Определение по дело №452/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.ХХІІ от НПК.

С разпореждане №130/06.12.2013 г. по НОХ дело № 1120/2013 г., Кърджалийският районен съд е прекратил съдебното производство по делото и го е върнал на Р. П. – К. за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е приел, че в обвинителния акт прокурора е посочил, че тримата дейци са се сговорили да извършат кражбата предварително, но не бил посочил всички факти относими към тази квалификация, които подлежат на доказване, а именно какво решение са взели тримата, участието на всеки в престъплението, начина му на извършване и кой каква роля ще изпълнява. Не се давали фактическите рамки, спрямо които подсъдимите трябвало да се защитават, относно предварителния сговор, тъй като отговорността по чл.195, ал.1, т.5 от НК се ограничавала само до това, което се обхващало от общия умисъл на съизвършителите. Посоченото процесуално нарушение било съществено, тъй като не давало възможност както на подсъдимите да разберат в какво са обвинени и срещу какви факти да се защитават, така и на съда да установи какви факти обвинението приема за доказани. Освен описаното нарушение на досъдебното производство било допуснато и друго такова, а именно на обвиняемите Б. И. и А. А. да им се връчи писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, тъй като се установило, че двамата не владеят български език. Това правило уредено в чл.55, ал.3 от НПК било задължително, поради което с невръчването на този акт било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което водело до връщане на делото в предходната му фаза за изпълнението му. Вярно било, че обвиняемите Б. И. и А. А. били неграмотни, но това било установено по отношение на неграмотност за български език. Такава не била доказана по отношение на турския език. Но дори да се приемело, че те не можели да четат и на турски език, то тяхната неграмотност не дерогирала задълженията на органите на досъдебното производство, респективно на съда, свързани с правата на обвиняемите уредени в чл.55, ал.3 от НПК. Това нарушение представлявало самостоятелно основание за връщане му в предходната фаза за изпълнението му. Първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.249, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248, ал.2, т.3 от НПК, поради което е прекратил съдебното производство по делото и го е върнал на РП-К. за изпълнение на указанията дадени в обстоятелствената част на разпореждането.

Против така постановеното разпореждане на съда е постъпил частен протест на прокурор при РП-К., в който се сочи, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в обстоятелствената част на обвинителния акт били изложени съображения относно начина, времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно участието на всеки един от обвиняемите в престъпната дейност, както и наличие на предварително сформиран умисъл за осъществяване на намисленото престъпление. Доказаните според прокурора факти в хода на разследването обуславяли квалифициране на деянието по т.5 на чл.195, ал.1 от НК. Сочи се също, че при разследването било установено, че обвиняемите А. А. и Б. И. са български граждани, неграмотни, поради което на същите в хода на разследването е бил назначен преводач и защитник. Предвид обстоятелството, че посочените български граждани са неграмотни, счита, че не следвало да намери приложение разпоредбата на чл.55, ал.3 от НПК, а именно да им се връчи превод на постановлението за привличане на обвиняеми на език, който те владеят. При предявяване на обвинението присъствал преводач и съответно защитник и обвиняемите били запознати със съдържанието на обвинението.

Моли, протестираното разпореждане да се отмени като неправилно.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното разпореждане, съобрази следното:

НОХ дело №1120/2013 г. по описа на РС-К. е образувано по внесен обвинителен акт на РП-К. срещу обвиняемите Я. З. И., Б. А. И. и А. Г. А., тримата от с.П., О.К. за извършено от тях в съучастие като извършители престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Изводите на първоинстанционния съд, че в обвинителния акт не били посочени всички факти относими към квалификацията предварителен сговор по смисъла на чл.195, ал.1, т.5 от НК, които подлежат на доказване, е неправилен. Настоящият съдебен състав не констатира обективно да е налице подобна непълнота. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е описал ясно и точно в какво се е изразил предварителния сговор – инкриминираната вещ е била видяна от тримата обвиняеми по-рано през деня, когато решили да извършат кражбата, а по-късно след това, след подготовка – набавяне на брадва за срязване на въпросния кабел, тримата осъществили престъпното деяние. Описаното, че дейците са действали задружно в осъществяване на замисленото и в последствие при осъществяване на самата кражба са разпределили ролите си, в достатъчна степен определя рамките на предмета на доказване и дава възможност обвиняемите да упражнят правото си на защита. Посочено е, че тримата дейци са действали като съизвършители, като е описано престъплението, извършено от всеки от обвиняемите, времÕто, мястото и начинът на извършването му. Или, при описание на конкретното обвинение са посочени всички обективни съставомерни признаци на престъплението както и качеството, в което конкретния деец участва, в случая – извършител. С оглед изложеното, въззивния съд намира, че са спазени изискванията на чл.246, ал.2 и ал.3 от НКП относно съдържанието на обвинителния акт и не е допуснато твърдяното от решаващия съд процесуално нарушение при изготвянето му. Не е налице непълнота или неяснота във формулиране на обвинението спрямо обвиняемите, което да ги е лишило от възможността да разберат в какво престъпление са обвинени и каква форма на задружна, съучастническа престъпна дейност при предварителен сговор са осъществили . Обвинителният акт е бил напълно годен да сложи началото на съдебната фаза на процеса, а съдържанието му дава пълна възможност на обвиняемите да организират защитата си както по фактите, така и по правната квалификация.

Не може да бъде споделено, че е налице и приетото от първоинстанционния съд нарушение на процесуалните права на обвиняемите Б. И. и А. А., за които е установено, че не владеят български език, изразяващо се в невръчването на писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, впоследствие и на обвинителния акт, на разбираем за тях език, съгласно изискването на чл.55, ал.3 от НПК. За тези двама подсъдими освен, че е прието, че не владеят български език, макар същите да са български граждани, е установено, че са и неграмотни. Именно, поради констатиране на тяхната неграмотност и невладеене на български език, на досъдебното производство при всички действия по разследването, които са извършвани спрямо тях, са им били назначени и са присъствали служебен защитник и преводач от български на турски език и обратно. Тяхната неграмотност е безспорно установена с оглед обстоятелството, че вместо саморъчно положен подпис върху всички протоколи на досъдебното производство съставени с тяхно участие, същите са полагали отпечатък от палеца на дясната си ръка. В тази връзка посоченото в протестираното разпореждане, че не била установена тяхната неграмотност по отношение на турския език, е неоснователно. Обстоятелството, че двамата обвиняеми И. и А. са неграмотни обезсмисля и връчването на писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, съответно на обвинителен акт на разбираем за тях език. С назначаването на служебен защитник и присъствието на преводач от български на турски език и обратно при извършване на всички действия при разследването спрямо тях, в максимална степен са били защитени техните интереси и гарантирани процесуалните им права, поради което посоченото от първоинстанционния съд нарушение, че следвало да им се връчи писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем на разбираем за тях език, в конкретния случай не е налице.

С оглед всичко изложено, протестираното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато на същия съд за разглеждането му от стадия на разпоредителното заседание.

Водим от изложеното и на основание чл.345, във вр. с чл.249, ал.3 от НПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА Разпореждане № 130/06.12.2013 год. по НОХД №1120/2013 год. по описа на Кърджалийския районен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане му от стадия на разпоредителното заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.2.