Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  ……/…………2019 г.

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично заседание на шести ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

 

при секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 2289 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 208 от КЗ (отм.) от „М.“ ЕООД, ЕИК: ********, срещу "З.а.д.А." АД, ЕИК********за сумата от 1 250 000 лева.

Ищецът „М.“ ЕООД (искова молба и молба – уточнение от 18.12.2017 г.) твърди, че по силата на договор за имуществено застраховане „И.П.“ с ответника ЗАД „А.“ АД от 01.04.2014 г., последният е поел задължение да застрахова имуществото на дружеството, обхващащо 35 сгради, машини, съоръжения, оборудване и стопански инвентар, намиращи се в недвижим имот в гр. Мездра, подробно описани в нотариален акт 90, том I, дело Nо 925/26.05.2005 г. (с изключение на скривалище и химическо чистене), като застрахователното обезщетение е следвало да бъде изплатено на трето ползващо се лице - „Б.-А.К.Б.“ АД. Твърди, че на 01.08.2014 г., в резултат на интензивни валежи в района на гр. Мездра, във връзка с които е обявено бедствено положение на територията в града, е било предизвикано наводнение и са повредени сградите, машините, съоръженията и инфраструктурата на територията на текстилната фабрика на „М.“ ЕООД, като увреждането се изразява в замърсяване с кал и наноси на подовите настилки в помещенията, измокряне на стените, в резултат на обилните дъждове в периода 29-31.07.2014 г., и наводнение, поради излизане на река Моравешка от коритото, случило се на 31.07.2014 г. и 01.08.2014 година.  Ищецът поддържа, че сградите са сериознo увредени от наводнението и се саморазрушават, като имат недопустими деформации в носещата конструкция и следва да бъдат премахнати. Също така са налице увреждания на в електрическата система, доколкото във всички помещения, захранването е чрез кабели, изтеглени в подови канали, налице е разрушаване и на вътрешнозаводските пътища, както и на ВИК системата на предприятието.  Излага, че след настъпилото събитие, ответникът извършил оглед на територията на предприятието и във връзка с образуваната щета по застрахователния договор в частта „Производствени сгради“  Nо 10014080100292/01.08.2014 г. е заплатил в полза на третото ползващо се лице обезщетение за повредените сгради от 249 378,47 лeва. Ищецът счита, че застрахователното обезщетение е неправилно изчислено и неоснователно занижено, поради което вредите от настъпилото застрахователно събитие не са възстановени в пълен размер. Твърди също, че третото ползващо се лице е уведомило ответника, че няма повече претенции за суми по застраховката, тъй като задълженията на ищеца към него са погасени, с оглед извършеното плащане на обезщетение по застрахователната полица. Поддържа, че съгласно извършената по реда на чл. 207 ГПК съдебно - оценителна експертиза реалният размер на настъпилите за ищеца вреди по тези сгради е в размер на 3 241 499,18 лв., но тъй като съгласно застрахователния договор размерът на застрахователното покритие по частта „Производствени сгради“ е в размер 2 370 891 лв., претендира осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер 1 250 000 лева. Сочи че, неправилно при изчисляване на застрахователното обезщетение застрахователят едновременно е приложил както коефициент за овехтяване и коефициент за подзастраховане. Претендира освен това законна лихва и разноски, и разноските, сторени в хода на производството по чл. 207 от ГПК.

Ответникът ЗАД „А.“ АД оспорва изцяло иска като неоснователен. Изрично заявява, че не оспорва сключването на застрахователен договор от 01.04.2014г., както и обстоятелството, че на 01.08.2014г. интензивни валежи в гр. Мездра са предизвикали наводнения в района. Поддържа, че претенцията е за вреди върху имущество, което не е застраховано и за него не се дължи обезщетение, а дължимото такова съгласно договора е изплатено. Отрича при него да е застраховано цялото имущество на ищеца. Според него не е налице причинна връзка между наводненията и увреждането на собствените на ищеца сгради, тъй като под влияние на атмосферни условия още преди наводнението сградите са били амортизирани. Освен това, от настъпването на застрахователното събитие до извършването на съдебно-техническата експертиза в производството по реда на чл. 207 ГПК пред РС – Мездра, III състав, по гр. д. № 557/2016 г. са изминали приблизително две години, като същата не съдържала информация относно състоянието на обектите преди настъпване на застрахователното събитие, поради което изготвеното заключение не е в състояние да установи стойността на уврежданията по сградите именно към момента на настъпването му. Сочи се, че в експертизата е констатирано лошо състояние на покривната конструкция на редица сгради и помещения, поради което нееднократно и многогодишно са прониквали атмосферни води, което причинявало измокряне на конструкцията и множество щети по носещи и ограждащи елементи по конструкциите на сградите, разрушение на мазилки и развитие на плесени преди момента на настъпване на застрахователното събитие, като не са представени доказателства същите да са били поправяни преди конкретното застрахователно събитие. Още повече, че от назначената по гр. д. № 557/2016 г. по описа на РС – Мездра експертиза се установявало, че всички инсталации и съоръжения в сградите са същите, считано от въвеждането им в експлоатация през 1960 г., с изключение на котелно за гориво, инсталирано през 2013 г. в основния корпус в североизточната част на сградата, площадков газопровод и подменени горелки на три котела в старото котелно и пригаждането им за работа с природен газ. С оглед на това, както и на обстоятелството, че застрахователното дружество дължало заплащане на обезщетение в размер, равен на причинената вреда към деня на настъпване на застрахователното събитие, изплатеното обезщетение от 249 378,47 лв. се явява законосъобразно определено. Сочи, че при определяне размера на обезщетението се прилага коефициент на подзастраховане, тъй като при сключване на договора за застраховка имуществото на ищеца било застраховано за цена, под балансовата му стойност, като освен това ответникът не признал на ищеца някои от претендираните като дължими разходи за възстановяване на определени инсталации, включително ВиК и ОВК. Оспорва заключенията относно естеството и размера на вредите, депозирани в производството по чл. 207 от ГПК. Претендира разноски.

С допълнителната искова молба ищецът поддържа иска и оспорва твърденията на ответника. Поддържа, че с исковата молба се претендира обезщетение по застрахователната полица единствено в частта „Производствени сгради“, посочени в инвентарна книга от 31.07.2014 г., приета от застрахователя и послужила за изготвяне на доклада, въз основа на който застрахователят определил и изплатил обезщетение. От експертизата, извършена съгласно чл. 207 ГПК, се установява по кои сгради са нанесени щети и размерът на уврежданията, като съобразно заключението по нея бил изчислен размерът на предявения иск. Фактът, че застрахователят е признал настъпването на застрахователно събитие и наличието на щета и изплатил обезщетение, но в по-нисък от реалния размер, опровергавало твърденията му за липса на причинно- следствена връзка между настъпилото застрахователно събитие и увреждането.

Ищецът, чрез процесуалните си представители е депозирал писмена защита, с която изменя размера на претенцията си, с оглед заключението от извършената допълнителна комплексна експертиза, прието в о.с.з. на 06.11.2018 г. от 1 250 000 лева на 1 217 359,87 лева и предявява евентуална на тази претенция - за сумата от 1 171 716,53 лева. Съгласно чл. 214 ГПК изменение в размера на предявения иск може да се извърши най- късно до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, като видно от протокола, създаден в о.с.з. от 06.11.2018 г., изменение на иска в този срок не е заявено, поради което същото не следва да бъде разглеждано.

Ответникът депозира допълнителен отговор на исковата молба и писмена защита, с които поддържа възраженията си и моли съда да отхвърли предявения иск. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение в хода на устните състезания по делото. Ответникът също представя писмени бележки, в които поддържа направените възражения по основателността на иска.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с наведените доводи от ищеца и становището на ответника, намира следното от фактическа страна:

 

По делото е представен нотариален акт 90, том I, дело Nо 925/26.05.2005 г.  (стр. 11-15 по делото) за продажба на недвижим имот по реда на особените залози, с който „М.“ ЕООД закупува от заложния кредитор – продавач  „Б.-А.К.Б.“ АД описаните недвижими имоти, сред които дворно място, цялото с площ от 98 363 кв. метра, представляващо УПИ IV-1266 по действащата кадастрална карта на гр. Мездра, с площ по скица 76 204 кв. метра, а останалата част представлява неурегулиран терен в урбанизираната територия на гр. Мездра, заедно със построените в това място сгради – общо 35 броя.

Представена е извадка от инвентарната книга на „М.“ ЕООД към 31.07.2014 година (стр16-19 по делото).

На 02.12.2010 г. ищецът „М.“ ЕООД е сключил с "Б.-А.К.Б." АД договор за банков кредит, съгласно който банката се съгласила да предостави на търговското дружество кредит в размер до 684 000 евро, при лихва върху неизплатената част от главницата в размер на 9 % годишно и лихва за забава в размер на 10 % годишно върху неизплатената  част от главницата.

