и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК. С Определение № 417/20.05.2013 год., постановено по Ч.н.дело № 74/2013 год. по описа на Окръжен съд – Кърджали, е отхвърлено предложението на Председателя на пробационния съвет за района на действие на Крумовградския районен съд за замяна на неизтърпяната част от наложеното на осъдения Кязим Сами Местан от с.Пелин, общ.Крумовград, обл.Кърджали с Определение от 21.10.2011 год. по Н.о.х.дело № 1097/2011 год. по описа на Кърджалийския районен съд наказание „Пробация” с определени пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година и 6 месеца с периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година и 6 месеца, и „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 200 часа годишно за срок от 1 година и 6 месеца, с наказание „лишаване от свобода”. Делото е било разгледано и решено в отсъствие на осъденият Местан, поради невъзможността за издирването и призоваването му, което е наложило на основание чл.94 ал.1 т.8 от НПК служебното назначаване от съда на адв.Кирил Кирев от АК – Кърджали, за осъществяване на правна помощ на осъдения Местан – защита и процесуално представителство по делото. Определението не е било обжалвано или протестирано, и е влязло в сила на 27.05.2013 год. Постъпило е в съда писмо изх. № КЖ-111-389/2014 год. от 06.03.2015 год. на Председателя на Националното бюро за правна помощ, с което се прави искане за присъждане на направените от НБПП разноски за изплатеното възнаграждение на назначения адвокат за предоставената правна помощ по посоченото дело. Към писмото е приложено Решение № КЖ-111-389/2013 от 07.01.2014 год. на Председателя на Националното бюро за правна помощ, видно от което на адв. Кирил Кирев от АК – Кърджали е определено за изплащане и изплатено възнаграждение за предоставената правна помощ на осъдения Кязим Сами Местан по Ч.н.дело № 74/2013 год. по описа на Кърджалийския окръжен съд, в размер на 120 лв. При тези данни съдът намира, че направеното искане от Председателя на Националното бюро за правна помощ за присъждане на направените от НБПП разноски за изплатеното възнаграждение на назначения адвокат за предоставената правна помощ по Ч.н.дело № 74/2013 год. по описа на ОС – Кърджали, е неоснователно. Това е така по следните съображения: Съгласно разпоредбите на чл.2 – чл.5 от ЗПП, правната помощ по посочения закон се осъществява от адвокати и се финансира от държавата /чл.2/; целта на закона е да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие, чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ /чл.3/; средствата за правна помощ се осигуряват от държавния бюджет /чл.4/; и правна помощ се предоставя на физически лица на основанията, посочени в този закон и други закони /чл.5/. Разпоредбата на чл.21 от ЗПП визира видовете правна помощ, като т.3 на същия член сочи процесуалното представителство като един от тези видове; а съгласно чл.23 ал.1 от ЗПП, системата за правна помощ по чл.21 т.3 от закона обхваща случаите, за които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. А съгласно разпоредбата на чл.27а от ЗПП в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. Анализът на посочените по-горе законови разпоредби води до следните изводи: безспорно е, че за постигане целта на закона по чл.5, принципно правната помощ по ЗПП, предоставяна на физически лица на законово основание, се финансира от държавата, като необходимите за това средства се осигуряват от държавния бюджет. Правната помощ се осъществява от адвокати, на които се заплаща възнаграждение от НБПП при изпълнение на изискванията на ЗПП, като само в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. По отношение на наказателните дела таза хипотеза се урежда с разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК, съгласно която когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски на служебно назначения му защитник. Следва да се посочи още, че същото се отнася не само до производствата, при които се решават въпросите за вината и отговорността на подсъдим, но и до всички други наказателни производства /напр.такива, с които се уважават предложения за определяне на общо наказание, за замяна на наказание „пробация” с „лишаване от свобода”, респ. за замяна на определена пробационна мярка с друга такава, искания за признаване и изпращане за изпълнение на решения за налагане на финансова санкция и др./, при които защитата е задължителна и на подсъдимия/осъдения е назначен служебен защитник на някое от посочените в НПК основания. В конкретния случай, производството пред съда е образувано по внесено предложение на председателя на пробационния съвет за района на действие на Крумовградския районен съд за замяна на наложеното на осъдения Кязим Сами Местан наказание „пробация” с наказание „лишаване от свобода”, на основание чл.452 ал.1 от НПК, във вр. с чл.43а ал.1 т.2 от НК, т.е. производството е наказателно. Делото е било разгледано и решено в отсъствие на осъденият Местан, поради невъзможността за издирването и призоваването му, при което защитата му е била задължителна по силата на чл.94 ал.1 т.8 от НПК, и което е наложило служебното назначаване от съда на адв.Кирил Кирев от АК – Кърджали, за осъществяване на правна помощ на осъдения Местан по смисъла на чл.21 т.3 от ЗПП – защита и процесуално представителство по делото. Впоследствие, обаче, направеното от председателя на пробационния съвет за района на действие на Крумовградския районен съд е отхвърлено като неоснователно с влязъл в сила съдебен акт, при което възлагането на осъдения Местан заплащането на направените от НБПП разноски за изплатеното адвокатско възнаграждение на служебно назначения защитник – адв. Кирил Кирев, е недопустимо. При това положение, и тъй като тези разноски са следствие на неоснователно инициирано от държавен орган производство, то следва същите да останат в тежест на държавния бюджет, респ. на бюджета на НБПП /по аналогия и на разпоредбата на чл.190 от НПК, съгласно която когато подсъдимият бъде признат за невиновен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата/. Водим от изложеното и на основание чл.306 ал.1 т.4, във вр. с чл. 301 ал.1 т.12 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Председателя на Националното бюро за правна помощ – гр.София за присъждане на направените от НБПП разноски за изплатеното възнаграждение на назначения адвокат – адв. Кирил Кирев от АК – Кърджали, за предоставената правна помощ на Кязим Сами Местан от с.Пелин, общ.Крумовград по Ч.н.дело № 74/2013 год. по описа на ОС – Кърджали, като неоснователно. Определението подлежи на обжалване или протестиране пред Апелативен съд - Пловдив в 7-дневен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
|