№ 2797
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20241110137858 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310 и сл ГПК.
Образувано е по предявени два активно субективно иска с правно основание чл. 150 вр. чл.
143, ал. 2 СК от Х. А. Х., ЕГН **********, и М. А. Х., ЕГН **********, първият от тях
действащ лично и със съгласието, а вторият - чрез, майката на двамата С. К. Х.а, ЕГН
**********, срещу А. В. Х., ЕГН **********, за увеличаване на присъдена издръжка на
ненавършили пълнолетие деца от родители от 250,00 лв. месечно на 600,00 лв. месечно за
ищеца Х. Х., и от 200,00 лв. месечно на 500,00 лв. за ищеца М. Х., считано от датата на
подаване на исковата молба - 24.06.2024 г., до настъпване на обстоятелства, водещи до
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска /искания по чл. 146 СК/.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищците, като същият е задължен по
силата на одобрена съдебна спогодба с протоколно определение от 05.11.2020 г.,
постановено по гр.д. № 7140/2020 г., по описа на Софийския районен съд, 84-ти състав, да
им заплаща месечна издръжка в размер на 250,00 лв. месечно за ищеца Х. Х., и в размер на
200,00 лв. месечно за ищеца М. Х.. Сочат се увеличени нужди на двамата ищци предвид
изминалия период от време от определяне на предишния размер на издръжката им и тяхното
израстване. Твърдят се нужди за храна, облекло, обувки, обучение, лекарства,
рехабилитация, психолог, логопед и други.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
исковете, при твърдения, че ищците получават месечна финансова подкрепа и целеви
1
помощи от държавата, помощи и чрез ДСП, от Благотворителна инициатива „Българската
Коледа“ и допълнителна подкрепа за личностно развитие до завършване на първи
гимназиален етап на образование.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, наМ. за установено следното:
По делото не е спорно, че родители на децата Х. А. Х., ЕГН **********, и М. А. Х., ЕГН
**********, са С. К. Х.а, ЕГН **********, и А. В. Х., ЕГН ********** /същото се
установява и от приложените към исковата молба два броя удостоверения за раждане на
ищците/. Безспорно между тях е и обстоятелството, че с протоколно определение от
05.11.2020 г., постановено по гр.д. № 7140/2020 г., по описа на Софийския районен съд, 84-
ти състав, да заплаща месечна издръжка в размер на 250,00 лв. месечно за ищеца Х. Х. и
200,00 лв. месечно за ищеца М. Х. /същото се установява и от представеното по делото
протоколно определение/. Установява се по делото, че майката на ищците е получила по
правоотношение със СЗОК в периода от м. 05.2023 г. до м.04.2024 г. средномесечно брутно
трудово възнаграждение в размер на 2 279,85 лв. /удостоверение № 90-00-50/29.05.2024 г.,
приложено към исковата молба/. От приложено към отговора на исковата молба
удостоверение, издадено от Агенция “Митници” - ЦМУ на 03.12.2024 г., ответникът в
периода от м. 11.2023 г. до м. 11.2024 г. е получил средномесечно брутно трудово
правоотношение в размер на 3 311,99 лв. /л. 55 от делото/. Тези данни относно доходите на
родителите на двамата ищци се потвърждават и от постъпилите и приети по делото справки
от НАП /л. 73-77 от делото/. Установява се също, че и двамата ищци имат признати вид и
степен на увреждане с експертни решения на ТЕЛК, като на ищеца Х. Х. е признато 93%
вид и степен на увреждане с чужда помощ за период от три години - до 01.03.2025 г., с
водеща диагноза “детска церебрална парализа”, а на ищеца М. Х. - 75 % вид и степен на
увреждане с чужда помощ за период от три години - до 01.09.2025 г., с водеща диагноза
“умерена умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи и
лечение” /л. 14-15 от делото/. Както се установява от приложена към исковата молба
служебна бележка от 112-то ОУ, гр. София, ищецът Х. Х. е записан към 23.05.2024 г. в шести
клас в посоченото учебно заведение. От удостоверение, издадено от СУ за ученици с
нарушено зрение “Луи Брайл”, гр. София, се установява, че към 23.05.2024 г. ищецът М. Х. е
записан като ученик във втори клас в същото училище. Видно от писмо, отправено до
майката на двамата ищци /от 15.03.2021 г./, с оглед здравословното състояние на ищеца М.
Х. е разрешено повторно отлагане на обучението му в първи клас за учебната 2021/2022
година с цел осигуряване на възможност за постигане на училищна готовност с оглед
включването му в обучение в училищна среда. Със заповед от 04.11.2022 г. на Директора на
РЦПППО София-град, е одобрено предоставянето на дългосрочна допълнителна подкрепа
за личностно развитие до завършване на първи гимназиален етап на образование на ищеца
Х. Х. в 112 ОУ “Стоян Заимов”, гр. София /л. 20 от делото/. Видно от фактура, издадена от
“Логопед Бойчева” ЕООД на 31.05.2024 г., за по четири сесии логопедична терапия за всеки
от ищците Х. Х. и М. Х. е заплатена сума в размер на общо 400,00 лв. /л. 21 от делото/, а към
2
14.03.2024 г. - за по 10 сесии за всеки от тях - сума в размер на 1000,00 лв. /л. 28 от делото/.
За ищеца Х. Х. е заплатена сума в размер на общо 1200,00 лв. във връзка с осъществяване на
оперативна интервенция в областта на раменния пояс и горния крайник на 30.05.2024 г. /л.
29 от делото/. Видно от удостоверение, издадено от АСП на 24.01.2025 г. за ищеца Х. Х. е
издадена индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания по ЗХУ със заявени
потребности: месечна финансова подкрепа, целева помощ ца изработване, покупка и ремонт
на ПСПСМИ, социални услуги, целева помощ за ползване на балнеолечение и/или
рехабилитационни услуги, като майката на ищеца се подпомага на основание чл. 8д от
ЗСПД за 2023 г. - по 930,00 лв. месечно и по 1180,00 лв. месечно през 2024 г. /л. 80-86 от
делото/. Установява се от представени по делото писмени документи /л. 88-97 от делото/, че
за двамата ищци са преведени по дарителски банкови сметки по 1200 лв. през 2023 г. и по
1000 лв. през 2024 г. от благотворителната инициатива на Президента на Република
България “Българската Коледа”. Установява се, че ответникът е изплащал в периода м.
01.2024 г. - м. 01.2025 г. определената по съдебен ред издръжка /л. 98-110 от делото/.
Останалите доказателства съдът не обсъжда доколкото същите наМ. за неотносими по
делото.
При така установената фактическа обстановка съдът наМ. от правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Следователно задължението за издръжка е безусловно, т.е. не е обусловено
от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството „ненавършило
пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин –
например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи
от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970
г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо
право на издръжка, и от възможностите на задълженото лице. И тъй като посочените две
величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им
издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се
уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено изменение на
нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото
лице.
От представените удостоверения за раждане се установи, че ответникът е баща на ищците и
следователно е лице, задължено да им дава издръжка. Съдът наМ., че израстването на всяко
от децата през периода от определяне на предишния размер на тяхната издръжка само по
себе си води до увеличаване на необходимите средства за издръжката им. Нуждите на
ищците, обичайни за деца на тяхната възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, други
занимания и т.н./, както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в
което децата се отглеждат, се установява от самия факт на биологичното им съществуване и
не е необходимо да се обосновават специално. От определяне на предишния размер на
издръжката на ищците е изминал период от повече от четири години, като предвид
3
ежегодното изменение на минималния размер на издръжката /обусловено от изменение на
размера на минималната работна заплата/ съдът наМ. за неоснователно възражението на
ответника, че в случая не се касае за трайно увеличение в нуждите на ищците. Освен това,
ищците израстват с всяка изминала година и съответно с израстването им се увеличават и
техните нужди от издръжка. Предвид изложеното, съобразявайки увеличените нужди на
децата, размера на доходите на ответника, при упражняване правото си на преценка по чл.
162 ГПК, наМ., че ответникът следва да поеме дял от месечната издръжка за ищците в
размер на 500,00 лв. месечно за ищеца Х. Х. и 450,00 лв. месечно за ищеца М. Х.. В тази
връзка съдът наМ. за необходимо да посочи, че целевите помощи, които не е спорно да
получават ищците, нито задоволяват нуждите на същите от издръжка в пълен размер, нито
пък освобождават ответника от задължението му да заплаща такава.
По горните съображения исковете с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК, се явяват
частично основателни за сумата в размер на 450,00 лв. месечно за ищеца Х. Х. и 400,00 лв.
месечно за ищеца М. Х., като в останалата им част над уважения размер до пълния предявен
такъв от 600,00 лв. месечно за ищеца Х. Х., и 500,00 лв. за ищеца М. Х., следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни. Издръжките се дължат от датата на предявяване на
исковата молба – 24.06.2024 г., до настъпване на законово основание за тяхното изменение
или прекратяване. Следва да бъде уважено искането за присъждане на законната лихва за
забава.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
Претенции за разноски са направени от двете страни по делото. По отношение на ищците се
установи направата на разноски в размер на 1100,00 лв., заплатен адвокатски хонорар,
поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците следва да бъдат присъдени
разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 676,92 лв. По отношение на
ответника се установи направата на разноски в размер на 1200,00 лв., заплатен адвокатски
хонорар, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат
присъдени разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 461,54 лв. Ищците
по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната такса по
делото за отхвърлената част от исковете следва да остане за сметка на бюджета на съда. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС
сумата от 576 лв. - държавна такса върху увеличения размер на присъдените издръжки.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от А. В. Х., ЕГН **********, определена по силата на одобрена съдебна спогодба
с протоколно определение от 05.11.2020 г., постановено по гр.д. № 7140/2020 г., по описа на
Софийския районен съд, 84-ти състав, в полза на Х. А. Х., ЕГН **********, действащ лично
и със съгласието на своята майка С. К. Х.а, ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА А. В. Х., ЕГН **********, да заплаща на Х. А. Х., ЕГН **********, чрез
неговата майка С. К. Х.а, ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 450,00 лв.,
считано от 24.06.2024 г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване
на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 450,00 лв. до
пълния предявен такъв от 600,00 лв. месечно.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от А. В. Х., ЕГН **********, определена по силата на одобрена съдебна спогодба
с протоколно определение от 05.11.2020 г., постановено по гр.д. № 7140/2020 г., по описа на
Софийския районен съд, 84-ти състав, в полза на М. А. Х., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител С. К. Х.а, ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА А. В. Х., ЕГН **********, да заплаща на М. А. Х., ЕГН **********, чрез
неговата майка С. К. Х.а, ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 400,00 лв.,
считано от 24.06.2024г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване
на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 400,00 лв. до
пълния предявен такъв от 500,00 лв. месечно.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдените издръжки.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК А. В. Х., ЕГН **********, да
заплати на Х. А. Х., ЕГН **********, и М. А. Х., ЕГН **********, първият от тях действащ
лично и със съгласието, а вторият - чрез майката на двамата - С. К. Х.а, ЕГН **********,
сума в размер на 676,92 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Х. А. Х., ЕГН **********, и М. А. Х., ЕГН
**********, първият от тях действащ лично и със съгласието, а вторият - чрез майката на
двамата - С. К. Х.а, ЕГН **********, да заплатят на А. В. Х., ЕГН **********, сума в
размер на 461,54 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК А. В. Х., ЕГН **********,, ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд сума в размер на 576 лв., представляваща
държавна такса върху присъдените издръжки.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6