За обезпечаване изпълнението на кредитополучателя по договора за кредит, на 13.01.2011 г. кредитополучателят „М.“ ЕООД учредява в полза на БАКБ АД залог върху търговското си предприятие по реда и при условията на Закон за особените залози (стр. 53-60 по делото). Съгласно чл. 1.03. от договора за залог негов предмет е: търговското предприятие на „М.“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление ***, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, както и върху отделните елементи на търговското предприятие на „М.“ ЕООД (земи, сгради, дълготрайни материални активи, нематериални активи, стоково-материални ценности и други), налични към момента на сключване договора за залог. В чл. 2.08. страните уговарят задължение за залогодателя да сключи и поддържа за своя сметка и през целия срок на действие на договора за кредит застраховка срещу всички стандартни рискове на всички активи на заложеното предприятие, като в случай, че някаква част от заложеното имущество бъде открадната, повредена или унищожена, банката ще има право на преференциално удовлетворение от средствата, изплатени по застраховката.

По делото са приети като доказателство два броя пазарни оценки на недвижимите, имоти, собственост на „М.“ ЕООД,  - оценка от 28.05.2012 г – изготвена по възлагане на БАКБ ЕАД с цел определяне пазарната стойност на имота с цел обезпечение на кредит, и експертна оценка за определяне на справедливата пазарна стойност на недвижими имоти от ДМА на М. ЕООД, гр. Мездра  от 05.02.2014 г., с валидност  - 12 месеца. (стр. 310 и сл. по делото). Според втората оценка, определена на базата на метода на  пазарния подход, справедливата пазарна стойност на описаните в нотариален акт 90, том I, дело Nо 925/26.05.2005 г. възлиза на 4 504 673 лева.

На 01.04.2014 г. ищецът „М.“ ЕООД и ответникът ЗАД „А.“ АД сключват договор за застраховка  - застрахователна полица „И.П.“ № 1440-00801С-003301, със срок на действие от 12 месеца, считано от 00:00 ч. на 02.04.2014 г. до 24:00 ч. на 01.04.2015 г. и посочена застрахователна стойност на сградите на ищеца към момента на застраховането в размер на 2 370 891 лева (стр. 2 по делото).

В представения договор за застраховка не фигурира конкретно описание на сградите, обект на застрахователно покритие, съответно – застрахователната стойност на всяка от тях. Посочено е само местонахождението на застрахованото имущество – гр. ********Видно от заповед 548/01.08.2014 г. (стр. 8 по делото), на основание чл. 44, ал.1, т.1, и ал.2 от ЗМСМА и чл. 49, чл.65 от Закона за защита при бедствия, в резултат на падналия пороен дъжд пред последното денонощия, достигащ до 100 л./ кв.м,  са наводнени по поречието на р. Моравешка и р. Боденска ниските части на обществени сгради, предприятия и частна собственост около ул. Индустриална и ул. Христо Ботев и пътните платна в районите. Поради това и е обявено бедствено положение на цялата територия на град Мездра.

Представен е и протокол от 02.08.2014 г., на комисия от трима представители на Община Мездра (стр. 10 по делото). Комисията е извършила оглед на „М.“ ЕООД, наводнен от повишеното ниво на река Моравешка бара и е установила, че силата н ударната вълна на височина около1,50 м.  е поета от „М.“ ЕООД. Скъсани са 6 метрови панели, ограждащи завода и водата е връхлетяла върху производствените корпуси. Всеки един корпус като сграден фонд има различно поражение, което комисията е посочила, че не е компетентна да оцени.

Във връзка с настъпилите повреди на застрахованото имущество на ищеца, при ответника е образувана щета Nо 10014080100292.  

