Решение по дело №35005/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8330
Дата: 8 май 2024 г.
Съдия: Петър Иванов Минчев
Дело: 20231110135005
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8330
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110135005 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Б. С. К. срещу С. О, с която е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за недължимост
поради изтекла погасителна давност на сумата от 50 лева, представляваща глоба наложена
по силата на Наказателно постановление № ****** от 16.08.2019г., влязло в сила на
28.03.2020г. въз основа на което е образувано изпълнително дело № 20218410403235 по
описа на ЧСИ Н. М. с рег. № 841 в КЧСИ с район на действие СГС.
Ищецът твърди, че срещу него е образувано изп. дело № 20218410403235 по описа на
ЧСИ Н. М. въз основа на наказателно постановление № ******/16.08.2019г., с което на
ищеца била наложена глоба в размер на 50,00 лева. Сочи се, че наказателното
постановление е влязло в сила на 18.03.2020г. Поддържа, че към датата на подаване на
исковата молба е изтекла приложимата двугодишна изпълнителска давност по реда на чл.
82, ал. 1, б. „б“ ЗАНН. Сочи, че нормите на чл. 82, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН са специални по
отношение на разпоредбите на чл. 171 и сл. ДОПК. Твърди, че посочените разпоредби на
ЗАНН се прилагат независимо от обстоятелството, че за събиране на глобите е образувано
изпълнително производство, което било изрично посочено в Тълкувателно решение № 2 от
12.04.2017г. на ВАС по т.дело № 3/2016г. В конкретния случай в рамките на
изпълнителното дело бил наложен запор на банкови сметки на ищцата, за което било
издадено запорно съобщение от 07.06.2021г. След извършеното действие в рамките на две
години не били извършвани изпълнителни действия, поради което по отношение на
вземането била изтекла погасителна давност на 07.06.2023г. Предвид което поддържа, че
към датата на подаване на исковата молба е изтекла погасителната давност за събиране на
вземане за глоба в размер на 50 лева съгласно чл. 37, ал. 7, т. 1 НРУПОГТТСО, за което
било издадено Наказателно постановление № ******/16.08.2019г. Искането към съда е да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В проведеното на 13.02.2024г. открито съдебно заседание по делото ответникът
оспорва предявения иск. Твърди, че от датата на влизане в сила на наказателното
постановление /28.03.2020г./ до датата на образуване на изпълнителното производство през
2021г. били изтекли по-малко от две години, поради което погасителната давност не била
изтекла. Моли съда да отхвърли иска.
1
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявеният иск е процесуално допустим.
Съгласно нормата на чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК публични са държавните и общински
вземания по влезли в сила наказателни постановления. Разпоредбата на чл. 163, ал. 4 ДОПК
постановява, че в случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен
изпълнител, събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Следователно редът за събиране на публичното вземане определя и компетентният съд,
който следва да се произнесе по исковата молба за установяване несъществуването на това
вземане. Доколкото в настоящия случай на основание чл. 163, ал. 4 ДОПК, вр. чл. 2, ал. 3
ЗЧСИ публичното вземане е възложено за събиране на частен съдебен изпълнител, то и
предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК и следва да се разгледа от гражданския
съд. В този смисъл е и практиката на смесени петчленни състави на ВКС и ВАС, които
определят компетентност на гражданския съд по искове за установяване несъществуване на
публично вземане, което е възложено за събиране на съдебен изпълнител - Определение №
92 от 22.11.2012г. на ВАС по адм. д. № 74/2012г., Определение на ВАС по адм. д. №
1/2013г., Определение на ВАС по адм. д. № 7/2013г.; Определение на ВАС по адм. д. №
73/2012г., Определение № 35 от 11.05.2017г. на ВАС по адм. д. № 60/2015г., Определение №
45 от 8.07.2016г. на ВАС по адм. д. № 21/2016г., Определение № 63 от 17.10.2017г. на ВАС
по адм. д. № 47/2017г., Определение № 48 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 34/2018г.,
Определение № 87 от 29.11.2019г. по адм. д. № 45/2019г., Определение № 39 от 02.10.2020г.
по адм. д. № 23/2020г., Определение № 52 от 29.12.2020г. на ВКС по гр. д. № 38/2020г., 5-
членен с-в, ГК.
Следва да бъде посочено, че когато принудително събира публично общинско
вземане, съдебният изпълнител не прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се
произнесе по възражението за давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният
изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде представено
влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за
установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на
изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението по давност. Тъй
като няма правомощие да се произнася по възражение за давност и не е орган в структурата
на общинската администрация, съдебният изпълнител не би могъл да „отпише” погасеното
по давност публично общинско задължение. Едновременно с това разпоредбата на чл. 433,
ал. 1 ГПК не оправомощава съдебния изпълнител да вземе предвид евентуално постановено
от орган в структурата на общинската администрация „отписване”, извършено след
предаването на публичното задължение за събиране по реда на ГПК. Подобно „отписване”
би могло да обоснове отправянето на искане от взискателя по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, но
заявяването на такова е в зависимост единствено от волята на взискателя и при отсъствието
му, единствен способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за
изтекла погасителна давност по отношение на публично общинско вземане, остава
2
предявяването на иск - отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК. В този смисъл и
Определение № 130 от 24.07.2017г. по ч.гр. дело № 756/2017г. по описа на ВКС, Второ
гражданско отделение.
С оглед гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и следва да
бъде разгледан по същество.
По така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на
правен интерес от предявяването на иска, а именно че е налице висящо и непрекратено
изпълнително дело, образувано въз основа на процесното наказателно постановление №
******/16.08.2019г. В тежест на ответника е да докаже, че са налице обстоятелства, водещи
до прекъсване или спиране на давността на вземанията, предмет на издаденото наказателно
постановление.
Страните не спорят и с доклада по делото съдът на основание чл.146, ал. 1, т. 3 ГПК е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 16.08.2019г. е
било издадено Наказателно постановление № ******, с което на Б. С. К. е наложена глоба в
размер на 50 лева на основание чл. 49 НРУПОГТТСО, въз основа на което е образувано изп.
дело № 20218410403235/2021г. на ЧСИ Н. М., рег. № 841 към КЧСИ, както и че
наказателното постановление е влязло в сила на 28.03.2020г.
Тези обстоятелства са достатъчни, за да обосноват правния интерес на ищеца от
предявения отрицателен установителен иск.
По отношение на твърденията на ищеца за изтекла погасителна давност по
отношение на вземането, съдът намира следното.
Както е изяснено с Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по т. д. №
3/2016 г., ОСС, I и II колегия, след прекъсване на давността, в хипотезата на чл. 82, ал. 2
ЗАНН, при изпълнение на административното наказание "глоба", се прилага давностният
срок по чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН", а не този по чл. 171 ДОПК. Съгласно чл. 82, ал. 1, б. "а"
ЗАНН давността при наложено наказание "глоба" е две години. Нормата на чл. 82, ал. 2
ЗАНН регламентира, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е
наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето
спрямо наказания за изпълнение на наказанието.
В настоящия случай наказателното постановление е влязло в сила на 28.03.2020г., а
възлагателното писмо за събиране на публични вземания е предадено на съдебния
изпълнител на 21.05.2011г. Следователно двугодишният срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН,
течащ от влизане в сила на наказателното постановление, е своевременно прекъснат и
едновременно с това е осъществена хипотезата на чл. 82, ал. 4 ЗАНН, изключваща
приложението на абсолютната давност. Нормата на чл. 82, ал. 4 ЗАНН, обаче, изключва
единствено на абсолютната тригодишна давност, уредена в чл. 82, ал. 3 ЗАНН, не и
приложението на обикновената двугодишна изпълнителска давност, уредена в чл. 82, ал. 1,
б. „а“ ЗАНН /в този смисъл и мотивите към цитираното по-горе Тълкувателно решение № 2
от 12.04.2017 г. на ВАС/. Както беше посочено, съгласно чл. 82, ал. 2 ЗАНН последната се
3
прекъсва с всяко действие по изпълнение на глобата, от който момент започва да тече нова
двугодишна давност. Доколкото в процесната хипотеза изпълнението на глобата се
осъществява по реда на ГПК и изпълнителното производство е образувано след 26.06.2015г.,
приложение намират указанията, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно които при прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, новият давностен срок започва да тече от датата, на която
е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Видно от приложената към исковата молба покана за доброволно изпълнение от
07.06.2021г. с нея съдебният изпълнител е съобщил на ищцата, че е наложен запор върху
трудовото й възнаграждение при посочения работодател. С оглед на това и при липса на
други доказателства за предприети действия по изпълнение съдът приема, че последното
валидно действие по изпълнение по изп.д. № 20218410403235 по описа на ЧСИ Н. М. е
предприето на 07.06.2021г. Считано от тази дата до датата на исковата молба /23.06.2023г/
двугодишният давностен срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН е изтекъл. Въпреки дадените от
съда указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, ответникът не е ангажирал доказателства за
предприемане на други действия по изпълнение или за други обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на давността.
Ето защо предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има само ищцата. Същата е сторила
разноски за държавна такса в размер на 50 лева, които следва да й бъдат присъдени изцяло.
Също така, видно от представения договор за правни услуги, ищцата е била защитавана по
делото безплатно от адв. К. С. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, поради което и на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на адв. С. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева в съответствие с цената на иска и липсата на
фактическа и правна сложност на делото.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Б. С. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Дружба“, бл. 160, вх. А, ап. 2, не дължи на С. О, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33,
поради изтекла погасителна давност сумата от 50 лева, представляваща глоба, наложена по
силата на Наказателно постановление № ****** от 16.08.2019г., влязло в сила на
28.03.2020г., въз основа на което е образувано изпълнително дело № 20218410403235 по
описа на ЧСИ Н. М. с рег. № 841 в КЧСИ с район на действие СГС.
ОСЪЖДА С. О, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на Б. С. К., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 160, вх. А, ап. 2 на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева, представляваща сторените разноски по делото.
4
ОСЪЖДА С. О, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на адв. К. А.
С., САК, с адрес: гр. София, ул. „Петър Парчевич“ № 14, партер, на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв сумата от 400 лева, представляваща възнаграждение за безплатно представителство по
делото на Б. С. К..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5