№ 1306
гр. С.З., 15.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500692 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частната жалба на Д. И. Ф., чрез адв.
М. М. против определение № 2924 от 03.10.2022г., постановено по ч.гр.д.№
831/2022г. по описа на Старозагорския районен съд, постановено по реда на
чл.248 ГПК.
Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното
определение, поради което го обжалва в срока, като неправилно. Излага
подробни съображения за неправилност на постановеното определение в
заповедното производство. Моли да се отмени обжалваното определение и да
се осъди заявителя да му заплати възнаграждение в размер на 300 лв. за
оказаната безплатна правна помощ.
В срока е постъпил писмен отговор от другата страна „С.К.“, ООД гр.С.,
чрез юрисконсулт С. Б. с приложено в първоинстанционното заповедно
производство пълномощно. Взема становище за неоснователност на жалбата,
а обжалваното определение намира за правилно, и законосъобразно. Излага
подробни съображения. Моли да се отхвърли частната жалба и да се
потвърди обжалваното определение. Претендира за разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери
допустимостта й намери за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу
подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за
въззивното производство.
1
Производството по гр.д. № 831/2022 г. по описа на РС –С.З. е
образувано по искова молба от „С.К.“ ООД срещу Д. И. Ф. от гр. С.З. за
вземане в размер на 972.13 лв. , произтичащо от договор за паричен заем от
08.10.2020г. Издадена е заповед за изпълнение на 02.03.2022г., но в дадения
по чл. 414, ал.2 ГПК срок длъжникът е възразил. Възражението е подадено
чрез процесуален представител – адв. М. М., за което той е представил
пълномощно и договор за правни услуги от 14.03.2022г. От договора е видно,
че процесуалното представителство и защита е безплатно на основание чл.38,
ал.1, т.2 ЗАдв – за оказване на помощ на материално затруднено лице. В срока
заявителят не е подал искова молба срещу длъжника, поради което с
определение № 1125 от 03.05.2022г. , постановено по ч.гр.д. № 831/22г. по
описа на СтРС е обезсилена изцяло издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК. С определение № 2924 от 03.10.2022г.
постановено по реда на чл. 248 ГПК, съдът е осъдил „С.К.“ ООД гр.С. да
заплати на пълномощника на длъжника адв. Марин М. 50 лв. адв.
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.
При приключване на ч. гр.д. № 831/2022г. с определение, с което се
обезсилва издадената заповед, заповедният съд следва да се произнесе по
дължимостта на разноските за заповедното производство и относно размера
им. Няма законова забрана на длъжника в заповедното производство да се
присъждат разноски, ако такива са били направени. В случая, както бе
посочено по-горе, длъжникът не е направил такива във връзка с подаването на
възражение, но е поискано определянето на адвокатско възнаграждение с
възражението. Защитата на длъжника започва още в заповедното
производство с връчването на заповедта за изпълнение и възражението. Както
заявителят следва да попълни образеца на заявление и във връзка с това да
направи разноски за адвокатско възнаграждение, така и длъжникът следва да
попълни образеца на възражение, а и да изготви всякакъв друг вид документ,
във връзка с което да направи разноски.
С оглед на изложеното определението на районния съд се явява
неправилно. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА, когато адвокат окаже безплатна
адвокатска помощ и съдействие, той има право на адвокатско
възнаграждение, защото услугата, предоставяна по реда на чл.38, ал.1 ЗА е
възмездна. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. В заповедното производството, адвокатът на длъжника има право да
иска определянето на възнаграждение. При преценка дължимостта на
разноските, сторени в заповедното производство, респ. при определянето им
в условията на чл.38, ал.2 ЗА, следва да се има предвид, че същите са по
повод подадено възражение срещу издадената в полза кредитора ищец
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Доколкото процесуалният закон не
изисква обосноваване на възражението по чл. 414 ГПК, то и разноските
следва да бъдат определени в приложение на чл. 11 от Наредба № 1/9.07.2004
г. по аналогия, на основание § 1 от Допълнителните разпоредби. Правилото на
2
чл. 11 от Наредбата урежда подобна хипотеза на възнаграждение за частно
производство. Необходимо е да се има предвид, че защитата на длъжника в
заповедното производство се осъществява чрез подаване на частна жалба - чл.
419 ГПК, искане за спиране - чл. 420 ГПК и възражение - чл. 414 ГПК, все
действия, с които не се извършва същинска защита срещу заявеното от
молителя материално право. Поради тази причина сторените разноски по
повод извършване на сочените действия не следва да бъдат съизмервани със
заявения за защита от молителя материален интерес. Той има значение
единствено при определяне на разноските, сторени от заявителя, предвид
разписаното в чл. 7, ал. 7 от Наредба №1/9.07.2004 г. правило. Едва с отговора
на исковата молба по чл. 422 ГПК, ответникът е длъжен да наведе всичките
си доводи в защита срещу предявения иск под страх от преклузия, с което
осъществява същинската отбрана срещу заявеното материално право. Ето
защо, претендираните от разноски за ползвана адвокатска услуга по повод
подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение следва да
бъдат в размер от 200 лв. Затова съдът следва да присъди възнаграждение на
пълномощника - адвокат в размер на 200 лв.
В заповедното производство по ч. гр.д. № 831/2022г. , в производството
по чл. 248 ГПК, заявителят не е направил възражение за липса на
предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ.
В производството по разноски, каквото е настоящото по отношение на
определените разноски по заповедното производство, разпоредбата на чл. 81
ГПК не намира приложение. Производството по чл. 248 ГПК не е
самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод
дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната
инстанция и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за
разноски в „процеса относно разноските“ за страната, инициирала
производство по чл. 248 ГПК. В този смисъл е трайната практика на ВКС,
обективирана в Определение № 254 от 05.08.2020г. по ч.т.д.№ 810/2020г. на І
ТО, Определение № 489/17.10.2017г. , по ч.гр.д.№ 3926/2017г. и Определение
№ 393/17.09.2018г., по ч.гр.д.№ 2845/2018г. на ІV ГО и др.
По изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2924 от 03.10.2022г., постановено по гр.д.№
831/2022г. по описа на Старозагорския районен съд, постановено по реда на
чл.248 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА определение № 1125/03.05.2022 г., постановено по ч. гр. д.
№ 831/2022 г. по описа на Районен съд – С.З., като
3
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 ЗА „С.К.“ ООД, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление в гр. С., район С., ул. ******* ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат М. М., АК- С.З., с адрес: гр. С.З., ул. ***************
сумата 200лв. (двеста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната правна защита и съдействие по ч.гр.д. № 831/2022 г. по описа на
Районен съд – С.З. на длъжника Д. И. Ф. от гр. С.З..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4