Решение по дело №280/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 2

гр. Видин, 07.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Втори административен състав

в публично заседание на

Единадесети декември

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Нели Дончева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

Административно дело №

280

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на процесуалния представител на В.Ю.В. *** против Решение № 1040-05-28 от 09.09.2019 год. на Директора на ТП на НОИ Видин, с което е оставено в сила Разпореждане № 051-00-1153-4 от 01.08.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Видин, с което на основание чл.54ж, ал.1 във връзка с чл.10 от КСО на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО.

В жалбата се излагат съображения, че постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно, като издадено в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целите на закона, както и поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Посочва се че разпореждането за отказ е било издадено след като е било изплатено паричното обезщетение за безработица, поради което е невъзможно да бъде отменено отпускането му.

Твърди се, че сред причините, мотивирали директора на ТП на НОИ-Видин да потвърди оспореното разпореждане не е посочено че жалбоподателката не отговаря на критериите визирани в чл.54а, ал.1 от КСО, както и че не е от компетентността на контролните органи на НОИ да установяват наличието или липсата на трудовоправоотношение и престирането на работна сила.

Изтъква се също така, че за да възникне задължението за връщане на получени суми за осигурителни плащания, наред с установяването на неоснователното им получаване следва да бъде установено, че при получаването им лицето е действало недобросъвество, което в случая не е налице.

Иска се от Съда да отмени изцяло оспореното Решение № 1040-05-28 от 09.09.2019 год. на Директора на ТП на НОИ Видин, с което е оставено в сила Разпореждане № 051-00-1153-4 от 01.08.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Видин, като се претендират и направените по делото разноски.

Ответната страна – Директора на ТП на НОИ Видин, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и излага съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното Решение.

Иска се от Съда да отхвърли жалбата, като неоснователна и се потвърди атакуваното решение, като се претендират и направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заявление вх. № 051-1153 от 12.07.2016 г. жалбоподателката е сезирала Директора на ТП на НОИ Видин с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО. Към заявлението е приложена Заповед № 024 от 12.07.2016 г., издадена от „ДИГИТАЛ КОМ“ ЕООД гр.Видин, за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката, заемаща длъжност „търговски помощник“; служебна бележка от Агенция по заетостта от 12.07.2016г. и удостоверение за банкова сметка.

*** № 051-00-1153-1/25.07.2016 г., издадено от Ръководител „Осигуряване за безработица“ при ТП на НОИ-Видин, на жалбоподателката е отпуснато обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, считано от 12.07.2016г. до 11.04.2017 г. в размер на 24,89 лева дневно.

Със Заповед № ЗР-5-05-00410187 от 04.05.2018г. на Началник КПК при ТП на НОИ-Видин е възложено да бъде извършена пълна ревизия по разходите на ДОО на „ДИГИТАЛ КОМ“ ЕООД гр.Видин. В резултат на ревизията, на управителят на „ДИГИТАЛ КОМ“ ЕООД гр.Видин са дадени задължителни предписания № ЗД-1-05-00432830 от 03.07.2018г. за заличаване на подадени данни за осигуряване на жалбоподателката в регистъра на осигурените лица в НАП за м.07.2016г..

В резултат на проверката е изготвен и констативен протокол № КП-5-05-00546356 от 10.01.2019г., в който е отразено че по време на проверката не са представени никакви доказателства за реално осъществявана стопанска дейност на дружеството за проверявания период 2014г.-2018г., че подаваните данни за сключени трудови договори с уведомления по чл.62, ал.5 от КТ са в пълно несъответствие с възможностите на „ДИГИТАЛ КОМ“ ЕООД гр.Видин да осигури заетост и не кореспондират с наличния материално-технически потенциал на дружеството – липса на търговски обект с монтиран ЕКАФП, както и липсата на собствени или наети активи, установяващи неналичието на условия за престиране на наета работна сила и за осъществяване на легална стопанска дейност. В заключение е посочено че фирмата е неактивна и няма качеството на осигурител, тъй като не е възможно изпълнението на изискванията на чл.10, ал.1 от КСО и §1, т.3 от ДР на КСО, което обстоятелство е било констатирано и от контролните органи на ТД на НАП, както и че осигурителят „ДИГИТАЛ КОМ“ ЕООД гр.Видин неправомерно е подавал данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за лицата, наети по трудови правоотношения. Отразено е че във връзка с направените констатации на управителя на дружеството са връчени задължителни предписания за заличаване на неоснователно подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за 7 бр. физически лица, сред които и жалбоподателката, които не са били обжалвани, влезли са в сила и тъй като не са били изпълнени са били предприети действия по служебно заличаване на данните в регистъра на осигурените лица.

Обстоятелството че „ДИГИТАЛ КОМ“ ЕООД гр.Видин няма подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г., че няма регистрирани търговски обекти и ЕКАФП, както и че в ИС на НАП ПП „VAT“ липсват данни за отразени покупки в дневниците за покупки на регистрираните по ЗДДС лица с доставчик „ДИГИТАЛ КОМ“ ЕООД гр.Видин се установява от писмо на ТД на НАП В.Търново, офис Видин изх.№ 4883 от 14.05.2018г..

След запознаване с резултатите от ревизията, Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Видин последователно издал Разпореждане № 051-00-1153-2 от 31.07.2019г., с което е отменено Разпореждане № 051-00-1153-1/25.07.2016 г., за отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателката и Разпореждане № 051-00-1153-3/31.07.2019 г., за възстановяване на неоснователно изплатено на жалбоподателката обезщетение за безработица.

Последвало издаването и на Разпореждане № 051-00-1153-4 от 01.08.2019 г. на Ръководител „Осигуряване за безработица“ при ТП на НОИ-Видин, с което на жалбоподателката било отказано отпускане на парично обезщетение за безработица с мотивите, че жалбоподателката не е осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО и параграф 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Посочено е че при извършената проверка по разходите на ДОО на осигурителя „ДИГИТАЛ КОМ“ ЕООД гр.Видин се е наложил извода, че фирмата не е развивала дейност и следователно данните в Регистъра на осигурените лица са неправомерно подавани. В мотивите също е посочено, че фирмата е неактивна и няма качеството на осигурител, тъй като не е възможно изпълнението на изискванията на чл.10, ал.1 от КСО и §1, т.3 от ДР на КСО.

Жалбоподателката своевременно е атакувала посоченото разпореждане по административния ред, като с атакуваното решение Директора на ТП на НОИ-Видин отхвърлил жалбата като неоснователна и потвърдил Разпореждане № 051-00-1153-4/01.08.2019 г. на Ръководител „Осигуряване за безработица“ при ТП на НОИ-Видин.

От показанията на свидетеля И.И. – собственик на „ДИГИТАЛ КОМ“ ЕООД гр.Видин се установява, че фирмата му е била прехвърлена срещу 100 лева, че не е получавал никакви документи във връзка с нея, в т.ч. и печат от предишния собственик, чието име не знае, че никога не е назначавал и освобождавал работници, че е неграмотен, но подписа на работодател в заповедта за прекратяване на трудовия договор на жалбоподателката не е негов, както и че е давал пълномощно на собствениците, които му прехвърлят фирми.

Свидетелката Б. посочва, че от разговор със жалбоподателката е разбрала, че последната е работила в магазин „Кауфланд“ и някъде през 2016г. е напуснала, за да започне нова работа, свързана с електроника, от която работа е била доволна, но вече не работи там.

В преписката е приложено и пълномощно, издадено от И.И. на лицето К.К., с което на последния е дадено право да подава данни за осигурени лица, уведомления за сключени и прекратени договори, да се снабдява с необходими на дружеството актове от НАП, НОИ и Д “ИТ“.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО. Изхожда от надлежна страна, за която атакуваният административен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

При служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалваното решение, настоящият съдебен състав констатира, че същото е произнесено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Този извод се налага по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството по чл.118 от КСО е Решение № 1040-05-28 от 09.09.2019 год., издадено от Директора на ТП на НОИ - Видин, поради което преценката за законосъобразност се извършва по отношение на него. В конкретния случай решението на Ръководителя на ТП на НОИ Видин съдържа изложение на фактическите основания, анализ на събраните в хода на производството доказателства и формираните въз основа на тях правни изводи относно възраженията на жалбоподателката.

Съгласно чл.54ж от КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В този смисъл разпореждането, послужило за издаване на оспореното решение е издадено от компетентен орган.

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, буква „б“ от КСО разпорежданията, с които се отказва отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО се оспорват по административен ред пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В този смисъл обжалваното в настоящото производство Решение № 1040-05-28 от 09.09.2019 год. е издадено от компетентен орган - Директора на ТП на НОИ Видин.

Съдът не установи съществени нарушения при издаването на оспорения административен акт, които да водят до отмяната му на това основание. Решението е издадено в писмена форма и съдържа нормативноустановените в чл.59, ал.2 от АПК реквизити, поради което е спазена предвидената в закона форма.

В тази връзка Съдът счита за неоснователни твърденията на процесуалния представител на жалбоподателката за нищожност на атакуваното решение, предвид наличието на разпореждане № 051-00-1153-1 от 25.07.2016г., с което на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица, както и за допуснати съществени нарушения предвид издадените в последствие разпореждания за отмяна на разпореждане № 051-00-1153-1 от 25.07.2016г., разпореждане за връщане на полученото обезщетение и разпореждане за отказ за отпускане на ПОБ.

От една страна разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО изрично указва, че влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица.

От друга страна безспорно оспореното решение е постановено в рамките на контролно-отменително производство по жалба срещу Разпореждане № 051-00-1153-4 от 01.08.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Видин, което пък е издадено в условията на невлязло в сила Разпореждане № 051-00-1153-2 от 31.07.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Видин, с което е било отменено разпореждането за отпускане на ПОБ. Действително влизането в сила на акта, с който е отменено разпореждането за отпускане на ПОБ, съставлява преюдициална процесуална предпоставка за издаването на последващ акт, с който се отрича правото на заявителя и съответно се отказва отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. Но в разпоредбата на чл.117а, ал.1 от КСО е регламентирано, че обжалването на разпорежданията по чл.114 и чл.117, ал.1, т.2 не спира изпълнението им. В чл.117, ал.1, т.2, б. „б” от КСО са визирани разпорежданията за отказ или неправилно определяне, изменение, спиране и прекратяване на обезщетенията за безработица. Към тази категория разпореждания следва да се причислят и разпорежданията, с които при условията на чл.54ж, ал.2 от КСО и при наличието на основанията по тази разпоредба, се отменя влязло в сила разпореждане, с което неправилно е отпуснато обезщетение за безработица. Ето защо по силата на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Разпореждане № 051-00-1153-2 от 31.07.2019 г., не е било необходимо същото да влезе в сила за постановяването на последващото Разпореждане № 051-00-1153-4 от 01.08.2019 г., с което е отказано отпускане на обезщетение за безработица.

Предвид изложеното Съдът приема че оспореното решение на Ръководителя на ТП на НОИ - Видин и потвърденото с него Разпореждане № 051-00-1153-4 от 01.08.2019 г.на Ръководителя на осигуряването за безработица са издадени при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяната им на това основание.

По изложените по-горе съображения не може да се приеме и че същите се явяват нищожни.

Не се установява и несъответствие с целта на закона. Видно от чл.1 на КСО, този кодекс урежда обществените отношения, свързани със: 1. държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт; 2. допълнителното социално осигуряване, което включва: а) допълнителното задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт; б) (допълнителното доброволно пенсионно осигуряване във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт или във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост и в) допълнителното доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация. След като безспорно обжалваното решение е издадено именно във връзка с разрешаване на проблем по смисъла на чл.1, ал.2, буква „в“ от КСО, то е налице съответствие с целта на закона.

Съдът счита, че решаващият орган е приложил правилно и материалния закон по следните съображения:

Съгласно нормата на чл.54а от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Следователно, всички условия трябва да са кумулативно налични, за да е възможно отпускането на заявеното обезщетение.

От своя страна легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в пар.1, ал.1, т.3 от КСО /бр.98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г./, според която "осигурено лице" е физическо лице,което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1-3 и 5 от КСО. Според чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

Върховният административен съд многократно е имал възможността да се произнесе, че от съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО / решение № 314/2016 г. по а.д.№ 3171/2015 г. на ВАС, Решение № 211/2016 г. по а.д.№ 3681/2015 г. на ВАС,Решение № 292/11.01.2017 г. по а.д.№ 14312/2015 г. на ВАС, Решение № 220/2014 г. по а.д.№ 12497/2013 г. на ВАС и др./. В този смисъл наличието само на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето от случаите води до възникване на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, следователно не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва реално да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение.

По делото не бе установено жалбоподателката реално да е осъществявала трудова дейност в „ДИГИТАЛ КОМ“ ЕООД гр.Видин.

От събраните доказателства се установява, че представената от последната Заповед № 024 от 12.07.2016 г., издадена от „ДИГИТАЛ КОМ“ ЕООД гр.Видин, за прекратяване на трудовото й правоотношение на длъжност „търговски помощник“ не е подписана от управителя, който между впрочем не е и назначавал никой на работа в дружеството. По делото не се представиха и доказателства последният да е упълномощавал друго лице да сключва и прекратява трудови договори.

Наред с горното се установява, че от 2014г. дружеството е неактивно, няма подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО за периода от 2014г. до 2017г., няма регистрирани търговски обекти и др., т.е не е развивало дейност и не би могло да има качеството на осигурител.

След като реално не е осъществена трудова дейност, то не е възникнало осигурително правоотношение, с произтичащите от него права на обезщетение, т.е. жалбоподателката не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл.10 от КСО и § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и не е налице една от предпоставките по чл.54а от КСО за възникване на правото на парично обезщетение за безработица.

Този извод на Съда не се променя и от обстоятелството, че за работните дни за месец юли 2016 г., във връзка с трудовия договор, са били внесени осигурителни вноски на жалбоподателката, тъй като недължимо внесени осигурителни вноски не пораждат осигурителни права.

Предвид изложените съображения, Съдът намира че законосъобразно административният орган е потвърдил Разпореждане № 051-00-1153-4 от 01.08.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Видин, с което на основание чл.54ж, ал.1 във връзка с чл.54а от КСО на жалбоподателката е било отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, с оглед липсата на предпоставките посочени в чл.54а от КСО във връзка с чл.10 от КСО и параграф 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО.

Атакуваното Решение № 1040-05-28 от 09.09.2019 год. на Ръководителя на ТП на НОИ Видин се явява правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с материалноправните и процесуалноправните правила, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода от спора и съобразно чл. 143, ал. 4 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение за осъществената правна защита в размер на 100 /сто/ лева, определено съобразно чл.7, ал.1, т.4, във вр. с § 1 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл.25 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Видин,

Р   Е   Ш   И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на процесуалния представител на В.Ю.В. *** против Решение № 1040-05-28 от 09.09.2019 год. на Директора на ТП на НОИ Видин, с което е оставено в сила Разпореждане № 051-00-1153-4 от 01.08.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Видин, с което на основание чл.54ж, ал.1 във връзка с чл.10 от КСО на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО.

ОСЪЖДА В.Ю.В. *** да заплати на ТП на НОИ Видин сумата от 100 /сто/ лева, представляваща направени по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: