№ 321
гр. Стара Загора, 09.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Гражданско дело №
20225500100160 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от
Изпълнителна агенция „В.к. и в.п.д.“, представлявана от изпълнителния
директор И.К., срещу Г.С.Б., с която е предявен иск по чл.203, ал.2 КТ.
Твърди се, че ответникът е бил дългогодишен директор на Държавна
детска градина в гр. К.. В този период били извършвани редица проверки, в
резултат на които срещу ответника било образувано наказателно дело от общ
характер за престъпление по чл.219, ал.1 НК. С влязла в сила присъда от
13.07.2021 г. той бил признат за виновен за това, че за периода от 29.05.2009
г. до 03.02.2020 г., като длъжностно лице – директор на ДДГ „Д.“ гр. К., не
положил достатъчно грижи за ръководенето на повереното имущество и от
това последвала значителна щита за Министерството на отбраната като
първичен разпоредител с бюджетни средства чрез ИА „В.к. и в.п.д.“. Твърди
се, че общо последвалище щети за ДДГ „Д. са в размер на 40 478 лв.
Съгласно чл.34, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на
държавните детски градини към МО и условията за записване, отписване и
преместване на деца в държавни детски градини към МО, издаден от
министъра на отбраната на основание чл.59, ал.1 ЗПУО, държавните детски
градини към МО са юридически лица, които се финансират от държавния
бюджет чрез бюджета на МО, респ. чрез годишния бюджет на ИА „В.к. и
в.п.д.“. Орган на управление и контрол на ДДГ е директорът. Той сключва
трудов договор с министъра на отбраната – чл.42 от правилника, по силата на
който се създава трудово правоотношение.
Имуществената отговорност на работника или служителя е отговорност
за виновно причинени на работодателя вреди и се изразява в задължение за
неговата обезвреда, за възстановяване на виновно причинените му вреди.
Тази отговорност намира правната си регламентация в раздел ІІ на КТ
„Имуществена отговорност на работника и служителя“. В случая се
претендира именно такава обезвреда, поради което правната квалификация на
иска е по чл.203, ал.2 КТ, доколкото се твърди, че вредата е причинена от
1
престъпление. Твърденията на ищеца са, че вредите, обезщетение за които
търси, са именно в резултат от неполагане на достатъчно грижи за
ръководенето на повереното му имущество, т.е. за неизпълнение на
задълженията по чл.124 и чл.125 КТ при извършване на работата по
трудовото правоотношение. Според разпоредбата на чл. 357, ал. 1 КТ,
трудови са и споровете между работника или служителя и работодателя
относно изпълнението на трудовото правоотношение. Същественото за
определянето му като трудов спор е предметната му връзка с трудовото
правоотношение, а тази предметна връзка в случая е налице, доколкото
претенцията се основава на отношения, които са били предмет на трудово-
правна връзка.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният спор е
трудов, поради което и на основание чл. 104, т. 4, пр. 3 ГПК, независимо от
цената на иска, следва да бъде прието, че родово компетентен да се произнесе
като първа инстанция по така предявения иск е РС Казанлък.
Воден от горните мотиви и на основание чл.118, ал.1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 160/2022 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд - Казанлък.
Определението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Пловдив
в 1-седмичен срок от съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
2