Р Е Ш Е Н И Е
№ 22, том 1, стр. 22
Гр. Кула 11.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд Кула, първи състав, в открито заседание на единадесети февруари две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: Петър Живков
със секретаря Нели Йончева и с
участието на прокурор ......................................... , като
разгледа докладваното от председателя Петър Живков, гражданско дело № 249 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.178 ал.1 т.3, чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД от П.М.М. с
ЕГН:********** *** против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ в МВР с адрес гр. София ул. Пиротска № 171А, за заплащане на
възнаграждение от 1347.65 лева за положен извънреден нощен труд за периода от
22.08.2016 г до 07.07.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
26.08.2019г. до окончателното издължаване, мораторна лихва от 160.41 лева,
върху обезщетението от 1347.65 лева, за времето от датата на падежа на
главницата до завеждане на делото.
Ищеца е изложил, че е назначен
със заповед от 11.11.2013г. на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ с основно възнаграждение 854.00 лева. В молбата е посочил, че е
работил на 24 часови дежурства и че възнаграждението е било различно според
дадените дежурства и отработените часове. По време на дежурството е полагал
нощен труд за времето от 22:00 часа до 06:00 часа. Този нощен труд следва да се
преобразува в дневен с коефициент равен на съотношението нормална
продължителност на дневния труд и нощния труд, който коефициент е 0.143 като се
умножи с този коефициент. Полученото число следва да се сумира с общото
количество отработени часове.
Твърди, че това изчисление не е
направено и съответно разликата между действително отработените часове нощен
труд и размера на нощния труд преобразуван с посочения коефициент е извънреден
труд и не му е заплатен. Уточнил е че нощния труд е положен за периода от
22.08.2016г до 07.07.2019г. Излага, че основание за направените изчисления е
Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г на МВР, която е отменена и след отмяната й в
новите наредби №8121з-592 от 22.05.2015г и №8121з-776 от 29.07.2016г, и двете
на МВР, липсва разпоредба, която да предвижда подобно заплащане и субсидиарно
следва да се прилага общото трудово законодателство, което предвижда в чл.9
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата предвижда
преобразуване на нощните часове работа в дневни с коефициент равен на
съотношението дневен към нощен труд.
Сочи също, че от една страна
положения нощен труд се заплаща с увеличение от 0.25 лв за всеки отработен час,
а от друга страна положения извънреден труд се заплаща със съответното
увеличение за извънреден труд от 50%.
Моли да се уважат исковете и да
се присъдят разноските по делото, като е представен списък с разноски от 700
лева за адвокатски хонорар.
От ответника е постъпил отговор
на исковата молба, в който се оспорва иска и се твърди, че не се дължи
възнаграждение за извънреден труд, тъй като отработените нощни часове са в
рамките на установеното работно време и не е извънреден труд. За ответника е
определено ненормирано работно време на смени от 24 часа, от 08:00ч в един ден до
08:00 ч на следващия ден, със сумарно отчитане за период от три месеца, тъй
като може в един месец работното време да е повече, а в друг месец да е
по-малко и накрая на периода се отчита отработеното време и ако тогава е
надвишено се заплаща като извънреден труд. За нощните часове на ответника се
заплаща възнаграждение като за нощен труд, като нощните часове се превръщат в
дневни по определен коефициент. Този коефициент е равен на съотношението между
дневния и нощния труд. Нормалната продължителност на работното време на
служителите на МВР е 8 часа дневно, а положения труд през нощта за времето от
22:00ч до 06:00ч не следва да надвишава 8 часа за 24 часов период. т.е.
съотношението между дневното и нощното работно време е 8/8 и е равно на 1, а не
както по КТ, където минималната продължителност на работното време през нощта е
7 часа и където съотношението дневно и нощно работно време е 8/7 и е рано на
1.143.
Ответника оспорва доводите на
ищеца, като сочи, че не се прилага Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, тъй като тази наредба се прилага за трудови правоотношения,
и не се прилага за служители в държавна администрация. Освен това в ЗМВР има
специална уредба, която дерогира общата по КТ. В ЗМВР е уредено заплащането на
нощния труд, като се препраща към заповед на министъра, където е уредено, че се
заплаща допълнително възнаграждение от 0.25 лв за всеки отработен час.
Моли да се отхвърлят исковете,
като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед
ниската правна и фактическа сложност на делото.
Ищеца оспорва искането на
ответника за намаляване размера на на хонорара, поради прекомерност, тъй като
това възнаграждение е в минимален размер за всеки иск.
Съдът, като съобрази твърденията
на страните и събраните доказателства, прецени в съвкупност и поотделно, приема
за установено следното:
От фактическа страна:
Ищеца е назначен при ответника
със заповед №1456 от 11.11.2013г. на Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ с основно възнаграждение 854.00 лева. Работното време на
ищеца е било на 24 часови смени за времето от 08:00 часа в един ден до 08:00
часа на следващия ден. Със заповед №1985к-889 от 04.07.2019г е освободен от
длъжност, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на
07.07.2019г.
За времето от 22.08.2016г до 07.07.2019г
ищеца е отработил 170 дежурства, с общо 1360 часа нощен труд. Нощния труд
преизчислен в дневен чрез коефициент равен на съотношението на 8 часа дневен
труд към 7 часа нощен труд, т.е. с коефициент 1.143, е както следва:
За 3-то тримесечие на 2016г – 10
дежурства, с общо 80 часа нощен труд, преизчислен с коефициент 1.143 – 91 часа;
За 4-то тримесечие на 2016г – 21
дежурства, с общо 168 часа нощен труд, преизчислен с коефициент 1.143 – 192
часа;
За 1-то тримесечие на 2017г – 20
дежурства, с общо 160 часа нощен труд, преизчислен с коефициент 1.143 – 183
часа;
За 2-то тримесечие на 2017г – 1
дежурства, от които 8 часа нощен труд, преизчислен с коефициент 1.143 – 9 часа;
За 3-то тримесечие на 2017г – е
бил в неплатен отпуск и не е полагал дежурства;
За 4-то тримесечие на 2017г – 6
дежурства, с общо 48 часа нощен труд, преизчислен с коефициент 1.143 – 55 часа;
За 1-то тримесечие на 2018г – 21
дежурства, с общо 168 часа нощен труд, преизчислен с коефициент 1.143 – 192
часа;
За 2-то тримесечие на 2018г – 16
дежурства, с общо 128 часа нощен труд, преизчислен с коефициент 1.143 – 146
часа;
За 3-то тримесечие на 2018г – 18
дежурства, с общо 144 часа нощен труд, преизчислен с коефициент 1.143 – 165
часа;
За 4-то тримесечие на 2018г – 21
дежурства, с общо 168 часа нощен труд, преизчислен с коефициент 1.143 – 192
часа;
За 1-то тримесечие на 2019г – 15
дежурства, с общо 120 часа нощен труд, преизчислен с коефициент 1.143 – 137 часа;
За 2-то тримесечие на 2019г – 20
дежурства, с общо 160 часа нощен труд, преизчислен с коефициент 1.143 – 183
часа;
За 3-то тримесечие на 2019г – 1
дежурство, с общо 8 часа нощен труд, преизчислен с коефициент 1.143 – 9 часа.
За нощния труд от 1360 часа през
тези дежурства на ищеца е заплатено допълнително възнаграждение от 0.25 лева на
отработен нощен час.
Стойността на един час нормално отработено
време от ищеца, според размера на неговата заплата е както следва: за периода
от 22.08.2016 до 31.12.2016г – 3.879 лева; за 1-во тримесечие на 2017г – 3.941
лева, за 2-то тримесечие – 4.138 лева, за 4-то тримесечие – 4.004 лева, за
1-тримесечие на 2018г – 4.750 лева, за 2-ро тримесечие на 2018г – 4.988 лева,
за 3-то и 4-то тримесечие на 2018г – 4.750 лева; за 1-во тримесечие на 2019г –
5.311 лева; за 2-ро тримесечие на 2019г – 5.488 лева и за 3-то тримесечие на
2019г – 5.145 лева.
За часовете, представляващи
разлика между преизчислените с коефициент 1.143 часове нощен труд и часовете действително
отработен нощен труд, възнаграждението увеличено с 50% е както следва по
периоди:
За 3-то тримесечие на 2016г – 11
часа – 64.02 лева;
За 4-то тримесечие на 2016г – 24
часа – 139.68 лева;
За 1-то тримесечие на 2017г – 23
часа – 135.93 лева;
За 2-то тримесечие на 2017г – 1
час – 6.21 лева;
За 3-то тримесечие на 2017г – е
бил в неплатен отпуск и не е полагал дежурства;
За 4-то тримесечие на 2017г – 7
часа – 42.01 лева;
За 1-то тримесечие на 2018г – 24
часа – 171.12 лева;
За 2-то тримесечие на 2018г – 18
часа – 134.64 лева;
За 3-то тримесечие на 2018г – 21
часа – 149.73 лева;
За 4-то тримесечие на 2018г – 24
часа – 171.12 лева;
За 1-то тримесечие на 2019г – 17
часа – 135.49 лева;
За 2-то тримесечие на 2019г – 23
часа – 189.29 лева;
За 3-то тримесечие на 2019г – 1
часа – 7.72 лева.
Общо сумите възлизат на 1347.65
лева.
Законната лихва върху всяка една
от сумите за всяко тримесечие, считано от края на тримесечието до предявяване
на иска 26.08.2019г е както следва: 18.31 лева върху сумата от 64.02 лева от
31.10.2016 до 26.08.2019г; 36.36 лева върху сумата от 139.68 лева от 31.01.2017
до 26.08.2019г; 32.02 лева върху сумата от 135.93 лева от 31.04.2017 до
26.08.2019г; 1.31 лева върху сумата от 6.21 лева от 31.07.2017 до 26.08.2019г;
6.69 лева върху сумата от 42.07 лева от 31.01.2018 до 26.08.2019г; 22.97 лева
върху сумата от 171.12 лева от 30.04.2018 до 26.08.2019г; 14.62 лева върху
сумата от 134.64 лева от 31.07.2018 до 26.08.2019г; 12.48 лева върху сумата от
149.73 лева от 31.10.2018 до 26.08.2019г; 9.84 лева върху сумата от 171.12 лева
от 31.01.2019 до 26.08.2019г; 4.44 лева върху сумата от 135.49 лева от
30.04.2019 до 26.08.2019г; 1.37 лева върху сумата от 189.29 лева от 31.07.2019
до 26.08.2019г.
Общо лихвата възлиза на 160.41
лева.
Фактическата обстановка се
установи от представени от ищеца заповед за назначаване и заповед за
прекратяване, от представеното от ответника трудово досие на ищеца, в което са
включени заповед за прекратяване на правоотношението между страните, акт за
сдаване на длъжност, кадрова справка, фишове за получена работна заплата, от
което е видно, кога е назначен, кога му е прекратено трудовото правоотношение,
какъв е размера на трудовото възнаграждение, кога е ползвал отпуск и кога е
полагал дежурства. От съдебно счетоводната експертиза, от която се установи
точните часове положен нощен труд, преизчисляването им с коефициент, съобразно
чл.9 ал.2 от наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а
именно 1.143 по тримесечия, възнаграждението за един отработен час по
тримесечия, възнаграждението за разликата между отработените действително нощни
часове труд и часовете нощен труд след преизчисляването им с коефициент 1.143
по тримесечия, както и законната лихва върху тази разлика, считано от края на
всяко тримесечие до предявяване на иска 26.08.2019г.
От правна страна съдът намира следното:
За уважаване на иска на служител
на МВР за заплащане на възнаграждение за извънреден труд следва да се докаже,
че ищеца е положил извънреден труд – чл.178 ал.1 т.3 и чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР.
Извънреден труд на служител в МВР
е трудът, положен извън установеното за работника работно време– чл.187 ал.5
първото изречение от ЗМВР. Като ако този труд, положен от служител на работа на
смени, е до 280 часа годишно или до 70 часа за тримесечие се компенсира с допълнително
възнаграждение, съгласно чл.178 ал.1 т.3 и чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР.
Дефиниция за извънреден труд се
дава и в разпоредбата на чл.143 ал.1 от КТ, която е идентична на тази в чл.187
ал.5 изр. първо от ЗМВР, като извънреден труд е трудът извън установеното за
служителя работно време.
В чл.187 ал.3 от ЗМВР е
регламентирано, че за служителите работещи на смени, работното време се
изчислява сумирано на тримесечен период, а също и че при работа на смени е
възможно полагане на труд и през нощта за времето от 22:00 ч до 06:00 ч, като
този труд през нощта не може да надвишава 8 часа за 24 часов период.
Според чл.179 ал.1 от ЗМВР
държавните служители в МВР получават допълнително възнаграждение за нощен труд
между 22:00 ч и 06:00 ч. В ал.2 от тази разпоредба в редакцията и към
22.08.2016г се е предвиждало Министъра на вътрешните работи да издаде заповед
за заплащане на нощния труд. Такава заповед е издадена № 8121з-791 от
28.10.2014г. След изменението на ал.2 с ДВ бр.97/2017г се предвижда условията и
редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за нощен труд да се
определят с наредба, а размера със заповед на министъра. Такава наредба е
издадена на 02.08.2018г а именно № 8121з-908. В нея е предвидено, че за нощния
труд се заплаща допълнително възнаграждение. В издадената заповед 8121з-1429/23.11.2017г
е предвидено заплащане от 0.25 лева на час нощен труд.
По делото е установено и не е
спорно между страните, че ищецът е работил в Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“, в МВР от 11.11.2013г, като е назначен за
служител по чл.169 ал.1 т.1, чл.186 ал.1, чл.180 ал.1 и чл.188 ал.2 от Закона
за МВР/отм ДВ бр.53/2014г/, на 24 часови смени. Смените са били от 08:00 часа в
един ден до 08:00 часа на следващия ден.
Установено е и е безспорно, че
ищеца е полагал нощен труд от по 8 часа във всяка една от 24 часовите смени,
когато е бил на дежурство. Също е установено, че за всеки час нощен труд ищецът
е получил допълнително възнаграждение от 0.25 лева на час.
Не е установено, а и не се твърди
такова нещо, че ищецът е работил извън установеното от него работно време, т.е.
повече от 24 часа на смяна, както и че за всяко тримесечие за периода от
22.08.2016г до 07.07.2019г. ищеца е работил повече от установеното сумарно отчитане
на работно време за всяко тримесечие.
Спорните въпроси по делото са дали
разликата между така получения преизчислен нощен труд и действително положения
нощен труд по чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата е извънреден труд и дали тази наредба намира приложение в
правоотношенията между държавни служители, назначени по ЗМВР и съответните
структури на МВР и нощния труд следва да се преизчисли към дневен според чл.9 ал.2
от Наредбата, респ, че следва да се прилага по аналогия отменената Наредба №8121з-407
от 11.08.2014г на МВР, която регламентира по същия начин преизчислението на
нощния труд.
Смисълът на чл.9 ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е, че в кодекса
на труда е регламентирано, че максималната продължителност на нощния труд е 7
часа – чл.140 ал.1 от КТ. Когато служител е сключил договор за работа с работно
време 8 часа през нощта, този един час повече се възнаграждава, като целия
нощен труд се преобразува на дневен по правилото на чл.9 ал.2 от тази наредба.
Т.е. положения нощен труд се умножи по коефициент равен на съотношението между
дневния и нощния труд /примерно 8 часа нощен труд се умножи по коефициент 1.143=8/7 и така 8-те часа нощен труд се приравняват на 9.144
часа дневен труд/. Така преизчислен часовете в повече не представляват
извънреден труд, защото са в рамките на установеното работно време.
Съдът намира, че цитираната
наредба не намира приложение по отношение на служебните правоотношения на
служители на МВР. Наредбата
е издадена на основание Кодекса на труда. Този кодекс се прилага за служители,
назначени по Кодекса на труда. За служебните правоотношения, възникнали по
ЗМВР, се прилага уредбата именно в този закон.
Ищецът е назначен по служебно
правоотношение по ЗМВР. В глава VІІ от този закон е уреден статута на
служителите на МВР, а именно: назначаване, работно време, отпуски, възнаграждения,
почивки, награди. В ЗМВР липсва разпоредба, която да препраща към КТ за
неуредените въпроси по работното време и възнагражденията. Единствено в глава
ІХ „Имуществена отговорност“ има препращане към гражданския закон. От това следва,
че нощния труд не следва да се преизчислява към дневен по реда на чл.9 ал.2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата.
Не намира приложение по аналогия
и отменената Наредба №8121з-407 от
11.08.2014г. Това че в последващите Наредби №8121з-592 от 22.05.2015г и
№8121з-776 от 29.07.2016г, и двете на МВР липсва регламентация по същия начин
като в отменената наредба, не означава, че отменената наредба следва да се
прилага по аналогия. Отмененият нормативен акт губи своето правно действие и с
отмяната му спира да регламентира съответните правоотношения. Безпочвено е да
се смята, че отменен закон следва да се прилага само защото е по-благоприятен.
Това го няма и в наказателното право.
Отново следва да се посочи, че
извънреден труд е само трудът положен извън установеното работно време и ищеца
не е полагал извънреден труд за исковия период от 22.08.2016г до 07.07.2019г.,
нито положения нощен труд е следвало да се преизчисли към дневен и да се получи
възнаграждение за разликата между действително положения и получения след
преизчислението труд, още по-малко, че тази разлика представлява извънреден
труд.
Ищецът е получил възнаграждение
за положения нощен труд за исковия период с оглед на което главният иск следва
да бъде отхвърлен, а вследствие на това и акцесорния иск за заплащане на
мораторни лихви.
Доводите на ищец са
неоснователни, за което са изложени съображения по-горе, които съдът не намира
за необходимо да повтаря.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на П.М.М. с
ЕГН:********** *** против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ в МВР с адрес гр. София ул. Пиротска № 171А, за заплащане на
възнаграждение от 1347.65 лева за положен извънреден нощен труд за периода от
22.08.2016 г до 07.07.2019 г., с правно основание чл.178 ал.1 т.3, чл.187 ал.5
т.2 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху тази сума от 26.08.2019г. до
окончателното издължаване, и за заплащане на мораторна лихва от 160.41 лева,
върху обезщетението от 1347.65 лева, за времето от датата на падежа на
главницата до завеждане на делото, с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Видин в двуседмичен срок от
връчването му.
Председател: