Р Е Ш Е Н И Е
№262651/20.10.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна П., като разгледа
докладваното от съдия Михайлов гр. дело №13389
по описа на Варненски районен съд за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото се развива по предявен отрицателен
установителен иск за собственост от П.С.Я., ЕГН ********** *** срещу М.С.Б.,
ЕГН ********** *** за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответницата не е собственик на реална част от недвижим имот с
идентификатор ************, с площ
от 1000 кв.м.
находящ се в село К., община Варна, област Варна,
местност „Голяма К.” при граници: 35701.11.164, 35701.11.61, 35701.11.166 и
35701.11.99, в частта в която недвижим
имот с идентификатор ************попада в площта на поземлен имот №421 по
кадастрален план на местност „Ф.Д>и К.”, гр. Варна, при граници:ПИ №420,
път, дере и гора, която реална част е при граници: съвпадащи западна и южна
граница, съответно източна граница преминаваща покрай застроителната линия на
сграда в имота и продължаваща по пътека водеща към улицата, която представлява
южна граница на имота, която реална част е повдигната в цвят на скица приложена
на л.21 от делото, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
В исковата молба се излагат
твърдения, че ищецът е собственик на ПИ №421, целия с площ от 1223 кв.м., който
имот се намира в землището на гр. Варна, местност „Ф.Д>и К.”, който имот е придобил по силата на договор за покупко – продажба от 06.06.2007г., оформен в
нотариален акт № 196/2007г. Имотът ищецът придобил от
наследниците на П. и П.Г>, чиито права на собственост били възстановени в
стари реални граници въз основа на Решение №1179/30.03.2004г. на ОСЗГ, постановено по чл. 14, ал.1, т.3
ЗСПЗЗ. С цитираното решение е потвърдено възстановяването на имот с площ
от 1,5 дка., местност „Ф.Д>“, землище на гр. Варна, който П. и П.Г> се придобили въз основа на договор за покупко
– продажба, оформен в НА №118/1957г.
В исковата си
молба посочва, че притежаваният от него имот №421 се намира в граничната зона
между село К. и гр. Варна, поради което във времето и при действието на различните
кадастрални планове е бил причисляван към землищата, като на село К., така и към гр. Варна.Оспорва правните основания, въз
основа на които ответницата се легитимира за собственик на имот с идентификатор
************, за процесната реална част, като намира, че договорът за покупко –
продажба №118/2017г.
и Решение №4а/13.07.2017г. на
ОСЗ не я легитимират за собственик на процесната част.
Счита, че
неправилно с Решение №4а/13.07.2017г. на ОСЗ е
възстановен имот в полза на праводателя на ответницата, доколкото за част от
този имот вече е осъществена реституционна процедура, която е завършила с
постановяване на Решение №1179/30.03.2004г. в полза на
наследниците на праводателите на ищеца. В евентуалност сочи,
че с решението е възстановен имот различен от заявения, доколкото е заявено, че
наследодателя на ответницата е притежавал имот с площ от 700 кв.м. в
местност „Голяма К.“,
представен е нотариален акт за имот с площ от 850 кв.м., а предмет на
реституционната производство е имот от 1000 кв.м.За нищожно намира Решение
№4а/13.07.2017г. на ОСЗ, доколкото с предходно решение
№290/10.02.1995г. ПК е постановен отказ за възстановяване
правото на собственост върху имота, по отношение на което решение било
образувано гр. дело №3362/1996г., което не било
приключило с окончателен съдебен акт, който да отмени решението на ПК.
В евентуалност посочва, че
имота е придобил на оригинерно придобивно основание, а именно давностно
владение осъществявано добросъвестно, несмущавано и на основание годно да го
направи собственик, считано от 06.06.2007г., което владение е продължило повече от 10
години. Твърди, че в полза на праводателите на ищеца е
постановено решение №1179/30.03.2004г. на ОСЗГ
гр. Варна, с което на осн. чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ е
възстановен имот с площ от 1,5 дка. в
местност „Ф.Д>”, землище на гр. Варна. Ищецът твърди, че
върху част (повдигната в цвят и посочена на л.21 от делото) от притежавания от
него недвижим имот се ситуира имот с идентификатор ************, за който като
собственик въз основа на деривативно придобивно основание се легитимира
ответницата.
В срока по
чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
В отговора на
исковата молба ответницата излага възражения, че същата се легитимира за
собственик на имот с идентификатор ************, с площ от 1000 кв.м. находящ се в землището на село
К., въз основа на наследяване и реституция за ½ ид.част от имота, а за
останалата ½ ид.част въз основа на разпоредителна сделка, а именно
договор за покупко – продажба от 09.11.2017г., обективиран в нотариален акт №
67/2017г. Излагат се съображения,че с решение №
748/01.11.2000г. на ПК – Варна в полза на наследниците на С.М.Г.е признато
правото на възстановяване върху имот с площ от 1000 дка, представляващ №9851 по
КП от 1956г., намиращ се в землището на гр. Варна, местност „Голяма К.”, като с решение №1827/24.11.2014г. е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение на ПК – Варна от
2000г., като вместо имот №9851, следва да се чете имот №9434.КККР за землището на село К. била
одобрена със Заповед от 2017г. на Изпълнителния
директор на АГКК, като с решение № 4а/13.07.2017г. на ОСЗ- Варна е възстановено
правото на собственост на наследниците на С.М.Г.по отношение на имот 9851 по КП
от 1956г., целия с площ от 1000 кв.м., представляващ процесния имот с
идентификатор ************, землище на село К., община Варна. Излага се, че въз
основа на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане от 1946г. праводателят на ответницата - С.М.Г.е
придобил имот с площ от 1,5 дка. в местност „К.”,
като през 1955г. имота
е бил отчужден от Горско стопанство за залесяване. В
последствие през 1992г. ответницата в
качеството й на наследник на С.Г>е поискала със заявление от 1992г. да й бъде възстановен имота, като с Решение
№290/10.02.1995г. на ПК е отказано възстановяване, доколкото било прието, че в
полза на наследниците на С.Г>бил възстановен друг имот в местност „С.“,
землище на село О., който имот бил заменен за процесния имот в местност „Голяма
К.”.
Не отрича, че
е образувано гр. дело №3362/1996г., като същото е
приключило с прекратително определение постановено от ВРС, което определение е
по реда на чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ. С
цитираното определение е прекратено производството по делото, доколкото съдът е
счел, че вече е подадено заявление за възстановяване по друг ред.
Излага възражения, като
посочва, че ищецът не се легитимира за собственик на имота въз основа на
договор за покупко – продажба, който е оформен в НА № 136/2007г., доколкото
намира, че той няма вещнопрехвърлителен ефект, предвид това, че праводателите
на ищеца не се легитимират за собственици на имота предмет на разпоредителната
сделка. Посочва, че решение №1179/30.03.2004г. на ОСЗГ гр. Варна единствено признава собствеността върху
имот с площ от 1,5 дка. в
землището на гр. Врана, местност Ф.Д>, респ. приключване на процедурата по възстановяване следва да бъде
осъществено с приемане план на новообразуваните имоти за местността, в която се намира имота. Към момента на прехвърлителната сделка, въз основа на която се
легитимира ищеца, оформена в НА №136/2007г. имота
посочен в цитираното решение не е с приключила процедура по възстановяване. Намира, че не е налице идентичност между имота посочен нотариален
акт №118/1957г., респ. имота посочен в решение
№1179/2004г. на ОСЗГ с имота посочен в НА
№136/2007г.Намира, че имота по НА №136/2007г.
се намира в местност „Ф.Д>“, а не в местност
„К.“, която е различна местност, независимо от обстоятелството, че ПСИГ е
изработен като комбиниран и за двете местности.
Оспорва
релевираното в условията на евентуалност от ищеца основание за придобиване на
имота по давност. Счита, че до приключване на реституционната
процедура по възстановяване на имота в полза на ответницата, ищецът не би могъл
да се позове на придобивната давност, като способ за придобиване на имота.
Твърди, че процедурата по възстановяване на собствеността за ответницата е
приключила на 24.09.2017г., от който момент до
предявяване на исковата молба в съда не е изтекъл предвидения в закона срок за
придобиване на имота по давност. В евентуалност оспорва, че
имота се владее от ответника за посочения от него период. Посочва, че
във владение на имота ответницата влиза на през 2017г.,
като едва през септември 2019г. ищецът разбивайки
катинар, който е поставен от ответницата отнема владението й.
В срокът по чл. 219, ал.1 ГПК е
предявен обратен иск от ищеца П.С.Я., ЕГН ********** *** срещу третото лице –помагач на страната на
ищеца С.П.Г., ЕГН **********
с адрес *** за осъждане на страната да заплати сумата от 17800,72 лева, съставляваща заплатена продажна цена по договор за
покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 196, том XLVII, дело № 11602/2007г. по описа на Служба по вписванията - Варна, който иск е
предявен в условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен главният му
отрицателен иск за собственост срещу настоящия ответник М.С.Б., на осн. чл. 55, ал.1, пр.2ро ЗЗД.
Ищецът Я. в изложението си по
обратният си иск посочва, че към момента на сделката – 06.06.2007г. е имал
очаквания да придобие в пълен обем правото на собственост по отношение на ПИ
421, който е предмет на прехвърлителната сделка. Предявява обратният си
осъдителен иск, като в случай, че с влязлото в сила съдебно решение по
настоящото дело бъде отречено правото на собственост на ищеца върху частта от
ПИ 421, която попада в имот с идентификатор ************, очакванията му да
придобие материални права в пълен обем биха се оказали неосъществени, с оглед
на което желае осъждане на страната да върне заплатената продажна цена.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от третото лице – помагач по предявения срещу нея
осъдителен иск. Излагат се възражения за неоснователност на иска. Посочва, че
процесния имот се владее от ищеца необезпокоявано от 07.06.2007г. – датата на разпоредителната
сделка – до 17.07.2017г., на която дата ответницата Б. е въведена във владение,
за което е съставен протокол за въвод №1629. След този момент отново ищецът се
върнал владението върху имота, при което и доколкото към момента на сезиране на
съда той владее имота то искът е допустим.
Намира искът за основателен, като
счита, че ответницата Б. следва да докаже идентичността на имота посочен в
договор за дарение от 25.06.1946г. отразен, като имот от 1,5 дка- лозе в
местност „Малкака К.“ с процесния имот с идентификатор ************, съответно
че този имот е включен в имот ПИ№9434 по
КП от 1956г., ПИ109/КП73г., ПИ421/КП1999г.
Излагат се, че с решение №
748/01.11.2000г. на ПК при Община Варна
в полза на наследниците на С.Г>е признато правото на собственост на
1,000 дка. от имот в местност „Голяма К.“ представляващ имот №9851 по КП от
1956. Едва със заявление от 2014г. ответницата е поискала отстраняване на
техническа грешка в решението на ПК, с което се признават наследниците на Г. за
собственици на имот №9851, при което за тези 14 години от датата на издаване на
първоначалното решение имотът може да бъде придобит по давност от
недобросъвестен владелец.
Посочва, че имотът посочен в
решение на ПК №1179/30.03.2004г., на което ищецът се позовава, по отношение на
имот ПИ №421 с площ от 1223кв.м. в местност „Ф.Д>и К.“ е идентичен с имота
по НА № 118/1957 и представляващ лозе – хавра, с площ от 1,5 дка в землището на
гр. Варна и горски фонд.Счита, че процедурата по реституция на имота с решение
на ПК №1179/30.030.2004г. е приключила, поради което за посочените в това
решение имоти могат да се извършват и разпоредителни сделки.
Намира възражението на ответника,
с което се оспорва евентуалното придобивно основание на ищеца за придобиване по
давност на имот ПИ №421 за неоснователно, доколкото счита, че разпоредбата на
чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ се прилага само за продадени или предоставени за ползване
имоти на трети лица от ТКСЗ и пр.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
С договор за покупко –
продажба от 06.06.2007г., оформен в нотариален акт №136, том 2, рег. №5479, дел
о№ 288/2007г., С.П.Г. и В.П.С. продават на ищеца П.С.Я. недвижи имот намиращ се
в местност „Ф.Д>и К.“, с площ от 1223 кв.м. по скица, а по документ за
собственост от 1500 кв.м., представляващ ПИ №421.
Представено по делото е
решение на ОСЗГ Варна №1179/30.03.2004г., с което на наследници на П. и П.Г>
се признава правото на собственост върху
имот представляващ лозе с площ от 1,5 дка, намиращ се в местност „Ф.Д>“,
като в решението се посочва, че собствеността се установява с нотариален акт
№118/1957г.
С договор за покупко –
продажба от 20.12.1957г., оформен в нотариален акт № 118/1957 по описа на ВНС, М.С.П.
продава на П. В. Г. имот представляващ лозе – хавра, находящо се в местност „Ф.Д>“,
с площ от 1,5 дка.
Представени са по делото
удостоверения за наследници на П. М. Г. и П. В. Г., от които се установява, че В.П.С.
и С.П.Г. са техни дъщери.
Въз основа на договор за
покупко – продажба от 09.11.2017г., обективиран в нотариален акт № 67, том 3,
рег. №3681, дело №305/2017г., Н. С.ов М. продава на ответницата собствената си
½ ид.част от имот с идентификатор ************, намиращ се в местност
„Голяма К.“, с площ от 1000 кв.м., номер по предходен план 9434.
Със заявление
№10643/25.03.1992г., ответницата М.С.Б., като наследник на С.М.Г.е направила
искане до ПК – Варна за възстановяване на имот представляващ лозе с площ от 0,7
дка в местност „Голяма К.“.
Представено по делото е
писмо №122/11.01.1993г. от Д.л.– Варна, в което се посочва, че от С.М.Г.е
отчужден имот с площ от 0,7 дка в местност „Г. К.“, на стойност от 126 лева,
която сума не е получена.
Представено по делото е
решение №290/10.02.1995г. н ПК Варна, с което се отказва на наследниците
на С.М.Г., б.ж. на гр. Варна да бъде
възстановено по искане на М.С.Б. в стари реални граници на имот представляващ
лозе с площ от 0,7 дка, намиращо се в местност „Голяма К.“. Като основание за
отказа се посочва, че в писмо №122/11.01.1993г. на Д.л.– Варна, този имот е бил
отчужден за залесяване, като собственикът е обезщетен с друг имот.
Представена към
административната преписка от ОСЗ- Варна по заявление №10643/25.03.1992г. от
ответницата М.С.Б., като наследник на С.М.Г.е жалба вх.№ 737/17.03.1995г.
против решение №290/10.02.1995г. на ПК Варна.
От съпроводително писмо №
319/11.12.1995г. се установява, че жалба вх.№ вх.№ 737/17.03.1995г. от
ответницата М.С.Б. против решение №290/10.02.1995г. на ПК Варна е изпратена
ведно с преписката по издаване на оспореното решение на ПК на Варненски районен
съд по компетентност, по гр. дело № 3112/1995г. по описа на съда.
С решение
№748/01.11.2000г. на ПК Варна се признава правото на собственост на наследниците
на С.М.Г.по отношение на имот представляващ лозе с площ от 1 дка, местност
„Голяма К.“, представляващо имот № 9851 по КП от 1956г, при граници имот №
9432, дере, гора и път. С това решение се отменя решение на ПК Варна № 290/10.02.1995г., като основание
на отмяната е посочен чл.14, ал.6 ЗСПЗЗ във връзка с уточняване на горския фонд
при прилагане на ЗВСГЗГФ и ПП ЗВСГЗГФ, при което е установено, че имота попада
извън горският фонд.
С решение №
1827/24.11.2014г. на ОС „Земеделие“ – Варна се признава правото на собственост
на наследници на С.М.Г.по отношение на лозе с площ от 1 дка., местност „Голяма К.“,
който имот по КП от 1956г.е под № 9434, при
граници имот № 3432, дере, гора и път. С това решение се отменя решение №
748/01.11.2000г., доколкото в последното е допусната очевидна техническа
грешка, като вместо правилно изписване на номера на имота, чиято право на
собственост се признава – 9434, погрешно е изписан имот № 9851. Към преписката
по издаване на решение № 1827/24.11.2014г. е приложена извадка от КП от 1956г.
(л.194-л.196)
С писмо от 10.11.2016г. по
повод заявление от ответника М.С.Б. посочва, че имота посочен в решение № 1827/27.11.2014г.
попада в землището село К.. За землището на село К. към този момент няма
одобрена кадастрална карта, поради което скица за имота въз основа на
одобрената КВС следва да бъде издаден от ОС „Земеделие“.
С решение № 4А/13.07.2017г. на ОС „Земеделие“ Варна в полза на
наследниците на С.М.Г.се възстановява правото на собственост на имот
представляващ лозе с площ от 1 дка, местност „Голяма К.“, землище на село К.,
представляващо имот №9851 по КП от 1956г. В решението се посочва, че имотът се
идентифицира с идентификатор ************по КККР.
С удостоверение от
31.07.2017г. ОС „Земеделие“ посочва, че в решение № 4А/13.07.2017г. на ОС
„Земеделие“ е допусната очевидна техническа грешка в изписване на номера на
имота, като вместо правилното №9434, погрешно е записано №9851.
От
протокол №1629/14.07.2017г. изготвен от ОС „Земеделие“ – Варна се установява,
че на осн. чл.32, ал.1 ППЗСПЗЗ, въз основа на влязло в сила решение
наследниците на С.М.Василев са въведен във владение на имот с идентификатор ************по
КККР на гр. Варна, който имот е възстановен с решение № 4А/13.07.2017г., на
осн. чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ.
От представеното по делото
удостоверение за наследници на С.М.Г., се установява, че същия е починал на
06.02.1989г., като наследници са неговите низходящи Н. С.ов М. и ответницата М.С.Б..
Представен е по делото
договор за доброволна делба от 03.03.1926г. по отношение на недвижими имоти,
които са останали след смъртта на Д.В>, по който договор за доброволна дела
един от съделителите е М.Д>(по мъж М.), в чийто дял (V-ти) се разпределят
недвижими имот, сред които и ½ ид.част от недвижи имот представляващ лозе в местност
„Голяма К.“, цялото с площ от 2,7 дка.
От представеното по делото
удостоверение за наследници на М.М.Г., се установява, че същата е починала на
24.01.1949г., като нейни наследници са е изходящите й С.М.Г., Я.М.Г. и С.М.Д..
С договор за дарение от
25.06.1946г., М.М.Г. дарява на С.М.Г.имоти, сред които и 1,5 дка. от имот
представляващ лозе, намиращо с в местност „Малка К.“, при граници: Г.Д>, В.
и дере.
Представен е констативен
нотариален акт № 116, том ІV, дело №1796/1968г., с който М.С.Б. е призната за
собственик по давностно владение на недвижим имот с площ от 850 кв.м., в
местност „Малка К.“, землище на гр. Варна, при граници: път, наследници на Г.Д>,
гора и П. М..
Представена по делото е
скица №237/12.12.2008г. по отношение на имот № 10135.507.420, който имот с площ
от 850 кв.м. е вписан в собственост на М.С.Б., на основание нотариален акт №
116/12.05.1968г. В скицата е посочено, че план за новообразуваните имоти на
местност „Ф.Д>“ не е одобрен.
Представено е определение
от 21.10.1997г., постановена по гр. дело № 3362/1996г, с което е прекратено производството
по делото образувано по предявен иск с правно осн. чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ от М.С.Б.,
Д.Н.Г. и Н. С.ов М. срещу Поземлена комисия, с което се иска да бъде установено
правото на ищците да им бъде възстановен имот с площ от 0,5 дка в местност
„Голяма К.“, землище на гр. Варна, в качеството им на наследници на С.М.Г.. В
мотивите си съдът е посочил, че към момента на депозиране на исковата молба в
съда, административният орган вече е бил сезиран с искане за възстановяване на
имот с площ от 7 дка намиращ се в същата местност от наследниците на С.М.Г.,
поради което и доколкото е било подадено заявление по чл. 11, ал.1 ЗСПЗЗ то
липсва правен интерес от предявяване на иск. Определението е влязло в законна
сила на 04.11.1997г.
Депозирано е заключение по
назначена съдебно – техническа експертиза на в.л. Ж.Б., в която се посочва, че
за местността, в който се намира процесния имот са приети кадастрални планове
(КП) от 1956г., 1973г., 1999г., съответно през 2017г. е одобрена кадастрална
карта (КККР), приет е регулационен план през 2012г., устройствени планове през
1999г. и 2012г. При изследване на идентичността на имота посочен в нотариален
акт №118/20.12.1957г. с процесния имот по КП от 1956г. в.л. посочва, че
границите на имота, така както са посочени в титула за собственост: М. И., Л.П.,
Р.И., не се явяват собственици на имоти в процесната зона. Посочва, че П. Г., както
и съседите по имот: М. И., Л.П., Р.И.не се откриват да са вписани като собственици
на имота и в последващите КП от 1973г. и 1999г. П. М.
Г. е вписан в разписната книга към КП от 1973г. като собственик на имот
№109 с площ от 1044кв.м., както и в разписната книга към КП от 1999г. за
собственик на имот №421 с площ от 1223 кв.м. вещото лице осъществява пренасяне
на границите на имот №421по КП от 1999г. към положението по КП от 1956г. (скица
№1), като установява, че имот №421 с площ от 1223 км. попада в имоти по КП от
1956г. като следва: с площ от 106 кв.м. върху имот № 9432 на Георги В., 16
кв.м. върху имот №9433 на Димитър, 140 кв.м. върху дере/гора, 2 кв.м. – път и
преобладаваща част върху имот № 9434, който имот по КП от 1956г. е записан на Т.Н.Ч..
При изследване на въпроса как се ситуира имот №421 по КП от 1999г. към КП от
1973г. в.л. посочва, че същия попада върху: 35 кв.м. гора, 227 кв.м. дере/гора,
а преобладаващата част попада върху имот № 109 записан на Метър М.. В КП от
1999г. имота се идентифицира под №421, същия записан на П. М. Г. без посочено в
разписните листи основание. По КВС от 2003г. имота попада преобладаващо – с
площ от 1219кв.м. върху имот №304 представляващ гора, която е вписана на
МЗГ/ДЛ. По КВС този имот се индивидуализира
с идентификатор 35701.0.304, целия с площ от 4688 кв.м. По КККР от
2017г. имота преобладаващо попада с площ от 951 кв.м. върху имот с
идентификатор ************, която припокриваща се площ в.л. посочва на
изработена и приложена към заключението скица №5.
По
отношение на въпроса за установяване идентичност на имота посочен в нотариален
акт №196/2007г, от който права черпи ищецът и имота посочен в решение
№1179/2004г. на ОСЗГ Варна, експерта посочва, че такава не може да бъде
установена. Имота предмет на възстановяване с решението на административния
орган не е индивидуализирано в достатъчна степен доколкото липсват граници и
кадастрален номер, което се явява пречка за осъществяване съпоставка с имоти от
други планове. В допълнително заключение депозирано 29.06.2021г., в.л. извършва
съпоставка на нотариален акт №118/20.12.1957г., съответно решение
№1179/30.03.2004г. на ОСЗГ-Варна, както и нотариален акт № 136/06.06.2007г., от
които документи права черпи ищеца. Констатира, че в първия план за местността –
КП от 1956г. частния праводател по сделката от 1957 – М.С.П. не е вписана като
собственик на имот, като при приемане на следващия план за местността, като
собственик на относимия имот № 109 по КП от 1973г. е посочен частния
правоприемник П. М., а в последствие П. М.
е вписан като собственик на процесния имот №421 по КП от 1999г.
При съпоставка на имота
посочен в нотариален акт №118/2017г., от който права черпи ответницата с
решение №4А/13.07.2017г. на ОСЗ – Варна, в.л. Б. установява пълна идентичност
на имотите.
В съдебно заседание
проведено на 26.02.2021г. в.л. при защита на заключението си допълнително
пояснява, че местностите „Ф.Д>“, „Малка К.“, „Голяма К.“ и „К.“ са идентични
местности, макар и деретата, около които се намират имотите да са различни. В
тази местност се намират четири дерета: „К.д.“,“К.“, „Д.д“ и „Ф.Д>“. Местностите
преливат една в друг, без ясна граница между тях.
Депозирано е заключение на
в.л. Ж.Б. по допълнителна съдебно – техническа експертиза, което заключение се
изготвя след осъществен оглед на имота на място. Експерта установява, че имотът
е ограден, като границата на оградата минава по точки 1-2-3-4-5-6-7-1, така
както графично е изобразено на скица №7 към допълнителното заключение (л. 368).
Южната граница на имота е от към улица, оградата от към точки 6-7-1 е
разположена на скат на плитко дере. Между точки 5-6 няма ограда, като от там
през ската на плиткото дере може да се влезе в имота. Между точки 4-5 е
поставена ограда, която е изпълнена по наклонен терен. Двуетажната сграда попада
в границите на терена, като същата е разположена около 3,5 метра от източната
ограда (покрай дерето).
Вещото
лице осъществява справка в Община Варна и в район Приморски при Община варна,
като констатира, че в разписната книга, която се намира в Община Варна по
отношение на КП от 1956г., като собственик на имот № 9434 е записан Т.Н.Ч.,
съответно в разписния лист към КП от 1973г. е записан П. М..
При
справка в разписната книга, която се води
от район Приморски, по отношение на КП от 1973г., първоначално в разписната
книга той е посочен като собственост на П. М., а в последствие е осъществена
корекция и имота е вписан на М.С.Б., на основание решение №748/01.11.2000г. По
отношение на КП от 1999г. имота, както в община Варна, така и в район
Приморски имот №421 е записан на П. М. Г..
Вещото
лице при изготвяне на заключението си осъществява изследване по отношение на
въпроса по идентичността на имота посочен в заявление от 25.03.1992г., въз
основа на което е издадено решение на ПК № 290/10.02.1995г. с имот №421. При
съпоставка на описа на имотите от страна на ответницата, като наследника на С.М.Г.,
който опис е към депозираното заявление от 1992г., установява че имота е
посочен като лозе с площ от 0,700 дка., намиращо се в местност „Голяма К.“, при
граници: юг – път, запад – Георги Д. В., север – гора и Г.Т.. Имот №9434 по КП
от 1956, съответно имот 1009 по КП от 1973, на който съответства имот №421 по
КП от 1999г. е с вписана граница от изток – дере, която граница експерта не
установява в имота по заявление, въз основа на което е издадено решение на ПК
№290/1995г. При тези изводи посочва, че се установява идентичност на имота по
заявление с имота предмет на възстановяване по решение на ПК Врана от 1995г. по
три граници – южна, западна и източна, но не и по четвърта източна граница.
Съпоставя и площта на имотите, като констатира, че е налице разлика, доколкото
със заявление от 1992г. имотът е идентифициран с площ от 0,700 дка, а по
действащите планове в местността от 1999г., 1973г. и 1956г. той е вписан с площ
съответно от 1223 кв.м., 1044 кв.м и 1004 кв.м.
В съдебно заседание при
приемане на заключението пояснява, че актуалната книга към кадастралният план,
който е относим за процесната местност, в която попада имота се поддържа от
съответния район, а в случая район Приморски при Община Варна.
Депозирано е заключение по
втора допълнително назначена съдебно – техническа експертиза, по която на в.л.
е поставена задача да осъществи индивидуализация на имотите, които са предмет
на договор за доброволна делба от 03.03.1926г., съобразно действащия първи план
за местността – КП от 1956г. При изследване на имотите в.л. достига до
заключение, че от множеството имоти, които са предмет на доброволната делба от
1926г., два са относими към казуса, като това са имоти поставени в дял на
съделителите Г.Д> В. и М.Д>. На Г.Д> В. е предоставен ½ от имот
представляващ лозе, цялото с площ от 2,7 дка в местност „Голяма К.“, при
граници:М. М., път, Г.Т. от две страни и река, съответно граници на частта на
съделителя: М.Д>, М. М., път и Г.Т.. Имота предоставен в дял на М.Д>е
също ½ от целия имот от 2,7 дка в местност „Голяма К.“, при граници:М. М.,
път, Г.Т. от две страни и река, като граници на предоставената част на
съделителя са:Георги Д. В., Г. Торлаков и М. М..
Вещото
лице изготвя комбинирана скица №1А към приложението си, в която посочва, че по
КП от 1956 в процесната част, където се намира реалната част предмет на спора
са били отразени два имота с обща площ от 2677 кв.м., съответно източен №9432 с
площ от 1673 кв.м., който е записан в разписната книга като собственост на Г.Д>
В., и западен № 9434 с площ от 1004 кв.м., записан на Т.Н.Ч.. При изследване на следващия
изработен план от 1973г. вещото лице констатира, че на Т.Н.Ч. е вписан имот
№111, който е различен от процесния по този план имот №109 (разположен на около
60 метра източно от него, което посочва на
комбинирана скица №2А). При тези съображения и при анализ на данните,
вещото лице дава заключение, че в КП от 1956г. погрешно, като собственик на имот
№ 9434 с площ от 1004 кв.м. е вписан Трендафил Чиниев, като вместо това е
следвало правилно да бъде посочено, че имота е собственост на М.Д>, на
основание договор за доброволна делба от 1926г.
По искане на ищеца е
разпитан свидетеля M.P.Ч., без дела и родство със
страните. Свидетелят посочва, че познава ищеца от 2004г., като му е известно,
че той притежава имот с площ над половин
декар, което се намира над околовръстния път (над бул. Х.С.), който имот
представлява дворно място със стара постройка на два етажа в него, която се
намира в дясната му страна. Първото посещение в имота свидетеля е осъществил
през 2008г., като е участвал в дейност по ограждане на имота с нова ограда. До
този момент имотът бил ограден със стара ограда, който била изпълнена от
бодлива тел. Новата ограда била поставена на същото място, на която се намирала
старата ограда съответно новата ограда била изпълнена на колове, които били
набивани в земята, без поставяне на фундамент в земята. Границите на имота
описва, като скат, към дъното на имота – гора, път, а от лявата страна на имота
има дворни места. Имота е посетен от свидетеля през следващата 2009г., а
третото посещение в имота е било през 2011-2012г. В рамките на границите на
мястото се намирала и къщата, която свидетеля видял в имота на ищца. Свидетелят
посочва, че има спомен, че нова ограда е поставяна по трите страни на имота, а
за четвъртата няма спомени.
Разпитан е втори свидетел
по искане на ищеца – А.Е.Г., който е също без дела и родство със страните.
Свидетелят познава ищеца от 1999г., като му е известно, че притежава имот под
село К.. Границите на имота посочва, като път, който е лицето на имота, към
дънното се намира граница – гора, от дясната страна се намира дере, а от лявата
страна други съседни имоти. Известно му е, че през 2007г. ищецът е закупил
имот, като през 2008г. свидетелят е участвал в дейност по поставяне на ограда в
имота. Новата ограда е била поставяна откъм страната на пътя, от към границата
със съседен имот, от горната страна на имота и от към дерето. Посочва, че
всички граници на имота са били оградени. В границите на имота свидетелят сочи,
че се намира стара къща, която е се ситуира в дясната страна на дворното място,
в близост до дерето. Постройката представлявала полувкопан в земята първи етаж
и втори етаж над него. Няма спомени за наличие на стара ограда в имота, като в
имота е заварил готови колове за поставяне на новата ограда. След 2008г.
следващото посещение, което е осъществил е било през 2015г. като констатира, че
нищо не се е било променило, като изрично посочва, че оградата си е била на
същото място. Ищецът не му е споменавал някой да е имал претенции към имота,
като свидетеля след 2015г. не е посещавал имота.
По искане на ответника е
разпитан свидетеля Г.Д> Г., без дела и родство със страните. В показанията
си посочва, че неговия баща Димитър Г. Димитров е притежавал (до към 1982-1984г.)
имот, който имот е разположен в съседство с
имота на ответницата. Имота притежаван
от бащата на свидетеля е граница с имота
на ответницата, а имота на ответницата съответно освен с имота на баща му, граничил
и си имота на Г.Д> В., съответно има граница – път, близо до дере, а към
дъното е гора. Имота на ответницата е около 1,5 дка, в който имот през 1968г.
била изградена постройка на един етаж, която се състои от две стаи, като едната
стая е била единствено в имота на ответницата, съответното другата стая в
съседния имот. Тази постройка била изградена в горната част на имота, от към
границата с Г.Д> В. и гората. В едноетажната постройка ответницата не е
отсядала за през нощта, като посочва, че в последствие постройката се
разпаднала. Имотът бил ограден само от към пътя с
ограда изпълнена от бодлива тел, а от към дерето ограда нямало. През 2017г.свидетелят е участвал в дейност по
почистване на стари дървета и поставяне на нова ограда. Към момента свидетелят
притежава имот, който бил на неговия дядо, който се намирал от другата страна
на пътя, спрямо имота на ответника, който имот посещавал през летните дни
по-често. Отивайки към неговия имот, последно към 2013г. формирал наблюдение за
имота на ответницата, за който се грижела тя и нейната дъщеря Б.. При посещение
в имота през 2015г. свидетелят констатира, че имало поставена табела с надпис
„Не влизай“, както надпис, че имотът се охранява.
Свидетелят
пояснява, че извън имота на ответницата се намира сграда на горското стопанство,
която е разположена около дерето, като имота на ответницата граничи на около 1-2
метра от посочената сграда. Посочва, че от бившия имот на неговия баща до
сградата на горското стопанство се намира единствено имот на ответницата, като
нейният имот не е имал граница дере. Известно му е, че през 1955г. имотите в
местността трябвало да бъдат внесени в ТКСЗ, но това не се случило, при което
старите собственици продължили ползването им. Посочва, че за имота се е грижил
приживе съпругът на ответницата – П., а след неговата смърт грижи полага
ответницата. В имота свидетеля не е виждал други лица в имота освен
ответницата, дъщеря й, съответно П. – покойния съпруг на ответницата.
По искане на ответника е
разпитан свидетеля Х.Д.Х., без дела и родство със страните. Познава
ответницата, известно му е, че тя притежава имот в местност „К.“, по пътя за
село К.. Имота на ответника посочва, че граничи с черен път, след това имот на Н.Д.А.,
след което стига до малко дере. Площта на имота на ответника е около 2 дка. В горния край в имота е имало постройка, която се е
използвала като стая за съхраняване на инвентар. Друга постройка в имота
отделно от посочената в имота не е имало. При преминаване покрай имота е
виждал ответницата в него, като тя му е споделила, че е заградила имота. Преди
около три години ответницата е помолила свидетеля да й укаже съдействие за
почистване на имота от стара растителност, като свидетеля й посочил, човек
който може да свърши работата, която те искала да бъде осъществена. Преди да
бъде почистен имота стара ограда е била положена само по продължение на пътя,
която ограда е била изпълнена от тел. Преди 3-4 години старата ограда била
премахната от ответницата, като тя сложила нова ограда от телена мрежа. От към
гората и от към дерето е имало поставена ограда. Към момента новата ограда е
изпълнена от към пътя, стига до дерето. Там докъдето свършва сега поставената
ограда, свидетелят посочва, че до там е била и границата на имота на
ответницата и преди.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
С предявяването
на отрицателен установителен иск се цели защита на спорно право, като се твърди
и иска установяване със сила на присъдено нещо, че ответникът не притежава това
право, т. е. спорното. Съобразно приетото
с ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес за ищеца от предявяване на
установителен иск за собственост или други вещни права ще е налице ако той
притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо
състояние или има възможност да придобие права ако отрече правата на ответника.
В настоящия правен спор
ищецът твърди, че се легитимира за собственик на процесната реална част на
деривативно придобивно основание, а именно договор за покупко – продажба от
06.06.2007г., обективиран в нотариален акт № 136/2007г., по силата на който е придобил собствеността
върху имот № 421, намиращ се в местност „Ф.Д>и К.“ от своите частни
праводатели С.П.Г. и В.П.С., като наследници на П. и П.Г>, при граници: имот
№420, път, дере и гора. В условията на евентуалност твърди, че реалната част от
имота е придобит от него по давност.
Съдът
назначи съдебно – техническа експертиза, по която основно и две
допълнителни заключения представи в.л. Ж.Б., които експертизи се кредитират от
съда, като обективно и компетентно дадени. От експертизата съдът приема, че
имота посочен в разпоредителната сделка – нотариален акт № 136/2007г., от която
ищецът черпи права се идентифицира под №421 по кадастрален план (КП) приет през 1999г. Площта на имота
възлиза на 1223 кв.м., като граници на същия са имот №420, гора, дере и път.
При отнасяне площта местонахождението на имот №421 по КП 1999 към площта и
местонахождението на имот с
идентификатор ************по приетата КККР на гр. Варна през 2017г.,
вещото лице установява, че реална част с площ от 951 кв.м. от имот с
идентификатор ************попада в границите на имот №421 по КП от 1999г.
Ищецът придобива имотът от третото
лице – помагач в производството по делото С.П.Г. и В.П.С., по отношение на
които от представените по делото удостоверения за наследници се установява, че
същите наследяват П.
М. Г. и П. В. Г.. Последните по силата на разпоредителна сделка представена по
делото - договор за покупко – продажба от 20.12.1957г., оформен в нотариален
акт № 118/1957г. по описа на ВНС, закупуват от М.С.П. имот представляващ лозе –
хавра, находящо се в местност „Ф.Д>“, с площ от 1,5 дка. Този договор за
покупко – продажба е документът, който установява собствеността върху имота,
при постановяване на решение на ОСЗ – Варна № 1179/30.03.2004г.
При отрицателния установителен иск за собственост
и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си
интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от
правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Така приетото с ТР
№8/2012г. на ОСГТК на ВКС, приведено към настоящия казус, поставя в тежест на
ищеца да докаже с цел да бъде установен неговия правен интерес, че е собственик
на процесната реална част от имот с идентификатор ************на посоченото в
исковата молба главно, респективно евентуално придобивно основание. В
действителност се установи, че имот с идентификатор ************попада в част
от площта си (951 кв.м. съобразно заключението на в.л.) в имот №421, за който
по силата на разпоредителна сделка 06.06.2007г., оформена в НА № 136/2007г.
ищецът се легитимира като собственик. Установи се, че частните правоприемници
на ищеца по тази сделка са наследници на лица, в чиято полза е признато правото
за възстановяване на този имот. От второто допълнителното заключение на в.л. Б.,
съдът приема, че е налице идентичност на имота по НА №118/1957г., който е
основание за признаване правото за възстановяване с решение № 1179/30.03.2004г.
с имота посочен в самото решение, от което права черпи ищеца. Следва да бъде
посочено, че при изследване действащите за
местността планове и регистри за собственост към тях, в.л. Б. излага, че в разписните
листи към приетия КП от 1973г., като собственик
на имот №109, който е относим към местоположението на процесния
(Комбинирана скица №2 – л.321) е вписан П. М., който е наследодател на частните
правоприемници на ищеца. Той отново е вписан за собственик на този имот и в следващия
регистър към приетия през 1999г. кадастрален план и относимия имот №421
(комбинирана скица №3 – л.322). Експерта установява последяваща корекция в КП
от 1973г., като вместо праводателят на
частните праводатели на ищеца – П. М., като собственик на имота е вписано ответницата
на основание решение на ОСЗ №748/01.11.2000г. Това вписване в регистрите към
плановете действащи за местността, в която се намира имота няма правопораждащо
действие. Същото следва правата на собственост, така както те произтичат от
съответните юридически факти, които ги пораждат. Така въз основа на
разпоредителна сделка от 1957г. П. М. е вписан, като собственик на имот №109 по
КП от 1973г., съответно в следващия КП от 1999г. за имот №421. Установената от
вещото лице последвала корекция на вписаните обстоятелства, като вместо П. М.
имот №109 е бил вписан в собственост на ответницата на основание решени на ОСЗГ
– Варна от 2000г. следва да се обсъди с оглед установяване правата на
ответницата, който при предявен отрицателен установителни иск следва да изчерпи
своите основания за наличие на материални права досежно процесната реална част.
В заключение по правата на
ищеца следва да бъде посочено, че той доказа правният си интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск, като доказа, че е придобил имот от своите
частни правоприемници, които от своя страна се явяват наследници на лица, които
са притежавали материални права досежно процесния имот, които са придобили по
силата на разпоредителна сделка от 1957г., която сделка от своя страна е дала
основание за признаване правото на собственост на старите собственици с
позитивно решение на поземлена комисия.
За пълнота на изложението
по наличието на правен интерес за ищеца от предявения отрицателен установителен
иск следва да бъде посочено, че такъв е налице и ако ищецът има възможност да
придобие имота на оригинерно придобивно основание, ако отрече претендираните от
ответника права върху този имот.
В настоящата хипотеза не е
спорно, че ищецът владее имота, което владение той осъществява фактически към момента
на депозиране на исковата молба в съда, като спорен между страните е единствено
момента, от който е установено владението. В исковата молба се навеждат
твърдения, че владението е установено още към момента на осъществяване на
разпоредителната сделка, от която ищецът черпи права – 06.06.2007г., като този
факт се оспорва от ответницата,която посочва, че заваляването на имота е
осъществено в един по-късен момент, а именно от 09.2019г. По почин на страните
и досежно упражняваната фактическа власт се събраха гласни доказателства посредством разпита на
свидетели.Свидетелите на ищеца категорично, еднопосочно и вътрешно
непротиворечиво изложиха в показанията си пред съда, че лично те са участвали
през 2008г. в дейност по ограждане на имота, в която дейност се подпомагали
ищеца. Имотът е бил ограден в граници съобразно КП от 1999г., който извод се
прави въз основа на събраните гласни доказателства и заключението на в.л. Б. по
допълнителната експертиза, в което се посочи, че на място действително е налице
ограждане на имота (комбинирана скица №7), в която оградена площ се включва и
процесната реална част от имот с идентификатор ************. Съдът кредитира
показанията на свидетелите Чаракчиев и Г., доколкото същите се базират на
релевантни по спора факти, които свидетелите лично са възприели, а съответно и
показанията за факти, които се извеждат от техния разпит съвпадат със
заключението по назначената по делото съдебно – техническа експертиза. В
заключение съдът приема, че фактическа власт върху процесната реална част от
имота, която реална част се включва в имот №421 по КП от 1999г., която част е и
оградена от ищеца, е установена от последния считано от 2008г. Показанията на свидетелите Г. и Х. по отношение ограждането на имота са непълни, неясни
и опосредени от факти, които са им станали известни от самата ответницата.
Свидетелите не са възприели пряко и непосредствено факти относно ограждането на
имота, като единствено след осъществяване на това действие са възприели
състоянието на вече оградения имот. Следва да бъде посочено, че свидетелите Г. и Х.
еднопосочно посочват, че имота на ответницата е нямал за източна
граница - дере, а границите на същия са
достигали до сграда на горското стопанство. Тук показанията на свидетелите се
подкрепят от съдебно – техническата експертиза, която на комбинирана скица №7
онагледява, че източна граница на имот с идентификатор 3501.11.165 е сградата
(2пмж), която е разположена в имот №424 по КП от 1999г. Следва извода, че
процесната реална част с източна граница достигаща до посочената постройка е
част от площта, която ищецът е оградил, като част от целия имот №421 по
КП1999г., която част владее считано от установяване на владението, съобразно
приетото от съда през 2008г., което фактическо положение е установено с
ограждане на имота.
По правата на ответницата:
Предмет на
доказване в производство по предявен отрицателен установителен иск за
собственост е доказване на отрицателен факт, и доколкото отрицателни факти не
подлежат на доказване, то в това производство доказателствената тежест за
доказване правото на собственост върху процесния имот пада върху ответника. Ответникът по отрицателния установителен иск е този, който трябва да докаже фактите, от
които черпи правото си.
Процесната реална част от
недвижим имот с идентификатор ************, попадаща в имот №421 по КП от 1999г.,
е част от площта на имот с идентификатор ************съобразно приетата със
заповед № РД-18-11/13.01.2017г. КККР на гр.
Варна. По приетата кадастрална карта имотът е с площ от 1000 кв.м., начин на
трайно ползване: лозе, предназначение на територията: земеделска, при граници
имоти с идентификатори: ***************************. Ответницата се позовава на
деривативни придобивни основания, от които черпи правото си на собственост
върху имота, като за ½ ид.части от твърди, че е придобит по силата на
разпоредителна сделка, а останалата ½ ид.части по силата на наследствено
правоприемство, като наследник на С.М.Г.. За да докаже възраженията си, от
които черпи права ответницата представя договор за покупко – продажба от 09.11.2017г., по силата на който Н. С.ов М.
продава на последната собствената си ½ ид.части от имот с идентификатор ************,
в местност „Голяма К.“, целия с площ от 1000 кв.м. При извършване на
разпоредителната сделка видно от удостоверяването в нотариален акт, в който е
оформена сделката №67/2017г. по описа на нотариус В.Дякова, е посочено, че е
използвано Решение №4а/13.07.2017г. на ОС „Земеделие“
– Варна. С това решение административният орган възстановява правото на
собственост на наследници на С.М.Г.по отношение на имот представляващ лозе с
площ от 1,000 дка., находящ се в местност „Голяма К.“, представляващ имот №
9434 по КП от 1956, по отношение на което решение е представено и удостоверение
от 31.07.2017г. от ОСЗ – Варна за допусната очевидна фактическа грешка в номера
на имота по предходен план. Имотът в решението се индивидуализира по КККР на
гр. Варна с идентификатор ************.
Доколкото ищецът оспорва
правото на собственост на ответницата, включително осъществената реституционна
процедура, респ. правата на праводателя на същата, както по разпоредителната
сделка, така и правата произтичащи по наследство, то съдът следва да подложи на
изследване въпроса досежно притежаваните от праводателите на ищцата материални
права на собственост за този имот. Ищецът
повдига и въпроса досежно нищожността на решение №4а/13.07.2017г.
на ОС „Земеделие“ – Варна, с което се признават права на ответницата по
отношение на имот с идентификатор ************, като излага аргументи, че за
този имот вече е постановено решение №290/10.12.1995г. на ПК Врана, с което
правото на собственост в полза на наследниците на С.М.Г.е отказано.
Титулът за собственост на ответницата (решение решение
№4а/13.07.2017г. на ОС „Земеделие“ –
Варна) не е противопоставим на
ищеца, доколкото той не е участвал в
административното производство по издаването му, поради
което издаденият административен акт не разпростира действието си спрямо ищцовата страна. За съда е налице
компетентност да упражни
косвен съдебен контрол върху административни актове с реституционен вещен ефект
и заместващите ги съдебни решения, доколкото те са непротивопоставими на неучаствали
при постановяването им лица. Съдът следва служебно да прецени
валидността на тези актове и при констатирана нищожност да не зачита
претендирания им вещен ефект, а при възражение следва да провери и материалната
им законосъобразност - само с оглед материалните предпоставки за
възстановяването на собствеността.
От представеното по делото
удостоверение за наследници на С.М.Г., б.ж. на гр. Варна, съдът приема, че
наследници на същия са ответницата М.Б. и частният праводател на последната по
разпоредителната сделка оформена в нотариален акт №67/2017г. - Н. С.ов М..
Същите са низходящи на починалия наследодател, при което и при откриване на
наследството наследяват поравно имущественото останало след смъртта на
наследодателя.
От представената по делото
преписка от ОС „Земеделие“ – Варна, съдът приема, че реституционната процедура
по отношение на имот с идентификатор ************е започнала въз основа на
заявление № 10643/25.03.1992г. от ответницата, като наследник на С.М.Г., с
което тя е релевирала искане за възстановяване на имот представляващ лозе с
площ от 700 кв.м., намиращо се в местност „Голяма К.“. От преписката (л.211) се
установява, че така заявения имот е с граници Георги Д. В., Г.Т., гора и път. По
повод установяване на идентичност на имота, който е заявен за възстановяване с
имота, който е предмет на решение №290/10.12.1995г. на ПК Врана, съдът назначи
съдебно – техническа експертиза. В.л. Б. посочи, че идентичност на имота по
заявление и по решение на ПК от 1995г. може да бъде установена по три граници -
южна,
западна и източна, но не и по четвърта източна граница. За да обоснове този си
извод експерта посочва, че имот №9434 по КП от 1956, съответно имот 109 по
КП от 1973, на който съответства имот №421 по КП от 1999г., който е с вписана
граница от изток – дере, която граница експерта не установява в имота по
заявление, въз основа на което е издадено решение на ПК №290/1995г. Тези
констатации на експерта съответстват на събраните гласни доказателства в хода
на процеса и в частност тези на свидетелите Г. и Х., които в разпитът си пред съда
изложиха, че имотът на ответницата е нямал за източна граница - дере, а границите на същия са достигали до
сграда на горското стопанство. Процесната реална част предмет на спора в
действителност няма за източна граница дере, което е видно от комбинираната
скица №7 към допълнителното заключение на съдебно – техническата
експертиза, същата достига до намираща
се двуетажна сграда, която е разположена
до дерето, която сграда е част от площта на имот №424 по КП от 1999г.
Установените от в.л. три граници, а
съобразно изложеното и четвърта такава водят до извода, че имота предмет
на заявление за възстановяване № 10643/25.03.1992г. от ответницата, като
наследник на С.М.Г.е идентичен на имот предмет на решение №290/10.12.1995г. на ПК Врана.
С решение №290/10.12.1995г. на ПК Врана се отказва да
бъде възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари
реални граници на заявения от ответницата имот.В мотивите на решението е
посочено, че собствеността се отказва бъде възстановена, доколкото имотът е бил
отчужден за залесяване, като собственикът е обезщетен с друг имот. Срещу
решението на ПК Варна е депозирана жалба вх. № 737/17.03.1995г., депозирана
чрез ПК –Варна до Варненски районен съд, с която се иска отмяна на решението.
От преписката по делото се установява, че по така депозираната жалба от
ответника е образувано гр. дело № 3212/1995г. на ВРС, на който съд жалбата е
изпратена по компетентност. Обстоятелството, че по депозирана жалба срещу
постановеното решение на ПК Варна е образувано гражданско дело № 3212/1995г. на
ВРС се извличат и от личните изявления на ответницата, които са обективирани от
нейна собственоръчно написана молба от 11.05.2021г., която е приета по делото. По
въпроса досежно това, как е приключило производството по образуваното по нейна
жалба гр. дело №3212/1995г., ответницата
не ангажира доказателства. Тук съдът посочва, че в нейна тежест е да установи,
че решението на ПК от 1995г., с което се отказва да бъде възстановен имот,
който е предмет на заявление, за който имот тя претендира материални права е
нейно, а не на отсрещната страна, която оспорва вещните права на ответницата.
Съдът не споделя възраженията на ответницата, релевирани чрез процесуалният й
представител в производството по делото, че резултата от обжалваното решение на
ПК от 1995г. е обективиран в определение от 21.10.1997г., постановено по гр.
дело № 3362/1996г. на ВРС. Посоченото дело е с предмет предявен иск по реда на
чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, който иск е установителен по своята същност и насочен към
защита правата на правоимащите собственици на земеделски земи или техните
наследници, които са пропуснали да подадат в срок заявление за възстановяване
пред съответната местно компетентна ПК/ОСЗГ за възстановяване на правата им. В
такава хипотеза на тези лица се дава право да превяват иск срещу ПК/ОСЗГ, с
който да се признае правото им на възстановяване на собствеността. От друга
страна производството по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ има за предмет проверка на
законосъобразността на решението на ПК, включително и в хипотезата, при която
се отказва възстановяване на имот, който е заявен като такъв. Правен интерес от
предявяване на такъв иск имат наследниците на стария собственик, чийто имот се
отказва да бъде възстановен. В качеството си на такова лице при наличие на
активна процесуална легитимация, ответницата е обжалвала решение
№290/10.12.1995г. на ПК Врана, с което й се отказва правото за възстановяване,
като в хода на настоящото съдебно производство страната не ангажира
доказателства за резултата от образуваното гр. дело №3212/1995г. на ВРС с
предмет иск по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ. При тези съобразения и доколкото съдът
не възприема възражението, че е налице идентичност на предмета на гр. дело №
3362/1996г. на ВРС и №3212/1995г. на ВРС, следва да бъде направен извода, че
липсват по делото доказателства, от които да бъде направен извода, че
решение №290/10.12.1995г. на ПК Врана е
отменено от съда. При това съдът приема, че решение №290/10.12.1995г. на ПК
Врана е стабилен административен акт със следващите му се от това правни
последици.
Постановеното от ПК Врана
решение №290/10.12.1995г. на ПК Врана е отменено от административния орган,
който го е издал с решение № 748/01.11.2000г. на ПК Варна, като в мотивите на
решението е посочено,че то се отменя на основание чл.14, ал.6 ЗСПЗЗ във връзка
с това, че е уточнен горският фонд при прилагане на ЗВСГЗГФ и ППЗВСГЗГФ, при което
е прието, че имота представляващ лозе с площ от 1,000дка. се намира извън
горския фонд. Решение №748/01.11.2000г. е постановено по същото заявление №
10643/25.03.1992г. от ответницата, по което е постановено и решението от 1995г.,
с което това право й се отказва. В последствие с решение № 1827/24.11.2014г. на ОС
„Земеделие“ – Варна, издадено на основание заявление № 10643/25.03.1992г. от
ответницата се признава правото на собственост на наследници на С.М.Г.по
отношение на лозе с площ от 1 дка., местност „Голяма К.“, който имот по КП от
1956г.е под № 9434, при граници имот № 3432,
дере, гора и път. С това решение се отменя решение №748/01.11.2000г., доколкото
в последното е допусната очевидна техническа грешка, като вместо правилно
изписване на номера на имота, чиято право на собственост се признава – 9434,
погрешно е изписан имот № 9851. Накрая с решение № 4А/13.07.2017г.
на ОС „Земеделие“, отново издадено на основание заявление №
10643/25.03.1992г. от ответницата, в полза на наследниците на С.М.Г.се възстановява правото на собственост
на имот представляващ лозе с площ от 1 дка, местност „Голяма кокаржа“, землище
на село К., представляващо имот №9851 по КП от 1956г. В решението се посочва,
че имотът се идентифицира с идентификатор ************по
КККР, която кадастрална карта е приета със заповед РД-18-11/13.01.2017г. на
изпълнителния директор на АГКК.
От заключението на в.л. Б. съдът
приема, че е налице идентичност на процесната реална част с имота посочен в заявление № 10643/25.03.1992г. от ответницата, съответно имота предмет на
решение №290/10.12.1995г. на ПК Врана, с което е постановен отказ за
възстановяване, съответно възприема и наличието на идентичност с имотите
предмет на решение №748/01.11.2000г., №1827/24.11.2014г и решение № 4А/13.07.2017г. на ОС „Земеделие“- Варна. От изложеното
следва да бъде поставен въпроса досежно валидността на административните актове
в хипотезата на постановено възстановяване правото на собственост в
съществуващи или възстановими стари реални граници след предходно постановен и
влязъл в сила отказ за възстановяване на правото на собственост по отношение на
този имот. Отговор на така поставения въпрос се дава от съдебната практика и в
случая Решение № 134/28.01.2019г., постановено по гр.дело № 3090/2017г. на ІІ,
г.о. на ВКС. В последното се застъпва виждането, което напълно се споделя и от
настоящия първоинстанционен съдебен състав, че веднъж постановен
административният акт, не може да бъде отменен или изменен от постановилият го
административен орган, освен при изрично предвидени в закона случаи. Хипотезите
при което е дадена възможност на органа по реституция на земеделски земи сам да
отменя и изменя издаденият от него административен акт се съдържат както
следва: в разпоредбата на чл.12, ал.6 ЗСПЗЗ, която е свързана с възстановяване
на земя, която надвишава наличната в землището при образуване на ТКЗС, ДЗС и
др.; хипотезата на чл. 14, ал.6 ЗСПЗЗ, когато в решението е допусната очевидна
фактическа грешка, чиято поправка може да стане по почин на органа или
заинтересованото лице; по реда на чл.
14, ал.7 ЗСПЗЗ при откриване на нарушения на ЗСПЗЗ и правилника за прилагане,
на основание на нови доказателства, които са от съществено значение, в
едногодишен срок от откриване на нарушението или новите писмени доказателства,
но не по-късно от три години от влизане
в сила на плана на земеразделяне или постановяване на решението, която отмяна се
инициира от Министъра на земеделието или по искане на заинтересованите, която
отмяна по този ред е недопустима при постановено съдебно решение; в хипотезата
на §34 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, която хипотеза касае случаите, при които отказа
е постановен, поради това, че имотът е бил продаден от ТКЗС на трети лица - чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, съответно в имота е
започнат строеж след приемане на ЗСПЗЗ (01.03.1991г.) – чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ; и в
хипотезата на §30, ал.2 ПР на ЗИД на ЗСПЗЗ, когато е отказано възстановяване на
земи, конфискувани с присъда по Наредба – закон за съдене от Народения съд на
виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзните народи и злодеянията, свързани
с нея, като тук закона предвижда 6 – месечен срок от влизане в сила на нормата.
Категорично е застъпеното становище в практиката на ВКС, че при случаи, които
са различни от изрично предвидените по закон, второто постановено решение от
органа по реституция е нищожно, като постановено по отсъствие на материална
компетентност. Нищожността на съдебното решение следва да бъде преценена от
съда било то в производството по обжалване на административния акт, за което
бива образувано производство по чл. 14, ал.3 ЗСППЗ, било при осъществяване на
косвен съдебен контрол за законосъобразност, която процедура се осъществява
съобразно разпоредбата на чл. 17, ал.2 ГПК.
Съдът в мотивите си прие, че предмет на заявление № 10643/25.03.1992г., респ. предмет на първото решение на ПК от 1995г., с
което се отказва възстановяване на собствеността, така и поредицата последвали
решения на административния орган, вкл. и последното решение от 2017г. е един и
същ имот. При тази хипотеза следва да бъде поставено на изследване дали са
налице предпоставките за отмяна постановеното решение за отказ на възстановяване
от органа по неговото издаване.
Видно от мотивите на №748/01.11.2000г., с което се отменя първоначалното
решение №290/10.12.1995г. на ПК Врана, е че в последното е допусната очевидна
фактическа грешка, доколкото бива установено, че имотът не е част от горския
фонд. В ЗСПЗЗ няма дефиниция за явна фактическа грешка по смисъла на 14, ал.6 ЗСПЗЗ,
поради което по отношение на същата следва да намерят приложение общите правила
на института. Според правната теория явна фактическа грешка в решението е
налице, когато има несъответствие между формираната истинска воля и нейното
външно изразявана в писменият акт. Не представлява явна (очевидна) фактическа
грешка, съответно не може да бъде поправена по този ред вече формирана, ясно,
категорично и непротиворечиво формирана воля.
Като мотив за отказ с
първоначалното си решение административния орган е посочил, че не следва да
бъде възстановен заявения от ответницата имот доколкото имота е отчужден за
залесяване, а на стария собственик е предаден друг имот за обезщетение. Формираната
воля в мотивите на административният акт е ясна, конкретна и вътрешно непротиворечива.
По начина, по който в мотивите е формирана същата в диспозитива следва
логическата последователност да бъде отказано възстановяването на заявения от
наследника на стария собственик имот. В мотивите на решение №748/01.11.2000г.,
се посочва, че в последствие е установено, че имота не е част от горския фонд,
което уточнение е установено по реда и правилата на ЗВСГЗГФ и правилника за неговото приложение. Съдът посочва, че приемането
в един по – късен момент на ЗВСГЗГФ обн. ДВ бр.110/1997г. не е сред изричните
основания, които са приети в по-рано приетият реституционен закон ЗСПЗЗ
(1991г.), които могат да послужат за отмяна или изменение на вече постановени
административни актове, с които се отказва възстановяване правото на
собственост върху заявен имот. Макар и наличието на нов материален закон, който
дефинира понятията „горски фонд“, „гора“ и пр., на база тази нова правна
законодателна уредба вече постановените решения на поземлени комисии, с които е
отказано възстановяване на заявен имот не могат да бъдат отменяни, още по-малко
по реда на допусната явна фактическа грешка поради наличието на нова материално
правна законодателна уредба. Недопустимо е да се осъществи нова преценка на
основанията за реституиране при вече наличието на специален закон, който урежда
възстановяването на гори и земи част от горския фонд, в хипотезата при която
реституция за този имот вече е била отказана с решение на поземлена комисия, за
което няма данни по делото, че е отменено по съдебен ред.
При тези съображения съдът
намира, че доколкото с решение на ПК от 1995г., административния орган е
отказал възстановяване на имота на ответницата, което решение е стабилен
административен акт, доколкото липсват по делото доказателства за неговата
отмяна по реда на чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, то не е в правомощие на органа да
преразгледа в последствие въпроса, като измени решението си и възстанови същия
този имот в полза на заявителя, като наследник на стария собственик. При тези
съображения решение
№ 4А/13.07.2017г. на ОС „Земеделие“ се явява
нищожно, като постановено от органа по реституция при липса на материална
компетентност.
При обявяване нищожността на решение № 4А/13.07.2017г. на ОС „Земеделие“ Варна, то не следва
да бъде зачетено вещно прехвърлителния ефект на разпоредителната сделка от
09.11.2017г., която е обективирана в нотариален акт № 64/2017г., с която
ответницата придобива ½ ид.част от имот с идентификатор ************,
доколкото праводателя по тази сделка, като наследник на С.М.Г.не е придобил
права върху процесната част, предмет на разпоредителната сделка към момента на
нейното осъществяване. За останалата ½ ид.части от имота ответницата не
установява вещни права на собственост, които да са произтекли от наследство,
което е останало от смъртта на С.М.Г.. Както вече съдът в мотивите си прие на
наследници на стария собственик е отказано възстановяване на заявения имот,
който отказ е обективиран в решение на поземлена комисия от 1995г., а
последното от своя страна е стабилен административен акт породил своите правни
последици.
При предявен
отрицателен установителен иск ответникът следва да изчерпи своите основания,
въз основа на които претендира материални права на собственост върху имота
предмет на спора. В настоящата хипотеза основанията на ответницата се
ограничават до разпоредителната сделка от 2017г. и наследственото
правоприемство от нейния наследодател, които съдът счете, че не легитимират
страната за собственик на процесната реална част. Други основания за
придобиване на имота в отговора на исковата молба ответната страна не е
релевирала.
В хода на съдебното производство ищецът доказа правният си
интерес, ответницата не установи право на собственост върху процесната реална
част, същата посочена в исковата молба и л.21 от делото, която реална част от
имот с идентификатор ************попадаща в имот №421 по КП от 1999г. е с площ
от 951 кв.м., съобразно осъществените измервания от в.л. Б., при граници на
реалната част: имот с идентификатор 35701.11.164 от запад,имот с идентификатор
35701.11.99 от север,път от юг и източна граница преминаваща
покрай застроителната линия на сграда
намираща се в имот №421 по
КП от 1999г. и продължаваща по пътека водеща към пътя, която реална част е заключена между точки 1,2,3,4,5,6
и 7, в които точки реалната част пресича границите на имот №421 по КП 1999г. от
приложената по делото комбинирана скица №5 (л.324) към заключението на в.л. Ж.Б.
по назначената съдебно -техническа експертиза, същата приподписана от съда и
съставляваща част от съдебното решение.
Поради
уважаване на предявения главен отрицателен установителен иск то не следва да
бъде разглеждан предявеният като евентуален обратен осъдителен иск от ищеца към
третото лице помагач по делото.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца се дължат съдебно –
деловодни разноски по уважения главен отрицателен иск за собственост в размер
на 1860 лева, от които 1000 лева заплатено възнаграждение за процесуално
представителство и 860 лева съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. Поради това, че евентуалният осъдителен иск от ищеца срещу третото лице –
помагач на последния не е разгледан по същество, то разноски по този иск не се
присъждат на страната.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Приема за установено по отношение на П.С.Я., ЕГН ********** ***, че М.С.Б., ЕГН ********** *** не е собственик на реална част от имот с идентификатор ************, находящ се в село К., община Варна,
област Варна, местност „Голяма К.” при граници на целия имот: ******************,
с площ на целия имот 1000 кв.м., която реална част попада в границите на имот №421,
целия с площ от 1223 кв.м. по кадастрален план от 1999г. на местност „Ф.Д>и К.”, гр. Варна,
при граници на целия имот: поземлен №420, път, дере и гора, при граници на реалната
част: имот с идентификатор 35701.11.164 от запад,имот с идентификатор
35701.11.99 от север,път от юг и източна граница преминаваща
покрай застроителната линия на сграда
намираща се в имот №421 по
КП от 1999г. и продължаваща по пътека водеща към пътя, с площ на реалната част от 951 кв.м., която реална част е заключена между точки 1,2,3,4,5,6 и
7 от приложената по делото на лист 324 комбинирана скица №5 към заключението на
вещото лице Ж.Б. по назначената съдебно-техническа експертиза, същата
приподписана от съда и съставляваща неразделна част от съдебното решение, на
осн., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
Осъжда
М.С.Б., ЕГН ********** *** да заплати на П.С.Я., ЕГН ********** *** сумата от 1860 (хиляда осемстотин и шейсет) лева, от които 1000 лева заплатено възнаграждение
за процесуално представителство и 860 лева съдебно – деловодни разноски, на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: