РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр.София, 14.07.2016г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 състав в закрито заседание на четиринадесети юли две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
разгледа търговско
дело № 4333 по описа за 2016г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 66, ал. 6 ЗБН
и е образувано за разглеждане на възражение на „З.М.“ ООД срещу решение
№ЗБН66-153 от 20.01.2016г. на синдиците на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) в
частта, му с която е оставено без уважение възражение вх.
№ЗБН66-153/31.08.2015г. срещу списъка на приетите вземания на кредиторите на
банката относно искането за включване в списъка на вземане на „З.М.“ ООД за
сумата 80 050,00 евро (с левова равностойност по чл. 17, ал. 2 ЗБН в
размера на 156 564,19 лева).
Съгласно чл. 68, ал. 1, вр. чл. 46, ал. 3,
вр. ал. 1, т. 6 ЗБН възражението подлежи на разглеждане по правилата на
исковото производство по ГПК (с изключение на тези от тях, дерогирани от
специални разпоредби на ЗБН), а съгласно чл. 69, ал. 2 ЗБН съдебното решение по
възражението има последици, идентични на последиците на решение, постановено в
исков процес, поради което за разглеждането и решаването от съда на повдигнатия
с възражението правен спор по основанието и размера на вземането на кредитора,
се дължи държавна такса в размер, определен по реда на чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, въз основа на размера
на спорното вземане.
Доколкото за производството по възражението
не е предвидено изключение, аналогично на правилата на чл. 57, ал. 6, чл. 59,
ал. 7, чл. 60, ал. 4, чл. 60а, ал. 2 и чл. 62, ал. 2 ЗБН, в приложение на
общото правило на чл. 73, ал. 3 ГПК, вр. чл. 46, ал. 3, вр. ал. 1, т. 6 ЗБН
таксата следва да бъде събрана преди разглеждане на искането за съдебна защита
и съдействие.
С разпореждане от 11.06.2016г. на кредитора „З.М.“
ООД са дадени указания за представяне на доказателства за внасяне на дължимата
държавна такса за разглеждане на подаденото възражение.
С молба от 13.06.2016г. кредиторът заявява
искане за отмяна на разпореждането, а с молба от 24.06.2016г. заявява искане за
продължаване на срока за изпълнение на указанията, дадени с него.
Основните съображения, наведени и в двете
молби са мотивирани с обстоятелството, че за разглеждане на предявен от
дружеството срещу Фонда за гарантиране на влоговете в банките иск за присъждане
на същото вземане е образувано т.д. №4564/2015г. на СГС, ТО, VІ-13 с-в, по
което е внесена държавна такса за разглеждане на иска, като в случай, че искът
бъде уважен това ще обуслови отпаднал правен интерес за кредитора от подаденото
възражение, а същевременно не е предвиден ред за възстановяване на таксата за
разглеждане на възражението, ако такава бъде внесена от кредитора преди приключване
на исковото производство по цитираното дело.
Тези съображения не обуславят нито липса на
задължение за кредитора за внасяне на държавна такса за разглеждане на
подаденото възражение, нито уважителна причина по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК
за продължаване на срока за изпълнение на указанията за внасяне на държавната
такса.
Предмет на производството по т.д.
№4564/2015г. на СГС, ТО, VІ-13 с-в е вземане на дружеството срещу Фонда за
гарантиране на влоговете в банките, а предмет на настоящото производство е
вземане на дружеството срещу „К.т.б.“ АД. Двете вземания са предявени за
възстановяване на една и съща парична сума по влог в банката, поради което поначало
не могат да съществуват едновременно в обективната действителност, но това не
обусловя липса на задължение на дружеството за внасяне на държавна такса за
разглеждане на исканията за съдебна защита на тези вземания, тъй като причината
за образуване на двете съдебни производства са именно подадени от дружеството
искания за съдебна защита на един и същ материален интерес чрез съдебно
предявяване на вземания срещу двама длъжника, които взаимно се изключват. Следва
да се отбележи, че дори вземанията срещу фонда и банката в несъстоятелност да
бяха предявени в едно съдебно производство при условията на евентуалност,
дружеството отново щеше да дължи две такси за разглеждането им съгласно чл. 72,
ал. 3 ГПК. С аргумент от по-силното основание от цитираната разпоредба
дружеството дължи държавна такса за всяко от самостоятелните съдебни
производства, образувани по негови искания за съдебна защита и съдействие.
Неоснователни са и съображенията в молбата от
13.06.2016г. за приложимост на правилото на чл. 694, ал. 2 ТЗ в настоящото
производство. Действително съдебното производство по възражение по чл. 66, ал.
6 ЗБН е аналогично по ред за разглеждане и последици на съдебното
производството по установителен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ, но правилото на чл.
694, ал. 2 ТЗ не може да бъде приложено по аналогия в случая, тъй като
прилагането по аналогия предпоставя празнота в закона, а такава не е налице по
отношение на задължението за внасяне на държавна такса нито в ГПК (виж чл. 73,
ал. 3 ГПК), нито в ЗБН (виж цитираните по-горе чл. 57, ал. 6, чл. 59, ал. 7,
чл. 60, ал. 4, чл. 60а, ал. 2 и чл. 62, ал. 2 ЗБН, които възпроизвеждат
аналогични разпоредби на ТЗ за освобождаване от задължението за предварително
внасяне на държавна такса, но правилото на чл. 694, ал. 2 ТЗЦ не е
възпроизведено в ЗБН по отношение на съдебното производство по чл. 66, ал. 6
ЗБН).
Разпореждането от 11.06.2016г. е съобщено на
кредитора „З.М.“ ООД на 20.06.2016г., а по гореизложените съображения не са
налице основания за отмяна на дадените с него указания за внасяне на държавна
такса, нито основания за продължаване на срока за изпълнение на тези указания.
Тъй като указанията не са изпълнени в едноседмичния срок по чл. 129, ал. 2 ГПК,
в приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК, вр. чл. 46, ал. 3, вр. ал. 1, т. 6 ЗБН
подаденото възражение по чл. 66, ал. 6 ЗБН подлежи на връщане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕЖДА:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на „З.М.“ ООД от 13.06.2016г. за отмяна на разпореждането от 11.06.2016г. по
т.д. №4333/2016г. на СГС, ТО, VІ-15 с-в и молбата на „З.М.“ ООД от 24.06.2016г.
за продължаване на срока за изпълнение на указанията, дадени с това
разпореждане.
ВРЪЩА на основание чл. 129,
ал. 3 ГПК възражението на „З.М.“ ООД срещу решение №ЗБН66-153 от 20.01.2016г.
на синдиците на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност).
Разпореждането може да се обжалва
от „З.М.“
ООД с частна жалба
пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: