O П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
No- 260167/20
гр.Варна, 25. 11.2020 г.
Варненски апелативен съд, търговско
отделение, в закрито заседание,
проведено на горепосочената дата в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ
ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдия Р.Славов в.т.д.476 по описа за 2020 година на ВОС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 ГПК, образувано по въззивна жалба от “Ив Тур“ ООД, с ЕИК *********, със седалище
гр.Варна, представлявано от Живко Димитров Иванов, срещу решение
No-260096/21.07.2020 година, постановено по т.д.№ 1110 по описа за 2018 година на Варненски окръжен
съд, с което е отхвърлен иска на “Ив
Тур“ ООД, с ЕИК *********, със седалище гр.Варна и адрес на управление:
гр.Варна, ул.“Морска сирена“ №25, ет.7, ап.44, представлявано от Живко Димитров
Иванов, за приемане за установено, че “Дилов Инвест“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна: бул.“Съборни“ №11, представлявано от
Веселин Тодоров Дилов и Стефан Веселинов Дилов, дължи сумата от 32031.91лв., с
ДДС, представляваща незаплатена цена /годишна такса/ за поддръжка и управление
на общи части на сграда в режим на ЕС за 2016г., по фактура №********** от
23.11.2017г. дължима по Раздел II, чл.51 от Договор за управление и поддръжка
на общите части на сградата в режим на ЕС в апартаментен хотел “Ялта“ от
01.03.2012г., с нотариална заверка на подписите под рег.№1413 от 01.03.2012г.
по описа на Варненски нотариус с рег.№124 на НК, ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението-08.05.2018г. до окончателното
заплащане на задължението, за което вземане по Заповед №3084 от 10.05.2018г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
поправена с Разпореждане №20223 от 25.05.2018г., издадени по
ч.гр.д.№6492/2018г. по описа на РС Варна, като неоснователен: Осъдил е “Ив Тур“
ООД, да заплати на “Дилов Инвест“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 1700лв.,
представляваща съдебно деловодни разноски направени в настоящото производство.
Въззивната жалба е депозирана от
легитимна страна, в законоустановения срок, поради което се явява процесуално
допустима.
Твърди
се във въззивната жалба, че решението е неправилно, поради нарушения на
материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Оспорва като
неправилен извода на съда, дал основание за отхвърлянве на иска, че с влязлото
в сила решение по к.д. № 1830/2018 на ВКС, с което е прогласен за нищожен на
основание чл.26 ал.1 пр-1. ЗЗД вр.чл.2 ал.1 ЗУЕС, по насрещния иск, предявен
от “Дилов Инвест“ ЕООД, договор за
поддръжка и управление наобщите части на сградата, същото е задължително за
съда. Твърди, че искът за нищожност на договор е установителен и неговият
предмет е различен от положителния иск за установяване съществуване на вземане
от реално изпълнение на дейностти, договорени за извършване на поддръжката и
управление на общите на апартаментен комплекс „Ялта“, които ищецът е доказал че
са изпълнени в цялост. Изллага, че предметът между двете дела е различен,
понеже с настоящия иск се търси съдебна защита на различно спорно субективно
гражданско право, макар част от елементите на
го фактически състав да съвпадат.
Твърди още, че независимо че съдът е извършил обсъждане на събрани по
делото доказателства, не е изложил никакви изводи по спорното материално право,
което съставлява нарушение на съществени процесуални правила, което лишава
въззивната инстанция да извърши преценка по основателността или не на исковата
претенция.
Оспорва
извода на съда, за нищожност на сключения договор, като счита, че за да е
налице нищожност на договора по чл.26ал.1 пр.1-во ЗЗД, то сключването му следва
да противоречи на нищожна правна норма. Излага съображения, че нормата по чл.2 ЗУЕС е диспозитивна, понеже същата не забранява сключване на договор за
възлагане на управление за общите части в случаите, когато не е налице
комплекс, нито със сключването, или изпълнението на такъв договорсе преследва
забранен от закона резултат. За диспозитивния характер на нормата на чл.2 ЗУЕС
се позовава и на съдебната практика.
Излага също, че услугата по договора
е извършена от ищцовото дружество добросъвестно и с грижата на добрия търговец,
което се установява от заключението на
ССчЕ, както и от събраните гласни доказателства. Моли съдът да постанови
решение, с което да се уважи изцяло предявения иск. С жалбата е направено
искане за спиране производството по делото, по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, до произнасяне на ВКС по молба на въззивника с правно основание чл.303 ГПК
за отмяна на решение № 122 от 06.11.2019год. по к.д. № 1830/2018 на ВКС
Въззиваемата страна “Дилов Инвест“
ЕООД е представила писмен отговор в срок, в който моли да се потвърди решението
на първоинстанционния съд и се присъдят направените по делото разноски.
Заявява, че не са налице предпоставките за уважаване на искането за спиране
производството по делото, по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Производството
по чл.303 ГПК за отмяна на решение № 122 от 06.11.2019год. по к.д. № 1830/2018
на ВКС е извънреден способ за защита и произнасянето не е произнасяве по
преюдициален въпрос, от който зависи изхода на делото.
Жалбата отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.
Относно направеното искане за
сппиране: Съдът намира същото за неоснователно, поради следното: Предпоставка
за спиране производството по делото, по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, е
когато в същия или друг съд се разглежда дело, което има преюдициален характер
относно спряното производство. С постановяване на решение № 122 от
06.11.2019год. по к.д. № 1830/2018 на ВКС производството е приключило,
респективно вече не е висящо, поради което и не съществува твърдяната
преюдициалност. За това искането за спиране следва да се остави без уважение.
Воден от
горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на “Ив
Тур“ ООД, с ЕИК *********, със седалище гр.Варна, представлявано от Живко
Димитров Иванов, срещу решение No-260096/21.07.2020 година, постановено по
т.д.№ 1110 по описа за 2018 година на
Варненски окръжен съд., ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. "Витоша" №89Б и
насрещна въззивна жалба на Магдалена Светлозарова Петкова срещу Решение № 260176/10.08.2020год.
по т.д. № 1682/2019год по описа на ВОС.
ОСТАВЯ без
уважение направениото с въззивната жалба за спиране производството по делото, по реда на чл.229, ал.1,
т.4 от ГПК, до произнасяне на ВКС по молба на въззивника с правно основание
чл.303 ГПК за отмяна на решение № 122 от 06.11.2019год. по к.д. № 1830/2018 на
ВКС.
НАСРОЧВА производството
за разглеждане в о.с.з. на 15.12.2020
год. от 14.00 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ
страните с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.