част от задълженията по кредита в размер от 40713,28 лв., както следва: на 09.05.2017 г. - 1301,79 лв.; на 22.05.2017 г. – 15700,00 лв; на 23.05.2017г. - 23711,39 лв. Ищецът уведомил ответника за извършеното плащане, но последният категорично отказал да възстанови сумата. Сочи, че към момента няма никакъв контакт с ответника. За процесните вземания в негова полза била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 17289/2018 г. на ВРС, която била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на сторените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Х.К.Д., чрез назначения от съда особен представител адв. Д.П., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който сочи, че искът е допустим. Особеният представител не изразява становище по същество на претенцията, с оглед предприетите действия по събиране на информация за отношенията между страните.

В о.с.з. страните поддържат изразените позиции по спора, чрез процесуалните си представители. Ищецът доразвива доводите си в писмена защита.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

По настоящото дело е приобщено ч.гр.д. № 17289/2018 г. по описа на ВРС, от което е видно, че срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК съдържащо сумата, предмет на предявения установителен иск, както и че заповедта е връчена на ответника при условията на чл. 47 от ГПК. Исковата молба с претенцията по чл. 422 от ГПК е постъпила в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

От приобщения като доказателство по делото Договор за кредит за текущо потребление от 31.03.2014 г., между „* и ответника Х.К.Д. се установява, че е възникнало валидно обигационно правоотношение, по силата на което банката е отпуснала на ответника сумата от 50000,00 лв., със срок за връщане от 120 месеца. В същия документ е обективиран и втори договор (л.7 гръб - 8), по силата на който ищецът е обезпечил поетото от ответника задължение с лично поръчителство.

Установява се от Удостоверение изх. № * от 14.07.2017 г., че ищецът като поръчител по кредитите на ответника * К.Д. е издължил окончателно следните кредити: по левов кредит с № * е внесъл общо 40713,18 лв. – 1301,79 лв. на 09.05.2017 г., 15700,00 лв. на 22.05.2017 г. и 23711,39 лв. на 23.05.2017 г., а по евров кредит № * е внесъл общо 25613,62 лв. – 1420,00 лв., 709,99 лв. и 117,35 лв. на 09.05.2017 г., 43,12 лв. на 15.05.2017 г., 23323,16 лв. на 22.05.2017 г.

Видно от извлечение от кредитна сметка в * с титуляр Х.К.Д. (л.56-58) за периода 31.03.2014 г. – 26.05.2017 г., на 31.03.2014 г. е усвоен разрешения кредит в размер на 50000,00 лв. От извлечението се установява, че на 26.05.2017 г. кредитът е напълно погасен с плащане от 23711,39 лв. изввършено от ищеца Ю.Н..

Представено по делото е уведомление изх. № */21.02.2017 г. до ответника Х.К.Д. за обявяване на предсрочна изискуемост по Договор за кредит за текущо потребление от 31.03.2014 г., което носи собственоръчно отразяване от ответника, че го е получил лично.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗД

С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника. По отношение на кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. Длъжникът и поръчителят отговарят солидарно пред кредитора, поради което той може да претендира изпълнение от всеки от тях и едновременно от двамата, но няма право да получи повече от дължимото. Когато кредиторът предяви вземането си срещу длъжника, правното положение на поръчителя с нищо не се засяга. Когато кредиторът предяви вземането си срещу поръчителя (законодателят използва термина "иск" в материалноправното му значение на "вземане"), поръчителят трябва да уведоми длъжника, за да узнае възраженията му, инак той рискува да плати недължимо или в повече; а и длъжникът, ако не знае за извършеното плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора. Задължението на поръчителя да уведоми длъжника е уредено, за да бъдат избегнати тези усложнения. Когато поръчителят има доверие на кредитора, той плаща на свой риск (за да избегне разноските по делото и разноските по принудителното изпълнение). Ако задължението е съществувало, той получава регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. При неуведомяване длъжникът запазва единствено възраженията си срещу кредитора - само тях той може да противопостави на платилия поръчител. Длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя поради неуведомяването му (в този смисъл - Решение № 229/10.09.2012 г. на ВКС по гр.д. № 452/2011 г., IV г. о.).

Материално-правните условия за основателност на установителния регресен иск са валидно възникване на поръчителство, изпълнение на дълга от поръчителя, липса на изпълнение от длъжника преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя плащане.

В случая от събраните по делото писмени доказателства – (л. 7 гръб-8) по безспорен начин се установява наличието на валиден договор за поръчителство, сключен между ищеца и кредитора на ответника, по силата на който ищецът е гарантирал пред кредитора изплащането на задължението на ответника по Договор за кредит за текущо потребление от 31.03.2014 г., които видно от приложения по делото погасителен план възлизат на общо 77963,76 лв.

На следващо място от извлечението от кредитната сметка с титуляр Х.К.Д. съдът намира за установено по несъмнен начин, че ищецът е погасил изцяло остатъкът от произтичащите от договора за кредит задължения на ответника-кредитополучател, като в периода 09.05.2017 г. – 26.05.2017 г. е извършил плащания в общ размер от 40713,18 лв. (1181,79 лв. и 120,00 лв. на 09.05.2017 г., 15700,00 лв. на 22.05.2017 г., 23711,39 лв. на 26.05.2017 г.). В представеното извлечение изрично кредиторът е отразил, че всяко от плащанията в посочения период са извършени от Ю.Н. в качеството му на поръчител по договора за кредит. Следователно с оконачтелното погасяване на задълженията от поръчителя-ищец в негова полза е възникнало правото на регрес срещу ответника за изплатеното по договора, на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 40713,18 лв., която покрива напълно съдебно предявената част от 15700,00 лв. и частичният иск следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 16.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

За пълнота следва да се посочи и следното:

В хода на производството не се установи ответникът да е бил уведомен от ищеца за заплащане на задълженията по кредита, а същевременно разпоредбата на чл. 143, ал.2 от ЗЗД предвижда изискване към поръчителя да уведоми длъжника за предприетите действия спрямо поръчителя. Това изискване обаче не е самоцелно и съгласно цитираната алинея негативната последицата от неуведомяване на длъжника води до освобождаването му от отговорност пред поръчителя само ако кредитополучателят е платил, или до възможността последният да противопостави на поръчителя възраженията, които би могъл да противопостави на кредитора при изпълнение. В случая обаче ответникът по делото не е релевирал своевременно възражение нито, че е заплатил процесната сума на кредитора, нито пък с отговора по чл. 131 от ГПК е наведел каквито и да е било възражения срещу изискуемостта на вземането.

Предвид изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и доказани от него разноски както следва: по 314,00 лв. за държавна такса в заповедното и исковото производство, 500,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 1000,00 лв. за призоваване на свидетел, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 1000,00 лв. се явява неоснователно, доколкото минималният размер орпеделен по реда на чл. 7, ал.2, т. от Наредба № 1/09.07.2004 г. възлиза на 1001,00 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х.К.Д., ЕГН **********,*** дължи на Ю.Ж.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 15700,00 лв., представляваща част от платеното от последния в качеството му на поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от 31.03.2014 г. сключен между „* и ответника, в общ размер от 40713,28 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.11.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане по ч.гр.д. № 17289/2018 г.на ВРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК., на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Х.К.Д., ЕГН **********,*** да заплати на Ю.Ж.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 814,00 лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр. д. № 17289/2018 г. по описа на ВРС, както и сумата от 1314,00 лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: