№ 1337
гр. Бургас, 28.02.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120106622 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявен от К. И. Д. срещу „Алианц Банк България“ АД, иск за
установяване в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от
общо 1250 лева – частичен иск от общо 5297,84 лв., от която 4 808,21 лв., представляваща
предсрочно изискуема главница, 303,93 лв. – просрочена възнаградителна лихва за периода
от 21.09.2014 г. до 04.03.2015 г., 185,70 лв. – наказателна лихва за периода от 21.09.2014 г.
до 20.10.2016 г., дължими по сключен между страните на 21.05.2014 г. договор за
потребителски кредит /обезпечен със залог върху бъдещо вземане на кредитополучателя
към трето лице/ № ПД-35181 и общите условия на банката за предоставяне на
потребителски кредити на физически лица, обявени за неразделна част от договора, както и
законна лихва върху главницата от 28.02.2017 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е постановено Решение № 2066/15.12.2017 г. по гражданско дело № 6403/2016 г. РС –
Бургас и е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образуваното Изпълнително
дело № 220/2018 г. по описа на ЧСИ И. Б. с рег. № 800 на КЧСИ с РД ОС-Бургас, на
основание чл. 439 ал. 1 от ГПК.
Твърди се, че започналата да тече с влизане в сила на Решение № 2066/15.12.2017 г.
по гражданско дело № 6403/2016 г. РС – Бургас пет годишна погасителна давност за
процесните вземания е изтегла, тъй като по образуваното Изпълнително дело № 220/2018 г.
по описа на ЧСИ И. Б. с рег. № 800 на КЧСИ с РД ОС-Бургас за тези вземания не е
извършено нито едно валидно действие по принудително изпълнение срещу длъжника,
доколкото, в нарушение на чл. 47 ал. 6, вр. чл. 430 от ГПК, на длъжника не е бил назначен
особен представител. Поддържа се, че след образуване на изпълнителното дело взискателят
не е искал извършване на действие по принудително изпълнение.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на иска, като бланкентно
е посочено, че всяко направено от взискателя искане за извършване на действие по
принудително изпълнение прекъсва давността, като същата е прекъсвана с наложените в
изпълнителното дело множество запори и извършени описи. Изтъква се, че в периода на
извънредното положение давностните срокове не са текли.
1
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищците поддържат иска.
В съдебното заседание не изпраща процесуален представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Приобщено в цялост по настоящото производство е копие от Изпълнително дело №
220/2018 г. по описа на ЧСИ И. Б. с рег. № 800 на КЧСИ с РД ОС-Бургас /л. 49 от делото/.
Видно от материалите по изпълнителното дело, същото е образувано на 02.03.2018 г., по
молба на взискател „Алианц Банк България“ АД срещу длъжници К. И. Д. за събиране на
сумите по издаден Изпълнителен лист № 551/07.02.2018 г. по гр. д. № 6403/2016 г. на РС –
Бургас, издадени въз основа на Решение № 2066/15.12.2017 г. по гр. д. № 6403/2016 г. на РС
- Бургас, а именно 5297,84 лв., от която 4 808,21 лв., представляваща предсрочно изискуема
главница, 303,93 лв. – просрочена възнаградителна лихва за периода от 21.09.2014 г. до
04.03.2015 г., 185,70 лв. – наказателна лихва за периода от 21.09.2014 г. до 20.10.2016 г.,
дължими по сключен между страните на 21.05.2014 г. договор за потребителски кредит
/обезпечен със залог върху бъдещо вземане на кредитополучателя към трето лице/ № ПД-
35181 и общите условия на банката за предоставяне на потребителски кредити на физически
лица, обявени за неразделна част от договора, както и законна лихва върху главницата от
28.02.2017 г. до окончателното й изплащане. Въз основа на сключен между „Алианц Банк
България“ АД и „Еос Матрикс“ ЕООД договор за цесия от 10.01.2019 г. /л.129/, „Еос
Матрикс“ ЕООД е конституиран като взискател по изпълнителното дело на мястото на
„Алианц Банк България“ АД.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът следи за допустимостта на производството във всеки етап, докато делото е
висящо пред него и ако постановявайки решението, при анализа на доказателствата,
констатира неговата недопустимост го прекратява.
В случая писмените доказателства приложени в изпълнителното дело се установи, че
същото е образувано по молба на взискател „Алианц Банк България“ АД срещу длъжници
К. И. Д. за събиране на сумите по издаден Изпълнителен лист № 551/07.02.2018 г. по гр. д.
№ 6403/2016 г. на РС – Бургас, издадени въз основа на Решение № 2066/15.12.2017 г. по гр.
д. № 6403/2016 г. на РС – Бургас. Впоследствие вземането е прехвърлено въз основа на
сключен между „Алианц Банк България“ АД и „Еос Матрикс“ ЕООД договор за цесия от
10.01.2019 г. /л.129/, „Еос Матрикс“ ЕООД е конституиран като взискател по
изпълнителното дело на мястото на „Алианц Банк България“ АД.
По въпроса за допустимостта на иск по чл. 439 от ГПК срещу цедент, предявен след
сключване на договора за цесия има противоречива практика на ВКС. Настоящият състав не
споделя застъпеното в Определение № 262/09.07.2020 г. по ч. гр. д. № 586/2020 г. на ВКС,
IV ГО становище, относно процесуална легитимация на първоначалния кредитор, цедирал
вземането си в полза на трето лице по иск по чл. 439 ГПК, в което се приема, че и цедентът
и цесионерът са процесулано легитимирани да отговарят по иска. Според настоящия състав,
процесуално легитимирани страни по иска по чл. 439 ГПК са страните в изпълнителното
производство – съответно длъжникът – като ищецът, а взискателят като ответник.
Разпоредбата на чл. 429 ал. 1 пр. 2 от ГПК налага извод, че взискател в изпълнителното
производство може да бъде и лице, нефигуриращо в изпълнителния лист като кредитор,
доколкото се касае за законово предвидена хипотеза на приемство в изпълнителния лист, а
2
не за приемство в изпълнителния процес. Възникналата след влизане в сила на решението
изпълнителна сила на решението се разпростира и спрямо правоприемниците на страните
/по арг. от чл. 429 ал. 1 от ГПК/.
Това обуславя извод, че надлежна процесуална легитимация по делото има само
взискателят, който е придобил вземането след прехвърлянето, а именно цесионерът. Дали
длъжникът е редовно уведомен за извършената цесия или не е ирелевантно за определяне на
надлежните страни по иска. Така, в определение № 504/18.10.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
1819/2016 г., II т. о., ТК, постановено по въпроса дали е от значение за допустимостта на
иска по чл. 439 ГПК твърдението на ищеца, че не е бил редовно уведомен за извършената
цесия, сключена след влизане в сила на заповедта за изпълнение, е прието, че тези въпроси
са предмет на производството по чл. 439 ГПК срещу конституирания взискател-цесионер, а
не срещу цедента му, тъй като същият не е взискател по изпълнително дело, срещу когото
да се установява недължимост на вземането. Действително, въпросът за действието на
цесията по отношение на длъжника по чл. 99, ал. 4 ГПК във връзка със задължението за
съобщаването от цедента по чл. 99, ал. 3 ГПК, са въпроси по съществото на спора по чл.
439, ал. 1 ГПК, но същите имат значение единствено за приемане дали се дължи по
отношение на конституирания взискател цесионер, а не и спрямо предишният
кредиторцедент.
Ето защо, при наведени в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за
настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание факти, с които се свързва
недължимост на претендираното от ответника, конституиран като взискател, вземане,
предявеният от ищеца иск по чл. 439 ГПК се явява допустим само спрямо цесионера „Еос
Матрикс“ ЕООД, но не и срещу цедента „Алианц Банк България“ АД.
Допустим иск по чл. 439 от ГПК може да бъде предявен от длъжника само срещу
цесионера „Еос Матрикс“ ЕООД в друг исков процес, чиято евентуална основателност може
да бъде изследвана по същество.
По изложените съображения, съдът приема, че ответникът „Алианц Банк България“
АД не притежава процесуална легитимация да отговора като ответник по предявения иск,
поради което същият е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.
Направения извод налага разглеждането и на въведеното в съдебното заседание от
06.02.2024 г. второ основание на иска, а именно, че ищецът не дължи процесните вземания
спрямо ответника, тъй като същият вече не е техен титуляр. По това основание, съдът
приема следното: И по отношение на това основание предявеният иск е недопустим, като и
за него важат гореизложените мотиви, към които съдът препраща.
Извън изложените по-горе мотиви, това второ основание е недопустимо и по други
съображения. В исковата молба са наведени твърдения, че титуляр на вземанията по
процесния изпълнителен лист е „Алианц Банк България“ и именно за това се иска
установяване на недължимост на вземанията по отношение на този ответник. С така
въведеното в съдебното заседание от 06.02.2024 г. второ основание на иска, че ищецът не
дължи процесните вземания, тъй като ответникът вече не е техен титуляр всъщност се
твърди нещо изцяло ново и различно от посоченото в исковата молба, а именно от една
страна се твърди, че титуляр на вземането е цесионерът „Еос Матрикс“ ЕООД, но защита се
търси срещу цедента „Алианц Банк България“, което прави искът недопустим, респ.
недопустимо е и постановеното по такъв иск решение – така в т. 5 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 год. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което когато
касационната инстанция констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие
между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се
търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, въззивното
решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, като делото следва да се върне за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Допустим иск по чл. 439 от ГПК може да бъде предявен от длъжника само срещу
цесионера „Еос Матрикс“ ЕООД в друг исков процес, чиято евентуална основателност може
3
да бъде изследвана по същество.
По изложените съображения, съдът приема, че ответникът „Алианц Банк България“
АД не притежава процесуална легитимация да отговора като ответник по предявения иск,
поради което същият е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 6622/2023 г. на РС-Бургас,
образувано по предявен от К. И. Д., ЕГН ********** с адрес * срещу „Алианц Банк
България“ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление *, иск по чл. 439 ал. 1 от ГПК за
установяване в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от
общо 1250 лева – частичен иск от общо 5297,84 лв., от която 4 808,21 лв., представляваща
предсрочно изискуема главница, 303,93 лв. – просрочена възнаградителна лихва за периода
от 21.09.2014 г. до 04.03.2015 г., 185,70 лв. – наказателна лихва за периода от 21.09.2014 г.
до 20.10.2016 г., дължими по сключен между страните на 21.05.2014 г. договор за
потребителски кредит /обезпечен със залог върху бъдещо вземане на кредитополучателя
към трето лице/ № ПД-35181 и общите условия на банката за предоставяне на
потребителски кредити на физически лица, обявени за неразделна част от договора, както и
законна лихва върху главницата от 28.02.2017 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е постановено Решение № 2066/15.12.2017 г. по гражданско дело № 6403/2016 г. РС –
Бургас и е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образуваното Изпълнително
дело № 220/2018 г. по описа на ЧСИ И. Б. с рег. № 800 на КЧСИ с РД ОС-Бургас, поради
изтекла погасителна давност и поради това, че ответникът не е титуляр на вземането.
Определението може да се обжалва пред Бургаски окръжен съд в едноседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4