Решение по дело №1110/2009 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                                27.01.2010г.                     гр. Хасково

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Хасковския  районен  съд                                                     гражданска колегия 

На осемнадесети декември                                                двехиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

                                                              Районен съдия: Васил Панайотов                                                             

Секретар: Щ.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1110 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Й.Т.Й. и Н.Ц.Ц. са предявили против С.М.М. иск с правно основание чл. 109 ЗС.

Ищците твърдят, че с ответника са съседи по имоти. Й.Т.Й. притежавал ПИ с идентификатор 77195.740.51 в гр. Хасково, Н.Ц.Ц. ПИ с идентификатор 77195.740.49, а ответника – 77195.740.50. В имота на ответника имало построени пристройка към жилищна сграда, лятна кухня и асма, които били незаконни и им създавали пречки при ползване на собствените им имоти. В съдебно заседание/л. 119/ уточняват чрез процесуален представител, че лятната кухня била построена в нарушение на разпоредбите на ЗУТ и навлизала в имота на Й.Т.Й., а асмата хвърляла сянка в неговия имот. От друга страна пристройката нарушавала правото на собственост на Н.Ц.Ц., тъй като не било спазено отстоянието от имотната граница и по този начин създавала пречки за ползването му и не можел да се засади. Молят да се премахнат постройките и насажденията. Моли за разноски. В писмена защита излагат доводи.

Ответникът С.М.М. чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове и моли да се отхвърлят като неоснователни. Моли за разноски. В писмена защита излга доводи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл. 109 ЗС. За да бъде уважен, е необходимо да се установи, че ищците са собственици на засегнатите имоти, както и че ответникът извършва действия, с които смущава нормалното упражняване на правото им на собственост.

От представените по делото копия от НА №79, т. 4, дело №1326/1988г.  и НА № 135, том 5, дело 17731988г. е видно, че ищецът Й.Т.Й. притежава ПИ с идентификатор 77195.740.51 в гр. Хасково, а Н.Ц.Ц. ПИ с идентификатор 77195.740.49. Не е спорно по делото, че ответникът е собственик на съседния ПИ с идентификатор 77195.740.50. Макар и непоследователни в твърденията си може да се заключи, че ищците основават иска си на обстоятелството, че изградените в имота на ответника пристройка към жилищна сграда, лятна кухня и асма са незаконни, като им създавали пречки за ползването на собствените им имоти.

За уважаване на иска по чл. 109 ЗС не е достатъчно да се установи, че постройката е незаконна, а дали пречи на собственика на съседния имот да упражнява в пълен обем правото си на собственост. В някои случаи дори да се касае за законно строителство, ако то накърнява правото на собственост на друго лице, пречи да се упражнява пълноценно правото на собственост, то иска по чл. 109 от ЗС следва да се уважи.

По отношение на иска на Н.Ц.Ц. срещу С.М.М. за пристройка към жилищна сграда.

В настоящия случай от заключението на вещото лице се установява, че строителството на пристройката е извършено въз основа на одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж № 201/20.06.2005г. В ситуацията към проекта  и окомерната скица към протокола за строителна линия и ниво нямало котировки за отстояния на пристройката от съседните имоти. Северозападния ъгъл на простройката отстоял от имота на ищеца Н.Ц. ***, а югозападния ъгъл на 2.40 м. от границата на имота на ищеца. Нормативното отстояние за ниско основно застрояване до страничните имотни граници било минимум 3 метра, като по този начин била нарушена разпоредбата  на чл. 31 ал.1 от ЗУТ. Това нарушение следва да бъде тълкуванo в светлината на ТР № 31/06.02.1985г. на ОСГК. В същото се посочва, че фактът на издаване на разрешение за строеж предполага, че са спазени всички изисквания и условия за издаването му, необходими за неговата валидност. В него се уточнява, че съдът може да прави косвен съдебен контрол на актовете на администрацията свързани със строителните дейности, но що се касае до “пороци, заради които подлежат на квалификация като нищожни административни актове, т.е. като негодни да обвържат с подчиненост и задължение когото и да е”. Приравнени на такива са административните актове – разрешение за строеж, които са в непремиримо и нетърпимо несъответствие на материалния закон и на административно – процесуалните разпоредби, които е следвало да бъдат спазени. В настоящия случаи се касае до несъобразяване на разрешението за строеж с разпоредбата на чл. 31 ал.1 от ЗУТ, което е довело до намалени отстояния от имота на ищеца Н.Ц.Ц.. Това нарушение следва да се разгледа с оглед на изложеното по – горе за тълкуване на отклоненията при извършване на строителство, както и с оглед на факта, дали ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според негото предназначение. Настоящият състав намира, че и на двата въпроса следва да се отговори отрицателно. На първо место не може да се приеме, че отклонението от 0.10 м в северозападния ъгъл на простройката и това от 0.60 м в югозападния ъгъл на простройката е непремиримо и нетърпимо несъответствие на материалния закон и на административно – процесуалните разпоредби, които е следвало да бъдат спазени. Касае се за минимални отклонения, които макар и да нарушават императивна разпоредба, не може да се приеме, че водят до нищожност на административния акт. На следващо место не може да се сподели доводът, че това отклонение води до ограничаване на правото на ползване на имота на ищеца Н.Ц.Ц., като засенчвало част от имота му, в който смисъл са показанията на свидетелите В.Ц.Ц. и Х.И.Х. Видно от представените по делото скици пристройката се намира срещу незастроена част от имота на ищеца, настилката на която площ била бетонна / в този смисъл заключението на вещото лице и показанията на всички разпитани по делото свидетели/. Вещото лице посочва, че нормативната уредба не третира засенчване на дворно място. В тази връзка следва да се отбележи, че в Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.) е имало възможност да се изследва засенчване на сгради, но в сега действащата Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони не се съдържат норми относно засенчеността на незастроените места от построени в съседните имоти сгради, нарушаването на които да води до накърняване на правото на собственост. Засенчването на имота от незаконен строеж може да се приеме за фактор, накърняващ нормалното упражняване на правото на собственост, само ако имотът по предназначение се използва за земеделски нужди, но настоящия случай не е такъв. Не може да се споделят доводите в писмената защита на ищците, че се касаело до незаконно строителство, както и, че пристройката почти съвпадала със сградата на ищеца Н.Ц.Ц.. Относно законността на пристройката мотиви бяха изложени по – горе, а фактът, че пристройката съвпадала със сградата на ищеца не се подкрепя от приетите по делото писмени и гласни доказателства. Предвид всичко изложено, настоящият състав намира иска за премахване на пристройка към жилищна сграда за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

По отношение на иска на Й.Т.Й. срещу С.М.М. за премахване на лятна кухня.

Искът е основателен. За този строеж не се представиха разрешение за строеж и други документи, обосноваващи неговата законност. Действително за тази лятна кухня е издадено удостоверение за търпимост № 32/07.07.2008г. То с обратна сила създава ново правно положение, което поначало е пречка за уважаване на негаторния иск / в този смисъл Р 1364/10.11.1993г. гр.д. 1435/1993г. 4.г.о./. Както е посочено в ТР № 31/06.02.1985г. на ОСГК, а и в Р. 411 от 02.03.1999 г.по гр.д. № 2190/1998 г., V г.о. и Р. 1319/05.07.1999г. по гр.д. 501/98г. на 4 г.о. незаконността на строежа сама по себе си не обуславя уважаването на негаторния иск, ако този строеж не смущава правото на собственост на ищеца, тъй като иска по чл. 109 от ЗС не е предназначен да дава защита срещу административни актове и действия на административни органи. Предвид това законноста на строежа не е основното основание да се уважи иска по чл. 109 от ЗС и не е пречка за уважаването му, тъй като административните актове „установяват и определят само техническата възможност и благоустройствена допустимост на строежа е съответния му вид от гледище на обществения интерес”, но те не могат да установят дали тези права не засягат права, които са чужди. / ТР № 31/06.02.1985г. на ОСГК и Р. № 7 от 24.02.2000 г. по гр. д. № 1440/99 г., IV г.о./. При това дори да се приеме, че с издаденото удостоверение за търпимост № 32/07.07.2008г. се узаконява лятната кухня на ответника, то ако се установи, че тя създава пречки за ползване на имота на ответника Й.Т.Й., тя подлежи на премахване. Както се установява от заключението на вещото лице, лятната кухня навлиза в имота на ищеца. Самото построяване на кухнята на границата между двата имота и навлизането й в имота на ищеца е основание за премахването й. С Р. 1291/16.11.1992г. по гр.д.1038/92г. на 4 г.о. на ВС се приема, че самото построяване на вътршната регулационна линия е основание за премахване на строежа без да се доказва по какъв начин това строителство пречи или смущава собственосттта на собственика на съседен имот. В настоящия случай е налице и навлизане на кухнята в имота на ищеца. Без значение е в кой момент е построена кухнята, дали към 2004г. или преди това. Това е така, тъй като за уважаване на негаторния иск е важно, че ответникът поддържа противоправното състояние при предявяване на иска, като е без значение кой е построил кухнята. Този факт е без значение и по отношение на търпимостта на сградата, тъй като законността на същата не е пречка за премахването й. Предвид това не следва да се коментират показанията на свидетелите в тази насока. Не може да се сподели доводът от писмената защита на ответика, че навлизането било минимално и то се компенсирало от факта, че от другия ъгъл се отдавало същата площ на ищеца от имота на ответника. Самият факт на навлизане на сградата в имота на ищеца е нарушение и не може да се приеме, че то може да се компенсира с отдаване на същата площ, ако не е налице съгласие на ищеца в този смисъл. Ирелевантно за спора е и, че до преди няколко години на северната стена на кухнята е била залепена сграда на ищеца, тъй като релевантно за спора е настоящото състояние на имотите. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че следва да се признае за установено по отношение на ответника, че Й.Т.Й. притежава ПИ с идентификатор 77195.740.51 в гр. Хасково, като следва да се осъди ответникът да премахне построената на границата между двата имота лятна кухня.

По отношение на иска на Й.Т.Й. срещу С.М.М. за премахване на асма.

Този иск съдът намира за неоснователен.

На първо место следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 52 от ЗС касае засаждане на дървета. В настоящия случай действително не се касае за дърво, а за многогодишен храст, пълзящо растение, което не попада под хипотезата на чл. 52 от ЗС, при което тя не може да се приложи в настоящия случай. На следващо место не се доказа и създаването на пречки от страна на лозата. Св. Д.С. Тенева посочва, че пречките, които създавала асмата се състоели в създаването на сянка и падането на листа при вятър. В подобна насока са и показанията на св. х.И. Х. Следва да се посочи, че съдът е ограничен до изложеното в ИМ и уточненията към нея, поради което следва да се ограничи до обстоятелството дали асмата прави сянка в имота на ищеца. И двамата свидетели не посочват каква площ от имота се засенчва, дали сянката е през целия ден или само през определена част от деня, засенчването прави ли площта от имота неизползваема по предназначение, а именно за засяване на заеленчуци и т.н. Всеки един от тези елементи е предмет на доказване от страна на ищеца Й.Т.Й. с оглед на разпоредбата на чл. 154 ал.1 от ГПК, като в този смисъл са дадени указания при разпределение на тежестта на доказване. Отделно от това и двамата свидетели дават показания за поставени рогозки, които хвърляли сянка на имота, които не са предмет на настоящото производство. В същия смисъл недоумение буди и изложеното в писмената защита на ищците, където се говори за поставени рогозки и плътна ограда, които създавали пречки и липса на видимост. Хаотичното навеждане на нови обстоятелства не променя предмета на делото и по никакъв начин не доказва създаването на пречки за ползване на имота от посадените асми. Предвид изложеното следва искът да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

 И двете страни претендират разноски, като предвид изхода на делото и частичното уважаване на претенциите и на двете страни се следват съразмерно разноски на основание чл. 78 ал.1 и 3 ГПК за Й.Т.Й. и С.М.М., а на Н.Ц.Ц. не се следват разноски, тъй като искът му е изцяло отхвърлен. Предвид изложеното следва да се осъди Н.Ц.Ц. да заплати на С.М.М. разноски в размер на 750 лева. По втория иск на ответника се следват разноски в размер на 375 лева съобразно отхвърлената част и направените от него разноски, а на ищеца Й.Т.Й. – 325 лева, съобразно уважената част и направените по делото разноски, като след приспадане следва ищецът да заплати на ответника разноски по делото в размер на 50 лева.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            По предявените от Й.Т.Й. *** и Н.Ц. ***, и двамата със съдебен адрес: гр. Х, бул.”Б” , вх., ет., против С.М. *** 22, искове с правно основание чл. 109 от ЗС:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение С.М.М., че Й.Т.Й. е собственик на ПИ с идентификатор 77195.740.51 по КК на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД -18-63/05.10.2006г. на ИД на АК – Хасково, и Н.Ц.Ц. е собственик на ПИ с идентификатор 77195.740.49 по КК на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД -18-63/05.10.2006г. на ИД на АК – Хасково, като:

ОСЪЖДА С.М.М. да премахне построената на границата между двата имота лятна кухня с идентификатор 77195.740.50.3, находяща се в североизточния ъгъл на имот с идентификатор 77195.740.50, и навлизаща в имота на Й.Т.Й. с идентификатор 77195.740.51 в гр. Хасково с 0.15 м, като иска по чл. 109 от ЗС в останалата му част за премахване на  две асми в имот с идентификатор 77195.740.50, посадени на 0.50 м. от имотната граница с ПИ с идентификатор 77195.740.51 в гр. Хасково, собственост на Й.Т.Й., като неоснователен и недоказан,  ОТХВЪРЛЯ.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 109 от ЗС предявен от Н.Ц.Ц. срещу С.М.М. в частта за премахване на пристройка към жилищна сграда с идентификатор 77195.740.50.4 по КК на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД -18-63/05.10.2006г. на ИД на АК – Хасково, построена въз основа на разрешение за строеж № 201/20.06.2005г. и отстояща от границата на имот с идентификатор 77195.740.49 на Н.Ц. *** северозападния ъгъл и на 2.40 м. в югозападния ъгъл., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Н.Ц.Ц. да заплати на С.М.М. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв.

 ОСЪЖДА Й.Т.Й. да заплати на С.М.М. направените по делото разноски в размер на 50 лева съобразно отхвърлената част от иска.

Решението може да се обжалва пред ОС - Хасково в двуседмичен срок от получаването му от страните.

 

 

                                                                                              Районен съдия:/п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

 

Секретар:Щ.М.