№ 56
гр. София , 22.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20201000502366 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №8800/23.12.2019г., постановено по гр.д.№7053/2016г., СГС е
- ОТМЕНИЛ на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД, дарението, извършено на
26.09.2006 г. във формата на Нотариален акт за дарение № 149, том III, дело № 473/2006 г.
на нотариус А. Л., рег. № 386 при НК, с район на действие СРС, с което е дарен следния
недвижим имот: 1/2 /една втора/ идеална част от вилно дворно място заедно с построената в
него вилна сграда, находящи се в гр. ***, в. з. "*** - ІІІ част", ул.“22-ра“№27,
представляващи по КККР одобрени със Заповед № РД – 18 – 3/11.01.2011 г. на изп. директор
на АГКК, поземлен имот идентификатор 68134.2041.739, целия с площ от 756 кв. м. и
идентичен със стар парцел – I -2922 от кв. 25 по плана на гр. ***, в. з. "*** III част", и
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.2041.739. 1, застроена на 69 кв. м.,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.2041.739, с адрес на поземления имот:
гр. ***, Район "***", ул.“***“№27, по иска на К. М. М.,ЕГН**********, действаща със
съгласието на попечителя си П. Н. Д.-Д. против И. Х. Д., ЕГН********** и П. П. Б.,
ЕГН********** ;
- ОТМЕНИЛ определение, постановено в открито съдебно заседание на
1
15.10.2019 г., в частта, в която е даден ход по същество на предявения от К. М.
М.,ЕГН**********, действаща със съгласието на попечителя си П. Н. Д.-Д. против И. Х. Д.,
ЕГН********** и П. П. Б., ЕГН**********, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
трето от ЗЗД, като е прекратил производството по иска с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. трето от ЗЗД, поради недопустимост.
Срещу решението в частта, в която е уважен предявения с правно основание чл.227,
б.“в“ от ЗЗД иск за отмяна на договор за дарение на недвижим имот от 26.09.2006г., е
подадена жалба от ответниците И. Д. и П. Б.-Д., в която се правят оплаквания за неговата
нищожност, недопустимост и неправилност.Актът на първоинстанционния съд е нищожен,
тъй като ищцата е навела обстоятелства, които биха били предмет на искове по чл.26-35 от
ЗЗД, а съдът се е самосезирал и в нарушение на чл.6 и чл.7 от ГПК, сам е определил
предмета на делото и е посочил на ищцата какви доказателства следва да се събират за иска
с посоченото правно основание.Ако съдът не приеме изложената аргументация решението в
обжалваната част следва да бъде обезсилено, тъй като искът за отмяна на дарението е бил
предявен след изтичане на предвидения от закона едногодишен давностен срок – искът е
следвало да бъде предявен до 10.02.2014г., а не през 2016г.В условията на евентуалност се
привежда подробна аргументация относно неправилността на обжалваното решение :
дарителката не е изпаднала в нужда, тъй като има други недвижими имоти, които би могла
да отдава под наем ; дарителката не е отправила надлежно искане до надарените лица за
заплащане на издръжка – нотариална покана от м.02.2013г. и покана за плащане от
21.05.2016г., в които е обективирано искането на ищцата за заплащане на издръжка не са им
връчени надлежно ; надарените са в невъзможност да изплащат претендираната издръжка,
тъй като получавания от тях доход/след приспадане на задълженията към трети лица/ е в
минимален размер и същите не са в състояния да я заплатят.Моли съда да отмени решението
в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да отхвърли предявения иск
за отмяна на извършеното пред 2006г. дарение,като неоснователен.Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор от ищцата К. М., в който се изразява становище за
неоснователност на предявения иск.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ответниците е в срок и производството пред въззивния съд е процесуално
допустимо. Разгледана по същество е неоснователна.
Неоснователни са оплакванията, които са свързани с недопустимостта на решението
на първоинстанционния съд/независимо от това, че в жалбата се прави оплакване за
нищожност на решението, то се сочат пороци за допуснати съществени процесуални
нарушения, които нямат отношение към неговата валидност/.
Издръжка може да бъде поискана винаги при нужда. При всяко поискване на
2
издръжка и отказ да се дава такава възниква основание за отменяване на дарението
независимо от това, колко време е изтекло от извършване на дарението, от предшествуващи
откази и независимо дали е правено друго такова искане. Затова едногодишният срок по чл.
227, ал. 3 ЗЗД не може да изтече, докато съществува нуждата от издръжка/Решение № 322 от
9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 656/2008 г., IV г. о., ГК/.Такъв е и процесния случай, в който
нуждата от издръжка на надареното лице е била непрекъсната.
Неоснователни са оплакванията, че първоинстанционният съд е произнесъл по
същество на спора при нередовна искова молба, тъй като ищцата е навела фактически
твърдения, които имат отношения към евентуалната нищожност или унищожаемост на
сделката, а същевременно се иска нейната отмяна.Независимо от наведените твърдения
относно психическото заболяване, от което страда ищцата, както и това, че е била заблудена
от ответницата за да сключи процесния договор за дарение се установява, че предмет на
делото е иск за неговата отмяна поради незпризнателност.
Сключеният между страните договор за дарение е едностранен и от него възникват
задължения само за дарителя, който се задължава да прехвърли на надареното лице правото
на собственост или друго вещно право върху определена вещ. Към посочения момент
правни задължения за надареното лице не възникват, но може впоследствие да се постави
въпроса за отмяна на договора, ако не бъде изпълнено моралното задължение да се
подпомогне дарителя при изпадането му в нужда.За това е необходимо последния да
изпадне обективно в състояние, което да е трайно и да не му позволява да покрие текущите
си нужди от получавания от него доход/заплата, пенсия, наем и др./, респ. от стойността на
имущество, което може да отчужди на трети лица за тази цел.Нуждата трябва да съществува
към датата на поканата или формиране на силата на присъдено нещо, която в процесния
случай е приключване на съдебното дирене пред въззивния съд.
За да възникне в полза на дарителя правото да претендира издръжка, е необходимо не
само да настъпи такова обективно състояние, но и да бъде направено искане за това до
надареното лице.Касае се за неформално искане, което може да бъде отправено както преди
процеса, така и с исковата молба, но за да породи правни последици е необходимо това
изявление на дарителя да достигне до адресата /надарения/, с оглед на материалноправния
му характер.В процесния случай не се установява твърдението на ищцата, че поканата до
надарените е била отправена преди образуване на исковото производство, тъй като не са
представени доказателства, че нотариална покана от 08.02.2013г. и писмо от 2016г. са
достигнали лично до ответниците.С оглед на горното следва да се приеме, че такова искане
се съдържа в исковата молба, а началния момент, от който би възникнало задължение за
надареното лице, е получаване на препис от исковата молба.В процесния случая не е спорно
между страните, че след като са получили препис от исковата молба на 03.02.2017г.
ответниците не са заплащали издръжка на ищцата.
От събраните по делото доказателства може да се направи извода, че дарителят е
3
изпаднал в състояние, което не му позволява да покрие разходите си, съобразно конкретните
му индивидуални потребности.Този извод на съда се обосновава на база представените по
делото доказателства, от които се установява следното : ищцата страда от психическо
заболяване и е освидетелствана като лице с 50% трайна нетрудоспособност, за което й е
отпусната месечна инвалидна пенсия от 130лв. ; средномесечната издръжка, от която се
нуждае дарителката е около 800лв. месечно ; има задължения към трети лица/неплатени
данъци, ползвана топлинна енергия и вода/ в размер на 7 000лв.
Неоснователни са оплакванията, че лицето има възможност да отдава под наем свои
недвижими имоти и да се издържа от получавания доход, тъй като от представените по
делото доказателства се установява, че ищцата се е разпоредила с притежаваните от нея
идеални части от недвижими имоти с договор за продажба и дарение от 2005г. и 2008г.
В постъпилия в срока по чл.131 от ГПК отговор ответниците са направили
възражение, че не могат да доставят издръжка на ищцата, от която тя се нуждае, което е
основание за отхвърляне на иска за отмяна на дарението, тъй като в този случай не е налице
непризнателност/ТР№1 по т.д.№1/2013г. на ОСГК/.Съобразно общите правила за
разпределение на доказателствената тежест надареният е този, който следва да докаже
възражението си, че с даването на издръжка, би поставил себе си и лицата, които е длъжен
да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.
Ответниците са представили доказателства, че нетният доход на семейството, който
се състои от двама възрастни и едно дете, което не е било навършило пълнолетие към
момента на получаване на препис от исковата молба, е около 2 300лв. месечно.
Същевременно ответниците имат заем към банка и след плащане на съответната месечна
погасителната вноска им остава чист доход от около 1 500лв.Въпреки скромните си доходи
са успели в периода от 2012г. до 2015г. да придобият възмездно собствеността върху един
апартамент и два гаража.Същите са били в състояние да прехвърлят част от имуществото, в
т.част и придобитата от ищцата идеална част от вилен имот, респ. да ги отдават под наем и
да реализират доход от това/не биха могли да отдават под наем само апартамента в кв.“***“,
тъй като трети за процеса лица имат учредено ограничено вещно право на ползване/.От
горното следва, че надарените са били в състояние да заплащат издръжката, от която
надареното лице се е нуждаело.
Предявеният иск за отмяна на извършеното през 2006г. дарение е основателен и
следва да се уважи.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
Въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на адв.Н.М. сумата от 2 480лв.,
тъй като представлява безплатно ищцата пред въззивния съд.
4
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №8800/23.12.2019г., постановено по гр.д.№7053/2016г.
на СГС в частта, в която е ОТМЕНИЛ на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД, дарението,
извършено на 26.09.2006 г. във формата на Нотариален акт за дарение № 149, том III, дело
№ 473/2006 г. на нотариус А. Л., рег. № 386 при НК, с район на действие СРС, с което е
дарен следния недвижим имот: 1/2 /една втора/ идеална част от вилно дворно място заедно с
построената в него вилна сграда, находящи се в гр. ***, в. з. "*** - ІІІ част", ул.“22-ра“№27,
представляващи по КККР одобрени със Заповед № РД – 18 – 3/11.01.2011 г. на изп. директор
на АГКК, поземлен имот идентификатор 68134.2041.739, целия с площ от 756 кв. м. и
идентичен със стар парцел – I -2922 от кв. 25 по плана на гр. ***, в. з. "*** III част", и
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.2041.739. 1, застроена на 69 кв. м.,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.2041.739, с адрес на поземления имот:
гр. ***, Район "***", ул.“***“№27, по иска на К. М. М.,ЕГН**********, действаща със
съгласието на попечителя си П. Н. Д.-Д. против И. Х. Д., ЕГН********** и П. П. Б.,
ЕГН**********.
ОСЪЖДА И. Х. Д., ЕГН********** и П. П. Б., ЕГН********** да заплатят на адв.Н.
М. от САК сумата от 2 480/две хиляди четиристотин и осемдесет/лв., представляваща
възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5