№ 7021
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. Д.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20211110134037 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно активно пасивно съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.124, ал.1
ГПК, във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на
права на вземания на ищеца „С. В.“ АД , ЕИК ********** Л. ТР. Т., ЕГН ********** и
З. Т. Д., ЕГН ********** при условията на разделна отговорност сумата от 2 149,18 лв.
задължение за доставена и потребена вода на горепосочения адрес за периода от
03.07.2018 г. до 01.11.2020 г. ведно със законна лихва от 25.02.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 45,38 лв. за периода от 03.08.2018 г. до
01.11.2020 г., за които суми е образувано ч.гр. дело № 11047/2021г. по описа на СРС,
ГО, 154 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни материални права при
твърденията да са налице възникнали договорни отношения за предоставяне на „В и К“
услуги за битови нужди. Твърди, че между него и ответниците като наследници на
починалия в хода на производството длъжник е било налице валидно облигационно
отношение с предмет на доставка на „В и К“ услуги до имот с адрес АДРЕС. Твърди
още, че въз основа на относимата нормативна уредба, по смисъла на чл. 8 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за
ползване на водоснабдителни и канализационни действали публично известни общи
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К с оператор
ищецът, наследодателят на ответниците притежавал качеството на „потребител“ на В
и К услуги за горепосочения имот. За процесния период били действали и Общите
условия за предоставяне на В и К услуги, публикувани на посочените в исковата молба
интернет адрес.
Ищецът депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 11047/2021г., по описа на Софийски
районен съд, 154 състав. Искането е уважено и в полза на заявителя е издадена заповед
за изпълнение по отношение на З. М. Д., ЕГН ********** 2149,18 лв. задължение за
1
доставена и потребена вода на горепосочения адрес за периода от 03.07.2018 г. до
01.11.2020 г. в размер на 45,38 лв. за периода от 03.08.2018 г. до 01.11.2020 г.,и 94,89
лв. разноски по делото, а именно: 43,89 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на
юрисконсулт.
В хода на заведеното производство длъжникът починал като с определение от
08.04.2021г. съдът на основание чл. 227 от ГПК е конституирал наследниците му по
закон, а именно: Л. ТР. Т. и ЗЛ. ТР. Д.. Срещу издадената заповед са постъпили
възражения в законоустановения срок, поради което съдът с оглед задължението си по
чл.415, ал.1 ГПК е указал на заявителя, че разполага с възможността да предяви иск за
установяване на вземането си, предмет на заповедта за изпълнение. Ищецът е подал в
срока по чл.415,ал.1 ГПК настоящия иск с предмет оспореното вземане. Моли съда да
признае за установено по отношение на ответниците, че същите дължат разделно и по
равно сумата от 2149,18 лв. задължение за доставена и потребена вода на
горепосочения адрес за периода от 03.07.2018 г. до 01.11.2020 г. ведно със законна
лихва от 25.02.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 45,38
лв. за периода от 03.08.2018 г. до 01.11.2020 г., за които суми е образувано ч.гр. дело №
11047/2021г. по описа на СРС, ГО, 154 състав. Претендира разноски.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил
отговор от ответниците, с които оспорват изцяло предявените искове по основание и
по размер. Навеждат твърдения, че процесната сума е начислена без законово
основание и в нарушение на Общите условия на ищеца. Твърдят още, че при отчитане
на общия и индивидуалните водомери на процесния адрес ищецът не бил спазил
разпоредбите на Наредба № 4, чл. 32 , ал. 3 относно условията и реда на
присъединяване на потребителите и за ползване водоснабдителните и канализационни
системи, за което липсвало основание за начисляване на процесната сума. Поддържат,
че ищцовото дружество било нарушило Общите си условия и по конкретно чл. 21, ал.1
от същите. Оспорват данните, въз основа на които били начислени процесните суми с
твърдението, че същите са формирани по показания на несертифицирано средство за
търговско измерване /СТИ/- водомер, неотговарящ на изискванията на Закона за
измерванията, обслужващ етажната собственост и преди сключването на договори с
отделните етажни собственици. Правят възражение за изтекла погасителна давност на
основание чл. 111, б.“в“ от ЗЗД. Цитират практика на ВКС. Молят съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи
факти, че спорните права на вземания са възникнали в твърдения обем въз основа на
правоотношения, които обвързват страните и създават задължение за доставчика да
престира стока и/или услуга в размер на процесните суми, както и че е фактурирал
същата съобразно действащите през процесния период нормативни изисквания, което
да обвързва ответниците и съобразно което по отношение на тях да е възникнало
задължение да заплатят процесната сума.
Ответниците при разпределената им доказателствена тежест следва да докажат
погасяването на претендираното от ищеца вземане.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главно
2
вземане и изпадане в забава на ответника.
С оглед релевираното от ответниците твърдение за настъпване на
правопогасяващ факт - давност, ищецът следва да установи фактите, свързани със
спиране или прекъсване на течението на погасителната давност за съдебно предявената
главница и лихви.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главно
вземане и изпадане в забава на ответника.
При така разпределената доказателствена тежест съдът, намира иска за
неоснователен и недоказан.
По делото е прието като доказателство писмо от 02.03.2022 г., изходящо от СО,
дирекция „Общински приходи“, отдел „Илинден“, получено, въз основа на издадено
съдебно удостоверение на ищеца, в което е посочено, че имот, находящ се в АДРЕС,
представляващ ап.№ 70, е деклариран с декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТН с изх.№
0312819/03.04.1998г., подадена от З. М. Д.. Посочено е също, че имотът е в
съсобственост с Л.Т. Д. и З. М. Д.. Ищцовото дружество не изразява становище по
представеното писмено доказателство.
Налице е законоустановена дефиниция на това кои лица са потребители на В и
К услуги. Така, според § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от Закона за регулиране на
водоснабдителните услуги потребители на водоснабдителните и канализационните (В
и К) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са юридически или физически лица – собственици
или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, респ.
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост /б. "б"/. Аналогична е разпоредбата и на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи – потребители на услугите В и К
са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води /т. 1/; собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради-етажна собственост /т. 2/; собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение /т. 3/. За процесния период са действали влезлите в сила на
01.09.2006г. Общи условия и Общите условия за предоставяне на В и К услуги, в сила
от 28.08.2016г. Съгласно чл. 2 от същите качество "потребител на В и К услуги" имат
физическите лица - собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят В и
К услуги.
Съдът приема, че предоставената с горепосоченото писмо информация относно
декларираните от ответниците данни за придобиване, собственост или вещно право на
ползване на процесния недвижим имот не е предвиден в закона способ за доказване
правото на собственост върху недвижим имот /съгласно решение № 972/06.01.2010 г.
на ВКС по гр. дело № 4266/2008г. на ІV ГО/, поради което не може да приеме за
установено в отношенията между страните, че е налице наличие на облигационно
правоотношение между тях в хода на проведеното производство. Представената
декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТН с изх.№ 0312819/03.04.1998г., подадена от З. М.
Д., в която е посочено, че имотът е в съсобственост с Л.Т. Д. и З. М. Д. не може да
3
обоснове извод за съда, че ответниците в производството са собственици, ползватели
или носители на вещно право на ползване за процесния период и процесния имот.
Получената информацията за подадена данъчна декларация единствено може да
обоснове извод за съда относно осъществено административно задължение от
ответниците, което няма правнорелевантно отношение към спора, предмет на
образуваното производство.
От приложените и приети писмени доказателства по делото не се установява за
процесния период между страните да е било налице и валидно облигационно
правоотношение по договор за предоставяне на В и К услуги при публично известни
общи условия, доколкото липсват каквито и да било доказателства /в това число
документи за собственост/, от които да се направи извод, че ответниците са
собственици, ползватели или носители на вещно право на ползване върху имот,
находящ се на адрес: АДРЕС.
Дори и да се приеме, че ответниците са собственици/съсобственици или
носители на вещно право на строеж или право на ползване върху процесния имот и в
този смисъл последните се явяват страна по договор за доставка на В и К услуги при
публично известни общи условия, то в хода на процеса не се установи, че в имота са
предоставени твърдяните услуги на посочената стойност. По делото не бяха
представени отчетни документи /карнетни листове и др./ за извършени реални отчети
на потребената вода за дадения период в посочения имот, което обуславя извод за съда
относно недоказаност на предявения иск в настоящото производство.
При тези данни съдът приема, че ищецът по делото не успя да докаже, че е
доставил на ответниците В и К услуги в претендираните количества и стойност за
периода от 03.07.2018 г. – 01.11.2020 г. С оглед изложеното съдът приема, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Поради
неоснователността и недоказаността на главния иск, като законна последица следва да
се отхвърли и акцесорната претенция за установяване на процесното вземане по
отношение на претендираната мораторна лихва.
Предвид изложеното съдът намира, че не следва да се произнася по
възражението на ответниците за погасяване по давност на част от вземанията на ищеца.
По разноските:
Представени са списъци на разноските, в които е посочено, че се претендира от
ищеца заплащане на адвокатско възнаграждение на всеки един процесуалните
представители на ответниците на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Размерът на адвокатското възнаграждение се уговаря свободно между страната и
адвоката, като те са ограничени единствено от установения минимален размер в
Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет. Съобразно принципа на диспозитивното
начало насрещната страна не е обвързана от начина, по който страната, имаща право
на разноски, е уредила отношенията си със своя процесуален представител.
Разпоредбата на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, предоставя възможност
адвокатът да оказва безплатно адвокатска защита и съдействие на лица, които имат
право на издръжка, материално затруднени лица, както и на роднини, близки или на
4
друг юрист. Съобразно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата и осъжда другата
страна да го заплати.
Съдът намира, че в конкретния случай квалифицираната юридическа дейност на
адвоката по преценка на доказателствата и съобразно приложимото право, възлиза в
размер на 300,00 лева за всеки един процесуален представител на ответниците.
Предвид изложеното на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът следва да бъде осъден
да заплати на процесуалните представители на ответниците адв. В.Ф. С. и адв. С.Й. Д.
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. за всеки един от тях, определено по
реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ.
Водим от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С. В.” АД, ЕИК **********, срещу Л. ТР. Т.,
ЕГН ********** и ЗЛ. ТР. Д., ЕГН ********** и двете с адрес: АДРЕС със съдебен
адрес: адв. В.С. и адв. С.Д., АДРЕС (офис-партер) искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че Л. ТР. Т. и ЗЛ. ТР. Д.,
наследници на починалата З. М. Д. дължат на „С. В.” АД сумата от 2 149,18 лв. (две
хиляди сто четиридесет и девет лева и 18 ст.), представляваща стойност на доставена и
потребена вода в имот с клиентски № **********, находящ се на адрес: АДРЕС за
периода от 03.07.2018 г. до 01.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 25.02.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 45,38 лв. (четиридесет и пет лева и 38
ст.), представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода
от 03.08.2018 г. до 01.11.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 11077/2021 г. по описа на СРС,
154 състав, като недоказан в хода на процеса.
ОСЪЖДА „С. В.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, представлявано от В. Б. Т., изпълнителен директор, да заплати на адв. В.Ф.
С., с адрес: АДРЕС, (офис-партер) ет.3, офис 309, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата
300,00 лв. (триста лева ), представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „С. В.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, представлявано от В. Б. Т., изпълнителен директор, да заплати на адв. С.Й.
Д., с адрес: АДРЕС, (офис-партер) ет.3, офис 309, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата
300,00 лв. (триста лева ), представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6