№ 247
гр. Сливен, 25.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Цанка Г. Неделчева
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно частно
наказателно дело № 20212200600427 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХII от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Н.П. от АК - Сливен против
определение от 18.10.2021г., постановено по НОХД № 140 / 2021г. по описа
на Районен съд – Сливен с което е върната като недопустима подадената от
него в качеството му на адвокат на частния обвинител П.Г.Е.. въззивна жалба
с правно основание чл. 318 от НПК.
В жалбата се твърди, че в определението били изтъкнати аргументи,
които били неправилни и неоснователни. Съдът приел, че не било направено
искане за конституиране като частен обвинител нито от пострадалата с
писмена молба, нито чрез процесуалния й представител, въпреки че в
протокол от 29.03.2021г. било записано искането на адв. П. за конституиране
на пострадалата като частен обвинител. Съгласно чл. 77, ал. 1 от НПК
молбата можело да се направи и устно, както била направена от адв. П.,
упълномощен за това процесуално действие с представеното по делото
пълномощно. Искането за конституиране като частен обвинител било
направено своевременно, в предходен спрямо разпоредителното заседание
момент, но съдът не се бил произнесъл по така направеното искане за
конституиране като частен обвинител и мотивите за това не били известни.
По посочените съображения жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно.
Сливенският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени в
1
частната жалба, както и релевираното искане, въз основа на материалите по
делото и закона, приема за установено СЛЕДНОТО:
С обвинителен акт е повдигнато обвинение на подсъдимата М. С. АТ.
за извършени престъпления с правна квалификация чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл.
130, ал. 1 от НК и чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 140 /
2021г. по описа на Районен съд - Сливен.
С Разпореждане от 15.02.2021г. съдията – докладчик е насрочил
разпоредително заседание за 29.03.2021г. от 13:30 часа и е изпълнил
процедурата по чл. 247б от НПК. Пострадалата П.Г.Е.. е получила лично на
25.02.2021г. съобщението по чл. 247б от НПК, с което е уведомена, че може
да поиска конституирането като частен обвинител и/или граждански ищец
най – късно до започване на разпоредителното заседание, както и че може да
упълномощи повереник.
На 26.03.2021г. пострадалата е упълномощила адв. Н.П. от АК –
Сливен да я представлява в производството по НОХД № 140 / 2021г. на СлРС
като предяви граждански искове и встъпи като частен обвинител.
На 29.03.2021г. адв. П. е депозирал писмена молба, с която е поискал
пострадалата да бъде конституирана като граждански ищец по делото и от
нейно име е предявил против подс. А. граждански искове за причинени
неимуществени вред в резултат от двете престъпления.
На 29.03.2021г. за насроченото разпоредително заседание
пострадалата се е явила лично и с упълномощения повереник – адв. П., който
е заявил, че иска да предяви граждански иск и пострадалата да бъде
конституирана като частен обвинител. Съдът не е дал ход на
разпоредителното заседание поради неявяване на подсъдимата и е изменил
мярката й за неотклонение от „Подписка“ в „Задържане под стража“.
Насрочил е разпоредително заседание на 10.05.2021г. от 13:30 часа. На
посочената дата адв. П. се е явил и е изразил становище да не се дава ход на
разпоредителното заседание. Отново не е даден ход на разпоредителното
заседание поради неявяване на подсъдимата. Последната е обявена за
общодържавно издирване и е направено искане за определяне на служебен
защитник. Разпоредително заседание е насрочено за 14.07.2021г. от 13:30
часа, когато отново не е даден ход поради неявяване на подсъдимата.
2
Пострадалата не се е явила и не е била представлявана от надлежно
упълномощения повереник. Насрочено било разпоредително заседание на
28.09.2021г. от 11:00 часа, в което пострадалата, редовно призована, не се
явила. Съдът е отбелязал в протокола, че тя се представлява от адв. П.
„надлежно упълномощена“. В случая обаче адв. П. е била преупълномощена
от адв. П., който не е бил упълномощен от пострадалата да преупълномощава
други адвокати с предоставените му с пълномощното права. Преди да бъде
даден ход на разпоредителното заседание, от името на пострадалата П.Г.Е..,
адв. П. е предявила против подсъдимата гр. иск за сумата 2 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от деянието по чл. 131
от НК и за сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, в резултат на престъплението по чл. 144, ал. 2 от НК, ведно със
законната лихва, считано от 04.06.2018г. до окончателното изплащане на
сумата и е направила искане за конституиране на пострадалата в качеството
на гр. ищец.
В проведеното на 28.09.2021г. открито разпоредително заседание
СлРС не е приел за съвместно разглеждане така предявените граждански
искове. Няма произнасяне на съда по искането от 29.03.2021г. за
конституиране на пострадалата като частен обвинител.
С присъда № 260079 / 28.09.2021г. по НОХД № 140 / 2021г. на СлРС
подс. А. е призната за виновна в извършването на престъпления по чл. 131, ал.
1, т. 1, вр. чл. 130, ал. 1 от НК и по чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за които на
основание чл. 23 от НК й е определено едно общо наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца при първоначален строг режим. Със същата
присъда подсъдимата е осъдена да заплати и направените по делото разноски.
Срещу така постановената присъда пред СлРС е депозирана въззивна
жалба вх. № 270743/12.10.2021г. от адв. Н.П., адвокат на „частния обвинител
П.Г.Е..“ по НОХД № 140 / 2021г. на СлРС, в която е отправено искане до
СлОС за изменение на обжалваната присъда, като на подсъдимата бъдат
наложени максималните справедливи наказания.
С атакуваното определение от 18.10.2021г. СлРС е върнал подадената
жалба като недопустима. В мотивите на обжалваното определение е
посочено, че на 28.09.2021г. било проведено разпоредително заседание, при
което съдът не конституирал пострадалата като граждански ищец, тъй като
3
приел, че предявеният граждански иск ще затрудни процеса и ще доведе до
отлагане на делото. Посочено е още, че искане за конституиране като частен
обвинител пострадалата не е правила, нито с подадената молба, нито чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание и поради това съдът не се
е произнасял по конституирането на П.Г.Е.. в качеството й на частен
обвинител. И тъй като пострадалата не била конституирана нито като
граждански ищец, нито като частен обвинител, същата не била придобивала
качеството на страна в процеса и нямала право да подава жалба срещу
постановената присъда, поради което подадената жалба се явявала
недопустима и следвало да бъде върната на подателя й.
Въз основа на изложеното, съдът направи следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Депозираната частна жалба е допустима, но разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Нормата на чл. 318, ал. 1 от НПК изрично посочва кръга от лицата,
които могат да пренесат спора пред въззивната инстанция – прокурорът и
страните. В конкретния случай от данни по делото несъмнено се установява
обстоятелството, че пострадалата П.Г.Е.. няма нито едно от тези качества,
съобразно нормата на чл. 253 от НПК. С оглед изложеното, СлОС намира за
законосъобразен крайният извод на контролираната инстанция, че въззивната
жалба срещу първоинстанционната присъда не е изхождала от процесуално
легитимиран субект, поради което и правилно предвид разпоредбата на чл.
323, ал. 1, т. 3 от НПК е върната на подателя й.
Изложените в частната жалба доводи, че пострадалата своевременно
е поискала да бъде конституирана като частен обвинител, но съдът не се е
произнесъл по това искане, са извън предметните предели на настоящата
проверка и биха могли да бъдат обсъдени по същество единствено в
производство по проверка на постановената присъда. Настоящото
производство е ограничено само до преценката дали са били налице
предпоставките по чл. 323, ал. 1 от НПК.
По посочените мотиви СлОС намира подадената частна жалба за
неоснователна, а определението на районния съд, с което е върната като
недопустима подадената въззивна жалба от адв. Н.П. в качеството му на
адвокат на „частния обвинител П.Г.Е..“ с правно основание чл. 318 от НПК –
4
за правилно и законосъобразно. Ето защо, обжалваният в настоящото
производство съдебен акт следва да бъде потвърден.
Водим от горното, Сливенският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.10.2021г., постановено по
НОХД № 140/2021 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което е върната
като недопустима подадената от адв. Н.П. в качеството му на адвокат на
„частния обвинител П.Г.Е..“ въззивна жалба с правно основание чл. 318 от
НПК.
Определението не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5