Р Е Ш Е Н И Е
№ 463 14.11.2019 г. гр. Димитровград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
Гергана Стоянова
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Дарина Петрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1298
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А.” АД-Франция, рег. № 542 097 902, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“, ЕИК *********, със седалище гр.
София, против Р.Я.Р., ЕГН: ********** ***, с която претендира приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 4225.24 лв.,/
четири хиляди двеста двадесет и пет лева и 24 ст./, представляваща главница по
кредита, 209.75 лв. /двеста и девет лева и 75 ст./, представляваща законна
лихва за забава за периода от 05.12.2017 до 11.03.2019, на основания чл.79 и
чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендира да
се осъди Р.Я.Р. да заплати съдебните разноски по заповедното производство в
размер на 88.70 лв за държавна такса и минимално юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50.00/петдесет/ лв.
При условие
на евентуално разглеждане на осъдителния иск, моли да се осъди ответника да
заплати на ищцовото дружество горепосочените суми, ведно с направените
разноски.
Претендира
заплащане от ответника на разноски-държавната такса за завеждане на иск в
размер на 88.70 , както и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00/сто/ лв. по настоящото производство.
Правните
основания на предявените положителни установителни искове са чл. 124, ал. 1 във
вр. с чл. 422, ГПК, а на евентуално предявените осъдителни искове – чл. 79, ал.
1, чл. 86 във вр. с чл. 240, ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.
Ответникът
не е депозирал отговор в срок, явява се лично в първо съдебно заседание и оспорва
претенциите, не ангажира доказателства.
Съдът,
след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Ищецът
твърди, че е легитимиран като кредитор на ответника, на основание Договор за
потребителски заем ******* от 09.03.2017, БНП Париба Пърсънъл Фанненс С.А., Париж рег.№*********,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България е отпуснало паричен кредит в
размер на 5000,00 лева и закупуването на застраховка от 1596.00 лева.Сумата
предмет на горепосочения договор е изплатена от кредитора по начина, уговорен в
чл.1 от договора с което БНП Париба Пърсънъл Фанненс С.А., Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България е изпълнил задължението си по него. Усвояването на
посочената сума Р.Р. е удостоверил с полагането на подписа си, което не се
оспорва от ответника, дори се твърди от нея, че тя си погасява месечните
вноски, според възможностите си.
Срокът на договора е уговорен като 57-месечен, а паричните задължения на
ответника – общо 9053.88 лева, следва да бъдат върнати на 57 анюитетни месечни
вноски, съгласно приложения погасителен план. Ищецът твърди, че е изправна
страна по договора, тъй като е предоставил заемната сума, а ответникът не е
погасил задълженията си, поради което по отношение паричните вземания е
настъпила автоматична предсрочна изискуемост, на основание чл.5 от договора – при забава в погасяването на две
или повече месечни вноски, считано от падежа на второто дължимо плащане.
За
заплащането на главницата и лихвата за забава е издадена Заповед за изпълнение
№ 329/25.3.2019 год. по ч. гр. д. № 562/2019 год. на ДРС.
При така
изложената фактическа и правна обстановка съдът намира положителните
установителни искове за неоснователни.
В тежест на ищеца е
провеждане на главно и пълно доказване на релевантните за спора факти – валидно
сключен договор между страните, с определен предмет и основание, надлежно
престиране от ищеца-изправна страна по съглашението и настъпила предсрочна
изискуемост на паричните задължения на контрахента-длъжник (чл. 154, ал. 1, ГПК
във вр. с чл. 63, ЗЗД). Облигационната връзка между страните във връзка със
сключения между тях писмен срочен договор за кредит е безспорен факт. В тежест
на ответника е провеждане главно и пълно доказване факта на извършени пълни и в
срок погасителни плащания по договора, с оглед опровергаване отрицателното
твърдение на ищеца за бездействие на длъжника. Такова доказване по делото не е
проведено, няма данни за извършени частични плащания от ответника, но съдът
намира за недоказано твърдението на ищеца за настъпила на 5.11.2017 год.
предсрочна изискуемост, съгл. т. 5 от общите условия на ищеца. Този вид
изменение на договора изисква волеизявлението на изправната страна (в случая –
ищецът-кредитор) да достигне до неизправната (ответникът-длъжник). По делото
няма доказателства за това обстоятелство – в представената покана от 17.4.2018
год. се съдържа позоваване на вече обявена предсрочна изискуемост, но няма данни
кога е извършено това и кога и как е било съобщено на адресата-длъжник. Волята
на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост следва да достигне до
длъжника, което обстоятелство в случая не е налице, поради което т. 5 от общите
условия на договора не поражда действие между страните – вж. т. 18 от
4/2013-2013-ОСГТК на ВКС. Такова първоначално изявление на ищеца за обявяване
предсрочната изискуемост не е направено в заповедното и, или в исковото
производство, поради което съдът намира, че вземанията по договора са станали
изискуеми от падежа на всяко от тях, съгласно писмения погасителен план (чл.
