О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ …
гр. Сливен, 26. 10. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в закрито заседание
на двадесет и шести октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
Като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 361 по описа на съда
за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 197 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от С.Х.К. с ЕГН: **********,***,
подадена срещу Разпореждане № 2113-19-480#1 от 08.09.2022 г., издадено от Ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при Териториално поделение /ТП/ на Националния
осигурителен институт /НОИ/ – Сливен, с което, на основание чл. 27, ал. 2, т. 1
от АПК, е оставено без разглеждане Заявление № 2113-19-480 от 09.05.2022 г.,
подадено от С.Х.К., за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж, и е
прекратено производството по заявлението.
В жалбата жалбоподателят твърди, че оспореното
разпореждане е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.
Излага съображения, че по отношение на подаденото на 09.05.2022 г. заявление за
отпускане на пенсия, са налице нови факти и обстоятелства за правото на пенсия,
по които административният орган следва да извърши преценка. Позовава се на
съдебна практика. Моли оспореното разпореждане да бъде отменено и преписката
върната за ново произнасяне.
Административният орган – Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Сливен, в представено писмено становище излага
съображения за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становището на административния орган, събраните
по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Със заявление – Вх. № 2113-19-480 от 09.05.2022 г. по
описа на ТП на НОИ – Сливен, оспорващият
е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
С оспореното в настоящото производство Разпореждане №
2113-19-480#1 от 08.09.2022 г., издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ – Сливен, подаденото от оспорващия заявление за отпускане на
лична пенсия е оставено без разглеждане и е прекратено производството по
заявлението. Разпореждането е постановено на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Административният орган е изложил мотиви, че с Разпореждане № 2113-19-1280#2
от 15.12.2021 г., на С.Х.К. е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, поради обстоятелството, че лицето няма изискуем
осигурителен стаж – не отговаря на изискванията на: чл. 68, ал. 1-2 от КСО, чл.
68, ал. 3 от КСО, чл. 69б, ал. 1 от КСО, чл. 69б, ал. 3 от КСО, което
разпореждане е
получено от лицето, не е оспорено и е влязло в сила. Посочено е от
административния орган, че със Заявление № 2113-19-480 от 09.05.2022 г. не са
приложени нови документи за стаж и лицето не е представило нови доказателства.
Прието е, че в случая има влязъл в сила административен акт– Разпореждане №
2113-19-1280#2 от 15.12.2021 г., поради което компетентността на
административния орган се изчерпва и не може да се издаде нов акт по същия
въпрос.
Жалбата е допустима. Подадена е от правоимащо лице,
пред компетентния да я разгледа съд и в рамките на преклузивния 14-дневен срок
по чл. 197 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореното разпореждане е издадено от компетентен
орган. Издаването на разпореждане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, съответно на отказ по същество да бъде отпусната такава, е в
правомощията на ръководителя на пенсионното осигуряване в съответното териториално
поделение на НОИ /чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО/. По аргумент от чл. 27, ал. 2 от АПК, в правомощията на същия орган е да извърши проверка за допустимост на
административното производство на всички основания по посочената разпоредба и
съответно да прекрати административното производство, ако счете, че е налице някое
от основанията, предвидени в чл. 27, ал. 2 от АПК. В случая оспореното
разпореждане е издадено от Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ– Сливен, в пределите на
неговата материална компетентност. Разпореждането е издадено в писмена форма и
съдържа изложение на фактическите обстоятелства, обосновали постановяването му.
Съдът намира за неправилни съображенията на
административния орган, с които е оставено без разглеждане подаденото от С.Х.К. заявление и
производството е прекратено.
Съгласно чл. 105, ал. 1 от КСО, правото на пенсия не
се погасява по давност. Всяко лице, което твърди, че е придобило право на
пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да
упражни правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/.
Длъжностното лице по пенсионно осигуряване има задължение да разгледа
заявлението и да издаде разпореждане по него. От съществено значение е
обстоятелството, че влязлото в сила Разпореждане № 2113-19-1280#2 от 15.12.2021
г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Сливен, с което е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не поражда
права или задължения за оспорващия, за ТП на НОИ или за трети лица.
Разпореждането не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно
материалното право на пенсия не е бил разрешен със сила на пресъдено нещо.
Административното правоотношение по упражняване и реализиране на правото на
пенсия не е приключило, а правото на жалбоподателя да подаде ново заявление за
отпускане на пенсия не е преклудирано. По това заявление компетентното длъжностно
лице дължи издаване на административен акт, с който да се произнесе по
пенсионните права на заявителя.
В случая влязлото в сила Разпореждане № 2113-19-1280#2 от 15.12.2021 г. на
Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Сливен, с което е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.Х.К., не
преклудира правото му да подаде ново искане на същото основание, а разпоредбата
на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е неприложима. Този извод се налага и от
обстоятелството, че в разпореждането си от 15.12.2021 г. пенсионният орган при
ТП на НОИ – Сливен не е изложил конкретни съображения кои периоди зачита за
осигурителен стаж на лицето и на какво основание, както и на какви приложени
към заявлението му писмени доказателства, се позовава.
Липсата на мотиви на влязлото в сила разпореждане в
тази насока, препятства административният орган законосъобразно да провери
предпоставките за допустимост на второто искане и не обосновава приложимост на
чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, по отношение преценката за наличие на влязъл в сила
административен акт със същия предмет.
След като в конкретната хипотеза е налице
отрицателната процесуална предпоставка по чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК,
подаденото второ заявление от С.Х.К. на 09.05.2022 г. е достатъчно основание,
за да се приеме, че същото поставя началото на допустимо административно
производство по преценка правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Същото задължава сезирания административен орган да се произнесе по същество по
искането на С.Х.К..
Административният орган, с оглед разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, и
служебното начало в административния процес, следва да установи фактите и
обстоятелствата по случая и да обсъди всички писмени доказателства в
пенсионното му досие, които са приложени и по първото заявление.
По изложените съображения, влязлото в сила
разпореждане, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст, не съставлява процесуална пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1
от АПК за ново упражняване на правото на пенсия. Изричният отказ на
ръководителя на пенсионното осигуряване да разгледа по същество искането за
отпускане на пенсия е незаконосъобразен.
В гореизложения смисъл е и практиката на Върховен
административен съд на Република България: Определение № 8342 от 29.09.2022 г.
по адм. дело № 8317/2022 г., VI о.; Определение № 5683 от 10.06.2022 г. по адм.
дело № 4908/2022 г., VI о.; Определение № 11271 от 08.11.2021 г. по адм. дело №
10563/2021 г., VI о.; Определение № 11094 от 03.11.2021 г. по адм. дело №
10564/2021 г., VI о.; Определение № 9685 от 28.09.2021 г. по адм. дело №
8935/2021 г., VI о.; Определение № 9948 от 21.07.2020 г. по адм. дело №
6258/2020 г., VI о.
Предвид изложеното, оспореното разпореждане следва да
бъде отменено и преписката бъде върната на компетентното длъжностно лице в ТП
на НОИ– Сливен, за разглеждане по същество на Заявление за отпускане на пенсия
с Вх. № 2113-19-480 от 09.05.2022 г. по описа на ТП на НОИ – Сливен, подадено от С.Х.К..
Воден от гореизложеното и на основание чл. 200 от АПК,
Административен съд – Сливен
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Х.К. с ЕГН: **********,***,
Разпореждане № 2113-19-480#1 от 08.09.2022 г., издадено от Ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при Териториално поделение на Националния осигурителен
институт – Сливен.
ИЗПРАЩА преписката на Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при Териториално поделение на Националния осигурителен институт –
Сливен, за разглеждане по същество на Заявление за отпускане на пенсия с Вх. №
2113-19-480 от 09.05.2022 г. по описа на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Сливен, подадено от С.Х.К. с ЕГН: **********.
Определението може да се обжалва с частна жалба от
страните, участващи в административното производство, в 7-дневен срок от
съобщаването му пред Върховен административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: