РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2209/18.11.2021г.
гр.Пловдив, 18 . 11 . 2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на осми ноември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
2368/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното :
А.Б.А.,***, с пълномощник адв.Н.П.,
обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21 - 0239
- 000206/15.08.2021г. на Началник РУ Асеновград към ОД МВР -Пловдив, изразяваща
се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Становища на страните :
- Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на заповедта. Отрича допускане на нарушението, описано в
оспорения административен акт – не е допускал или предоставял управлението на
лек автомобил Ауди на В.Б.А.. Счита, че ако В.А. е допуснал нарушение, то би
следвало заповедта да е с адресат – съответния нарушител. Поддържа да е нарушен
принципа на търсене на обективната истина. В ход по същество адв.П. заяви, че е
налице несъответствие между обстоятелствената част на заповедта и нейния
диспозитив и квалификацията на нарушението. Посочено бе, че ако самия водач е
нарушил норма на закона, най-вероятно се има предвид чл.162 ЗДв.П, която
разпоредба не е цитирана в заповедта. Разпоредбата има предвид държави, които
са извън кръга на държавите – членки на ЕС, но и такива, които са страни по
Споразумението за европейското икономическо пространство, каквато е
Великобритания. В тази вр. не е установено дали това свидетелство за управление
е валидно или не, както и фактите по предоставянето и недопускането на
управление именно от А.А., тъй като спрямо него е приложена ПАМ. Считат се за
недоказани фактическите основания за издаване на заповедта. Поискано е присъждане
на направените съдебни разноски.
- Ответникът в производството – Началник
РУ Асеновград към ОД МВР -Пловдив оспорва жалбата в писмено становище на
упълномощен процесуален представител, гл.юрисконсулт И.П.. Поддържа се
законосъобразност на заповедта, издадена от компетентен орган и в срок, при
наличие на фактически основания и ясно волеизявление. Претендирано е за
присъждане юрисконсултско възнаграждение и е заявено възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение с искане за намаляването му до минимален размер
по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
при уважаване на жалбата.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено на 18.08.2021г. Жалбата е подадена
на 30.08.2021г. в деловодството на АС - Пловдив. Оспорващото лице е адресат на
ограничителен акт, поради което оспорването е с правен интерес и в срок -
допустимо.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК
съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на
възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания
по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото и се
съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171
ал.4 АПК/.
1.1. Ответникът представи и по
делото са приети : Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директор ОДМВР-Пловдив,
I, т.2 /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт, л.27/;
АУАН серия АВ № 114542/15.08.2021г.
/л.24/ – отразено е, че на 15.08.2021г., около 14:45ч., в гр.Асеновград, по
ул.6-ти януари до № 27, лицето В.Б.А. управлява лек автомобил Ауди А4 с рег.№ ****,
с чуждестранно национално свидетелство, издадено от трета страна, която не е
член на ЕС /Великобритания/, повече от 3 месеца от влизането му в България –
влязъл на 22.12.2020г., установено след извършена справка в ОДЧ, с което
виновно е нарушил чл.150 ал.1 вр. с чл.162 ал.1 ЗДв.П; справка за пътуване на
лице – български гражданин по отношение В.А. с данни за влизане в РБ на
22.12.2020г.
1.2. В обстоятелствената част от
оспорената заповед е отразена следната фактическа установеност: На 15.08.2021г., около 14:45ч., в
гр.Асеновград, ул.6-ти януари до № 27, в качеството си на собственик на лек
автомобил Ауди 4, рег. №****, А.А. допуска или предоставя управлението му от В.Б.А.,
който от своя страна извършва нарушение – водачът управлява посоченото МПС с
чуждестранно национално свидетелство № ARGIR910042V99HM11, издадено от трета страна, която не е
член на ЕС /Великобритания/ повече от 3 месеца от влизането му в България –
влязъл на 22.12.2020г., установено със справка в ОДЧ, което нарушение е
констатирано с АУАН серия АВ
№ 114542/15.08.2021г. При описание на нарушението е посочено, че водач –
собственик допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не
притежава съответното СУМПС, валидно за категорията, към която се отнася МПС.
Фактическата установеност е
квалифицирана за нарушение на чл.102 ал.1 т.1 ЗДв.П, според която норма : „На
водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно
средство се забранява да предоставя моторното превозно средство: 1. (изм. – ДВ,
бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от
3.01.2018 г.) на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице,
което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно
средство;“.
Правното основание за издаване на
заповедта е чл.171 т.2А б.А ЗДв.П : „прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а)
без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година;“.
2. Обжалваната заповед е издадена от
Началник РУ Асеновград към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция. Съгласно чл. 172
ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и
т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед №
317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД МВР, т.7 – Пловдив относно определяне
на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед
принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6
ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен
орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и
териториална компетентност.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите,
когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и
начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в
съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което са от вида на
преустановяващите ПАМ. ПАМ се
прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция,
вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК.
Срокът на действие на посочената
временна ПАМ е дефиниран в закона - от 6 месеца до една година, като в случая е
определен минимален срок, съответстващ на тежестта на нарушението и данните от
преписката.
По отношение мотивите - те може да се
съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след
като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях
/ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния
случай. Оспорената заповед съдържа фактически основания, обосновали
разпоредителната й част, вкл.
административният орган се е позовал на АУАН, с който е установено
управление на МПС от лице в нарушение изискването на чл.150 вр. с чл.162 ал.1
ЗДв.П.
3. Преписката не съдържа
чуждестранното национално свидетелство или заверено копие от същото, което в
конкретния случай не е съществен пропуск, тъй като нарушението по чл.162 ал.1
ЗДв.П е констатирано с АУАН, отразен в оспорената заповед. За посоченото в
заповедта нарушение на чл.102 ал.1 т.1 ЗДв.П е установена санкция по чл.177
ал.1 т. 3 б.А ЗДв.П, в което самостоятелно производство по ЗАНН адм.нак.орган
дължи доказване на обвинението и по-конкретно допускането или предоставянето на
МПС от страна на собственика на „не е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или което е лишено от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или свидетелството
му е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено;“. Предмет
на оспорване е ПАМ, която не изисква като предпоставка за
прилагането си да е налице стабилизиран правораздавателен акт, установяващ
административно нарушение, обективният състав на което да се вписва в нейната
хипотеза. В съдебната практика е възприето, че административно-наказателната
отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е
независима и самостоятелна от административната принуда като вид държавна
принуда. Дори при издадено и отменено НП с влязло в сила
съдебно решение, не би било налице абсолютно основание за отмяна на ПАМ,
доколкото съществува хипотеза на процесуални нарушения при издаване на НП, без
да се отрича осъществяването на административно нарушение.
Обжалваната заповед се основава от
правна страна на чл.171 т.2А б.А ЗДв.П и административният орган дължи
доказване на фактически основания за прилагане на ПАМ, а жалбоподателя –
опровергаване на приетите за установени от органа фактически основания. Възприетото
основание от фактическия състав на чл.171 т.2А б.А ЗДв.П е – „прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство: а) …както и на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година;“. Административният орган обвързва фактическото
основание за издаване на заповедта с констатациите в АУАН серия АВ № 114542/15.08.2021г., които от
правна страна са квалифицирани за нарушение на чл.162 ал.1 ЗДв.П. Съгл. тази
норма : „Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на
територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство,
когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в
страната.“. Доказано е посредством справка за пътуване на лице – български
гражданин, управление от страна на В.А. в период, извън 3-месечния. Нормата на
чл.162 ал.1 ЗДв.П във вр. с която е приложена принудителната мярка ограничава
времевия период на управление на МПС от български гражданин на територията на
РБ в хипотеза на „чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено
от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство,..“. На 31 януари 2020г. Обединеното кралство Великобритания
и Северна Ирландия /„Обединеното кралство“/ не е член на ЕС и на Европейското
икономическо пространство /ЕИП/. От посочената дата до 31 декември 2020г.
започва да тече 11-месечен преходен период, в който европейското
законодателство продължава да действа на територията на Обединеното кралство. По
време на преходния период двете страни имат възможност да договорят бъдещите си
взаимоотношения, като в случай на необходимост, периодът може да бъде удължен
еднократно при изявено желание от двете страни до 1 юли
2021г. От 01.01.2021г. Обединеното кралство е третирано като трета страна извън
ЕС и ЕИП и спрямо него и в него ще спре да се прилага правото на ЕС. Случаят
касае дата 15.08.2021г.
Водачът В.А. е представил чуждестранно
национално свидетелство № ARGIR910042V99HM11, издадено от трета страна, която не е член на ЕС и на ЕИП,
Великобритания, поради което основателно е съобразена фактическата установеност
с АУАН, правно квалифицирана за нарушение на чл. 162 ал. 1 ЗДв.П. Пряка
последица от изтичането на тримесечния срок, визиран в цитираната разпоредба, е
дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за
територията на Република България. Това не лишава водача от правоспособност да
управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на територията на
страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното
законодателство. Следователно, управлението на МПС от водач в хипотезата на чл.
162 ал. 1 ЗДв.П – с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от
датата на влизането му в страната, е идентично на управление на МПС без
свидетелство за правоуправление.
Законът е въвел различен режим за
българските граждани, притежаващи СУМПС, когато то не е издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария и
чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България, притежаващи
свидетелство, което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или
от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария. Според чл.162 ал.2 ЗДв.П –
чужденци, дългосрочно пребиваващи в РБ, могат да управляват МПС на територията
на страната със свидетелство, което не е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, до една
година от датата на издаване на документ за пребиваване. В случая водачът на
лекия автомобил е български гражданин, по отношение на който се прилага
правилото на чл. 162 ал. 1 ЗДв.П, респект. е налице фактическото основание за
налагане на ПАМ по см. на чл.171 т.2А б.А ЗДв.П с адресат собственикът на МПС,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице
обстоятелствата, посочени в б.А и по-конкретно - не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство .
В допълнение се отбелязва, че издаването
на СУМПС е предпоставено от придобиване на правоспособност, но за да управлява
правомерно МПС, водачът трябва да притежава съответно свидетелство за управление,
по арг. от чл. 150а ал. 1 ЗДв.П. Удостоверяване на правоспособността е
посредством валидно СУМПС, а в случай, че водачът не притежава такова
свидетелство, макар и придобил правоспособност, той е в невъзможност правомерно
да я установи. С изтичане на срока от три месеца, считано от датата на влизане
на В.А. на територията на страната, СУМПС, издадено от Великобритания, не
съставлява валиден документ, удостоверяващ правоспобност за управление на МПС
на територията на РБ. Към дата 15.08.2021г. водачът В.А. не е притежавал СУМПС,
валидно за територията на РБ, респект. МПС на жалбоподателя е управлявано от
лице, за което са налице обстоятелствата, посочени в б.А от чл.171 т.2А ЗДв.П. При тези данни следва да бъде прието, че е
било налице фактическо основание за издаване на заповедта за налагане на ПАМ по
отношение на жалбоподателят, като собственик на лекия автомобил.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на А.Б.А.,***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21 - 0239 -
000206/15.08.2021г. на Началник РУ Асеновград към ОД МВР –Пловдив.
Осъжда А.Б.А.,***, ЕГН ********** ***,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :