№ 2678
гр. Бургас, 03.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
частно гражданско дело № 20222100501609 по описа за 2022 година
Производството е по чл.121 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на И. Н. Р. от гр.***, против Определение
№4915/12.09.2022г. по гр.д.№5428/22г. по описа на БРС, с което производството по делото е
прекратено на основание чл.118, ал.2 от ГПК, поради липса на компетентност на сезирания
съд да го разглежда и е изпратено по подсъдност на Административен съд-Бургас.
В същата са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение в
насока, че с него казусът е приет за подлежащ на разглеждане от административен съд, без
да е съобразено обстоятелството, че в такъв случай ВАС ще се яви в качеството на ответник
и арбитър по спора едновременно. Страната счита, че това накърнява правото й на защита и,
макар принципно да споделя доводите на БРС за правното основание на иска, намира
даденото разрешение за противоречащо на чл.6 §2 КЗПЧОС.
Като довод за неправилност на обжалваното определение се изтъква още и липсата
на мотиви, обосноваващи преценката на РС да изпрати иска за разглеждане на
Административен съд-Бургас, при положение, че ищецът изрично е заявил воля и желание
той да се разгледа от Административен съд- София град(АССГ), където е местоположението
на посочените в исковата молба ответници.
Моли се за отмяна на горепосоченото определение в тази част и за постановяването
на ново от въззивния съд, с което искането за изпращане на делото за разглеждане на АССГ
да бъде уважено.
Проверката на съда сочи частната жалба за допустима. Тя е подадена в рамките
на предвидения в закона преклузивен процесуален срок, от надлежна страна, против акт,
подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред компетентния да я разгледа съд.
Сред приложенията към частната жалба не е наличен документ за дължимата в
производството пред БОС държавна такса в размер от 15лв., съгласно чл. 19 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
(ГПК). С оглед констатираната нередовност, съдът е оставил жалбата без движение с
указание за внасянето на горната сума в едноседмичен срок от уведомяването.
Указанието е връчено на Р. на 14.10.22г., а в рамките на срока за изпълнението му(на
20.10.22г.), той е поискал освобождаване от задължението за внасянето на таксата, поради
1
липса на достатъчно средства, по чл.83, ал.2 от ГПК.
Съдът е дал възможност на жалбоподателя да представи доказателства в подкрепа на
това си искане, включително му е предоставил екземпляр на декларация за материално и
гражданско състояние, определяйки за изпълнението едноседмичен срок от уведомяването.
В рамките на същия, жалбоподателят е върнал надлежно попълнена декларацията. От нея е
видно, че лицето не разполага с никакво имущество и доходи за заплащането на
възложената му от съда държавна такса.
С оглед това настоящият състав приема молбата по чл.83, ал.2 от ГПК за основателна
и подлежаща на уважаване. БОС приема, че следва да освободи жалбоподателя от внасянето
на дължимата за производството държавна такса, като изрази становището си в настоящия
съдебен акт- неподлежащ на обжалване в тази част.
При това положение подадената частна жалба е редовна и подлежи на
разглеждане по същество.
Според въззивния съд тя е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, като съображенията за това са следните:
Производството по гр.д.№5428/22г. е било образувано пред БРС по исковата молба
на И. Р. от гр.*** против Върховен административен съд- София за присъждането на
обезщетение за неимуществени вреди в размер от 200 000лв., за това, че бил изгубил
доверие в българските съдебни институции, в резултат от действията и бездействията на
ответника, свързани с несъобщаването на резултатите от обжалването пред Върховен
административен съд на прекратяването на дела, с които ищецът сезирал Бургаски
административен съд. Тези дела касаели повдигнати от Р. оплаквания срещу условията, при
които изтърпява наложената му от български съд присъда лишаване от свобода в Затвора-
гр.Бургас, а исковите молби били подадени в периода септември 2019г.- 14.08.22г. В
голямата си част те били разглеждани от Бургаски административен съд, който прекратил
производствата по тях. Р. обжалвал пред Върховен административен съд прекратяването, но
постановените от него в тази връзка актове не били връчвани на жалбоподателя. Тези
действия той счита за унижаващи го, за незачитащи личността и правата му, за довели го до
отчаяние и стрес и до влошаване на физическото и психическото му състояние, което се
отразило и върху социалната му комуникативност и умения, а това влошило правния му
статус. Изложил е общи факти. Но конкретно е посочил за нарушени разпоредбите
на:чл.3,чл.6,чл.10,чл.13 и чл.34 от ЕКПЧОС.
БРС е оставил исковата молба без движение, като е поискал уточнение за това кой
е ответникът; за посочване на конкретните незаконосъобразни актове, от които ищецът е
претърпял неимуществените вреди; да посочи дали актовете са отменени, кога, от кой съд и
дали в случая е предявен иск за вреди от нарушаване на правото на ищеца за разглеждане на
делата му в разумен срок; да уточни по пера претенцията си за обезщетение от всеки
конкретен незаконосъобразен акт; да внесе д.т. от 10 лв. по сметка на БРС за производството
по делото.
