Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 327 / 20 Юни 2014 г.
гр. Плевен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на двадесет
и седми май, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА
СЕКРЕТАР: М.К.
Като разгледа
докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 340 по описа за 2014 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.67,ал. 1 от Наредба № 11 от 6.04.2009г. за условията и
реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013г./Наредба № 11/ , във вр. с чл. 18,ал. 3, т. 4, във вр.
с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 11.
Образувано е по жалба на ЕТ”Пешеви 31-Н.П.”***,
представляван от Н.П.П. против УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО изх. № 01-650/15222 от
21.12.2013г. на Зам. изпълнителен директор на ДФ”Земеделие”, с което търговецът е уведомен, че се прекратява агроекологичния му ангажимент по направление ”Опазване на застрашени от
изчезване местни породи”, тъй като не е
подал заявление за плащане по мярка 214
с направление ”Опазване на застрашени от изчезване местни породи” през кампания
2010 година.
Жалбоподателят твърди,
че през 2007 г. е участвал в мярка 214,
на 18.05.2010 г. е получил писмо от ДФЗ с указание да изпрати писмени доказателства, изпълнил е това
задължение и е продължил да изпълнява поетия от него 5-годишен ангажимент.
Всяка година е подавал заявление за подпомагане и приложение за
кандидатстване по агроекология, за
въпросната 2010 година също има подадено заявление. Моли да бъде отменено уведомителното писмо.
По същество, чрез процесуалния си представител адв. Г.Г. *** поддържа жалбата ,
счита че уведомителното писмо
противоречи на писмените доказателства, събрани по делото. Писмото се
основава на липса на подадено заявление за плащане, но такова е налице. Моли да бъде отменено уведомителното
писмо и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна- Заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд”Земеделие”, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Д. К./ пълномощно на л. 35/, в подадена молба вх. № 1699/27.05.2014г. оспорва жалбата. Моли да бъде отхвърлена като
неоснователна и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на
страните , и като извърши проверка на
законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:
Оспореното уведомително писмо, носещо белезите
на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, и подлежащо на оспорване като такъв, е получено от
жалбоподателя на 07.02.2014г.
/ видно от обратна разписка на л. 28 от делото на АССГ/, жалбата срещу
него е подадена на 18.02.2014г. до АССГ /
л. 4 / в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
По
същество е основателна.
Жалбоподателят е земеделски производител,
подал заявление за участие по мярка 214 ”Агроекологични плащания” от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и одобрен
за такова участие с регистрираните от него животни, за което не е налице
спор между страните. Видно от Уведомително писмо за регистрация за участие по мярка 214 изх. №
01-6500/11144 от 21.07.2009г. на РА при ДФЗ/л. 40/, ЕТ”Пешеви 31-Н.П.” е уведомен, че е одобрен и
регистриран за участие в мярката
и му е указано, че следва да изпълнява заявените от него агроекологични
дейности/направления за период от пет последователни години.
С писмо изх. № 01-6500/7453 от 22.07.2013 г. на зам.
изпълнителен директор на ДФЗ, жалбоподателят е уведомен, че е открито производство по издаване на
административен акт за прекратяване на агроекологичния му ангажимент поради това, че не е подал
Заявление за плащане по мярката през кампания 2010 година. Писмото е изпратено
на търговеца, на адреса по регистрация, където не е бил открит при три последователни посещения/на
01.08., 10.08. и 22.08.2013 г./.
На 21.12.2013 г. Зам. изпълнителен
директор на ДФЗ е издал оспореното в
настоящето производство Уведомително писмо № 01-650/15222, с което търговецът е
уведомен, че се прекратява агроекологичния му ангажимент по направление ”Опазване на застрашени от изчезване
местни породи”- предмет на производството по делото.
Актът е издаден от Зам.
изпълнителен директор на ДФЗ Н. Д.. Съгласно чл. 20а от
Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, изпълнителният
директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателна агенция/РА/. ДФЗ
изпълнява функциите на Разплащателна
агенция съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и след получаване на
акредитация. Последната е получена със Заповед №
РД-09-1166/20.12.2006г. на Министъра на земеделието и горите, което е служебно
известно на съда. Изпълнителният директор на ДФЗ представлява, организира и
ръководи дейността на РА. Последното включва действия по одобряване или неодобряване участие на земеделските
производители в мерките за подпомагане.
От изложеното следва, че изпълнителният директор на ДФЗ е компетентен да издава
административни актове, с които да
прекратява агроекологични ангажименти по мярка 214. Изпълнителният директор е
издал Заповед № 03-РД/2866/12.11.2013г./ л. 43/, с която е делегирал на зам.
изпълнителния директор на ДФЗ Н. Д.
правомощие да издава и подписва
уведомителни писма , включително и такива
за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214”Агроекологични
плащания” / т. 6 от Заповедта/ .От това следва, че на посочения зам.
изпълнителен директор, който е издал и подписал процесното уведомително
писмо са предоставени по надлежен ред
съответните правомощия , актът е издаден от компетентен орган и в рамките на
делегираните правомощия, в изискуемата от закона писмена форма и посочени в
него правни и фактически основания .
Чл. 18 , ал. 3 от Наредба № 11 регламентира условията, при които се прекратява
агроекологичния ангажимент и следва
възстановяване на получената финансова
помощ, получена до момента, ведно със законната лихва в зависимост от
годината, в която е прекратен ангажимента , като в т. 4 се предвижда
прекратяването му при неизпълнение на агроекологичните задължения по чл. 7, ал.
2. От своя страна чл. 7, ал. 1 от Наредбата регламентира , че агроекологичните дейности и направления се
изпълняват за период от пет последователни години, а съгл. ал. 2 срокът за
изпълнението започва да тече от началото на годината за подаване на „Заявление
за подпомагане”, което през първата година е и „Заявление за прлащане”. През
всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават „Заявление за
плащане”.
В оспореното уведомително писмо разпоредбата на
чл. 18 , ал. 3 от Наредба
№ 11 е релевирана като правно основание
за издаването му, а като фактическо такова е изложено обстоятелството, че през
кампания 2010 г. жалбоподателят не е подал заявление за плащане.
Към делото е приложена
административната преписка по издаване
на оспорения акт, в която е включено
Заявление за входяща регистрация 2010/ л. 30 от делото на АССГ”/ с №
1526051045483 , подадено на 12.05.2010 г. от жалбоподателя ЕТ”Пешеви 31 Н.П.”
Датата на подаването му е установена и с входящ номер на общо заявление за
подпомагате / л. 29 от същото дело/. Към
заявлението са приложени множество документи и
заявления по формуляр , както и ПРИЛОЖЕНИЕ за кандидатстване за
Агроекологични плащания 2010 година, регистрирано и отбелязано като „ Заявление
за плащане”/ л. 77 от делото на АССГ и л. 16 и сл. от настоящето дело./. В
така подаденото като ”Заявление за плащане” приложение,
жалбоподателят е посочил броя и вида на
животните, за отглеждането на които е регистриран и одобрен по мярка 214,
подписал и подпечатал е същото, като във
формуляра е отбелязано, че е попълнено със съдействието на служител в НССЗ гр.
Плевен. Последвало е изпращане до жалбоподателя на „Уведомително писмо” изх. №
01-2600/4517от 02.07.2010 г. , издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в
което му се съобщава, че по мярка 214 Агроекологични плащания, за декларираните
от кандидата животни е изчислен общ
размер на исканата финансова помощ в размер на 10796,02 лв.
Предвид така изложеното от
фактическа страна, съдът намира, че
жалбоподателят е изпълнил
произтичащото от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 11 задължение да
подаде „заявление за плащане” за
поредната 2010 година на
кандидатстване за агроекологично подпомагане.
В подаденото „Приложение за
кандидатстване за АЕП” е отбелязана
поредната година на
кандидатстване и е попълнено
„Заявление за плащане”. Административният орган, в изпратеното
уведомително писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент не е
посочил други факти, които да са основание за прекратяване на този ангажимент.
Както с правните/ чл. 218,ал. 3, т.4 ,
препращаща към чл. 7,ал. 2 от Наредбата/, така и с изложените фактическите основания последователно се поддържа, че кандидатът за
подпомагане не е изпълнил задължението
си за подаване на заявление за плащане
за 2010 г., което се опровергава по
категоричен начин от безспорните доказателства, включително и
представените от ответника такива за подадено за 2010 г. заявление за плащане.
От това следва, че не са налице материалноправни предпоставки за приложение на чл. 18, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 11, издаденото в обратен смисъл уведомително писмо е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
При този изход на делото и своевременно
направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, съдът намира, че
юридическото лице, в чиято структура е ответникът, издал оспорения
административен акт следва да бъде осъден да заплати такива на оспорващия в
размер на 150 лв., от които 100 лв. за адвокатско възнаграждение за един
адвокат и 50 лв. държавна такса. Направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като адвокатския хонорар е под
нормативно определение минимум от 150 лв. за защита по административни дела.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО изх. № 01-650/15222 от 21.12.2013г. на Зам. изпълнителен
директор на ДФ”Земеделие” за прекратяване
на агроекологичния ангажимент
на ЕТ”ПЕШЕВИ 31- Н. П.”***
по направление ”Опазване на застрашени от изчезване местни породи”.
ОСЪЖДА
ДФ”Земеделие” Разплащателна агенция София да заплати на ЕТ”Пешеви 31-Н.П.”***, представляван от Н.П.П.
150 лв. разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: