Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261428 26.11.2020
година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ІІ - ри граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при
участието на секретаря Десислава Кръстева,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1511 по описа на Пловдивския районен съд, ХІ – ти гр. състав за 2019г.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация чл. 87,
ал. 3 от ЗЗД, предявен от А.Г.Ф., ЕГН ********** с
адрес: *** и Р.С.Ф. с ЕГН: ********* с адрес *** в качеството й на наследник на
*****ищец -С.Г.Ф., ЕГН ********** против А.Г.У., ЕГН ********** и Г.К.У., ЕГН **********
***, с който се иска да бъде развален до размера на наследствените права на
всеки от ищците договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № **, том *, дело № **** от ****
г. на **** П. П. с район на действие Пловдивски районен съд, вписан акт ***,
том **/**** г. в СЛВ-ПPC, с който ***** на А.Г.Ф. и С.Г.Ф. – Ал. А. Ф. е
прехвърлила на дъщеря си /тяхна сестра/ А.Г.У. с ЕГН ********** - първия
ответник, по време на брака й с втория
ответник - Г.К.У. - срещу задължение за гледане и издръжка, следния недвижим
имот: 5/8 /пет осми/ идеални части oт АПАРТАМЕНТ № **, находящ се в град П.,
комплекс „З. ф.”, ул. „П. Ш.“ /бивша улица „П.“ № **/, етаж *, със застроена
площ на апартамента 82 кв.м., изложение „юг-запад“, състоящ се от: три стаи,
кухня, баня, клозет, при граници на апартамента: от изток: апартамент № **, от
север – апартамент № **, от долу апартамент № ** и от горе – апартамент № **,
ведно с избено помещение № **, при граници – избено помещение № **, избено
помещение № ** и коридор, ведно с 2,508% ид. ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху държавно дворно място, който имот съгласно влезлия в
сила Кадастрален план съставлява: Самостоятелен обект в града с идентификатор **********,
находящ се в гр. П., община П., област П. по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на
АГКК, с адрес на имота: гр.П., район С., ж.к. З. ф., ул. П. Ш. № **, етаж *,
ап. ** , самостоятелния обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен
имот с идентификатор № **********, предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта *, посочена в документа площ: 82,00
кв.м., стар идентификатор: няма, за ниво *, съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: *******, *******, под обекта – ********, над обекта – ******,
ведно с прилежащи части: изба № ** и 2,508% ид. ч. от общите части на сградата.
Твърди се в исковата молба, че
след като ***** на ищците – Ал. А. Ф. прехвърлила имота, отношението на
ответницата към прехвърлителката се променило осезателно, като вместо дължимата
помощ, уважение и издръжка ответницата започнала да демонстрира неприязън и
дезинтересованост, като не полагала никакви грижи за прехвърлителката. Сочи, че
в средата на 2017 г. здравословното състояние на Ал. А. Ф. се
влошило, като двигателните й функции били ограничени. Станала трудно подвижна и
имала нужда от придружител и помощ в домакинството. Ответницата и нейното
семейство категорично отказали да се ангажират, не й помагали и отказвали да
закупуват храна и лекарства на същата, като дори не я посещавали. През 2018 г. Ал.
А. Ф. била настанена в „Защитено жилище за възрастни лица с деменция“ в гр. П..
По време на престоя си в социалния дом състоянието и се влошило, като същата
била приета в Болница „Медлайн“ – гр. П., където на **** г. *****. Твърди се,
че от настаняваното на Ал. А. Ф. в защитеното жилище за възрастни лица с
деменция, находящо се на бул. „К. М. Л.“, приобретателката не е посещавала дома
и не се е интересувала за здравословното й състояние и належащите й нужди. И
тъй като ответниците не са изпълнявали алеаторния договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, ищците имат правен
интерес да искат развалянето на същия по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Твърди
се, че запазената част от наследството на Ал. А. Ф. е общо 2/3 от прехвърлените
5/8 ид. ч. от процесния недвижим имот или 10/24 ид. ч., като запазената част от
процесния имот за всеки един от ищците е: 5/24 ид. ч. за С.Г.Ф. и 5/24 ид. ч.
за А.Г.Ф..
Молят за уважаване на предявения
иск. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с който
оспорват предявения иск като неоснователен и молят същия да бъде отхвърлен.
Твърди се, че двамата ищци няма как да имат виждане за отношенията между
майка и дъщеря, тъй като и двамата в продължение на повече от 17 години не са
стъпвали в имота на майка си, изобщо не знаят как е живяла, кой какви грижи е
полагал за нея, кой е посрещал сметките и е осигурявал прехраната й. Твърди се,
че веднага след сключването на сделката през 2002 г. ответниците изцяло са
поели издръжката на праводателката си съгласно сключения договор. Всички сметки
за ток, вода, парно и топла вода, телефон и кабелна телевизия са заплащани от
двамата ответници. Освен сметките, ответниците поели изцяло и снабдяването на А.
с хранителни продукти, грижили са се за нея през цялото време и са оказвали
всякаква подкрепа от която същата е имала нужда. С оглед възрастта и
здравословното й състояние няколкократно и по различни поводи й се е налагало
да влиза в болница и при всичките тези случаи, тя е била придружавана от дъщеря
си през цялото време на болничния престой. През 2017 г. здравословното
състояние на А. Ф. рязко се влошило, което наложило двамата ответници да я
вземат при себе си в апартамента си в ж.р. Т., където са продължили да се
грижат за нея и да й оказват нужното внимание. Всичко което е било необходимо
на А. й е осигурявано от дъщеря й в дома на **** й, като нелепо било
твърдението, че е била изоставена. Постепенно жизнените функции на ***** на
страните отслабнали драстично, което било напълно нормално за една 83 годишна
жена и след консултация с лекарски екип и специалисти и по тяхно настояване е
взето решение за настаняваното й в специализирано заведение за хора с деменция,
в който тя е живяла един месец, което в никакъв случай, не представлява
нарушаване на договора за издръжка и гледане. Сочи се, че единствения спор през
годините, който е имало между А., като майка и А. било тютюнопушенето от страна
на *****, като през цялото време на изпълнение на договора А. Ф. е пушила от
две до три кутии цигари на ден, разходите за които е покривала от собствената
си пенсия.
Твърди се, че договорът е изпълняван точно и стриктно, поради което молят
за отхвърляне на предявения иск. Претендират разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира следното:
Между страните не е спорно, а и
от приетите по делото писмени доказателства
се установява, че с Договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № **, том
*, дело № **** от **** г. на **** П. П. с район на действие Пловдивски районен съд,
вписан акт ***, том **/**** г. в СЛВ-ПPC, ***** на ищеца А.Г.Ф. и С.Г.Ф. /п. в
хода на процеса/ – Ал. А. Ф. е прехвърлила на **** си /тяхна сестра/ А.Г.У. с ЕГН
********** - първия ответник, по време на брака й с втория ответник - Г.К.У. - срещу задължение за
гледане и издръжка, следния недвижим имот: 5/8 /пет осми/ идеални части oт Апартамент
№ **, находящ се в град П., комплекс „З. ф.”, ул. „П. Ш.“ /бивша улица „П.“ № **/,
етаж *, със застроена площ на апартамента 82 кв.м., изложение „юг-запад“,
състоящ се от: три стаи, кухня, баня, клозет, при граници на апартамента: от
изток: апартамент № **, от север – апартамент № **, от долу апартамент № ** и
от горе – апартамент № **, ведно с избено помещение № **, при граници – избено
помещение № **, избено помещение № ** и коридор, ведно с 2,508% ид. ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място,
който имот съгласно влезлия в сила Кадастрален план съставлява: Самостоятелен
обект в града с идентификатор № ******, находящ се в гр. П., община П., област
П. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009
г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр.П., район С., ж.к. З. ф., ул. П. Ш. №
**, етаж *, ап. ** , самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор № *****, предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта *, посочена в документа площ: 82,00
кв.м., стар идентификатор: няма, за ниво *, съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: *****, *****, под обекта – ******, над обекта – ******,
ведно с прилежащи части: изба № *** и 2,508% ид. ч. от общите части на
сградата. Страните не спорят и относно
факта, че прехвърлителят по договора- Ал. А. Ф. е **** на ****., като нейни
наследници са ищците – А.Г.Ф., С.Г.Ф. /п. в хода на процеса, като на негово
място като ищец е конституирана дъщеря му- Р.С.Ф./ и А.Г.У. /ответника/.
Безспорно е също, че договорът е сключен по време на брака на А.У. с втория
ответник- Г.У..
Основният, спорен между страните въпрос се концентрира около това изпълняван
ли е договорът за гледане и издръжка от страна на ответниците до смъртта на прехвърлителя
А. Ф. и предоставяни ли са необходимите грижи за нея. Доколкото ищците твърдят
отрицателен по естеството си факт, а именно, че не е предоставяна грижа и
издръжка, то в тежест на ответните страни е да установят положителните си твърдения,
че са изправна страна по договора.
Относно тези факти, в хода на настоящото производство се събраха гласни
доказателства посредством показанията на св., които условно могат да се
разделят на две групи – от една страна са показанията на св. К. Ф. /**** на
ищеца А.Ф./ и от друга-показанията на св. Б. Н. и св. Н. М., ангажирани от
ответните страни.
В показанията си, дадени непосредствено пред съда /протокол от с.з.,
проведено на 22.10.2020г./ св. К. Ф. установи, че здравословното състояние на
свекърва й А. се влошило пролетта на 2018г. Дъщеря й се обадила от А., че има
проблем и помолила св. да помогне. Тя посетила апартамента на А., която живеела
на ул. „П. Ш.“. Достъп до жилището й осигурила една жена от първия етаж, която
в последствие ****. Открила *** си с много възпален крак. Разбрала, че са й
правили наскоро операция, *** **** *****, но била с конците още. Св. й съдействала
за приемане в лечебно заведение. Настанили я във Втора градска болница „Св.
Пантелеймон“, където работила и св.. Постъпила в критично състояние и цял месец
лежала в отделението за да я възстановят, била обезводнена с влошени бъбречни
показатели. След изписването я поела дъщеря й- А. и я настанила за лечение във
връзка с раните. Обсъдили роднините необходимостта да се настани А. в частен
или държавен дом, тъй като страдала от деменция. В последствие разбрала, че А.
е успяла да я настани в държавен дом. След смъртта й установили, че имота всъщност бил прехвърлен на дъщеря й. Св. установи
в показанията си, че преди да се влоши здравословното състояние на свекърва й, тя имала дементни
прояви характерни за възрастта и неколкократно била оперирана, от карцином на
пикочния мехур и полипи. Живеела сама в жилището си и св. не знае дали дъщеря й
я е обгрижвала. От много години дъщерята на А. живеела в А. и тя я посещавала
няколко пъти годишно.
От показанията на св. Б. Н. се установява, че познава много добре сем. Ф.,
тъй като били съседи. С. на С. /А. Ф./ п. преди около 20 години и от тогава тя
живеела сама в жилището си на ул. „П. Ш.“. Била в състояние, което й
позволявало сама да се обслужва и се справяла сама известно време. В
последствие споделила с него и други съседи, че решила дъщеря й А. да я гледа и
споделяла също, те тя и съпруга й Г. изцяло поели грижите. Св. виждал А. и
съпруга й да идват често с колата, носили й неща, често ги засичал да я взимат
и връщат с колата, водили я на лекари. Няколко операции й правили, но св. не
знаел подробности. Не е виждал *** на А. –А. да е идвал при майка си. Минали
години и А. закъсала, влошило се здравето й, натиснала я деменция и тогава я
взела дъщеря й –А. и съпруга й, да живее известно време при тях. После св. не е виждал А., разбрал че е ***.
От показанията на св. Н. М. се установява, че познава семейство У., с които
живеели в един вход. Познавала и ***** на А.У., която много често им гостувала.
След като п. съпругът на А., тя живеела в семейното си жилище докато можела да
се обгрижва сама. Често си говорела със св. по женски, като А. й споделяла, че
дъщеря й много помага и ако не е „Д.“ /така според св. А. наричала на галено
дъщеря си А./ нямало да се справи с разходите. Някъде през 2017г. А. взела майка
си в жилището им в Т. и двамата със съпруга й Г. се грижили за нея. Св. твърди,
че често виждала А. с торби изпрани дрехи или мръсно пране, които взимала и
носела в жилището на майка си. След като деменцията на А. напреднала, семейство
У. не можели да се справят с грижите за нея и няколко месеца преди смъртта й я
настанили в социален дом. Според св. някъде около 7-8 месеца А. живяла в Т. при
семейството на дъщеря си. Дъщерята на А. живеела в Л. и тя веднъж годишно
според св. й гостувала за период от около 20 дни.
Като цяло,
съдът кредитира показанията на цитираните св., като тези на св. Ф. цени при
условията на чл. 172 от ГПК. При анализа на гласните доказателства съдът отчете
факта, че всеки от разпитаните свидетели възпроизведе свои лични възприятия и
такива споделени им от страните, като в първата си част показанията им
съставляват производен източник на доказателства. Съдът отчете също и факта, че
показанията на св. Ф. не са информативни до степен, позволяваща съдът да
изгради определени изводи въз основа на тях досежно спорния въпрос полагани ли
са грижи от ответниците към прехвърлителя А. Ф., тъй като св. е посещавала
епизодично и то само през април 2018 г. А., по молба на ответницата А.У., като
възприятията й са от състоянието на А. към този момент и последващото й
пребиваване в болнично заведение, за което свидетелката е съдействала. От друга
страна показанията на св. Н. и св. М. взаимно се допълват и кореспондират
напълно, както по между си, така и със събраните в хода на производството
писмени доказателства. Св. Н. е съсед на А. и има непосредствени възприятия
през по-голяма част от действието на договора за прехвърляне на имот срещу
задължение за гледане и издръжка /от сключването му през 2002г. до момента, в
който А. е взела майка си. Св. М. пък има непосредствени впечатления, от
периода, през който А. е живяла при семейството на ответните страни.
Като писмени
доказателства, в хода на настоящото производство са приети Нотариален акт, договор
за продажба на държавен имот, удостоверение за данъчна оценка, удостоверение за
наследници-2 броя, удостоверение от НОИ-ТП-Пловдив,
Експертно Решение на ТЕЛК, Епикриза от Отделение по Урология – 2 броя, Епикриза
от Отделение по очни болести към Военномедицинска академия, МБАЛ гр. Пловдив от
2016г., Епикриза изх. № ***/2015г., Епикриза от хирургично Отделение на МБАЛ
«Света Каридад», Епикриза от Неврологично
отделение на МБАЛ «Свети Пантелеймон»- Пловдив ЕООД, Епикриза от Първа клиника
по хирургия към УМБАЛ «Св. Г.» ЕАД, Препис-извлечение от Акт за смърт, писмо от
Агенция социално подпомагане, Дирекция Социално подпомагане- Пловдив, ведно с
приложени към нея Заповед от 23.07.2018г. на Директора на ДСП-Пловдив.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
За
успешното провеждане на предявения иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, ищците следва да докажат
сключването на договора, както и твърдението си, че са наследници на
прехвърлителя по договора и доколкото твърдят отрицателни по естеството си
факти- че не са полагани грижи, т.е неизпълнение на насрещната престация, то в
тежест на ответните страни е да установят че са изправна страна по договора.
Страните
не спорят относно факта на сключване на процесния договор, нито относно това,
че ищците са наследници на прехвърлителя по сделката, което се установява и от
приетите писмени доказателства.
Предмет на настоящото производство е
иск за разваляне на един двустранен, алеаторен договор предвиждащ ежедневно,
непрекъснато и неделимо задължение за предоставяне на грижи и издръжка на
прехвърлителя срещу предоставяне на имота в собственост на приобретателя.
Основният,
спорен между страните въпрос се свежда до това дали през периода от сключване
на договора – ****. до смъртта на прехвърлителя- 26.08.2018г. ответните страни А.У.
и Г.У. лично или чрез други лица са полагали грижи и са издържали А. Ф.,
съобразно поетото договорно задължение. Установяването на този факт стои изцяло
в тежест на ответните страни.
След преценка
на всички релевантни за делото факти и обстоятелства и оценка на събраните в
хода на производството писмени и гласни доказателства съдът намира, че ответниците
установиха твърдението си, че са
изправна страна по договора.
Установи се на
първо място от приетата многобройна медицинска документация, че прехвърлителят
по договора А. Ф. е имала различни по естество здравословни проблеми, като
многократно е била хоспитализирана, включително освидетелствана от ТЕЛК.
Установи се от събраните гласни доказателства посредством показанията на св. Б.
Н. и св. Н. М., че ответните страни са посещавали А. докато е живяла в
процесния апартамент и носели храна, както и че ответницата У. е носела чисти
дрехи и вземала тези за пране на майка си. Осигурявала е консултации с лекари,
когато това е било необходимо и лечението й. И двамата св. установиха в
показанията, че А. споделяля с тях, че дъщеря й се грижи за нея, че е доволна
от това и нямало да се справи без нейната помощ. Установи се по делото, че А. Ф.
е страдала от деменция и за периода от 25.07.2018г. до 16.08.2018г. е била
потребител на социална услуга, като е настанена със Заповед на ДСП-Пловдив в
ЦНСТПЛД към КСУ „Свети Георги“, където е ****. Св. Ф. установи в показанията
си, че именно ответницата У. е успяла да осигури настаняване в социалната
услуга, което съставлява проявна форма на задължението за полагане на грижи,
доколкото дементното състояние изисква медицинско наблюдение. Действително
цитираната св. твърди в показанията си, че през пролетта на 2018г. по молба на ответницата е съдействала за
настаняване на А. Ф. в болнично заведение и същата е била с много влошено
състояние след претърпяна оперативна интервенция, но нейните впечатления касаят
определен момент и същата сама заяви, че не знае дали през останалото време А.
се е грижила за майка си, но установи че същата поела майка си след изписването
й от болницата, като отново я настанила за лечение в последствие, а по-късно и
в социалната услуга. Касае се в случая за един продължителен период на действие
на договора от сключването му през 2002г. до смъртта на прехвърлителката през
лятото на 2018г., през който са полагани грижи според показанията на
разпитаните св., ангажирани от ответниците и дори да се приеме, че през 2018г. А.
Ф. е била с влошено здравословно състояние и е настанена в болница със
съдействието на св. Ф., то това не означава, че е налице неизпълнение на
задължението на ответните страни за предоставяне на насрещната престация,
защото самата свидетелка заяви, че по това време А.У. е гостувала на дъщеря си
в А. и я помолила да отиде при майка й и да съдейства, тъй като имало проблем с
крака й след операцията. Или следва да се приеме,че в този момент, макар да не
е могла лично да окаже необходимите грижи, ответницата е осигурила такива за
майка си и не са налице основания за разваляне на процесния договор поради
неизпълнението му.
Въз основа на
гореизложените съображения, предявения иск следва да се отхвърли.
При този изход на спора право на
разноски имат ответните страни, по аргумент от чл.78, ал.3 от ГПК, които
възлизат на сумата от общо 1200 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Направените
от ищците разноски следва да си останат за тяхна сметка.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правна квалификация чл. 87, ал. 3 от ЗЗД от А.Г.Ф., ЕГН ********** с адрес: *** и Р.С.Ф. с ЕГН: ********* с адрес ***
в качеството й на наследник на *****ищец -С.Г.Ф., ЕГН **********, против А.Г.У.,
ЕГН ********** и Г.К.У., ЕГН ********** *** за разваляне до размера на
наследствените права на всеки от ищците на договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № **, том
*, дело № **** от **** г. на **** П. П. с район на действие Пловдивски районен
съд, вписан с акт ***, том **/** г. в СЛВ-ПPC.
ОСЪЖДА А.Г.Ф., ЕГН ********** с адрес: *** и Р.С.Ф. с ЕГН: *********, с адрес ***
да заплатят на А.Г.У., ЕГН ********** и Г.К.У., ЕГН ********** *** сумата от 1200 лева /хиляда и двеста лева/,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.