Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.07.2020г.
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публично
заседание на двадесет и втори юли две хиляди 5и двадесета година в състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:
1. Евгения Генева
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Цветанка Павлова
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 17/2020г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „Б.т.к. „ ЕАД,ЕИК . със седалище и адрес на управление *** решение от
09.10.2019г. по гр.д. № 213/2019г. на РС-Елин Пелин,с което е признато за
установено по отношение на В.И.Г. с ЕГН **********о***,не дължи на „БТК“ ЕАД
сумата 481.55 лв. по фактура ********** от 02.01.2018г. и дружеството е осъдено
да заплати на ищцата съдебни разноски 25 лв.,произхождащи от държавна такса.Релевират се оплаквания за необоснованост,съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон.Неправилно била разпределена доказателствената тежест и проекто-докладът
не бил изпратен на ответника,нито му бил съобщен в с.з. Съдът необосновано
приел,че била налице неизправност на продаденото устройство,поради което
купувачката не дължала лизингова вноска в размер на цената на иска.съдът вменил
в тежест на ответника да докаже отрицателен факт-липсата на дефект в
устройството.Ищцата не доказала,че е предала устройството на ответника за
рекламация и че последният не го е върнал в срока за рекламационното
производство.На второ място сумата 481.66 лв. не произхождала само от лизингово
възнаграждение, а в по-голямата си част била неустойка поради предсрочно
прекратяване на договора.На 26.12.2016г. ищцата сключила с БТК двугодишен
договор за елесктронни съобщителни услуги,в условията
на Коледна прпомоция.Уговорена била неустойка за
предсрочно прекратяване на договора,но не повече от три месечни вноски плюс
част от отстъпките,ползвани при закупуването.Стандартната цена на устройството
била 241.59 лв. и клиентката ползвала отстъпка 132.57 лв.договорът бил
предсрочно прекратен поради неизплащане задължения на клиентката и оставащите
лизингови вноски били предсрочно изискуеми.На 29.12.2017г. договорът бил
прекратен поради неплащане на задължения общо 73.56 лв.Неустойката възлизала на
262.55 лв. за услугата и 78.78 лв. за устройството.Предсрочното прекратяване е
12 месеца преди уговорения краен срок на договора за лизинг и неустойката в
размер на „предсрочно изискуеми „ лизингови вноски била в размер на сумата
67.93 лв.Ищцата не доказала наличие на претенция по чл.114, ал.1 ЗЗП.Вземанията
били цедирани на „С.Г.“ООД,но съдът необосновано
приел,че договорът за цесия не произвел действие за ищцата,тъй като не и бил
съобщен.Съдът изобщо не указал на „С.Г.“ ООД,че трябва да пре3дстави договора
за цесия.Иска конституирането на СГ Груп като главна страна и прекратяване на
делото по отношение на „БТК „ЕАД. Или решението да бъде отменено.Претендира 25 лв.
държавна такса и 300 лв. юрискансултско
възнаграждение за въззивното производство.
Въззиваемата страна оспорва жалбата.Призноава,че
е задължала устройството,тъй като БТК отказал да го замени или поправи и не
предявил изрично волеизявление за връщането му.Платила общо10 вноски по 59 лв.Не
клиентката,а лизингодателят прекратил предсрочно
договора недвусмислено,като начислил в процесната
фактура неустойка за предсрочно прекратяване.
Настоящият състав намира въззивната жалба процесуално допустима,но неоснователна.
Пред въззивната
инстанция е представено „уведомление за цесия“ от „С.Г.“ ООД,адресирано до В.Г.И.,без
доказателства за връчването му на адресата.Ето защо не може да се приеме,че
цесията и породила действие по отношение на ищцата.От това следва,че делото не
подлежи на прекратяване поради липса на пасивна легитимация на „БТК“ ЕАД.
За да постанови обжалвания съдебен
акт, първонистанционният съд е приел,че ищцата е уведомила Виваком
на 26.12.2016г. за неизправност на устройството-това се подкрепя категорично от
писмо на Виваком, адресирано то клиентката.Лизингодателят не е предприел никакви действия за
отстраняване на дефекта.Обратното-клиентката е направила 5 заявки за ремонт : на 18.09.2017г.,на
07.09.2017г.,на 11.10.2017г.,на 21.08.2017г. и на 17.07.2017г.Ето защо
твърдението на въззивника,че устройството било
изправно,категорично не отговарят на истината.От това следва,че договорът е
прекратен не по нейна вина и тя не дължи неустойки за предсрочно
прекратяване.Не дължи и заплащане на
далекосъобщителните услуги,защото не е могла да ползва вещта пълноценно
през периода на договора.Самият въззивник признава,че
не е искал връщане на устройството,с мотив,че то било изправно.Съдът правилно е
разпределил доказателствената тежест.Страната,която е
издала процесната фактура,има тежестта да докаже на
какво основание са калкулирани отделните пера.Клиентът няма как да отгатне
начислените суми по основание и размер.Съдът е изготвил подробен проекто-доклад с определение от 28.06.2018г.,връчено на
08.07.2019г. заедно с призовката.В с.з. на 18.09.2019г. не е изпратил
представител и не е направил предварително в писмена форма възражение по проекто-доклада.Не са налице съществени процесуални
нарушения, спазен е материалния закон и правилно са интерпретирани
доказателствата.Ето защо решението следва да бъде потвърдено и въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна 25 лв.държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №155 от
09.10.2019г. по гр.д. № 213/2019г. на РС-Елин Пелин.
ОСЪЖДА „Б.т.к. „ ЕАД, ЕИК. със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на В.Г.И. с ЕГН ********** ***,сумата
325 /триста двадесет и пет/ лева съдебни разноски за въззивното
производство.
Решението е постановено при участие в
производството на „С.Г.“ ООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление ***,
като трето лице помагач на „БТК“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.