Във връзка със застрахователната претенция е изготвен доклад за установени щети от 05.12.2015 г. от авариен комисар по възлагане от застрахователя (стр. 235 и сл. по делото). Докладът е изготвен след оглед, извършен на 04.08.2014 година. Съгласно доклада, при наводненията в периода 31.07.2014 г. – 01.08.2014 г. са пострадали всички 35 сгради, на територията на предприятието, намираща се на ул. ********, гр. Мездра (две от сградите – скривалище и химическо чистене са извън територията и не са пострадали). Отчетната стойност на сградите е 3 360,055,75 лева, по експертна оценка 7 571 650,76 лева. След оглед на място, аварийния комисар е  заключил, че метереологичните влияния (вятър и валежи) в периода 31.07.2014 г. – 01.08.2014 г. представляват условия за задълбочаване на вече проявили се негативни процеси по сградите от обекта. Същите не са причина за възникване на щети по покрив и високите части на стените. Прието е засягане в рамките на до 3 % от бруто застроената площ. Излезлите води на река Моравешка са довели до замърсяване с кал и наноси на подовите настилки в помещенията и измокряне на стените в различна степен на височина 0,80 м. – 1 метър. Предложено е да се определи застрахователно обезщетение в размер на 249 378,47 лева, след прилагане на корекция за овехтяване по възраст на  и подзастраховане. 

Изготвени са и 5 броя констативни протоколи, изготвени в присъствието на представители на двете дружества (2 бр. от 10.09.2014 г. и 3 бр. от 09.04.2015 г.).

По делото са приложени два протокола от взети решения на експертен съвет при ответника – от 11.12.2015 г. (стр. 252 и сл.) и от 19.02.2016 г. (стр. 119 и сл.). Видно от тези протоколи, е взето решение за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 249 378,47 лева за щети по група „Сгради“.  Представено е и писмо, изх. номер на ЗАД „А.“ АД 100-9513/21.12.2015 г.  (стр.26 по делото) до ищеца за определяне на размера на застрахователното обезщетение. В протокола от 11.12.2015 г. е посочено, че в хода на ликвидационната дейност по преписката е  прието, че всички сгради на територията на завода, ипотекиран в полза на  БАКБ АД са обект на застраховката.

Установява се, че по силата на сключения застрахователен договор от 01.04.2014 г. ответникът е изплатил на третото ползващо се от застраховката лице - “БАКБ“ АД, застрахователно обезщетение за обект „Сгради“ в размер 249 378,87 лева. “Б. – А.К.Б.“ АД, в качеството си на бенефициент по застраховка № 1440-00801С-003301 е уведомил страните по делото, че няма повече претенции по застрахователната полица (стр. 30 по делото).

По настоящото дело е приложено гр. д. № 557/2016 г. по описа на РС- Мездра, ГО, III състав, образувано по искане на „М.“ ЕООД на основание чл. 207 ГПК. По реда на обезпечаване на доказателствата са приети едно основно заключение на комплексна  съдебно-техническа експертиза, едно допълнително заключение в частта относно установяване на причинените вреди в частта ОВК и една съдебно-оценителна експертиза.

По настоящото дело са изготвени комплексна съдебно техническа експертиза от 17.04.2018 г. (стр. 188 от делото) и две допълнителни съдебни комплексни експертизи (от 25.06.2018 г. и от 05.10.2018 г.) - по поставен допълнителен въпрос от ответника – да се направи разграничаване на вредите по сградите на територията на производствения комплекс на ищцовото дружество, настъпили в резултат на валежите от 31.07.2014 г. – 01.08.2014 г. и тези настъпили в резултат на други причини, вкл. резултат на периодичното влияние на метеорологичните условия, нееднократно и многогодишно проникване на атмосферни води и втора допълнителна задача по въпрос на ищеца – да се съобразят отговорите на вече изготвените експертиза със съответния процент подзастраховане (стр. 462 и стр. 488 от делото).

Като цени в съвкупност изготвените по настоящото дело и приобщени, като изготвени в рамките на производството по чл. 207 от ГПК епсертизи, съдът кредитира основното и двете допълнителни заключения на комплексната тройна съдебно техническа и оценителна експертиза, изготвени в рамките на настоящото производство. Двете допълнителни заключения са изготвени на базата на целия събран по делото, доказателствен материал, който включва и снимков материал, част от доклада на аварийния комисар, изготвени непосредставено след застрахователното събитие  - при оглед, проведен на 04.08.2014 година. Действително, вещите лица по всички изготвени по делото експертизи са извършвали оглед на всички производствени сгради, но всички огледи са проведени 3 - 4 години след настъпване на застрахователното събитие. Доколкото е безспорно между страните, че производствената площадка и всички сгради не се ползват поради състоянието си след 01.08.2014 г. и към настоящия момент, вкл. и към момента на извършване на огледите от вещите лица по експертизите, не може да се пренебрегне по-късно влошаване на състоянието на сградите, особено при увредена покривна конструкция. Поради това е от най-голяма важност да се изградят изводи на вещите лица въз основа на състоянието на имуществото непосредствено след застрахователното събитие.  Именно, поради това и  при изготвяне на експертизата е било важно да се съобрази изготвения непосредствено след събитията снимков материал. Също така в първото допълнително заключение от 25.06.2018 г. е определена и стойността на уврежданията върху застрахованите сгради, съществували преди застрахователното събитие, което следва да обуслови и корекция на посочената в основното заключение от 17.04.2018 г. на действителната пазарна стойност на застрахованото имущество към датата на застрахователното събитие със стойността на тези увреждания – 181 605 лева. В основното заключение от 17.04.2018 г. оценка за действителната стойност на застрахованото имущество към датата на настъпване на застрахователното събитие е 3 795 538 лева. Съотношението между застрахователната сума и действителната стойност е посочено като 37,53 %. 

При изготвяне на заключението по двете допълнителни комплексни експертизи вещите лица са използвали гореописаните експертни оценки, съдебна експертиза пред РС- Мездра и доклад за установени щети от 05.12.2015 г., като за изчисляване стойността на причинените от застрахователното събитие щети са използвани няколко метода за остойностяване, като за получените резултати са изготвени два варианта, в зависимост отчитане или не на възможни други фактори като причини за настъпилите увреждания. Съгласно първото допълнително заключение от 25.06.2018 г., стойността на причинените на ищеца вреди по застрахованите при ответника сгради, без отчитане на други фактори е 1 785 280,60 лева. Стойността на тези вреди, изчислена, взимайки предвид други фактори,  съгласно представени от ответника 10 броя цветни снимки и скица на завода към доклада от 05.12.2015  г. е в размер на 1 603 675, 60 лева. Съгласно заключение по допълнителна експертиза от 04.10.2018 г. размерът на настъпилите вреди за собствените на ищеца сгради, отчитайки вреди, настъпили по други причини, включително в резултат на периодичното влияние на климатичните условия, както и нееднократно проникване на атмосферни води, определен чрез прилагане на коефициент на подзастраховане в размер на 34,40 % е 1 421 095 лева.

Конкретните увреждания на сградите, посочени в основното и двете допълнителни заключения на тройната комплексната експертиза, са свързани с установяване на следи от влага по стените в резултат на наводнението на височина около 1,2-1,5 метра (в сравнение с приетото от аварийния комисар – на височина около 0,80-1 метър), в резултата на това мазилката е нарушена на места, подкожушена, и с люпежи изронване на подовата настилка, нарушено покривно покритие. В резултат на наводнението на височина 50-80 см. от пода се установяват повреди на стоманобетонната конструкция на сградите (сграда 3), оголена армировка на конструктивни елементи, запушена канализация (канал и шахти) с наноси, деформации на пода, течове на покрив в резултат на нарушена покривна хидроизолация.

Конкретното състояние и вида на причинените вреди по сградния фонд, принадлежащата му инфраструктура и техническите съоръжения, свързани с функционирането на сградите в М. ЕООД, и действиятам, необходими за отстраняване на повредите, съгласно основното заключение на тройната комплексна СТЕ, са както следва:

 

 

 

 

 

 Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 

Относно предявения главен иск по чл. 208 от КЗ (отм.) за сумата от 1 250 000 лева срещу ЗАД А.

 

Това е искът, който застрахованият има срещу застрахователя при настъпване на застрахователното събитие, като в същото време претендираното застрахователно обезщетение представлява дължимата престация по договор за застраховка, а нейното неплащане – договорно неизпълнение по смисъла на чл. 79 ЗЗД.

В тежест на ищцата по иска е да докаже следните предпоставки за основателност на иска: 1) сключен договор за имуществена застраховка; 2) настъпване на застрахователно събитие по смисъла на този договор; 3) вид и стойност на вредите и размер на дължимото застрахователно обезщетение; 4) надлежно уведомяване на застрахователя.

В тежест на ответника като застраховател е, ако твърди, да докаже изплащане на застрахователно обезщетение или основанията за отказ да се изплати застрахователно обезщетение.

 

Първият спорен въпрос е относно обхвата на застраховката „И.П.“, сключена между страните досежно обекта на застраховане (така в молба от 06.03.2018 г.).

Действително, в договора за застраховка, сключен със застрахователна полица „И.П.“ № 1440-00801С-003301, не е посочено изрично кои сгради, построени върху производствената площадка на предприятието в гр. Мездра, ул. ******** се включват в  обекта на застраховане.  От друга страна, ответникът не спори, че при сключване на договора за застраховка е бил наясно, че същият се сключва в изпълнение на задълженията на М. ЕООД по договора за залог на търговско предприятие от 13.01.2011 година. Установява се, че към датата на сключване на договора за застраховка, собственост на  ищцовото дружество са всички сгради, намиращи се върху дворно място, цялото с площ от 98 363 кв. метра, представляващо УПИ IV-1266 по действащата кадастрална карта на гр. Мездра, с площ по скица 76 204 кв. метра, а останалата част представлява неурегулиран терен в урбанизираната територия на гр. Мездра - общо 35 броя сгради, така както са описани в нотариален акт 90, том I, дело Nо 925/26.05.2005 г.  (стр. 11-15 по делото) за продажба на недвижим имот по реда на особените залози. Конкретното наименование на тези сгради, вкл. в последващо изготвени скици, доколкото няма разминаване в броя, вида и описанието им им е ирелевантно. Следва да се отбележи, че видно от приетите решения по протоколи от заседания на експертния съвет при застрахователя, вкл. и писмото до ищеца, с което застрахователя го уведомява за размера на определеното застрахователно обезщетение, самият застраховател изрично е посочил, че признава, че всички сгради, намиращи се на територията, посочена като административен адрес:гр. Мездра, ул. ******** са включени в обхвата на застраховката. Също така, установява се, че всички описани в нотариалния акт сгради са заведени и се водят в баланса на дружеството.

Представената скица – чертеж на ГЕНПЛАН е изготвена през 10.2014 г., т.е след застрахователното събитие, но е неоправдано да се приеме, че след събитията през юли-август 2014 г., ищецът е построил нови сгради, които са били отразени в скицата. Нещо повече, това разпределение на сградите, вид и брой е отразено и от аварийния комисар, нает от самия застраховател, направил оглед на имота непосредствено след наводненията и изготвил доклада от 05.12.2015 г., на основата на който ответникът като застраховател е определил застрахователното обезщетение. Твърденията, че обекти под номера 6,7 и 9 не се включват в застрахованите сгради са неоснователни, с оглед данните по делото, че тези три сгради попадат в така нар. главен корпус, т.е мястото, където се извършва основното производство на предприятието, това са основните производствени цехове (следва да се съотнесат към тъкачна зала, цех 2 и цех 3 по нотариалния кат (така и по скицата на аварийния комисар). Също така „Дериаторно“ и „паровата централа“ изрично са посочени в нотариалния акт. Установяват се и двете складови помещения, обозначени под номера 23 и 34 по скицата.

По изложените съображения, посоченото възражение на ответника е неоснователно.

Поради това и Съдът приема, че застрахованото имуществото включва всички сгради, описани нотариалния акт от 2005 година и отразени и върху скицата от 10.2014 година.   

 

Не се спори между страните, че договорът за застраховка между страните покрива вреди в резултата на валеж, наводнение, както и че е настъпили посоченото застрахователно събитие в периода 31.07.2014 г. – 01.08.2014 година. 

 

Вторият спорен въпрос е относно размерът на дължимото застрахователно обезщетение, предвид възраженията на ответника, че част от вредите върху имуществото се дължат на предходно овехтяване, съответно увреждане на имуществото, съответно твърдението за подзастраховане.

Съгласно установената константна съдебна практика на ВКС застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 3 от КЗ  (отм.) обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Следователно независимо, че застрахователната сума по договора за имуществено застраховане следва да бъде равна на действителната стойност на имуществото към момента на сключване на договора, тази сума съставлява една максимална горна граница на дължимото обезщетение за срока на действие на договора, но не винаги подлежи на изплащане в пълен размер. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на настъпване на събитието.

Разпоредбата на чл. 203, ал. 1 и ал. 3 КЗ (отм.) предвижда изискване застрахователната сума да не надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото и дава легална дефиниция на тези понятия - действителна и възстановителна стойност, като във връзка с това в, ал. 4 е предвидено, че при липса на друга уговорка, се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност на имуществото. Нормата на чл. 205, ал. 1 КЗ (отм.) предвижда, че ако е уговорена по-малка застрахователна сума от действителната, съответно възстановителната стойност на застрахованото имущество, и то погине или бъде повредено, обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и действителната, съответно възстановителна стойност. Посочените разпоредби не предвиждат изискване да е постигната изрична уговорка между страните по застрахователния договор- че приетата от тях застрахователна сума е по-ниска от действителната стойност на имуществото, за да се приеме, че е налице подзастраховане по смисъла на чл. 205, ал. 1 КЗ (отм.), нито такова изискване може да бъде изведено по тълкувателен път при съпоставка на чл. 203, ал. 4 и чл. 205, ал. 1 КЗ (отм.). Разпоредбата на чл. 203, ал. 4 КЗ (отм.) не въвежда допълнително изискване за прилагане на последиците на чл. 205, ал. 1 КЗ (отм.) извън посоченото в тази норма - несъответствието на застрахователната сума с действителната, респ. възстановителната стойност, определени съобразно чл. 203, ал. 2 и, ал. 3 КЗ (отм.).

