№ 9804
гр. София, 14.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20211110169484 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 22213/2021 г. по описа на СРС, 82 състав.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 190 ГПК да представи Общите условия за
взаимоотношения с потребителите към датата на подписване на процесните договори за
мобилни услуги.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца да
представи Спогодба от 11.01.2018 г., сключена между него и Комисия за защита на
потребителите, доколкото същата е официално обявена и общодостъпна.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 18.04.2023 г. от 10:50 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
„...........“ ЕАД /с предишно наименование „.........“ ЕАД/ е предявило срещу А. Л. Д.
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
признаване за установено дължимостта на сумата от 238,78 лева – незаплатени услуги за
периода 15.04.2019 г. - 14.08.2019 г. и месечни и еднократни такси по фактури №
**********/15.04.2019 г., № 7......, № ..........., с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
342, ал. 1 ТЗ за признаване за установено дължимостта на сумата от 275,35 лева –
незаплатени лизингови вноски, както и с правно основание чл. 92 ЗЗД за признаване за
установено дължимостта на сумата от 431,05 лева – неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги, ведно със законната лихва от 19.04.2021 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
1
410 ГПК по ч. гр. д. № 22213/2021 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че между страните са сключени Договор за мобилни услуги от
26.07.2018 г. за мобилен номер ........., Договор за мобилни услуги от 16.12.2018 г. за мобилен
номер ........., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от
16.12.2018 г. и Договор за лизинг от 16.12.2018 г., съгласно който на ответника е
предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy J4 Plus Dual Black на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 6,89 лева, платими съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор. На 17.01.2021 г. ответникът сключил
Договор за мобилни услуги от 17.01.2019 г. за моб. номер ........ заедно с Договор за лизинг
от същата дата, по силата на който му е предоставено мобилно устройство Nokia 3.1. Plus
Dual Grey на изплащане посредством 23 месечни погасителни лизингови вноски всяка в
размер на 8,79 лв. За потребените услуги за периода 15.03.2019 г. - 14.08.2019 г.
задължението на ответника било фактурирано под аб. № *********, като ищецът издал
фактури № **********/15.04.2019 г., № ......... г., № ..........., които възлизали в общ размер на
238,78 лева. Поради неизпълнение на задълженията по договора ищецът прекратил
едностранно договорите за мобилни услуги с ответника по вина на потребителя, като е
начислил неустойки в общ размер на 431,05 лева и предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски в размер на 275,35 лева. Поддържа, че стойността на дължимата
неустойка била определена в съответствие с условията на чл. 1.2, вр. чл. 1.1 от Спогодба от
11.01.2018 г. между КЗП и ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е
оспорил основателността на исковете. Оспорва процесната неустойка като нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Оспорва, че процесните договори съдържат
неравноправни клаузи, вкл. поради това, че не са индивидуално уговорени, каквото е
изискването на ДРЗЗП. Заявява, че основната цел на така уговорената неустойка е
неоснователното обогатяване на ищеца, което води до недобросъвестност и до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Оспорва, че така уговорена клаузата е в противоречие с добрите нрави, поради което и на
това основание се явява нищожна. Излага, че е недопустимо след сключване на договор за
лизинг да се изменят клаузите му едностранно от някоя от страните, с оглед на което с
неустойката се цели заобикаляне на първоначално договорената между страните цена и
заплащане на значително по-висока такава. Заявява, че неустойката излиза извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. На следващо място по отношение
на предоставената от ищеца отстъпка на лизинговата вещ сочи, че тази клауза е
неравноправна по реда на чл. 146, ал. 2, т. 13 ЗЗП. Евентуално прави възражение за
прекомерност на процесната неустойка.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение между страните с
посоченото в исковата молба съдържание, изпълнение от страна на ищеца на задължението
за предоставяне на мобилни услуги, изискуемост на претендираните вземания и техния
размер.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 342, ал.
1 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение
между страните по договори за лизинг с посоченото в исковата молба съдържание,
изпълнение от страна на ищеца на задължението за предоставяне на процесните мобилни
устройства, изискуемост на претендираните вземания и техният размер.
2
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на уговорка за неустойка в договора в претендирания размер и
настъпването на предпоставките за нейната изискуемост.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да установи, че е погасил
задължението си.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3