Определение по дело №636/2017 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ……………

 

         Варненският окръжен съд, в закрито заседание на 20.04.2017г. в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:МАРИАНА ХРИСТОВА

                                                                 НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

 

         като разгледа докладваното от съдия Петкова в.гр.д. № 636 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на от „ДИНИПО” ЕООД срещу решение №4/10.01.2017г. по гр.д. №149/16г. по описа на ДРС, с което е отхвърлен предявеният от „ДИНИПО” ЕООД, ЕИК ********* против „ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на два броя електрически стълбове, находящи се върху част от поземлен имот с идентификатор 20482.309.24-място с площ от 91037 кв.м., урбанизирана територия, с начин на трайно ползване-средно застрояване, при граници: ПИ с идентификатори 20482.128.805, 20482.309.20, 20482.309.11, 20482.309.25 и 20482.309.3, единия на електропровод „Юг” и ел.стълб на електропровод „Сокол” и „Солна мина”, разположени в югоизточния ъгъл на имота, чрез трайното им закрепване към терена-т.н. стъпки, всяко от които е с размери 10 на 10 м. или по 100 кв.м. за всеки стълб, отразени  на скицата на л.9 от делото и на скицата на вещото лице Кирил Малеев на  л.102 от делото, скиците на л.9 и л.102 от делото, приподписани от съда и представляващи неразделна част от решението.

След проверка допустимостта на производството, ВОС констатира следното:

Предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл.109 ЗС. Цената на предявения иск се определя по реда на чл. 69 ал.1 т.2 ГПК и тя е данъчната оценка на имота. В конкретния случай защита се търси върху частта от имота, върху която е ограничено упражняване правото на собственост на ищеца. И въпреки че същият е посочил, че това са 200 кв.м.- площта върху която са разположени стълбовете, то в хода на производството е установено, че фактически сервитутните зониза единият далекопровод са 1 980 кв.м., а за втория- 1 575 кв.м. Респективно, това е площта- общо 3 555 кв.м., върху която е ограничено упражняване правото на собственика. Ето защо  и съставът приема, че цената на иска възлиза на 16 708,50 лв. Държавната такса при така определената цена на иска възлиза на 668,34 лв. за разглеждане на делото пред ДРС. Държавната такса за въззивно обжалване е 334,17 лв. Въззивникът е представил доказателства за внесена по сметка ВОС д.т. в размер на 25 лв. Пред ДРС за внесени 50 лв. Горното налага оставяне на производството без движение с даване на указания на въззивника за внасяне на държавна такса още в размер на 927,51 лв., от които 618,34 лв. – дължима такса за първоинстанционното разглеждане на делото и 309,17 лв. за разглеждане на въззивната жалба.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по делото.

ДАВА на въззивника „ДИНИПО” ЕООД седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка ВОС държавна такса в размер на още 927,51 лв., от които 618,34 лв. – дължима такса за първоинстанционното разглеждане на делото и 309,17 лв. за разглеждане на въззивната жалба.

 

При неизпълнение жалбата ще бъде върната.

 

 

Председател:

 

Членове: 1. 

 

 

                   2.