№ 781
гр. София, 07.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Христина Михайлова
Анелия Щерева
като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно частно
наказателно дело № 20231100600009 по описа за 2023 година
Производството пред Софийски Градски съд е по реда на чл.243, ал.8
от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при Софийска районна
прокуратура, против определение № 3339/04.11.2022г., постановено по НЧД
№ 11714/2022г. по описа на СРС, 100-ен състав, с което е отменено
постановление /с неправилно посочена дата от 23.02.2021 г.,/ а се касае до
това от 14.06.2022 г. на СРП за прекратяване на наказателното производство
по ДП № 1292/2020 г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр.пр. № 31905/2020 г. по
описа на СРП и делото е върнато на прокуратурата.
В протеста се излагат доводи, че определението на
първоинстанционния съд е неправилно. Твърди се, че изцяло неясни остават
мотивите и съображенията на съда, постановил определението си от
04.11.2022 г.. За наблюдаващия прокурор остават неясни аргументите на
съда, тъй като е в невъзможност да изпълни постановеното от съда, респ.
липсва конкретика как би следвало да се развие в по-нататъшния си ход
досъдебното производство. Намира също, съжденията на съдебния орган
относно разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК за неправилни. Изразява
категорично несъгласие с изложеното мнение от съда в атакуваното
определение, че по „делото са налични достатъчно данни за това, че се касае
за нееднократна проява – за множество деяния, извършени по идентичен
1
начин, при сходни обстоятелства и от същото лице и че във връзка с тях са
образувани още минимум шест досъдебни производство на територията на
различни управления по жалби на същия пострадал“. В заключение моли да
се отмени атакуваното определение постановено от 100 състав на СРС и да се
потвърди постановлението на СРП от 14.06.2022 г., като правилно и
законосъобразно.
СГС, след като се запозна с материалите по делото и като обсъди
възраженията, изложени в депозирания протест, приема за установено
следното:
Протеста е подаден в законно установения срок. Разгледан по
същество се явява неоснователен, по следните съображения:
За да достигне до този извод, настоящата съдебна инстанция извърши
преценка, както на законосъобразността на обжалвания съдебен акт, така и на
правилността на действията, извършени от прокурора от Софийска районна
прокуратура. Ролята на съда в това производство е да провери дали изводите
на прокурора са изградени на правилен анализ на събраните по делото
доказателства, изчерпана ли е възможността за събиране на други
доказателства от значение за изясняване на фактите по делото, обективно
възможно ли е събирането на други доказателства и правилно ли е приложен
материалния закон. В изпълнение на ръководно-контролните си правомощия
и законоустановени задължения, представителят на обвинението следва да
осъществява надзор над извършените в хода на разследването действия, като
с цел разкриване на обективната истина положи необходимите процесуални
усилия за установяване на всички правно значими факти и обстоятелства.
Въз основа на събраните и приобщени доказателства в хода на
разследването, Софийски районен съд е приел следното от фактическа и
правна страна:
Досъдебно производство № 1292/2020 г. по описа на 07 РУ СДВР, пр.
пр. № 31905/2020 г. по описа на СРП е образувано по повод заявление на И.П.
- мениджър по сигурността в магазин „Л.”, намиращ се гр. София, на бул.
****, с постановление от 01.09.2020 г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК за
това, че на 21.08.2020 г., около 18.40 часа в гр. София, ж. к. „****”, бул. ****,
от магазин „Л.” са отнети чужди движими вещи - 80 броя пакети кафе
„Лаваца” на обща стойност 1918,24 лева от владението на Иван Станиславов
2
Първанов, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
С постановление от 23.02.2021 г. прокурорът при СРП е прекратил
частично досъдебното производство - в частта относно деянието на Т.К.,
съставляващо престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК за 22 броя пакети кафе
„Лаваца”, а в останалата част е отделил материалите, като е постановил те да
се заведат под нов номер в деловодството на СРП и е спрял наказателното
производство за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК относно 58
броя пакети кафе „Лаваца”
С определение № 20175120/23.08.2021г., постановено по нчд № 8149
по описа на съда за 2021г., СРС, НО, 112 състав е отменил горепосоченото
постановление с основен мотив, че към момента на частичното прекратяване
не е имало привлечено в качеството на обвиняем лице, а в мотивите му като
такова е третиран Т.К.. Същото не е обжалвано и е влязло в сила на
12.10.2021г.
