Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.09.2019г. гр.Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
районен съд ВТОРИ
ГРАЖДАНСКИ състав
на
двадесет и седми август година 2019г.
в
публичното заседание, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Александър ГЕОРГИЕВ
секретар ТОНКА ТЕНЕВА
прокурор …………
като разгледа
докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ
гр. дело № 2154 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искове с правно основание
чл.344, т.1 и 4 КТ, чл.224,ал.1 КТ, чл.128,т.2 КТ, чл.245, ал.2 КТ вр.чл.86 ЗЗД
и чл.128, т.2 КТ предявени от С.Г.М.-Л. ***, като твърди, че работила в
ответното дружество като лекар на длъжност „Ординатор”, съобразно сключен
трудов договор № 258/18.10.2010г. като отправила писмено заявление вх.№
ЧР-03-42/01.02.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение с
работодателя, считано от 01.02.2019г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ.
Твърди, че работодателят неправилно приел нейното заявление за молба за
прекратяване на трудовото правоотношение и издал заповед № 12/01.02.2019г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на осн.чл.326, ал.1 КТ, като моли
същото да бъде признато за незаконно, да бъде задължен работодателят да извърши
поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка, като впише
действителното такова – чл.327, ал.1,т.2 КТ като ответникът бъде осъден да
заплати на ищцата обезщетение по чл.221,ал.1 КТ за срок на предизвестието
30дни, обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за три дни неизползван платен годишен
отпуск за 2019г., неизплатено месечно брутно трудово възнаграждение за месец
януари 2019г., ведно с лихва за забава от 01.02.2019г. до датата на завеждане
на исковата молба в съда, обезщетение за забава върху сумата от 322,58 лева за
периода от 01.01.2018г. до 01.02.2019г., като търси и заплащане на законната
лихва върху претендираните суми от датата на завеждане на исковата молба в съда
до окончателното им заплащане и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил
писмен отговор, в който оспорва претенциите като неоснователни и моли да бъдат
отхвърлени като такива. Предявяват насрещен иск за заплащане на сумата от
1229,48лева обезщетение за вреди от неспазено предизвестие, при незаконно
прекратяване на трудово правоотношение от работника по реда на чл.327, ал.1,
т.2 от КТ, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до
окончателното заплащане, като претендират и заплащане на направени по делото
разноски.
Ищцата представя писмен отговор на предявения
насрещен иск, като оспорва същия като недопустим и като предявен при липса на
правен интерес, а при положение, че съдът го разгледа – оспорва изцяло същия
като неоснователен. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
В исковата си молба С.Г.М. излага твърдения,
че съобразно сключен трудов договор № 258/18.10.2010г. била постъпила на работа
при работодателя УМБАЛ „Проф. Д-р. Ст. Киркович" АД - гр. Стара Загора,
считано от 18.10.2010г., със специалност лекар, на длъжност Ординатор, с шифър
по НКПД 2221 7001, категория персонал - аналитични специалисти. Договорът бил
сключен за неопределен срок, като било уговорено като следва: място на работа:
VI ВО, отдел „Стационарен"; работно време от 8 часа на ден, съотв.40 часа
седмично; основно месечно възнаграждение в размер на 537лева при уговорена
периодичност на плащанията: ежемесечно; размер на платения годишен отпуск - 20
работни дни; срок на предизвестието - 60 календарни дни. С Допълнително
споразумение № 272 от 01.11.2010г. към трудовия договор била уговорена промяна
на мястото на работа и е определено ново такова, а именно РО - отдел
„Стационарен", при което било определено и основно месечно възнаграждение
в размер на 538лева. С последващо Допълнително споразумение №944 от
01.09.2011г. към трудовия договор основното месечно възнаграждение било определено
в размер на 568лева. С Допълнително споразумение №1014 от 01.05.2012г. към
трудовия договор са били предприети следните изменения: основното месечно
възнаграждение било увеличено на 628лева, при допълнително възнаграждение за
продължителна работа от 1%; срокът на предизвестието бил определен на два
месеца. С Допълнително споразумение №3323 от 01.03.2016г. към трудовия договор
са били предприети изменения както следва: основното месечно възнаграждение на
доверителката ми е увеличено на 750лева при допълнително възнаграждение за клас
и прослужено време от 5,50% и 50 лева за първа профилна специалност; срокът на
предизвестието бил намален на 30 дни. Съобразно така сключения трудов договор
№258/18.10.2010г. ищцата д-р С.Г.М. - Л. била изпълнявала добросъвестно и точно
задълженията си. Несъответно на поетите по трудовото правоотношение негови
задължения е било поведението от страна на работодателя УМБАЛ „Проф. Д-р. Ст.
Киркович" АД - гр.Стара Загора, ЕИК123535847. Същият без посочване на каквато
и да е причина за това и въпреки многократни напомняния и покани не бил
изплатил пълния размер на дължимото трудово възнаграждение на ищцата за месец
декември 2017г., а неоснователно бил задържал сумата в размер на 322,58лева,
явяваща се близо 30% от сумата на дължимото месечно трудовото възнаграждение за
месец декември 2017г. и предприел изплащането й едва след прекратяването на
процесното трудово правоотношение, а именно на датата 01.02.2019г.
Своевременното заплащане на пълния размер на уговореното трудово възнаграждение
от работодателя било негово съществено задължение по трудовото правоотношение -
чл.128, т.2 КТ. Съгласно трудов договор №258/18.10.2010г. между ищцата д-р С.Г.М.
- Л. и работодателя УМБАЛ „Проф. Д-р Ст.Киркович" АД - гр.Стара Загора, периодичността
на плащанията на трудовото възнаграждение била уговорена ежемесечно. В случая
работодателят дължал заплащането на пълния размер на дължимото трудово
възнаграждение за месец декември 2017г. най-късно на датата 31.12.2017г. Въпреки
това не предприемал изплащането на дължимата сума повече от една година и един
месец. След като неоснователно не бил изплатил на ищцата сумата в размер на
322,58 лв., явяващи се близо 30% от сумата на дължимото месечно трудовото
възнаграждение, при пълна липса на законово или договорно основание за това,
работодателят допуснал съществено неизпълнение на свое съществено задължение по
трудовото правоотношение, при което не е счел за необходимо да пристъпи към
изпълнение на задължението си за период повече от една година и един месец.
Именно това несъответстващо на уговорените съществени параметри на трудовото
правоотношение на работодателя - УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович" АД -
гр.Стара Загора било наложило ищцата д-р
С.Г.М. - Л. да предприеме прекратяването на трудовото правоотношение, считано
от 01.02.2019г., при наличие на основанието и по реда на чл.327, ал.1, т.2 от
Кодекса на труда, чрез депозиране на свое писмено заявление, постъпило при
работодателя на датата 01.02.2019г., с негов вх.№ ЧР-03-42/01.02.2019г.Вместо
да пристъпел към изпълнението на задълженията, следващи му се от прекратяването
на трудовото правоотношение с писменото заявление вх.№ ЧР-03-42/01.02.2019г. в
смисъла и на основание чл.327, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, в последствие
работодателят издал своя заповед № 12/01.02.2019г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.326, ал.1 КТ, считано от 01.02.2019г., в която
са изложени очевидно погрешни и вътрешно противоречиви мотиви. В същите, на първо
място работодателят ясно посочил, че към момента на съставяне на заповедта му
№12/01.02.2019г. при него вече
било депозирано
писменото заявление на ищцата в смисъла и на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ
с вх. № ЧР-03-42/01.02.2019г., погрешно
посочено в заповедта като „молба за прекратяване на трудовото
правоотношение". При това безспорно признал факта на неизпълнението на
негово съществено задължение по трудовото правоотношение, а именно да изплати
на ищцата сумата в размер на 322,58 лв., явяващи се около 30% от сумата на
дължимото месечно трудовото възнаграждение за месец декември 2017г. Наред с
това в мотивите на заповед № 12/01.02.2019г. ясно била посочена и
продължителността на забавата на работодателя, а именно до датата 01.02.2019г.
Погрешно обаче в същите е изведено, че не били на лице основанията на чл.327,
ал.1, т.2 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение от
работника/служителя, а подаденото заявление следвало да се приеме за такова по
чл.326, ал.1 от КТ, с оглед на което към посочената дата било налице неспазване
на срока на предизвестието.В константната
практика на ВКС било прието, че правната норма на чл.327, ал.2 КТ не поставя изискване за срок за забава, нито създава модалитет
относно размера на неизплатеното
трудово възнаграждение или обезщетение. Поради това прекратяването на трудовия договор по чл. 327, т. 2 КТ не се
влияе от приложението на чл.245, ал. 1 КТ от страна на работодателя. Ето защо достатъчно
било работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение изцяло или
частично, уговорено между страните по
трудовия договор, за да може работникът или служителят да се възползва от правото си по чл.327, т.2 КТ. Без значение са и причините,
поради които работодателят
е забавил изплащането на уговореното трудово възнаграждение и дали е приложил разпоредбата и а чл. 245, ал. 1 КТ.( така Решение №145 от 7.06.2012г. на ВКС по гр.д.№ 1247/2011г.,
III г. о; Решение №495 от 03.06.2010г. по гр.д.№527/2009г. на
Върховния касационен съд, 1Уг.о на ВКС). При така изложеното било
ясно, че процесното трудово правоотношение между ищцата д-р С.Г.М. - Л. и
работодателя УМБАЛ „Проф. Д-р. Ст. Киркович" АД - гр. Стара Загора било
прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, с депозирането
на писменото заявление на работника/служителя с вх. № ЧР-03-42/01.02.2019г. при
работодателя. Последващо предприетото от последния уволнение с негова заповед №
12/01.02.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.326, ал.1 КТ е незаконно, доколкото към момента на издаването на заповед №
12/01.02.2019г. от УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович" АД - гр. Стара Загора
същата вече се е явявала безпредметна (в този смисъл Определение №
654/15.05.2014 по дело №533/2014 на ВКС, ГК, III г.о.: „Пpu наличие на конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение
конститутивно действие има това, чийто
фактически състав е настъпил по-рано"). Наред с това, доколкото
заявлението на работника/служителя с вх.№ЧР-03-42/01.02.2019г.обективира
недвусмисленото изявление за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, но не съдържа волеизявление в смисъла на
чл.326, ал.1 КТ, не е на лице посоченото в заповед №12/01.02.2019г. основание
на чл. 326, ал. 1 КТ. Ирелевантна се явява фриволната и неправилна
интерпретация на работодателя в тази връзка. Поради това за ищцата бил налице
правен интерес от предявяването на иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ
за признаването на предприетото от работодателя УМБАЛ „Проф. Д-р Ст.
Киркович" АД-гр.Стара Загора със заповед №12/01.02.2019г. уволнение
основание на чл.326, ал.1 КТ за незаконно и за неговата отмяна като
такова.Доколкото на база извършеното незаконно уволнение със заповед
№12/01.02.2019г. работодателят УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович" АД -
гр.Стара Загора е вписал в трудовата книжка на ищцата като основание за
прекратяване на трудовото й правоотношение чл.326, ал.1 КТ, за ищцата бил
налице и правен интерес от предявяването на иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.4 КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата
книжка.Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 КТ:„При прекратяване на
трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие
в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и За работодателят му
дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение." Въпреки недвусмислената
редакция на тази законова разпоредба и с оглед прекратяването на трудовото
правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, работодателят не изплатил на
ищцата дължимото й обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието в размер на 30 дни, с оглед безсрочния трудов договор №258/18.10.2010г.
и уговореното в Допълнително споразумение № 3323 от 01.03.2016г. Поради това за
ищцата бил налице правен интерес от предявяването на иск с правно основание
чл.221, ал.1 КТ за осъждане на работодателя УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович"
АД - гр.Стара Загора да й изплати дължимото обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието в размер на 30 дни.Въпреки
разпореждането на работодателя в негова заповед № 12/01.02.2019г. за изплащане
на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за 3/три/ дни за неизползван платен
годишен отпуск за 2019г., такова и до момента не било изплатено на ищцата.
Поради това за нея бил налице правен интерес от предявяването на иск с правно
основание чл.224, ал.1 КТ за осъждане на работодателя УМБАЛ „Проф. Д-р Ст.
Киркович" АД - гр. Стара Загора да й изплати дължимото обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ за 3 /три/ дни за неизползван платен годишен отпуск за
2019г. На следващо място, видно от гореизложените обстоятелства е, че
работодателят не е изплатил на ищцата сумата в размер на 322,58 лв., явяващи се
около 30% от сумата на дължимото месечно трудовото възнаграждение за месец
декември 2017г. Съобразно уговорената в трудов договор № 258/18.10.2010г. ежемесечна периодичност на плащанията на трудовото възнаграждение работодателят е следвало да изпълни задължението си по чл. 128, т.2 КТ, до датата 31.12.2017г., но не е сторил това и е изпаднал в забава. Фактите
относно неизпълнението на негово съществено задължение по трудовото
правоотношение и на забавата на работодателя са безспорно признати в мотивите
на негова заповед № 12/01.02.2019г. От същите било видно, че изплащането на
дължимата част от месечното трудово възнаграждение за месец декември 2017г.
УМБАЛ „Проф. Д-р. Ст. Киркович" АД - гр. Стара Загора е предприело едва
след като трудовото правоотношение с доверителката ми вече е било прекратено. В
мотивите на заповед № 12/01.02.2019г. работодателят, като се е позовал на
данните от собственото си счетоводство, ясно е посочил, че дължи на
доверителката ми плащане за минал период - месец декември 2017г. както и
продължителността на забавата си, а именно до датата 01.02.2019г. Съгласно
чл.245, ал.2 КТ: „Разликата
до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се
изплаща допълнително заедно със законната лихва.", а съгласно чл.86 от ЗЗД:”Пpu неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата." С оглед на това за
доверителката ми е налице правен интерес от предявяването на иск с правно
основание чл. 245, ал.2 КТ, вр.чл.86 от ЗЗД за осъждане на работодателя УМБАЛ
„Проф. Д-р. Ст. Киркович" АД - гр.Стара Загора да й изплати обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 322,58лева за периода от
01.01.2018г. до 01.02.2019г. Както вече бе изложено по-горе през периода на
времетраене на трудовото й правоотношение ищцата изпълнявала точно и
добросъвестно трудовите си задължения, съобразно уговореното в трудов договор №
258/18.10.2010г. и анексите към същия. Въпреки това работодателят УМБАЛ „Проф.
Д-р. Ст. Киркович" АД - гр.Стара Загора не бил изпълнил задължението си да
й изплати уговореното месечно трудово възнаграждение за месец януари 2019г.
Съгласно чл.128, т.2 КТ: „Работодателят е длъжен в установените
срокове: ... да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа”.
При това за ищцата бил налице правен интерес от предявяването на иск с правно
основание чл.128, т.2 КТ, с който да иска чрез и от съда осъждането на работодателя
УМБАЛ „Проф. Д-р. Ст. Киркович" АД - гр. Стара Загора да й заплати сумата
в размер на месечното брутно трудово възнаграждение, дължимо за месец януари
2019г., ведно с лихва за забава съобразно чл.245, ал.2 КТ, вр. чл.86 ЗЗД в
размер на законната лихва върху сумата на дължимия нетен размер на трудовото
възнаграждение, за периода от датата 01.02.2019г. до датата на депозиране на
исковата молба в съда. При всичко изложено до тук е видно, че за ищцата бил
налице правен интерес от предявяването на изложените в настоящата искова молба
искови претенции с правно основание: - чл.344, ал.1, т.1 КТ; - чл.344, ал.1,
т.4 КТ; - чл.224, ал.1 КТ – чл.245, ал.2 КТ, вр. чл.86 ЗЗД; - чл. 128, т.2 КТ,
вр. чл.245, ал.2 КТ, вр. чл.86 ЗЗД, при което Ви моля да приемете тези за
основателни и да постановите решение, с което:Като приемете за установено, че
възникналото на основание трудов договор №258/18.10.2010г. трудово
правоотношение между ищцата д-р С.Г.М. - Л. и работодателя УМБАЛ „Проф. Д-р
Ст.Киркович" АД-гр.Стара Загора, ЕИК123535847, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, ул.„Генерал Столетов" №2, представлявано от
изпълнителния директор проф. д-р Йовчо Йовчев, д.м. е било надлежно прекратено
с писмено заявление на доверителката ми в смисъла и на основание чл.327, ал.1,
т.2 от КТ с вх.№ЧР-03-42/01.02.2019г., да бъде признато за незаконно
предприетото от работодателя УМБАЛ „Проф. Д-р Ст.Киркович" АД - гр.Стара
Загора със заповед № 12/01.02.2019г. уволнение основание на чл.326, ал.1 КТ; Да
бъде задължен работодателят УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович"' АД - гр. Стара
Загора, ЕИК123535847, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.
„Генерал Столетов" № 2, представлявано от изпълнителния директор проф. д-р
Йовчо Йовчев, д.м. да извърши поправка на основанието за уволнение, вписано в
трудовата книжка, при което да впише в нея действителното такова, а именно
чл.327, ал.1, т.2 от КТ; Да бъде осъден работодателят УМБАЛ „Проф. Д-р Ст.
Киркович" АД - гр.Стара Загора, ЕИК123535847, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора., ул.„Генерал Столетов" №2, представлявано от
изпълнителния директор проф. д-р Йовчо Йовчев, д.м. да заплати на доверителката
ми обезщетението по чл.221, ал.1 КТ в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието в размер на 30 дни, ведно със
законната лихва върху тази сума, за периода от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното й изплащане; Да бъде осъден работодателят УМБАЛ
„Проф. Д-р Ст.Киркович" АД - гр. Стара Загора ЕИК123535847, със седалище и
адрес на управление: гр.Стара Загора, ул. „Генерал Столетов” №2, представлявано
от изпълнителния директор проф. д-р Йовчо Йовчев, д.м. да заплати на ищцата
обезщетението по чл. 224, 1 от КТ за 3 /три/ дни за неизползван платен годишен
отпуск за 2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от деня следващ
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Да
бъде осъден работодателят „Проф. Д-р Ст.Киркович” АД-гр.Стара Загора,
ЕИК123535847, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.„Генерал
Столетов” №2, представлявано от изпълнителния директор проф. д-р Йовчо Йовчев,
д.м., на основание чл.245, ал.2 КТ, вр.
чл.86 от ЗЗД да заплати на ищцата обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 322,58лева за периода от 01.01.2018г. до 01.02.2019г.; Да
бъде осъден работодателят УМБАЛ „Проф. Д-р. Ст. Киркович" АД - гр. Стара
Загора, ЕИК123535847, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.
„Генерал Столетов" № 2, представлявано от изпълнителния директор проф. д-р
Йовчо Йовчев, д.м. да заплати на ищцата сумата в размер на месечното брутно
трудово възнаграждение, дължимо за месец януари 2019г., ведно с лихва за забава
съобразно чл.245, ал.2 КТ, вр. чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва върху
сумата на дължимия нетен размер на трудовото възнаграждение, за периода от
датата 01.02.2019г. до датата на депозиране на исковата молба в съда, както и
законна лихва от деня следващ датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане. Моли да й бъдат присъдени направените по делото
разноски.
На основание чл.131 ГПК. ответникът УМ БАЛ „ПРОФЕСОР Д-Р СТОЯН
КИРКОВИЧ" АД, представя настоящия писмен отговор, като изразявал следното
становище: Считали, че подадената искова
молба, с обективно съединените искове в нея е нередовна. Съгласно чл. 127, ал.1, т.З от ГПК ищецът бил длъжен да посочи размера
на оценяемите искове. В депозираната искова молба това не е направено. Ищецът
не е посочил размера на иска по: чл.221 ал.1 от КТ , а именно исканото
обезщетение в размер на БТВ за срока на предизвестието в размер на 30 дни.
Чл.224 ал.1 от КТ, а именно обезщетението за неизползван платен годишен отпуск
за 2019г. и Чл.245, ал.2 КТ във вр. с
чл.86 от ЗЗД , а именно обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 322.58 лева за периода от 01.01.2018 г. до 01.02.2019 година, чл.245
ал.2 от КТ във вр. с чл.86 от ЗЗД, а именно сумата в размер на БТВ за месец
януари 2019 година и лихва за забава в размер на законната лихва върху нетния
размер от 01.02.2019 година до датата на депозиране на исковата молба, които
искове се явяват оценяеми. Същото съставлява нередовност на исковата молба, с оглед на изложените
вече доводи. На следващо място съгласно чл.127, ал.4 от ГПК ищецът следва да
посочи банкова
сметка ***, което също не е посочено в
исковата молба. Поради това моля, да оставите исковата молба без движение до
отстраняване на посочените нередовности. На следващо място оспорвали
предявените по - горе с ИМ обективно съединени искове по основание и размер и
считали, че исковата молба и предявените с нея обективно съединени искове са
неоснователни. Съображенията им били следните:
Ищцата С.Г.М. - Л. е била в безсрочно трудово правоотношение с УМБАЛ
„ПРОФЕСОР Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, което било прекратено едностранно от нея
на 01.02.2019 година, като за основание бил посочен чл.327, ал.1 т.2 от КТ.
Считали, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, фактите,
които са обуславяли възникването на правото на М. - Л. да прекрати едностранно
без предизвестие трудовото правоотношение, обективно не са съществували. На
първо място, при осъществен преглед на документацията в счетоводството на болницата
е било установено от болницата частично неизплащане на трудовото възнаграждение
на М. - Л. и същата несъществена неизплатена част в размер на 28% от цялостното
възнаграждение е била изплатена веднага след откриването - на 01.02.2019 година
- денят, в който и М.-Л. е депозирала своето заявление за прекратяване на
трудовото си правоотношение. Става въпрос за станала грешка при изплащане на трудовото възнаграждение, която била отстранена веднага
след като е била забелязана. Това съставлява единичен случай. Ако М. - Л. е
постъпила добросъвестно и е уведомила работодателя за станалата грешка, то
същата е щяла да бъде изправена и по-рано. За болницата оставало недоумението
защо след като е забелязала грешката, ответницата по настоящия иск не бил
постъпила добросъвестно и не е уведомила веднага ръководството на болницата за
нея. Това е използвано на един по-късен етап, за да се прекрати трудовото
правоотношение по един по-лесен начин - без предизвестие.След като е изплатено цялостното
възнаграждение на ответницата по настоящия иск, то тя е нямала никакво
основание да прекратява трудовото си правоотношение на основание чл.327, ал.1
т.2 от КТ при условие, че е налице цялостно изплащане на трудовото й
възнаграждение за претендирания месец Декември 2017година в размер на
1152.08лева, от които след направени задължителни удръжки била изплатена цялата
нетна сума в размер на 898.54 лева /575.96+322.58 лева/. Поради това
постъпилото същия ден заявление от ответницата по настоящия иск следва да се
разглежда като подадено предизвестие на основание чл.326 ал.1 от КТ, както било
посочено и в издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от
Изп. директор на лечебното заведение.На второ място дори да се приемело, че е
съществувало частично забавяне на трудовото правоотношение, то то се явява явно
несъществено относно изплатеното такова- неизплатени 28%/322.58 лева/ срещу
изплатени 72%/575.96 лева/ от нетното трудово възнаграждение /след направени
задължителни удръжки от БТВ/ за месец декември 2017г. Изплатената част от
трудовото възнаграждение съставлява много по - голяма част от неизплатената и
същевременно надвишава минимално гарантираното възнаграждение по чл.245 от КТ.
Законодателят е решил, че суми по -големи от МРЗ /която за посочения месец
декември е 460лева, съгласно ПМС №141/13.07.2017 година/ и по - големи от 60 %
от трудовотовъзнаграждение са явно несъществени спрямо цялото възнаграждение,
поради което е възприел тази граница в разпоредбата на чл.245 от КТ. Неизплатената
част от трудовото възнаграждение се явява твърде несъществена и малка, за да
бъде упражнено правото на работника по чл.327, ал.1, т.2 от КТ. За да не се
получава злоупотреба при упражняване на правото на работника по чл.327, ал.1
т.2 от КТ следва да се държи сметка за неизплатената част от трудовото
възнаграждение спрямо изплатената такава, какъвто смисъл е вложен в
разпоредбата. Смисълът на чл.327, ал.1, т.2 от КТ е да се прекратява
трудовото правоотношение от работника на това основание, когато става въпрос за съществена
неизплатена част от трудовото възнаграждение, каквато в
настоящия случай не съществува. В противен случай, ако се
приеме, че няма значение каква е тя, та дори да е 1лев,
би се стигнало до злоупотреба с предоставеното право на работника. При това
положение извършеното от М. - Л. едностранно прекратяване на трудовото й
правоотношение без предизвестие се явява незаконно. Поради изложеното ,
прекратяването на трудовото правоотношение следва да се приеме като такова с
основание чл.326 от КТ. Посочване на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение има голямо значение за работодателя. След като няма основание за
прекратяването му по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, работодателят има основание да
остави посоченото такова по чл.326, ал.1 от КТ. За репутацията на работодателя
е важно да бъде отразено действителното основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, а именно чл.326 ал.1 от КТ.С оглед на всичко изложено моля, да
отхвърлите като неоснователни първите три иска да бъде осъден работодателя, а
именно сочените в ИМ искове, да бъде признато за незаконно уволнението на
основание чл.326, ал.1 от КТ, да бъде задължен работодателя да извърши поправка
на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка и да впише това по чл.327,
ал.1, т.2 от КТ и да бъде осъден работодателя да заплати обезщетение по чл.221,
ал.1 от КТ. На следващо място възразявали срещу заплащането на лихва върху
сумата от 322.58 лева за посочения период 01.01.2018г. до 01.02.2019г. За месец
декември 2017г. възнаграждението е дължимо, съгласно ТД в последния ден на
следващия месец, а именно на 31.01.2018г., т.е. лихвата може да бъде от
01.02.2018г., а не от 01.01.2018г. По отношение на последния иск, а именно да
бъде изплатено месечното БТВ за месец януари 2019 година, считам, че следва да
се изплати на лицето нетния размер на това БТВ, като възразявали срещу искането
за законна лихва върху него, тъй като към датата на падежа за заплащане на
трудовото възнаграждение - 31.02.2019г., същото е било депозирано на касата на
болницата, но не е потърсено от ищцата по делото. Лечебното заведение не е
изпаднало в забава , поради тази причина. По този начин са били начислени и
депозирани на каса и сумата за 3 - те дни неизползван платен годишен отпуск. С
оглед на всичко изложено моля, да постановите решение, с което да отхвърлите предявените искове
като неоснователни, както и да присъдите направените
по делото разноски, съобразно с представения списък.
По делото е постъпил насрещен иск от УМБАЛ „ПРОФЕСОР Д-Р СТОЯН
КИРКОВИЧ" АД срещу С.Г.М.-Л. и на
основание чл.211 от ГПК предявявам настоящия насрещен иск, за съвместно
разглеждане, който насрещен иск имал връзка с първоначалния иск по делото.
Ищцата С.Г.М. - Л. била в безсрочно трудово правоотношение с УМБАЛ „ПРОФНСОР
Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, което било прекратено едностранно от нея на
01.02.2019г., като за основание бил посочен чл.327, ал.1 т.2 от КТ. Считали, че
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, фактите, които са
обуславяли възникването на правото на М.-Л. да прекрати едностранно без
предизвестие трудовото правоотношение, обективно не са съществували. На първо
място, при осъществен преглед на документацията в счетоводството на болницата
било установено от болницата частично неизплащане на трудовото възнаграждение
на М. - Л. и същата несъществена неизплатена част в размер на 28 % от
цялостното възнаграждение е била изплатена веднага след откриването - на
01.02.2019г. - денят, в който и М. - Л. била депозирала своето заявление за
прекратяване на трудовото си правоотношение. Ставал въпрос за станала грешка при изплащане на трудовото възнаграждение, която била отстранена веднага
след като е била забелязана. Това съставлява единичен случай. Ако М. - Л. е
постъпила добросъвестно и е уведомила работодателя за станалата грешка, то
същата е щяла да бъде изправена и по - рано. За болницата остава недоумението
защо след като е забелязала грешката ответницата по настоящия иск не е
постъпила добросъвестно и не е уведомила веднага ръководството на бойницата за
нея. Това е използвано на един по - късен етап, за да се прекрати трудовото
правоотношение по един по - лесен начин - без предизвестие. След като е
изплатено цялостното възнаграждение на ответницата по настоящия иск, то тя е
нямала никакво основание да прекратява трудовото си правоотношение на основание
чл.327, ал.1 т.2 от КТ при условие, че било налице цялостно изплащане на
трудовото й възнаграждение за претендирания месец Декември 2017г. в размер на
1152.08 лева , от които след направени задължителни удръжки е изплатена цялата
нетна сума в размер на 898.54лева/575.96+322.58лева/. Поради това постъпилото
същия ден заявление от ответницата по настоящия иск следва да се разглежда като
подадено предизвестие на основание чл.326 ал.1 от КТ, както е посочено и в
издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от Изп. директор
на лечебното заведение. На второ място дори да се приемело, че е съществувало
частично забавяне на трудовото правоотношение, то то се явявало явно
несъществено относно изплатеното такова- неизплатени 28% /322.58 лева/ срещу
изплатени 72%/575.96 лева/ от нетното трудово възнаграждение /след направени
задължителни удръжки от БТВ/ за месец декември 2017г. Изплатената част от
трудовото възнаграждение съставлява много по-голяма част от неизплатената и
същевременно надминавало минимално гарантираното възнаграждение по чл.245 от КТ. Законодателят решил, че суми по-големи от МРЗ /която за месец декември 2017г.
е в размер на 460лева видно от приложеното ПМС №141/13.07.2017/ и от 60 % от
трудовото възнаграждение, са явно несъществени спрямо цялото възнаграждение,
поради което е възприел тази граница в разпоредбата на чл.245 от КТ. Неизплатената част от трудовото възнаграждение се явява твърде
несъществена и малка, за да бъде упражнено правото на работника по чл.327, ал.1
т.2 от КТ .За да не се получавало злоупотреба при упражняване на правото на
работника по чл.327, ал.1, т.2 от КТ следвала да се държи сметка за
неизплатената част от трудовото възнаграждение спрямо изплатената такава,
какъвто смисъл е вложен в разпоредба; Смисълът на чл.327, ал.1 т.2
от КТ е да се прекратява трудовото правоотношение от работника на това
основание, когато ставало въпрос съществена неизплатена част от трудовото
възнаграждение, каквато в настоящия случай не съществувала. В
противен случай, ако се приемело, че нямало значение каква е тя, та дори да е 1 лев, би се стигнало до злоупотреба с предоставеното право на
работника. При това положение извършените, от М. - Л. едностранно
прекратяване на трудовото й правоотношение без предизвестие се явявало
незаконно, а доколкото работодателят не разполагал с правото да иска
възстановяване на трудово-правната връзка, т.к. по този начин би се нарушила
забраната за принудителен труд, то той имал право на обезщетение за вреди от
неспазеното предизвестие. Основанието, от което работодателят може да
претендира обезщетението за вреди, е само незаконно/извършено без основание/
прекратяване на правоотношението от работника по реда на чл.327 от КТ/ в този
смисъл определение № 1071/15.10.2010г. по гр.дело № 562/2010г. на ІV-то г.о. на
ВКС, решение № 289/18.11.2014г. по гр.дело № 1289/2014г. на ІV-то г.о. на ВКС/.
Реалните вреди, които работодателят търпи
случая, се изразяват в неотработения от работника срок на предизвестие,
т.к. при фактически настъпило прекратяване на трудово правоотношение между
страните и липсата на основание за прекратяване от страна на работника по реда
на чл.327, ал.1 т.2 от КТ, следва да се приеме, че последният е упражнил
потестативното си право по чл.326 от КТ за едностранно прекратяване с предизвестие, без обаче да е отработил
срока на дължимото от него предизвестие. Предвид, че М. - Л., е работила по
безсрочен трудов договор, то полагащото се на работодателя обезщетение от
незаконно прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.327, ал.1 т.2
от КТ съответствало на дължимото от работника обезщетение за неспазено
предизвестие, което в случая е брутното трудово възнаграждение за 30 дни. С
оглед на всичко изложено молят, след като съдът приеме, че извършеното от М. - Л.
едностранно прекратяване на трудовото й правоотношение без предизвестие се
явявало незаконно, да уважи предявения насрещен иск и постанови решение, с което да
осъдите С.Г.М.-Л., с адрес ***, със съдебен адрес ***-АД„Д.,
Петров и Баев", за адв.И.Д., да заплати на УМБАЛ„Приф. Д-р Стоян Киркович"
АД, представлявано от Изпълнителния
директор проф.д-р Йовчо Йовчев, сумата в размер на 1229.48лева, съставляваща обезщетение за вреди от неспазено предизвестие при
незаконно прекратяване на трудовото правоотношение от работника по реда на чл.327, ал.1 т.2 от КТ, ведно със
законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на иска - до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, съобразно
представения списък на разноските.
По делото е постъпил писмен отговор
на насрещната искова молба, като заявяват, че са се запознали с връчените им
Разпореждане №5527/2019г., постановено по гр.д. № 2154/2019г. по описа на
Районен съд-гр.Стара Загора, ГК, II състав и Насрещен иск от УМБАЛ „Проф. Д-р.
Ст.Киркович" АД - гр. Стара Загора, ЕИК123535847, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, ул.Генерал Столетов № 2, представлявано от
изпълнителния директор проф. д-р Йовчо Йовчев, предявен против доверителната ми
в производството по гр.д. № 2154/2019г. по описа на Районен съд - гр.Стара
Загора, ГК, II състав. По редовността на насрещната искова молба.В противовес с
приетото от съда в Разпореждане №5527/2019г., постановено по гр.д. №
2154/2019г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, ГК, II състав, считам,
че така депозираната насрещна искова молба съдържа нередовности, чието
отстраняване се дължи, а именно:В обстоятелствената част на насрещната искова
молба се сочи, че процесното трудово правоотношение следвало да се счита
прекратено на основание чл.326 от КТ- т.е. едностранно, с писмено предизвестие
от работника или служителя, без обаче да бил отработен срокът на
предизвестието. Поради това основание за претендираните вреди било
неотработено, съотв. неспазено от доверителната ми предизвестие. В петитума на
насрещната искова молба обаче се претендират вреди от незаконосъобразно
прекратяване на процесното трудово правоотношение с основанието на чл. 327,
ал.1, т.2 КТ. При изложеното считам, че насрещната искова молба от УМБАЛ „Проф.
Д-р. Ст. Киркович" АД - гр. Стара Загора, ЕИК123535847, със седалище и
адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.Генерал Столетов № 2, представлявано
от изпълнителния директор проф. д-р Йовчо Йовчев съдържа противоречия между
основанието и петитума. Поради това същата, в този си вид не отговаря на
изискванията на чл.127, ал.1 ГПК, което налага прилагането на чл. 129, ал. 2 ГПК. По допустимостта на предявения насрещен иск. В отклонение от приетото в
Разпореждане №5527/2019г., постановено по гр.д. № 2154/2019г. по описа на
Районен съд - гр.Стара Загора, ГК, II състав, считали, че така предявеният
насрещен иск от УМБАЛ „Проф. Д-р.Ст.Киркович" АД - гр.Стара Загора,
ЕИК123535847, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул. „Генерал
Столетов" № 2, представлявано от изпълнителния директор проф. д-р Йовчо
Йовчев бил недопустим, поради следното: С оглед указаното на връченото им
съобщение, ведно с Разпореждане №5527/2019г., постановено по гр.д. №2154/2019г.
по описа на Районен съд - гр.Стара Загора, ГК, II състав, настоящото
производство би следвало да е образувано и да се провежда като бързо
производство съобразно правилата на чл.310 и сл. от ГПК. В този случай важи
забраната на чл.314, ал.2 от ГПК, според която: „По реда на това
производство не може да се предявяват насрещни искове, да се привличат
трети лица и да се предявяват искове срещу тях." В случая на това
самостоятелно основание насрещната искова молба
би следвало да бъде оставена без разглеждане като недопустима
и да бъде върната на подателя й от УМБАЛ „Проф. Д-р. Ст. Киркович" АД -
гр.Стара Загора, ЕИК123535847, със седалище и адрес на управление: гр. Стара
Загора, ул. „Генерал Столетов" № 2, представлявано от изпълнителния
директор проф. д-р Йовчо Йовчев. Отделно от горното, доколкото във фактическият
състав на чл.327, ал.1, т.2 КТ - прекратяване на трудовия договор от работника
или служителя без предизвестие, когато работодателят е забавил изплащането на
трудовото възнаграждение или на обезщетение по Кодекса на труда или по
общественото осигуряване - не се съдържа изискване за
отправяне на предизвестие, а напротив изрично изключва такова и
доколкото в насрещната искова молба се признава прекратяването на процесния
трудовия договор (ц работника или служителя без предизвестие, когато
работодателят е забавил изплащането на трудовото възнаграждение на основание
чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, то за работодателя не е на лице право да очаква и/или
да изисква от доверителката ми отправянето на предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение и съответно отработване на срок на предизвестие. След
като в конкретния случай за УМБАЛ „Проф. Д-р.Ст.Киркович" АД-гр. Стара
Загора, ЕИК123535847 не е било на лице основано на
закона или на трудовия договор правно очакване за отправянето на предизвестие и
съответно за отработване на срок нито е било на лице съответно насрещно, основано на
закона или на трудовия договор задължение на доверителката ми да отправи предизвестие и съответно
да отработи срока му, то за работодателя не е на лице правен интерес от предявяване на иск за осъждане на
доверителката ми да му заплати обезщетение за вреди от неспазено предизвестие
по повод прекратяване на трудовото й правоотношение по реда и на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ. Тази липса на правен интерес се явява самостоятелно
основание за недопустимост на така предявения насрещен иск от УМБАЛ „Проф. Д-р.
Ст. Киркович" АД - гр. Стара Загора, ЕИК123535847, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, ул. „Генерал Столетов" № 2, представлявано
от изпълнителния директор проф. д-р Йовчо Йовчев. По основателността на
предявения насрещен иск. В случай, че съдът не възприемел основателността на
изложеното досежно недопустимостта на предявения насрещен иск от УМБАЛ „Проф.
Д-р. Ст. Киркович" АД-гр.Стара Загора, ЕИК123535847, със седалище и адрес
на управление: гр.Стара Загора, ул.Генерал Столетов №2, представлявано от
изпълнителния директор проф.д-р Йовчо Йовчев, ищцата моли този да бъде приет за
изцяло неоснователен, поради следното:В насрещната искова молба не се оспорва
фактът, че между д-р С.Г.М.-Л. и работодателя УМБАЛ „Проф.
Д-р.Ст.Киркович" АД - гр.Стара Загора е съществувало трудово
правоотношение, въз основа на сключения трудов договор № 258/18.10.2010г., в
последствие прекратено на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ, с писменото
заявление на доверителната ми вх. № (на работодателя) ЧР-03-42/01.02.2019г.
Наред с това, с насрещната искова молба изрично признавал фактът на
неизпълнението от страна на работодателя, явяващ се конкретното основание, на
което доверителната ми е предприела прекратяването на трудовото й
правоотношение по реда и в хипотезата на чл.327, ал.1, т.2 от КТ, а именно: В
насрещната искова молба не се оспорва обстоятелството, че доверителната ми д-р С.Г.М.
- Л. е изпълнявала добросъвестно и точно задълженията си по трудовото
правоотношение, произтичащи от сключения трудов договор № 258/18.10.2010г.
Своевременното заплащане на пълния размер на уговореното трудово възнаграждение
от работодателя е негово съществено задължение по трудовото правоотношение -
чл.128, т.2 КТ. Съгласно трудов договор № 258/18.10.20Юг. между доверителната
ми д-р С.Г.М. - Л. и работодателя УМБАЛ „Проф. Д-р. Ст. Киркович" АД - гр.
Стара Загора, периодичността на плащанията на
трудовото възнаграждение е уговорена
ежемесечно.
В случая работодателят е дължал заплащането на пълния размер на дължимото на доверителната ми
трудово възнаграждение за месец декември 2017г. най-късно на датата
31.12.2017г. В противовес със това работодателят УМБАЛ „Проф. Д-р. Ст.
Киркович" АД - гр. Стара Загора, ЕИК123535847, без посочване на каква да е
причина за това и въпреки многократни напомняния и покани, не е изплатил пълния
размер на дължимото трудово възнаграждение на доверителната ми за месец декември
2017г., а в период повече от една година и
един месец неоснователно е задържал сумата в размер на 322,58
лв., явяваща се близо 30% от сумата на дължимото месечно брутно трудовото
възнаграждение или повече от 1/3 дължимото месечно нетно трудовото
възнаграждение на доверителната ми за месец декември 2017г.
Работодателят
е предприел изплащането на горното едва след прекратяването на процесното
трудово правоотношение, а именно на датата 01.02.2019г. След като неоснователно не е
изплатил на доверителката ми сумата в размер на 322,58 лв., явяващи се близо
30% т сумата на от сумата на дължимото месечно брутно трудовото възнаграждение
или повече от 1/3 дължимото месечно нетно трудовото възнаграждение на
доверителката ми, при пълна липса на законово или договорно основание за това, работодателят
е допуснал съществено неизпълнение на свое съществено задължение по трудовото
правоотношение,
при което не е счел за необходимо да пристъпи към изпълнение на задължението си
за период повече от една година и един месец. Именно това несъответстващо на
уговорените съществени условия на трудовото правоотношение на
работодателя-УМБАЛ „Проф. Д-р.Ст.Киркович" АД - гр.Стара Загора е наложило
доверителката ми д-р С.Г.М. - Л. да предприеме прекратяването на трудовото правоотношение,
считано от 01.02.2019г., при наличие на основанието и по реда на чл.327, ал.1,
т.2 от Кодекса на труда, чрез депозиране на свое писмено заявление, постъпило
при работодателя на датата 01.02.2019г., с негов вх.№ЧР-03-42/01.02.2019г.
Вместо да пристъпи към изпълнението на задълженията, следващи му се от
прекратяването на трудовото правоотношение с писменото заявление вх. №
ЧР-03-42/01.02.2019г. в смисъла и на основание чл.327, ал.1, т.2 от Кодекса на
труда, в последствие работодателят е издал своя Заповед №12/01.02.2019г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.326, ал.1 КТ, считано
от 01.02.2019г., в която са изложени очевидно погрешни и вътрешно противоречиви
мотиви, които се навеждат и като основание на насрещния иск. В Заповед №
12/01.02.2019г. работодателят ясно е посочил, че към момента на съставянето й при
него вече е било депозирано писменото заявление на доверителката ми в смисъла и на
основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ с вх. № ЧР-03-42/01.02.2019г., погрешно
посочено в заповедта като „молба за прекратяване на трудовото
правоотношение". При това безспорно е признал факта на неизпълнението на
негово съществено задължение по трудовото правоотношение, а именно да изплати на
доверителката ми сумата в размер на 322,58 лв., явяващи се около 30% от сумата
на дължимото месечно брутно трудовото възнаграждение или повече от 1/3
дължимото месечно нетно трудовото възнаграждение на доверителката ми за месец
декември 2017г. Наред с това в мотивите на заповед № 12/01.02.2019г., а по настоящем
и в обстоятелствената част на насрещната искова молба, ясно е посочена и
продължителността на забавата на работодателя, а именно до датата 01.02.2019г.
Погрешно обаче в същите е изведено, че не били на лице основанията на чл.327,
ал.1, т.2 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение от
работника/служителя, а подаденото заявление следвало да се приеме за такова по
чл.326, ал. 1 от КТ, с оглед на което към посочената дата било налице
неспазване на срока на предизвестието. В константната практика на ВКС е прието, че
правната норма на чл.327, ал. 2 КТ не поставя
изискване за срок за забава, нито създава модалитет относно размера на
неизплатеното трудово възнаграждение или обезщетение. Поради това прекратяването на трудовия договор по чл.327,
т.2 КТ не се влияе от приложението на чл.245, ал.1 КТ от страна на работодателя. Ето защо достатъчно е работодателят да е забавил
изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение изцяло или частично,
уговорено между страните по трудовия договор, за да може работникът или
служителят да се възползва от правото си по чл.327, т.2 КТ. Без значение са и
причините, поради които работодателят е забавил изплащането на уговореното
трудово възнаграждение и дали е приложил разпоредбата на чл.245, ал.1 КТ. ( така Решение № 145 от 7.06.2012г. на ВКС по
гр.д. № 1247/2011г., IIIг.о; Решение №495 от 03.0б.2010г. по гр.д.№527/2009г.
на Върховния касационен съд, IVг.o на ВКС). При така изложеното било ясно, че
процесното трудово правоотношение между ищцата д-р С.Г.М. - Л. и работодателя
УМБАЛ „Проф. Д-р.Ст.Киркович" АД-гр.Стара Загора било прекратено на
основание чл.327, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, с депозирането на писменото
заявление на работника/служителя с вх. № ЧР-03-42/01.02.2019г. при работодателя.
В противовес с изложеното в насрещната искова молба основанието на чл.327,
ал.1, т.2 от Кодекса на труда е било налице към момента на прекратяване на
трудовия договор.От изложеното в обстоятелствената част на Заповед №
12/01.02.2019г., а и от това в обстоятелствената част на насрещната искова
молба, очевиден е фактът на
неизпълнението на негово съществено задължение по трудовото правоотношение. С оглед
неизплатения през времетраенето на трудовото задължение размер на неизпълненото
от работодателя негово съществено задължение, а именно да изплати на
доверителната ми сумата в размер на 322,58 лв., явяващи се около 30% от сумата
на дължимото месечно брутно трудовото възнаграждение или повече от 1/3
дължимото месечно нетно трудовото възнаграждение на доверителната ми за месец
декември 2017г. както и с оглед времетраенето на забавата на работодателя -
времеви период от повече от , една година и един месец, неоснователно се явява
наведеното в насрещната искова молба, че сумата била несъществена. Този факт на
неизпълнението не се санира и от прилагането на разпоредбата на чл.245, ал.1 КТ (така Решение № 145 от
7.06.2012г. на ВКС по гр.д. № 1247/2011г., IIIг.о; Решение № 495 от
03.06.2010г. по гр.д.№527/2009г. на Върховния касационен съд, IVг.o на ВКС), която обосновава едно право в
защита на работника или служителя, но не обосновава право на работодателя да не
заплаща остатъка над размера по чл. 245, ал.1 КТ от трудовото възнаграждение.
Напротив, този остатък е изискуем от момента на падежа на конкретното задължение
и за периода до окончателното му изплащане се същият се дължи ведно със
законната лихва чл.245, ал.2 КТ. В тази връзка откровено невярно е твърдението
в насрещната искова молба за грешка при изплащане на трудовото възнаграждение
на доверителката ми. Задължението да се води счетоводство се следва за
работодателя УМБАЛ „Проф. Д-р. Ст. Киркович" АД - гр. Стара Загора. Още
повече, че счетоводното приключване за 2017г. е следвало да се извърши през
2018г., при което да излязат наяве евентуални несъответствия в разплащанията на
дружеството спрямо неговите работници и служители. Така наречената грешка, като
тази конкретна такава едва ли е единичен случай, следва да е останала
„незабелязана" от работодателя и в началото на 2019г. В мотивите на
Заповед № 12/01.02.2019г. обаче работодателят, като се е позовал на данните от
собственото си счетоводство, ясно е посочил, че дължи на доверителката ми
плащане за минал период - месец декември 2017г. както и продължителността на
забавата си, а именно до датата 01.02.2019г. В случая на УМБАЛ „Проф. Д-р. Ст.
Киркович" АД - гр. Стара Загора не само е било известно собственото му
неизпълнение, но дружеството е предприело
плащане на своето ликвидно и изискуемо задължение не по свой почин, а
изключително по повод постъпването на писменото заявление от доверителката ми с
вх. № ЧР-03-42/01.02.2019г. основание чл.327, ал.1, т.2 от Кодекса на труда на
при работодателя и то едва след момента на прекратяването на трудовото
правоотношение с д-р М. - Л.. Този факт е безусловно признат от
работодателя в неговата Заповед №12/01.02.2019г. В тази връзка следвало още веднъж да се изтъкне, че последващо
предприетото от работодателя уволнение с негова заповед № 12/01.02.2019г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.326, ал.1 КТ е
незаконно, доколкото към момента на издаването на заповед № 12/01.02.2019г. от
УМБАЛ „Проф. Д-р. Ст. Киркович" АД - гр. Стара Загора същата вече се е
явявала безпредметна (в този смисъл Определение № 654/15.05.2014 по дело
№533/2014 на ВКС, ГК, III г.о.: „При наличие на конкуренция между насрещни волеизявления за
прекратяване на трудовото правоотношение конститутивно действие има това, чийто
фактически състав е настъпил по-рано"). Наред с това, доколкото
заявлението на работника/служителя с вх.№ЧР-03-42/01.02.2019г. обективира
недвусмисленото изявление за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.327, ал.1, т. 2 КТ, но не съдържа волеизявление в смисъла на чл.
326, ал.1 КТ, не е на лице посоченото в заповед № 12/01.02.2019г. основание на
чл.326, ал.1 КТ. Ирелевантна се явявала фриволната и неправилна интерпретация
на работодателя в тази връзка.При всичко изложено до тук, в случай че съдът не
споделя изложеното по-горе становище за недопустимост на предявения Насрещен
иск от УМБАЛ „Проф. Д-р. Ст.Киркович" АД-гр.Стара Загора, ЕИК123535847,
със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Генерал
Столетов" №2, представлявано от изпълнителния директор проф. д-р Йовчо
Йовчев, молят същият да бъде
отхвърлен като изцяло неоснователен и като такъв да бъде оставен без уважение. Поддържам изцяло изложеното в
исковата ни молба.Моля в полза на доверителната ми да бъдат присъдени строените
в производството разноски.
В
съдебно заседание съдът е допуснал изменение в размера на претендираните суми
по исковете по чл.224 КТ – до размера на
сумата от 157,74лева, както и по отношение на иска за заплащане на лихва върху
сумата от 322,58лева - - за периода от 01.02.208г. до 01.0.2019г. – за сумата
от 39,61лева.
В съдебно заседание ищцата, представлявана от
пълномощника си адв.Аргилашка поддържа предявените искове, оспорва изцяло
предявения насрещен иск, претендира направените по делото разноски.
Пълномощникът й адв.Д. представя подробна писмена защита/останала неподписана/.
Ответникът в съдебно заседание
поддържа отговора си чрез пълномощника си адв.С., която моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни, моли за уважаване на предявения насрещен иск и
за присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на възнаграждението на адвоката на ищеца. Представя подробна
писмена защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, обсъди доводите и становищата на страните, намери за
установено следното:
От личното трудово досие на ищцата,
приложено към материалите по делото, е безспорно установено, че ищцата С.Г.М.-Л.
е постъпила на работа при ответника УМБАЛ”Проф.Д-р Стоян Киркович” съобразно
сключен трудов договор № 258/18.10.2010г. на длъжността „ординатор”,
специалност „лекар”, с уговорено място на работа VІ Вътрешно отделение, отдел
„Стационарен”, работно време 8 часа на ден, съответно 40 часа седмично, основно
месечно възнаграждение 537лева, Уговорена е промяна на мястото на работа с
Допълнително споразумение № 272 от 01.11.2010г. – определено ново такова – РО –
отдел „Стационарен”, като с последното Допълнително трудово споразумение № 3323
от 01.03.2016г. е определено основно месечно трудово възнаграждение в размер н
750лева при допълнително трудово възнаграждение за клас и прослужено време от
5,50% и 50лева за първа профилна специалност, като срокът на предизвестието е
намален на 30дни.
Ищцата депозирала свое писмено заявление, постъпило при работодателя
на 01.02.2019г. вх.№ ЧР -03-042/01.02.2019г. с което заявила прекратяване на
трудовото правоотношение на осн.чл.327,ал.1 т.2 от КТ – позовала се на дължимостта
на сумата от 322,58лева останала незаплатена част от трудовото й възнаграждение
за месец декември 2017г. Същата сума й била изплатена на 01.02.2019г.
Работодателят издал Заповед № 12/01.02.2019г. за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата на осн.чл.326, ал.1 КТ – считано от 01.02.2019г. /след
постъпване на нейното заявление/. Именно това основание вписал и в трудовата
книжка на ищцата като основание за прекратяване на правоотношението й.
В случая преценката на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение на осн.чл.326, ал.2 от КТ е неоправдана – съгласно чл.327,ал.1
т.2 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без
предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото
възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото
осигуряване, като в случая не е следвало работодателят да отнася основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение към чл.326,ал.1 от КТ.
Поради
изложеното следва искът за признаване на уволнението за незаконно да бъде уважен
като основателен, следва да бъде признато за установено по отношение на ищцата,
че прекратяването на трудовото правоотношение с нея е чл.327,ал.1 т.2 КТ и
именно това основание за уволнение следва да бъде задължен ответника да нанесе
в трудовата й книжка.
За изясняване на обстоятелствата
по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, видно от заключението на
която се установява, че дължимото месечно трудово възнаграждение на ищцата при
ответника е в размер на 1152,08лева – брутна сума, от която е направена
вътрешна удръжка – в размер на 322,58лева – изплатена впоследствие на
01.02.2019г. – по банков път, като вещото лице е изчислила лихва за забава за
тази част от възнаграждението в размер на 39,61лева. Определеното за изплащане
на ищцата обезщетение по чл.224, ал.1 КТ – за три дни неизползван платен
годишен отпуск е в размер на 157,74лева брутна сума за получаване, дължимото
месечно брутно трудово възнаграждение за месец януари 2019г. на ищцата при
ответника е в размер на 1229,48лева, като обезщетението по чл.221, ал.1 КТ в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието в размер
на 30дни е в размер на 1219,05лева.
Съгласно чл.221,ал.1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.327,ал.1,т.1,2,
3 и 3а КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение. Същото е изчислено от вещото лице, изчислено е и дължимото
обезщетение по чл.224 от КТ за три дни неизползван платен годишен отпуск, обезщетението
за забава върху неизплатената част от трудовото възнаграждение за месец
декември 2017г. и цялото трудово възнаграждение за месец януари 2019г.
Съдът възприема изцяло
заключението на вещото лице, същото е добросъвестно изготвено, отговаря на
поставените задачи, като съдът счита, че действително твърдяната от ищцата част
от дължимото й се за месец декември 2017г. трудово възнаграждение не е била
заплатена, дължат и се и останалите суми, изчислени от вещото лице, които
следва да й бъдат присъдени, наред със законната лихва върху тях от датата на
завеждане на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата.
По насрещния иск, предявен от
ответника съобразно цитираното от пълномощника на ответника Решение №
289/18.11.2014г. по гр.д.№ 1289/2014г. на ІVг.о. на ВКС - Когато работникът или
служителят упражни добросъвестно потестативното си право да прекрати трудовото
правоотношение с едностранно изявление без предизвестие, трудовото
правоотношение се прекратява с достигането на изявлението до работодателя. В
този случай е без правно значение дали работникът е притежавал това
потестативно право или не го е притежавал, защото не са налице съответните
предпоставки на чл.327 КТ. Трудовият договор е прекратен, а работникът отговаря
за вредите, които е причинил на работодателя. В такъв случай работодателят не
може да прекрати вече прекратеното трудово правоотношение.
При незаконно /без основание/
прекратяване на трудово правоотношение по чл.327,ал.1
от КТ работодателят разполага само с възможност да претендира от
работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от
неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска
възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение. В настоящия
случай обаче не е налице такова незаконно прекратяване от страна на работника,
което да бъде овъзмездено чрез заплащане на обезщетение за неспазено
предизвестие – следва предявения насрещен иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата направените
от нея по делото разноски – платено адвокатско възнаграждение в размер на 760лева,
като съдът не счита, че следва да редуцира платеното адвокатско възнаграждение
– с оглед и предявяването на множество искове, два от които неоценяеми и защитата
на ищцата по предявения насрещен иск. Следва да бъде осъден ответника да
заплати и разноските за възнаграждение на вещо лице – в размер на 180лева поети
от бюджета на съда, като следва да бъде осъден да заплати и дължимите държавни
такси по уважените искове – общо в
размер на 205,83лева.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЕМА за установено, че трудовото
правоотношение между С.Г.М.-Л. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, чрез адв.И.Д.,
и УМБАЛ ”Проф.Д-р. Стоян Киркович”АД - Стара Загора, ЕИК *********,гр.Стара
Загора, ул.”Генерал Столетов”, № 2, представлявана от изпълнителния директор проф.д-р
Йовчо Йовчев чрез адв.С. ***, съдебен адрес ***, е било прекратено с писмено
заявление вх.№ ЧР -03-42/ 01.02.2019г. на основание чл.327, ал.1 т.2 КТ и ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО по отношение на УМБАЛ ”Проф.Д-р. Стоян Киркович”АД - Стара Загора,
ЕИК *********, гр.Стара Загора, ул.”Генерал Столетов”, № 2, представлявана от изпълнителния
директор проф.д-р Йовчо Йовчев чрез адв.С. *** УВОЛНЕНИЕТО на С.Г.М.-Л. ЕГН **********,
извършено със заповед № 12/01.02.2019г. на осн.чл.326,ал.1 КТ на изпълнителния
директор на УМБАЛ ”Проф.Д-р. Стоян Киркович”АД - Стара Загора, проф.д-р Йовчев.
ОСЪЖДА УМБАЛ ”Проф.Д-р. Стоян
Киркович”АД - Стара Загора, ЕИК *********,гр.Стара Загора, ул.”Генерал
Столетов”, № 2, представлявана от изпълнителния директор проф.д-р Йовчо Йовчев
чрез адв.С. ***, съдебен адрес ***, ДА ИЗВЪРШИ ПОПРАВКА на основанието за
уволнение, вписано в трудовата книжка на ищцата С.Г.М.-Л. ЕГН ********** ***, съдебен
адрес ***, чрез адв.И.Д., като впише в нея действителното такова, а именно чл.327,
ал.1 т.2 КТ.
ОСЪЖДА УМБАЛ ”Проф.Д-р. Стоян Киркович”АД - Стара Загора,
ЕИК *********,гр.Стара Загора, ул.”Генерал Столетов”, № 2, представлявана от
изпълнителния директор проф.д-р Йовчо Йовчев чрез адв.С. ***, съдебен адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.М.-Л. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, чрез адв.И.Д.
сумата от 1219,05лева/хиляда двеста и деветнадесет лева и 5стотинки/,
обезщетение по чл.221,ал.1 КТ за срок на предизвестието от 30дни, сумата от
157,74лева/сто петдесет и седем лева и 74 стотинки/ обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 3/три/дни за 2019г., сумата от 1229,48лева/хиляда двеста двадесет и девет
лева и 48стотинки/ месечно брутно трудово възнаграждение за месец януари
2019г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 18.04.2019г. до окончателното им заплащане, сумата от
39,61лева/тридесет и девет лева и 61стотинки/, представляваща обезщетение за
забава за периода от 01.01.2018г. до 01.02.2019г. върху сумата от 322,58лева –
неизплатена част от дължимото й се трудово възнаграждение за месец декември
2017г., както и направените по делото разноски от 760/седемстотин и
шестдесет/лева представляващи платен адвокатски хонорар.
ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск на УМБАЛ
”Проф.Д-р. Стоян Киркович”АД - Стара Загора, ЕИК *********, гр.Стара Загора,
ул.”Генерал Столетов”, № 2, представлявана от изпълнителния директор проф.д-р Йовчо
Йовчев чрез адв.С. ***, съдебен адрес *** против С.Г.М.-Л. ЕГН ********** ***, съдебен
адрес ***, чрез адв.И.Д. за заплащане на сумата от 1229,48 обезщетение за срок
на неспазено предизвестие от 30дни, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на завеждане на насрещната исковата молба в съда – 21.05.2019г. до
окончателното й заплащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА УМБАЛ ”Проф.Д-р. Стоян Киркович”АД - Стара Загора,
ЕИК *********,гр.Стара Загора, ул.”Генерал Столетов”, № 2, представлявана от
изпълнителния директор проф.д-р Йовчо Йовчев чрез адв.С. ***, съдебен адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Бюджета на съдебната власт сумата от 205,83лева /двеста
и пет лева и 83стотинки/, представляваща държавна такса върху уважените искове,
както и 180/сто и осемдесет/лева по сметка на Старозагорския районен съд,
представляваща възнаграждение за вещо лице.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: