Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 03.06.2021 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
С. ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, втори въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на
десети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИНА ТОДОРОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Корнелия Лилова и
в присъствието на прокурора от СОП Марин Малчев, като разгледа докладваното от
съдия Игнатова ВНОХД № 69 по описа за 2021 г. на С. ОКРЪЖЕН СЪД, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 16/07.07.2020 г.,
постановена по НОХД № 71/2020 г. по описа на РС С., състав на този съд е
признал подсъдимия Х.К.С. за виновен в това, че на 19.01.2020 г. около 21.50
часа, на третокласен път 6206 посока к.к. М. – гр. С., на 14 км. преди с. Г., е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „М.“, модел „П.“, с
рег. № СО**** ВС, след употреба на наркотични вещества – ТНС 25 (канабис),
установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер – Дръг тест 5000 (Dreger Drug test 5000),
с фабричен номер ARJF-0063,
в проба 021, калиброван до месец февруари 2020 г. – престъпление по чл. 343 б,
ал. 3 от НК, като го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за срок от три
години, и глоба в размер на 500 лв.
С присъдата на основание чл.
343г от НК съдът лишил подсъдимия Х.С. от право да управлява МПС за срок от
една година, като зачел и приспаднал времето от 19.01.2020 г. до влизане на
присъдата в сила, на осн. чл. 59, ал. 4 от НК.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК
присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимия С. – адв. В.И. от САК, с
доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, както и за
постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
Иска се отмяна на постановената
присъда и постановяване на нова (въззивна) такава, с която подсъдимият да бъде
признат за невиновен и оправдан по обвинението.
Сочи се, че първоинстанционният
съд е преписал в мотивите си изцяло фактическата обстановка от обвинителния акт
и не е обсъдил събраните доказателства. Счита се, че показанията на
техническото средство не е трябвало да бъдат взети предвид, тъй като
процедурата по вземане на проба от подсъдимия е опорочена, тъй като
техническото средство се използва при температура на въздуха между 4 и 40
градуса, е подсъдимият е тестван извън автомобила и температурата на
инкриминираните дата и час е под изискуемия минимум за работа на техническото
средство.
Алтернативно се поддържа
твърдение за прекомерност и несправедливост на наложеното наказание и се иска
определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1 ,т. 1 от НК.
Правят се доказателствени
искания – да бъде изискана справка от Национален институт по метеорология и
хидрология към БАН за измерената температура на 19.01.2020 г. около 21.50 часа
на инкриминираното място; да бъде изискана справка от „Д. С. Б.“ ЕООД с адрес
гр. С., бул. „Джеймс Баучер“ № 2, за техническите параметри и изисквания за
работа с техническо средство Dreger Drug test 5000,
за което средство е сключен договор с МВР.
Пред въззивния съд жалбата се
поддържа на изложените в нея основания.
Подсъдимият С. не се явява пред
въззивния съд, редовно призован.
РП С. не е взела становище по
въззивната жалба.
Пред СОС жалбата се оспорва от
прокурора от СОП М. с доводи за нейната неоснователност. Сочи се, че съдебният
акт е постановен при съвкупен анализ на събраните по делото доказателства,
който установява виновността на подсъдимия, а наложеното наказание е
справедливо.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като
прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените
действия на първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността
на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Срещу подсъдимия Х.С. с внесения за разглеждане в РС С. е повдигнато
обвинение в това, че на 19.01.2020 г. около 21.50 часа, на третокласен път 6206
посока к.к. М. – гр. С., на 14 км. преди с. Г., е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „М.“, модел „П.“, с рег. № СО**** ВС, след
употреба на наркотични вещества – ТНС 25 (канабис), установено по надлежния ред
с техническо средство „Дрегер – Дръг тест 5000 (Dreger
Drug test 5000), с
фабричен номер ARJF-****,
в проба 021, калиброван до месец февруари 2020 г. – престъпление по чл. 343 б,
ал. 3 от НК.
Събраните
по делото доказателства установяват
следната фактическа обстановка:
Вечерта на 19.01.2020
г. подсъдимият Х.С. и свидетелите Д. Д.и А. П. се отправили от гр. С. към к.к.
«М.» с управлявания от подсъдимия автомобил «М. П.» с рег. № СО **** ВС.
Наближавайки хижа «М.» те решили да се върнат обратно и потеглили в посока към
с. Г..
По същото време
свидетелите С. Н.(младши автоконтрольор) и Х. А. – служители на РУ МВР С.
осъществявали служебните си задължения по контрол на автомобилния транспорт на
територията на РУ С., в състава на автопатрул 400. Те извършвали обход по пътя
С. – М., като около 21.50 часа се намирали на третокласен път III-6206
к.к.“М.“ – гр. С., на 14 км. преди с. Г..
Полицейските
служители забелязали управлявания от подсъдимия С. автомобил и решили да го
проверят, като подали звуков и светлинен сигнал и го спрели. Подсъдимият Х.С.
представил личните си документи и тези на автомобила, като в хода на проверката
свидетелите Н. и А. забелязали, че подсъдимият е със зачервени очи, а погледът
му бил дезориентиран. Подсъдимият се съгласил да му бъде извършено от свидетеля
Ников изследване за наличие на алкохол в издишвания въздух, с техническо
средство дрегер и за целта слязъл от автомобила и отишъл до полицейския
автомобил. Свидетелите А. П. и Д. Д.останали в автомобила.
Дрегерът отчел
отрицателен резултат за наличието на алкохол в издишвания от подсъдимия въздух.
След това
полицейските служители предложили на подсъдимия С. да му бъде извършена проба
за наличието на наркотични вещества в кръвта и той се съгласил. Свидетелят Н.
извадил от служебния автомобил техническото средство Дрегер „Drug Test 5000“ ARJF
****, калиброван
за техническа годност до месец февруари 2020 година. Зад полицейския автомобил касетата за теста била разпечатана в присъствието
на подсъдимия, свидетелят Н. обяснил и показал на подсъдимия как да вземе проба
от слюнка от устата си и му дал необходимия за това тампон. Подсъдимият С. взел
проба от слюнката си, а при поставянето на тампона в Дрегер „Drug Test 5000“ ARJF
**** техническото
средство отчело наличие на канабис (ТХК 25) в слюнката, в пробата с номер 021.
Резултатът от теста бил показан на подсъдимия, разпечатан на хартиен носител и приложен по
делото.
Свидетелят Н.
съставил на подсъдимия АУАН серия № **** от 19.01.2020 г. и изготвил талон за
изследване № 0056031. Подсъдимият С. отказал да даде кръв за изследване и
записал в талона „приемам“ по отношение на показанията на техническото
средство, след което се подписал. АУАН също бил подписан от подсъдимия без
възражения, а свидетелят Н. иззел свидетелството му за управление на МПС.
След това
свидетелят А. откарал автомобил «М. П.» с рег. № СО **** ВС и пътниците в него
до районното управление в гр. С., а подсъдимият С. бил отведен там с
полицейския автомобил от свидетеля Н..
Тези фактически
положения въззивният съд изведе от доказателствата по делото – показанията на
свидетелите полицейски служители Н. и А., които кореспондират със заявеното от
свидетелите Д. и П. и с обясненията на подсъдимия С. относно извършената
проверка на подсъдимия и резултата от нея. Гласните доказателства се подкрепят
от писмените такива – АУАН, талон за медицинско изследване, заповед на
министъра на МВР (с която е одобрен използваният от полицаите тест за наличие
на наркотични вещества), справка за техническо средство (според която то е
преминало периодична сервизна проверка на 06.02.2019 г., със срок на техническа
годност една година).
Установената от С.
окръжен съд фактическа обстановка почти напълно съвпада с тази, описана в
мотивите към първоинстанционната присъда. Въззивният съд не се съгласява
единствено с приетото от РС С., че резултатът от „Drug
Test 5000“ ARJF
**** е бил изрично
показан, освен на подсъдимия С. и на пътниците в автомобила му. Този факт се
твърди единствено от свидетелят Н., като свидетелите Д. и П. отричат да
резултатът да им е станал известен по друг начин, освен чрез подсъдимия – който
им съобщил, че тестът е отчел марихуана. Доколкото по делото няма спор, че
пътниците в автомобила на подсъдимия не са напускали превозното средство, а
проверката на подсъдимия за наличието на алкохол в издишвания въздух и за
наличието на наркотични вещества е била извършена до полицейския автомобил,
въззивният съд приема, че резултатът от втория тест не е бил специално показан
на свидетелите Д. и П. – обстоятелство, което на практика е без значение за
установяване на обективната истина по делото.
Законосъобразно
първостепенният съд не е включил сред доказателствата по делото, въз основа на
които е изградил изводите си за вината и отговорността на подсъдимия, заявеното
от него в рамките на проведения разговор с полицейските служители, че е пушил
марихуана преди няколко дни. Съдебната
практика относно невъзможността показанията на полицейски служители, съобщаващи
заявеното им при подобни разговори, да бъдат ценени като доказателства, е
трайна и последователна. В конкретния случай споделеното от подсъдимия пред
свидетелите А. и Н. е без правно значение, а за управлението на МПС след
употреба на канабис от подсъдимия са налице писмени и гласни доказателства.
Действително, видно от приобщената в
хода на въззивното съдебно следствие справка от НИМХ, по времето, когато е
извършена проверката на подсъдимия С. температурата на въздуха е била от
порядъка на минус 4 – минус 7 градуса по Целзий. Вярно е също така твърдението
във въззивната жалба срещу присъдата, че съгласно приобщената в хода на
въззивното съдебно следствие инструкция за употреба на апарат „Drug Test 5000“,
температурата при работа с него следва да е от 5 градуса по Целзий до плюс 40
градуса по Целзий. Според заключението на допуснатата от въззивния съд СТЕ,
обаче, в случай, че температурата, при която е бил проведен тестът е била
неподходяща за изследване на пробата, то при стартиране на устройството то е
щяло да изпише грешка и работата с него е щяла да бъде невъзможна. Вещото лице К.
пояснява пред съда, че тестът се прекратява дори и по време на работа на
устройството, ако то отчете аномалии в условията за провеждането му; както и че
ако условията са неподходящи, устройството няма да отчете какъвто и да било
резултат. По делото липсват каквито и да било основания да бъдат подложени на
съмнение експертните знания на вещото
лице К.К., а и те не се оспорват от защитника на подсъдимия. Ето защо,
доколкото в случая при изследването на пробата анализаторът е отчел резултат, въззивният съд счита, че възраженията на
защитника на подсъдимия С. – адв. И. от САК, за опороченост на процедурата по
вземане на проба от подсъдимия за изследване наличието на наркотични вещества, поради
несъобразяване с изискванията за подходяща температура на използване на
техническото средство, са изцяло неоснователни. Освен това, според експерта съществено
значение за работата на анализатора има поддържането на подходяща вътрешна
температура в него, като в противен
случай устройството изписва „грешка“ и прекратява теста. Гласните доказателства
по делото установяват, че устройството е било извадено от полицейския автомобил
непосредствено преди извършване на пробата, поради което според съда вътрешната
му температура очевидно е била в рамките на техническите параметри и подходяща
за изследването.
Без правно значение е заявеното от
подсъдимия С. и свидетелите П. и Д., че са участвали в събиране, на което
неустановено лице е пушило марихуана в затворено помещение и от миризмата
ѝ на подсъдимия му е станало лошо, тъй като по делото липсват каквито и
да било обективни данни какво е било поведението на подсъдимия между двете
събития.
Въз основа на
така изложените фактически положения, подкрепящи се изцяло от доказателствата
по делото и възприети от въззивната инстанция, се налага правният извод, че
подсъдимият Х.С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343 б, ал. 3 от НК, в
какъвто смисъл е и решаващият правен извод на първия съд. Изводите на този съд
относно механизма на извършването на престъплението, авторството на деянието в
лицето на подсъдимия, квалификацията на деянието и приложението на материалния
закон са напълно обосновани и почиват на правилна и вярна интерпретация на събраните
по делото доказателства.
За обективната съставомерност на престъплението
чл. 343 б, ал. 3 от НК е необходимо доказателствената съвкупност да установява
данни за това, че подсъдимият е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество – какъвто е настоящият случай.
По делото е безспорно установено, че подсъдимият С. е управлявал процесното
МПС. За да приеме сред фактическите си констатации, че той е бил употребил наркотични вещества, съдът се е позовал на
данните от извършеното тестване с Дрегер „Drug Test 5000“ ARJF ****, отчел
наличие на канабис. На подсъдимия е бил връчен талон за медицинско изследване и
той е отказал да даде кръвна проба. Първоинстанционният съд е направил
фактическите си изводи в рамките на доказателствената съкупност и съобразно с
регламентирания в Наредба № 1 от
19.07.2017 г. ред за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Този ред предвижда използването на тест за установяване
употребата на наркотични вещества и
техните аналози, като еднакво възможно и приложимо, наред с медицинското
изследване, като при отказ на водача на даде проба за медицинско изследване,
употребата на наркотично вещество се установява въз основа на показателите на
теста.
В принципен план, престъплението по чл. 343 б, ал. 3 от НК е формално, на просто извършване и за
съставомерността му не се изисква настъпването на конкретен престъпен резултат.
Промяната в съзнанието/поведението на подсъдимия, водещи до опасност при шофиране
в резултат на употреба на наркотични вещества,
не е признак от обективната страна на престъплението. Следва да се отбележи, че
в конкретния случай при подсъдимия С. са били налице и външни признаци за
употребата на наркотични вещества – той е бил със зачервени очи и неориентиран
поглед и това именно насочило полицейските служители към необходимостта от
проверка за употреба от него на алкохол и наркотични вещества.
При
проверката на присъдата въззивната инстанция констатира, че при определяне на
вида и обема на наказателната репресия спрямо подсъдимия Х.С. районният съд,
при приложение на материалния закон, е
наложил наказанието, като е съобразил високата степен на обществена опасност на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, предвид влиянието на наркотичните
вещества върху поведението на водачите на МПС и създаването на предпоставки за
много тежки ПТП. Същевременно, първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства чистото му съдебно минало, младата
възраст, добрите характеристични данни и трудовата му ангажираност. Въззивният
съд се съгласява с така изложените съображения, касателно смекчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства, но не споделя аргументирането при
преценката на обема на наказателната репресия, с поначало високата степен на
обществена опасност на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК. Степента на
обществена опасност на всяко от престъпленията в НК е преценена от законодателя
още при определяне на рамките, в които се налага наказанието за конкретното
деяние и по тази причина не може да бъде допълнително отчитана като отегчаващо
отговорността на извършителя обстоятелство.
В
допълнение към изложените от първоинстанционния съд доводи, като смекчаващо
отговорността на подсъдимия С. обстоятелство следва да се отчете и оказаното от
него съдействие за разкриване на обективната истина по делото.
При
тези изводи на въззивния съд, прекомерно се явява определянето на наказание
лишаване от свобода в размер на една година лишаване от свобода и глоба в
размер на 500 лв. Изложените по-горе данни за личността на подсъдимия сочат на
необходимостта от приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК при определяне на
конкретното наказание, поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността
на С. обстоятелства, при което и най-лекото предвидено в закона наказание се
явява несъразмерно тежко. Според въззивният съд адекватно на извършеното от
подсъдимия Х.С. престъпление се явява наказание от осем месеца лишаване от
свобода, без да бъде налагано кумулативно предвиденото наказание глоба, в
какъвто смисъл следва да бъде изменена контролираната присъда.
Целите
на наказанието могат да бъдат постигнати и подсъдимият Х.С. може да бъде
превъзпитан и при отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода за
минимално допустимия от закона срок от три години, както правилно е отбелязал
първоинстанционният съд. Този срок ще бъде достатъчен, под угрозата от
привеждане в изпълнение на отложеното наказание лишаване от свобода,
подсъдимият да преосмисли поведението си и да преустанови извършването на
незаконосъобразни прояви.
Размерът
на наказанието лишаване от право да управлява МПС според въззивния съд е
определен правилно и законосъобразно, в съответствие с данните от справката за
нарушител водач, видно от която
подсъдимият С. е системен нарушител на правилата за движение по пътищата, което
обуславя и необходимостта от завишен размер на това конкретно наказание, в
сравнение с наказанието лишаване от свобода, с цел дисциплиниране поведението
на подсъдимия по пътищата.
По
описания начин, счита съдът, подсъдимият С. ще се поправи и превъзпита към
спазване на закона и добрите нрави, и ще се подейства предупредително и
възпитателно върху него и останалите членове на обществото.
Макар
по делото да няма наведени доводи в насока определяне на деянието като такова
по чл. 9, ал. 2 от НК, въззивният съд намира, че следва да обсъди конкретния
случай и в тази насока. Легално определение на понятието "маловажен
случай" законодателят е дал в чл. 93, т. 9 от НК, а именно - този, при който
извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Съдебната преценка на този въпрос се извършва на основата на
фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието,
вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на
дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на
обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В конкретния случай,
подсъдимият С. след прием на наркотично вещество не само е предприел действия
по управление на МПС, но с автомобила е превозвал и още две лица. Множеството
извършени нарушения на разпоредбите на ЗДвП, за които подсъдимият е
санкциониран, установяват трайно неглижиране на нормативно определените правила
за движение по пътищата. Ето защо, не може да бъде прието, че конкретният
случая разкрива особености, водещи до необходимостта от приложение на
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Предвид постановената осъдителна присъда,
подсъдимият Х.С. следва да понесе осъществените в хода на въззивното
производство разноски за възнаграждение на вещо лице, в размер на 357.90 лв.
Воден
от изложеното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, С. окръжен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
присъда №
16/07.07.2020 г., постановена по НОХД № 71/2020 г. по описа на РС С.,
като при условията на чл. 55,
ал. 1, т. 1 и чл. 55, ал. 3 от НК намалява размера
на наложеното наказание лишаване от свобода на осем месеца и отменя наложеното наказание глоба в размер на 500
(петстотин) лева.
Потвърждава присъдата в
останалата част.
ОСЪЖДА
подсъдимия Х.К.С.,
с ЕГН **********, да заплати по сметка на С. окръжен съд осъществените разноски
в размер на 357.90 лв. (триста петдесет и седем лева и 90 стотинки), ведно с
5.00 лв. (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист в случай, че не
ги плати доброволно.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
2:………………