С постановление от 01.04.2022г., Т.И.К., ЕГН: **** е привлечен като
обвиняем за това, че на 21.08.2020 г., около 18.40 часа в гр. София, ж. к.
„****”, бул. ****, от магазин „Л.”, е отнел чужди движими вещи, а именно 22
броя пакети кафе „Лаваца” на стойност за 1 бр. 25,99 лева, всичко на обща
стойност 571,78 лева от владението на И.В.М., собственост на „Л. България”
ЕООД без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
Производството е повторно прекратено с постановление от 14.06.2022
г. на прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), на основание чл.
243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 от НПК, вр. чл. 9, ал. 2 от НК.
Прокурорът е приел, че посоченото деяние, извършено от обв. К. се явява
непрестъпно, тъй като, макар и формално да осъществява признаците на
предвиденото в НК престъпление „кражба” по смисъла на чл. 194, ал. 1 от НК,
неговата обществена опасност е явно незначителна, с мотив, че стойността на
инкриминираното имущество е ниска - 571, 78 лв. - под минималната работна
заплата за страната, установена за периода, чистото съдебно минало на обв. К.
към датата на извършването му, указващо, че процесният случай е
инцидентна проява в неговия живот, а не трайно изразена склонност към
противообществени прояви; вредите са възстановени в патримониума на
3
пострадалото лице и не са настъпили други вредни последици от деянието.
СГС намира, че в протестираното определение съставът на СРС е
допуснал техническа грешка, като е посочил, при повторното прекратяване от
СРП, че се касае до постановление от 23.02.2021 г., а не за такова от
14.06.2022 г. От изложените мотиви в определението на СРС става
достатъчно ясно, че обект на проверка е било именно постановлението за
прекратяване на наказателно производство от 14.06.2022 г. на СРП.
Контролната инстанция след собствен преглед и прочит на
доказателствата счита, че атакуваното определение на СРС е правилно,
обосновано и законосъобразно. Приема изцяло изнесената фактология,
кореспондираща със събраните по делото доказателства, както и направените
правни изводи, които се споделят изцяло от тази инстанция.
Настоящият състав споделя изводите на първата инстанция, че в
конкретния случай не следва да намери приложение на чл. 9, ал. 2 от НК
спрямо отнетите вещи. Съгласно сочената разпоредбата „не е престъпно
деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено
в закона престъпление поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна“.
Правилно състава на СРС е отбелязал, че малозначителността на едно деяние,
се преценява не само и единствено въз основа на стойността на предмета на
престъплението, а следва да се вземат предвид и останалите признаци от
обективната и субективната страна на деянието, които влияят на
обществената опасност на същото. Винаги, когато се разглежда въпроса по
приложението или не на чл.9 ал.2 от НК, следва да се обсъждат съвкупно
всички елементи на състава на дадено престъпление в това число и
конкретната обстановка и начин на извършване на деянието.
В процесния случай е установено, че инкриминираните вещи са на
стойност от 571,78 лева, която районният съд не възприема като пределно
ниска такава. За да обоснове това свое виждане е отбелязал, че независимо от
изложеното това обстоятелство не може да обуслови малозначителност.
Посочил е, че по делото са налице достатъчно данни за това, че се касае за
нееднократна проява - за множество деяния, извършени по идентичен начин,
при сходни обстоятелства и от същото лице. Във връзка с тях са образувани
още минимум шест досъдебни производства на територията на различни
4
районни управления - по жалби на същия пострадал. Това обстоятелство не е
изследвано в хода на досъдебното производство - по делото липсват събрани
каквито и да е доказателства във връзка с изложените твърдения, което от
своя страна компрометира изводът на държавното обвинение за това, че
извършеното от обв. К. е еднократен акт.
Маркирал е, че действително към датата на извършване на настоящото
деяние (21.08.2020г.) същият не е бил осъждан, но това обстоятелство бързо е
претърпяло промяна и към момента на произнасяне, обвиняемият вече е
осъждан два пъти за деяния, съвпадащи по време с настоящото обвинение - за
период 19.06.2020г. до 26.01.2021 г., както и за деяние, извършено на
19.12.2020г., идентични по механизъм на извършване и характеризиращи се с
отнемане на вещи, които имат висока стойност спрямо предлаганите в
съответните обекти. Последното сочи на повтарящо се целенасочено
поведение, а не предизвикана от моментна нужда за задоволяване на базови
потребности проява. Изложеното само по себе си обосновава обществената
опасност не само на деянието, но и на личността на самия деец.
По посочените съображения, СРС е счел, че воденото досъдебно
производство е било прекратено неправилно, доколкото деянието съставлява
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
Съставът на СГС намира изводите на СРС по същество на казуса за
правилни и законосъобразни. В тази връзка също счита, че изводът на
прокурора, че материалите по делото, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, водят до извода, че в случая е налице хипотезата на чл.9 ал.2 от
НК за неправилен. В тази връзка споделя доводите на СРС, като намира за
необходимо да отбележи следното: Безспорно съдебното минало на лицето се
взема предвид към датата на извършване на деянието, като в конкретния
случай обв.К. към 21.08.2020 г. е неосъждан. Ето защо последващите му
осъждания след тази дата не следва се третират като отежняващи към датата
на деянието. Не така стои въпроса обаче доколко не следва да бъдат отчитани
данни към момента на прекратяване на наказателното производство във
връзка с извода на прокурора, че „процесния случай е инцидентна проява в
живота на обв.Т.К.“. В тази връзка следва да бъдат проследени и проверени
множеството сигнали по повод подадени жалби от процесуален представител
на „Л.“ като пострадал, при идентичен механизъм и срещу едно и също лице
5
Т.И.К.. Едно от възраженията в протеста, е именно че съдът е обосновал
извод за нееднократност на акта без да е подкрепен от доказателства.
Прокурора в депозирания протест изразява категорично несъгласие с
изложеното от съда мнение в определението на СРС, че по „делото са
налични достатъчно данни за това, че се касае за нееднократна проява – за
множество деяния, извършени по идентичен начин, при сходни обстоятелства
и от същото лице. Във връзка с тях са образувани още минимум шест
досъдебни производства на територията на различни управления – по жалби
на същия пострадал“. Проверката на този въпрос касае релевантен въпрос по
делото, а на досъдебна фаза е единствено в прерогативите и правомощията на
прокурора да изследва същия.
Наред с горното при анализ на конкретните данни по делото за
процесното престъпление по чл.194 ал.1 от НК, за което К. е привлечен в
качеството на обвиняем не може да остане извън обхвата на внимание
обстоятелството, че в процесния случай се касае не до „еднократно“ вземане
на вещ, а до 22 пъти еднотипни вземания на пакети кафе „Лаваца“, поставяни
в количка за пазаруване, напускане на търговския обект и продажбата им на
следващия ден на друг пазар. Еднотипността на извършените действия от 22
пъти, последвала продажба на отнетата стока и реализирана печалба, наред
конкретиката по случая и стойността на отнетите вещи в размер на 571,78 лв.,
макар и формално да се явява стойност малко под размера на минималната
заплата за страната от 610 лв. към момента на деянието, не обуславя нормата
на чл.9 ал.2 от НК.
Съдът без да навлиза в компетентността на прокурора в преценката му
да повдигне или не обвинение, намира че е останал неизследван въпроса,
който и СРС е засегнал в протестираното определение, а именно, във връзка с
твърдяното в молби от пострадалия – „Л. България ЕООД Енд Ко“ КД,
подавани до СРП, Районна прокуратура гр.Перник, САП, както и до 07 РУ
СДВР, че сигналите са подадени срещу едно и също лице – Т.И.К. и са
образувани множество досъдебни производства на територията на различни
районни управления - по жалби на същия пострадал. Това обстоятелство не е
изследвано в хода на досъдебното производство и тази доказателствена
празнота следва да бъде попълнена. След проверка на тези обстоятелства от
страна на прокурора за развитието на тези досъдебни производства и при
попълване на доказателствената съвкупност, евентуално би могло да настъпи
6
промяна в извода, че извършеното от обв. К. е еднократен акт.
С оглед гореизложеното, съставът на СГС намира за неоснователни
възраженията, залегнали във въззивния протест, а именно, че постановеното
определение от първият съд е неправилно, незаконосъобразно и с неправилни
правни изводи.
С оглед на гореизложените съображения, Софийски Градски съд
намира, че определението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, СГС, НО, 10-ти
въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3339/04.11.2022 г., постановено по
НЧД № 11714/2022 г. по описа на СРС, 100-ен състав, с което е отменено
постановление от 14.06.2022 г. на СРП за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 1292/2020 г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр.пр. №
31905/2020 г. по описа на СРП и делото е върнато на прокуратурата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7