От направеното в срок уточнение на ищеца става ясно, че претенцията му е
насочена срещу ВАС и Министерство на правосъдието(МП)-гр.София. Уточнени са
действията/ бездействията, от които претърпява вредите и които намира за нарушаващи
конкретно посочените в обстоятелствената част на исковата молба норми на ЕКПЧОС.
Поради неинформираността си за произнасянето на ВАС по отправените жалби, ищецът не
можел да обоснове вреди от неразглеждането на жалбите в разумен срок. Тъй като
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, не можел да се информира за постановените
от ВАС актове и от интернет страницата на съда. Търсил е солидарна отговорност от
ответниците, макар да е посочил различен размер на обезщетението спрямо всеки от тях, в
рамките на общо претендираната за репарация сума.
2
След правна преценка на въведените уточнения, БРС е квалифицирал с
обжалваното тук определение заявената претенция като такава по чл.2В, ал.1,т.1,вр. ал.2 от
ЗОДОВ- за вреди от съществено нарушение на правото на ЕС, за разглеждането на която е
компетентен да се произнесе Административен съд-Бургас. Затова е прекратил
производството по делото пред себе си и го е изпратил по подсъдност на посочения съд.
Мотивите за това процесуално разрешение са кратки и се изчерпват с цитирана практика на
ВКС в тази връзка.
Определението е правилно.
Гореизложените обстоятелства, описващи правния спор, повдигнат от ищеца Р. пред
БРС, сочат на правна квалификация на заявената претенция, основана на чл.2В, ал.1,т.1,
предл.2, вр. чл.2В, ал.2 от ЗОДОВ.Предмет на делото е неимуществено обезщетение за
вреди, причинени от нарушението на основни човешки права и свободи, защитени с
горецитираните разпоредби на ЕКПЧОС, превърнати в част от правото и на ЕС(ПЕС),
доколкото са изцяло възприети от ЕС, изрично сочещ в ДЕС(чл.6,§3), че основните права,
както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите-
членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи и са превъплътени в
ХОПЕС, чийто преамбюл и чл.52 правят изрична препратка към принципите и обхвата на
защитимите права и свободи на гражданите в ЕКПЧОС.
Следователно към настоящия казус е приложима разпоредбата на чл.2В от ЗОДОВ,
която в ал.1и ал.2 определя исковете за вреди, причинени от достатъчно съществено
нарушение на правото на Европейския съюз да се разглеждат по реда на АПК, когато
произтичат от правораздавателната дейност на административните съдилища и ВАС и
когато исковете са предявени срещу няколко ответници, един от които е административен
съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или
по повод административна дейност.
В случая вредите се сочат за произтичащи от правораздавателната дейност на ВАС,
поради което делото, насочено срещу същия съд и Министерство на правосъдието, следва
да се разглеждат по административен ред от административен съд(така Определение № 213
от 26.05.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3915/2017 г., IV г. о., ГК и Определение № 23 от
12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 16/2022 г., 5-членен с-в, ГК).
Местната му компетентност следва да се определи не по общите правила, а в
съответствие с разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ, насочваща компетентността към съда по
мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу
органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.
В съответствие с горното въззивният състав приема, че с насочването на исковете си
към Бургаски районен съд, ищецът е упражнил вече правото си на избор за местна
подсъдност на спора, като е сезирал не съд, в чийто район на действие попада мястото на
настъпването на вредоносния резултат( гр.София), а съд, в чийто район се намира
настоящия му адрес, т.е. в гр. ***. Следователно исковете са правилно възложени за
разглеждане на Административен съд-Бургас, а не на АССГ.
В обобщение на изложеното дотук и като отбелязва в отговор на въведеното в
жалбата оплакване, че неизлагането на подробни мотиви от страна на първата инстанция по
формиране на крайния й правен извод, не опорочава постановения от нея съдебен акт, БОС
приема частната жалба на И.Р. за неоснователна. Като такава тя следва да бъде оставена без
3
уважение.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И. Н. Р. от гр.***, против
Определение №4915/12.09.2022г. по гр.д.№5428/22г. по описа на БРС, с което
производството по делото е прекратено, на основание чл.118, ал.2 от ГПК, поради липса на
компетентност на сезирания съд и е изпратено за разглеждане на Административен съд-
Бургас.
ОСВОБОЖДАВА молителя И. Н. Р. от гр.***, находящ се понастоящем в Затвора –
Бургас и изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“, от заплащането на дължимата за
разглеждането на настоящото дело държавна такса в размер от 15лв.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4