84, ал. 1, ЗЗД). Към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК , не
е била настъпила предсрочна изискуемост по договора за заем, поради което установителните
искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид
отхвърлянето на исковете по чл. 415, ГПК, в изпълнение указанията на ВКС в т.
12 от 4/2013-2013-ОСГТК, съдът следва да остави без уважение молбата на ищеца
за присъждане на деловодните разноски, направени в заповедното производство.
Предвид
неуважаването на установителните искове, съдът дължи произнасяне по предявените
в условие на евентуалност осъдителни претенции, които намира за основателни.
Както бе посочено по- горе, по делото се установява, а и ответника не
оспорва факта на сключването на процесния договор и усвояването на кредита,
нито оспорва представените по делото писмени доказателства от ищеца-извлечение
по кредит, относно получени плащания и разнесени плащания, актуален към
11.7.2019г., като доказателство в насока плащане от ответника на месечни вноски
по кредита след тази дата не се представиха. Изявлението на кредитора за
упражняването на правото да направи кредита предсрочно изискуем е достигнало до
ответника с връчването на исковата молба и приложенията към нея на 25.7.2019г.,
като това обстоятелство следва да се съобрази съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК.
Установяват се и уговорените в чл. 5 от договора предпоставки, а именно
наличието на просрочени повече от две последователни вноски.
Не се установява
погасяване на задълженията, поради което осъдителните искове за главница и мораторна
лихва се явяват основателни. Размерите на непогасената главница и мораторна
лихва се установяват от приетото и неоспорено от ответника по делото писмено
доказателство-Извлечение по кредит към 11.7.2019г.
По
отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото ищецът има право на разноски
по уважените осъдителни искове. Разноските за юрисконсултско възнаграждение по
дело следва да бъдат определени от съда съобразно редакцията на чл. 78 ал. 8 от ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, действаща към датата на постановяване на
решението и приключването на съдебното дирене. Съгласно нея присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата е
процесуална, тъй като предвижда правомощия на съда да определя възнагражденията
по посочения ред. Процесуалните норми, съществуващи в момента на разглеждане на
делото, са задължителни за съда независимо от това, кога са възникнали материалноправните
отношения по даден спор и следва да се прилагат и по висящи производства, като
в случая не са предвидени изключения в преходните и заключителни разпоредби на
закона за изменение на ГПК. (Определение № 46 от 22.02.2027г. по т.д. №
637/2016г. на ВКС, I т.о. и Решение № 84 от 5.IX.1957
г. по гр. д. № 63/57 г., ОСГК)
Съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, към която препраща чл. 37 от Закона за правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300
лева.
Поради изложеното, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, предвид
липсата на особена фактическа и прана сложност на производството. Делото е
разгледано в едно съдебно заседание, като са приети писмени доказателства.
Така
разноските, които следва да бъдат присъдени са в размер на 180.31 лева за ДТ по
уважените искове и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А.,
Франция, рег.№ ********* чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., клон България, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: гр.София ж.к.”Младост”
4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Д.Д., срещу Р.Я.Р., ЕГН: ********** *** искове за ПРИЗНАВАНЕТО ЗА
УСТАНОВЕНО, че Р.Я.Р., ЕГН: ********** *** дължи на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” С.А., Франция, рег.№ ********* чрез
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., клон България, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: гр.София ж.к.”Младост”
4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Д.Д. следните суми: 4225,24 /четири хиляди двеста двадесет и пет лева и
24 ст./ -главница по Договор за потребителски заем от
09.03.2017 г., сумата 209,75 /двеста и девет лева и 75 ст./-мораторна лихва от
05.12.2017г. до 11.03.2019 година, ведно
със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението 22.03.2019
г. до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 329/25.3.2019 г., по частно гр. дело № 562/2019 г. на ДРС.
ОСЪЖДА Р.Я.Р., ЕГН: ********** ***, да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Франция, рег.№
********* чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”
С.А., клон България, ЕИК : *********,
седалище и адрес на управление: гр.София ж.к.”Младост” 4, Бизнес Парк
София, сгр.14, представлявано от Д.Д., следните
суми: 4225,24 /четири хиляди двеста двадесет и пет лева и 24 ст./ -главница по Договор за потребителски заем от
09.03.2017 г., сумата 209,75 /двеста и девет лева и 75 ст./-мораторна лихва от
05.12.2017г. до 11.03.2019 година, ведно със законната
лихва върху
главницата от
датата
на подаване на
настоящата искова
молба-16.7.2019г. до окончателното изплащане на задължението.ОСЪЖДА Р.Я.Р., ЕГН: ********** ***, да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Франция, рег.№
********* чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” С.А., клон България, ЕИК : *********,
седалище и адрес на управление: гр.София ж.к.”Младост” 4, Бизнес Парк
София, сгр.14, представлявано от Д.Д., сумата
от 280.31/двеста и осемдесет лева и 31 ст./, разноски по уважените
претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /п/ не се чете.
Съдебният акт е обявен на 14.11.2019 г.
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.Петрова