От събраните по делото доказателства  - заключението комплексната съдебно - техническa експертиза от 17.04.2018 г., с корекцията по допълнителното заключение от 05.10.2018 г. се установява, че действителната пазарна стойност на застрахованото имущество към датата на настъпване на застрахователното събитие възлиза на 3 613 933 лева. В застрахователната полица имуществото е оценено на 2 370 891 лева. Следователно, налице е „подзастраховане“ по смисъла на чл. 205 от КЗ (отм.), като коефициентът, с който следва да бъде коригирано застрахователното обезщетение е 34,40 %.

 Основният спорен въпрос е относно пораженията върху сградите, намиращи се на производствената площадка на „М.“ ЕООД *** ********и каква част от тях са резултат от реализирания застрахователен риск на 31/07/01.08.2014 година.

В тази връзка Съдът цени, както бе посочено по-горе, основното и двете допълнителни заключения на комплексната съдебно-техническа експертиза, изготвени в рамките на настоящото производство, по вече изложените съображения.

Недоказани останаха възраженията на ответника, че не подлежат на обезщетяване  увредените вътрешнозаводска канализация, вкл. фекална инсталация, производствена канализационна мрежа, ОВ инсталации, електрическа инсталация, повредите върху покривните конструкции, по аргумент че се касае за повреди, настъпили в резултата на експлоатацията на сградите, тяхното овехтяване и амортизация. Както вече бе посочено, за изготвяне на експертизата, вещите лица са се позовали и на състоянието на застрахованите сгради, установено преди застрахователното събитие, удостоверено от двете пазарни оценки, представени от ответника. Действително, двете пазарни оценки са частни документи, изготвени въз основа на поръчка от банката във връзка с необходимостта от обезпечаване на отпуснатия кредит на ищеца, както и за дейността на дружеството. Същевременно обаче, съдът констатира, че и двете оценки са изготвени от лицензирани оценители от АП за оценка на недвижими имоти. Също така, вещите лица по допуснатите експертизи в рамките на настоящото производство, са направили самостоятелен оглед на сградите и са дали заключенията си на базата на собствената си експертиза. Нито едно от общо 9 (девет) вещи лица, работили по двете основни комплексни експертизи  не поддържа тезата на ответника, че посочените от него увреди се дължат на естествено овехтяване, неправилна експлоатация на сградите за периода преди настъпване на застрахователното събитие. Съществувалите преди това повреди са отразени от допълнителното заключение от 25.06.2018 година чрез намаляване на пазарната оценка на сградите. Относно твърденията, че тъй като сградите са въведени в експлоатация през 60-те години, то същите вече са с нулева балансова стойност и не следва изобщо да се отчитат като актив, същите са несъстоятелни. Видно от и от обясненията, дадени от вещото лице А. в ос.з. по делото, проведено на 24.04.2018 г. , при изготвяне на пазарната оценка, вещите лица са взели предвид, че сградите са построени  преди повече от 50 години. Вещото лице е пояснило, че срокът за амортизация на сградите по принцип е 50 години, но тъй като в конкретния случай са извършени две нови пазарни оценки, право на собственика, когато е търговско дружество е да заведат активите отново по новата пазарна оценка и да се състави нов амортизационен план.

Следва да се отбележи, че по смисъла на КЗ (отм.) действителна стойност на застрахованото имущество, както бе посочено и по-горе е стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. Това понятие следва да се разграничава от понятието за балансова стойност, което е счетоводно понятие.

Относно размера на застрахователното обезщетение предвид възраженията на ответника, че в този размер не следва да се включват 10 % печалба и 20 % ДДС, съдът намира същото за неоснователно. Застрахователното обезщетение следва да отразява пълния обем на вредите,   

Както бе посочено и по-горе, съгласно чл. 203 от КЗ (отм.) при частично увреждане (какъвто е процесният случай) обезщетението не може да надвишава възстановителната стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 203, ал. 3 от КЗ (отм.). Следователно, в стойността следва да се включи и съответният процент печалба за извършващия конкретните СМР, както и дължимия ДДС, доколкото това представляват според съда присъщи разходи.

Съгласно допълнителното заключение от 25.06.2018 г. стойността на необходимите ремонти за възстановяване на сградите в състоянието, в което са се намирали преди настъпване на застрахователното събитие, като се приспаднат съществували преди това увреждания възлизали на 1 603 675,60 лева. Тази стойност се основа на единичните цени по СЕК за 2014 г. (единичните цени са без търговска печалба – 10 % и 20 % ДДС, поради което вещите лица са ги включили).

Като се отчете процентът за корекция по чл. 205, ал.1 от КЗ (отм.), тъй като се установи подзастраховане, дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 1 421 095 лева.

По делото не се спори, че застрахователят е заплатил сумата от 249 378,47 лева като застрахователно обезщетение. Следователно, искът е основателен за разликата до пълния дължим размер, т.е за сумата от 1 171 716,53 лева.

До пълния претендиран размер от 1 250 000 лева искът следва да се отхвърли като недоказан.

 

Относно разноските:

И двете страните претендира разноски, като на ищеца се дължат съобразно уважената част от исковете, а на ответника, съобразно отхвърлената част от исковете. Ищецът представя списък с разноските. Ответникът не представя списък с разноските.

Ответникът прави възражение за прекомерност на уговорения и заплатен хонорар от ищеца за производството по чл. 207 от ГПК и за настоящото производство.

Съдът намира така направеното възражение за частично основателно. Като прецени минималния размер на адвокатското възнаграждение за производството по чл. 207 от ГПК (300 лева) и за настоящото производство (23 830 лева) по Наредба 1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения,Ссъдът намира, че заплатеното възнаграждение за производството  по чл. 207 от ГПК следва да бъде намалено на сумата от 2500 лева, а за производството по настоящото дело  - на 40 000 лева.  Съдът отчита сложността на делото, броя проведени съдебни заседания, броя изготвени експертизи, събрани доказателства от страните.

На ищеца следва да се присъдят и разноски за депозити за вещи лица в размер на 6392 лева и заплатената държавна такса в размер на 47 000 лева.

На ответника се дължат разноски в размер на 198 лева за депозити за вещи лица.

 

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, СГС, VI -10 състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК ********,  съдебен адрес:*** ********, офис 43, адв. Р.Т. да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК ********, съдебен адрес: ***, адв. О.Ш. и адв. М.Х. по иск с правно основание чл. 208, ал.1 от КЗ (отм.) сумата от  1 171 716,53 лева – застрахователно обезщетение по щета  10014080100292/01.08.2014 г.   – стойността на вредите, причинени на 35 броя сгради, собственост на „М.“ ЕООД, ЕИК ********, описани в нотариален акт 90, том I, дело Nо 925/26.05.2005 г. , намиращи се в гр. Мездра, ул. ********, в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 31.07.2014 г./01.08.2014 година, заедно със законната лихва от 20.07.2017 г. до окончателното заплащане на сумата и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 42500 лева – адвокатско възнаграждение, 6392 лева - депозити за вещи лица и 47 000 лева  - заплатената държавна такса.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.“ ЕООД, ЕИК ********, съдебен адрес: ***, адв. О.Ш. и адв. М.Х. срещу ЗАД „А.“ АД, ЕИК ********,  съдебен адрес:*** ********, офис 43, адв. Р.Т., иск с правно основание чл. 208, ал.1 от КЗ (отм.) за сумата над 1 171 716,53 лева – застрахователно обезщетение по щета  10014080100292/01.08.2014 г.   – стойността на вредите, причинени на 35 броя сгради, собственост на „М.“ ЕООД, ЕИК ********, описани в нотариален акт 90, том I, дело Nо 925/26.05.2005 г. , намиращи се в гр. Мездра, ул. ********, в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 31.07.2014 г./01.08.2014 г. до пълния претендиран размер от 1 250 000 лева.

ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК ********, съдебен адрес: ***, адв. О.Ш. и адв. М.Х. да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ********,  съдебен адрес:*** ********, офис 43, адв. Р.Т. на основание чл. 78, ал.2 от ГПК сумата от 198 лева – разноски по делото за депозити за вещи лица.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: