Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, ....................г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VII касационен състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
С участието на прокурора при Окръжна прокуратура - Варна
СИЛВИЯН ИВАНОВ и при секретаря ПЕНКА МИХАЙЛОВА, разгледа докладваното от съдия
Т.Димитрова кас. адм. нак. д. № 571 от 2021
г. на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „СПИРИТО“
ООД, подадена чрез адв. Ж.Г. - ВАК, срещу Решение № 260133 от 01.02.2021 г.,
постановено по АНД № 4469/2020 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е изменено
Наказателно постановление (НП) № 03-011574 от 17.07.2019 г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, като е намален размерът на наложената
на дружеството-касатор имуществена санкция от 1 600 лв. на 1 500 лева.
Според касатора, решението на ВРС е
неправилно и незаконосъобразно като постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. Сочи се, че неправилно са преценени
свидетелските показания, а от тях става ясно, че не е налице състав на
вмененото нарушение, доколкото от показанията на работника, за който се твърди,
че не е спазената междудневната почивка се установява, че правата му не са
нарушени и такава почивка му е била осигурена. Касаторът настоява, че не следва
да се кредитира графикът, а кога се е явил работникът на работа и кога е
приключил смяната, а и по делото липсват доказателства, че работникът си е
тръгнал от работа точно в 22:00 часа и че се е явил на работа в 8:00 часа на
следващия ден. Доколкото липсват по делото писмени доказателства - присъствени
форми, подписани от работника за това в колко часа се е явил и си е тръгнал,
следва да бъдат кредитирани показанията на работника, който твърди, че почивката
му е била осигурена. В условията на евентуалност се поддържа, че извършеното
нарушение представлява маловажен случай и е приложима нормата на чл. 415в, ал.
1 Кодекса на труда (КТ), като касаторът се позовава на цитат от мотивите на
Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. дело № 7/2010 г. Искането
е да се отмени решението на ВРС и да се отмени НП, а в условията на
евентуалност да се измени НП и да се наложи санкция съгласно минималния размер,
предвиден в чл. 415в, ал. 1 КТ. В хода по същество процесуалният представител
на касатора поддържа изложените в жалбата доводи и направените с нея искания.
Ответникът в касационното
производство – Дирекция „Инспекция по труда” Варна, чрез ст. юриск. Б. Н. , излага становище за
неоснователност на жалбата, доколкото нарушението е доказано и прави искане за
оставяна в сила на решението на ВРС. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а в условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставянето в сила на
обжалваното решение като правилно постановено при спазване на процесуалните
правила и закона и при липса на основания за отмяната му.
Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, които се извеждат от събраните
по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото
прокурор, в рамките
на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната
проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл.211,
ал.1 АПК.
С оспореното пред ВРС наказателно
постановление на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ, на „СПИРИТО“
ООД с ЕИК ***** е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лв. за извършено
нарушение на чл. 152 КТ, изразяващо се в това, че дружеството в качеството на
работодател, видно от правилника за вътрешния трудов ред, график за работа и отчетна
форма за м. юли 2019 г. (изготвена до 07.07.2019 г., включително) не е осигурило
междудневна почивка между дните 06.07.2019 г. и 07.07.2019 г. – лицето П.Г.П.,
на длъжност „готвач“ в обект „Чинар“, гр. Бяла, ул. „Черноморка“ № 16,
стопанисвано от дружеството, е работило на 06.07.2019 г. втора смяна до 22:00
ч., а на 07.07.2019 г. – първа смяна от 08:00 ч., като работното време на
работниците, съгласно правилника за вътрешния трудов ред и Заповед от
20.05.2019 г., е първа смяна от 08:00 ч. до 17:00 ч. и втора смяна – от 13:00
ч. до 22:00 ч. В наказателното постановление е посочено, че нарушението е
извършено на 07.07.2019 г. в посочения обект, а като доказателства са посочени
Правилника за вътрешния трудов ред, график за м. юли 2019 г., отчетна форма за
м. юли 2019 г. и Заповед от 20.05.2019 г., както и че за нарушението е съставен
АУАН № 03-011574 на 11.07.2019 г. Административнонаказващият орган е
обективирал извод за неоснователност на подаденото срещу АУАН възражение,
позовавайки се на становището на процесуалния представител на дирекцията.
ВРС приема от фактическа страна, че
не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните
органи, а напротив гласните доказателствени средства и писмените доказателства
подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН.
Прието е, че не се установят
съществени нарушения на процесуалните правила. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 ЗАНН, а НП е издадено в 6-месечния
срок, като АУАН и НП са съответно съставен и издадено от компетентни лица и
съдържат необходимите реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Направен е извод, че безспорно се
установява извършването на процесното нарушение на разпоредбата на чл. 152 КТ,
както и че не са налице основания за приложимост на чл. 28 ЗАНН.
За неоснователно е възприето
възражението на наказаното дружество, основано на липсата на настъпили вредни
последици, като ВРС посочва, че наличието на вредни последици не е съставомерно
обстоятелство и не води до освобождаване от отговорност.
Неоснователно,
според въззивния съд е и възражението, че не следва да бъде кредитиран графикът
за работа, представен от управителя на въззивното дружество, а съдът
следва да изгради фактическите си изводи само въз основа на свидетелските
показания на св. П.П..
Съображенията за това са следните: графикът за явяване на работа за м. юли 2019
г. в ресторант „Чинар, гр. Бяла, ул. „Черноморка“ е заверен от управителя на въззивното дружество;
графикът съответства напълно на отчетната форма за явяване/неявяване на работа
за м. юли 2019 г. в същия обект; свидетелските показания на св. П.П. не
опровергават съдържанието на представените график и отчетна форма. Доколкото всички
доказателства по делото затвърждават, а не опровергават представените частни
свидетелстващи документи (график и отчетна форма), ВРС намира
същите за достоверен източник на информация за работното време на св. П. през
отделните работни дни през м. юли 2019 г.
За да измени размера на
определената от наказващия орган имуществена санкция – 1600 лв., на 1500 лв.,
ВРС приема, че при индивидуализиране на имуществената санкция следва да се
отчете като смекчаващо отговорността обстоятелството, че в
административнонаказателната преписка не се съдържат данни въззивното дружество
да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, т.е.
нарушението е извършено за първи път, което налага извода за едно като цяло
отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения
ред в страната. Същевременно доколкото не се установяват отегчаващи
отговорността обстоятелства, поради което и в съответствие с чл. 27, ал. 2 ЗАНН, според ВРС, имуществена санкция в минималния размер от 1500 лв. се явява
справедлива и напълно съответстваща на целите, предвидени в разпоредбата на чл.
12 ЗАНН.
С обжалваното решение е осъдено
„СПИРИТО“ ООД за заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
сумата от 93,75 лв., представляваща направени във въззивното производство
разноски за юрисконсултско възнаграждение, пропорционално на отхвърлената част
от обжалването.
Обжалваното решение
на ВРС е правилно и законосъобразно. Същото е постановено при правилно
приложение на материалния закон и съблюдаване на съдопроизводствените правила.
Касационната
инстанция възприема изцяло установените факти и правните изводи на районния
съд, като на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на въззивния
съд.
Като неоснователни
се възприемат изложените в касационната жалба доводи, обуславящи, според
касатора, незаконосъобразност на оспорваното въззивно решение.
В обжалвания
съдебен акт се съдържат собствени мотиви както относно фактическата обстановка,
която съдът приема за установена, така и за приложимите материалноправни
разпоредби, имащи значение за повдигнатото обвинение. Правилно ВРС е извел от
доказателствата по делото релевантните факти и правилно ги е отнесъл към
приложимия закон.
Правилно, в унисон
със събраните доказателства, е възприет изводът за съставомерност на деянието и
респективно - за безспорна установеност на извършеното нарушение, изразяващо се
несъобразяване с прогласеното право
на непрекъсната междудневна почивка в размера, визиран в разпоредбата на чл. 152 КТ.
Нормата на чл. 152 КТ
въвежда императивно правото на работника или служителя на непрекъсната
междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. На това право
на работника съответства задължението на работодателя, който при определяне на
работното време и часовете на изпълнение на трудовите задължения от страна
работника следва да осигури предвидената от законодателя междудневна почивка не
по-малко от 12 часа.
Неоснователни са
базираните на показанията на свидетелката П.П. твърдения на касатора, че
неправилно ВРС приема съставомерност на нарушението. Фактите, установяващи се
от процесните показания са разгледани поотделно и в съвкупност с останалите
доказателства по делото – представените от работодателя графикът за явяване на
работа за м. юли 2019 г. и отчетна форма за явяване/неявяване на работа за м.
юли 2019 г., като е отчетено, че показанията на П. П. не опровергават
установяващото се от тези писмени доказателства.
Уговорката, която
свидетелката П. П. сочи, че има с работодателя - когато се наложи да ходи и
първа смяна, доколкото е работила по принцип втора смяна, не би могла да
обуслови и оправдае несъобразяване с разписаното в чл. 152 КТ. А твърдението на
П. П., че принципно й е осигурявана почивка между смените се опровергава от
представените именно от работодателя график и отчетна форма за явяване за м.
юли 2019 г., които писмени документи обективират всъщност както извършването на
нарушението, така и признанието на работодателя за извършването му. От
показанията на свидетелката П. не се установява същата да не е била на работа
на 07.07.2019 г. от 8:00 часа.
Представената именно
от работодателя, подписана и подпечатана от него, отчетна форма за м. юли 2019
г. удостоверява явяването на работа на П. П. на 07.07.2019 г. първа смяна от
08:00 часа, както и явяването й на работа предния ден – 06.07.2019 г., втора
смяна, т.е. до 22:00 часа, поради което неоснователно касаторът твърди липса на
писмени доказателства за явяване и приключване на работата. Работодателят не
установява по делото П. П. да е напуснала работа на 06.07.2019 г. преди 22:00
ч. или да се е явила на работа на 07.07.2019 г. по-късно от 08:00 ч., а и от
показанията на П. се установява безспорно, че втората й смяна приключва в 22:00
ч. и че първата смяна започва в 08:00 ч.
Предвид изложеното
при правилна преценка на фактите, установяващи се от доказателствата по делото
ВРС приема, че безспорно е извършено процесното административно нарушение.
Съдът е посочил поради
какви обстоятелства не намира за приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по отношение на конкретното нарушение. Мотивите на въззивния
съд се споделят от настоящата инстанция, доколкото характеристиките на
извършеното нарушение не го отличават по степен на обществена опасност от
останалите нарушения от същия вид. Правилно ВРС приема, че административното
наказание в намаления от въззивния съд размер ще изпълни целите на чл. 12 ЗАНН.
Неоснователно
касаторът алтернативно поддържа, че нарушението представлява маловажен случай и
за него следва да се приложи нормата на чл. 415в, ал. 1 КТ. Не са налице
предпоставките за прилагане на чл. 415в КТ
- нарушението да е отстранено веднага след установяването му и от него да не са
настъпили вредни последици за работника или служителя. В случая отстраняването
на нарушението непосредствено след установяването, не е било възможно. Освен
това за работника вредният резултат е настъпил още с полагането на труд без да
му е осигурена междуседмична почивка.
При извършената служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал.2 АПК, съдът намира, че решението
не страда от пороци, които да са
основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.
Решението на ВРС
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
На основание чл. 221, ал.
2 предл. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260133 от 01.02.2021 г. на Районен съд –
Варна, по АНД № 4469/2020 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.