Р Е Ш Е Н И
Е
гр. В., 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на секретаря М. С.
като разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д. №656/2019 г. по описа на ВрРС
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Г.Й.С.,***,
против Наказателно постановление /НП/ №19-0967-000472 от 22.04.2019 г. на началник
група към ОДМВР В., сектор ПП В., с което на основание чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2
от ЗДвП, за две нарушения по чл.174, ал.3 ЗдвП, на жалбоподателя са наложени
две глоби в размер на по 2000 лв. и са постановени две лишвания от право да
управлява МПС за срок от по 24 месеца.
В жалбата се твърди, че наказващият
орган неправилно е възприел, че са извършени две отделни нарушения и е наложил
две глоби по 2000 лв. и две лишавания от право да се управлява МПС за срок от
по 24 месеца. При това се прави искне за отмяна на НП.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. Т. П.– ВрАК, която поддържа жалбата и
доразвивайки изложените в нея съображения, моли за отмяна на НП.
Пред първоинстанционния съд са
събрани нови гласни доказателства – разпитан е св. С. Н..
Врачански районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 07.04.2019 г., около 23:10 часа, в гр. В., на ул. ***,
жалбоподателят управлявал лек автомобил - Ауди 80 1.9 Д с peг. №***, собственост на С.С.С., с. Б.И.. Същият бил спрян и
му била извършена проверка от св. С. Н. – младши автоконтролор при ОДМВР В.,
сектор ПП В.. В хода на проверката св. С. Н. поканил жалбоподателя да бъде
тестван за наркотични вещества с тестова система Дрегер ДРЪГ ТЕСТ 5000 с
фабричен номер ARJF-0011.
Жалбоподателят отказал да бъде тестван и с оглед отказа му бил издаден талон за
медицинско изследване с номер 0031905. При порверката св. С. Н. поканил воача
да бъде изпробван и за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN-0015, но тъй като жалбоподателят
отказал да даде проба, му бил издаден
талон за медицинско изследване с номер 0031904.
С оглед отказа на
жалбоподателя да бъде тестван за наркотични вещества с тестова система Дрегер
ДРЪГ ТЕСТ 5000 с фабричен номер ARJF-0011, св. С. Н. възприел, че жалбоподателят е извършил
нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, а с оглед отказа му да бъде изпробван и за
употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер
ARDN-0015 възприел, че е осъществено още едно нарушение
на нормата на чл.173, ал.3 ЗДвП. При това, св. С. Н. съставил АУАН 069923, в
който посочил, че са осъществени две нарушения по чл.174, ал.3 ЗДвП. АУАН е
съставен в присъствието на жалбоподателя и му е връчен лично, като същият заявил,
че има възражения.
На 22.04.2019 г., въз основа на съставения АУАН, при идентично словесно
описание на нарушенията и субсумирането им под нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП, е
издадено атакуваното НП, с което на основание чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 ЗДвП,
на жалбоподателя са наложени две административни наказания глоба в размер на
2000 лв. и две лишавания от право да управлява МПС за срок от по 24 месеца.
Така изложената фактическа
обстановка се установява въз основа показанията на св. С. Н., които съдът
кредитира като логични, последователни и незаинтересовани. Свидетелят Н. лично
е извършил проверка на жалбоподатея и лично е поканил същия да бъде изпробван за
употреба на алкохол и да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, което
жалбоподателят отказал. Свидетелят установява и обоотятелствата около
съставянето на АУАН.
Съдът кредитира и приложените по
делото писмени доказателства. Доколкото обаче същите са еднозначно установяващи
релевантните по делото обстоятелства, съдът не намира за необходимо да ги
анализира по-прецизно.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е подадена в установения
в чл.59, ал.2 ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Разгледайки
я по същество, съдът намира следното:
Актът
за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН
реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на
чл.57, ал.1 ЗАНН, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в
АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи и са съставени в сроковете
по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Разглеждайки
НП от материалноправна гледна точка, съдът счита, че от доказателствено
обезпечената фактологическа картина по категоричен начин се установява, че на 07.04.2019
г., около 23:10 часа, в гр. В., на ул. ***, жалбоподателят като водач на лек
автомобил - Ауди 80 1.9 Д с peг. №***, собственост на С.С.С., с. Б.И., е отказал да бъде тестван за
наркотични вещества с тестова система Дрегер ДРЪГ ТЕСТ 5000 с фабричен номер ARJF-0011, както и да бъде изпробван за употребата на алкохол с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN-0015. С това от
обективна страна е осъществен състава на чл.174, ал.3 ЗДвП. Извършеното от
жалбоподателя е и субективно съставомерно, тъй като е извършено при съзнаване
на обществената опасност на деянието и на неговите последици.
При гореизложеното, съдът
достига до извод за наличието на обективно и субективно съставомерно деяние по
чл.174, ал.3 ЗДвП. Настоящата инстанция обаче приема, че наказващия орган
неправилно е възприел и квалифицирал поведението на жалбоподателя като осъществяващо две отделни нарушения,
санкционирани с две отделни административни наказания. Действително, жалбоподателят е откзал както да бъде изпробван
за употребата на алкохол, така и да бъде тестван за употребата на наркотични
вещества. Факт е и това, че всеки един от двата отказа по отделно представляват
нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП. Когато, обаче, се касае за едновременен отказ
както за изпробването за употреба на алкохол, така и за тестването за употреба
на наркотични вещества, не може да се достигне до извод, че са извършени две
отделни нарушени по коментираната норма. За извода си съдът се позовава на
граматическото формулиране на правната норма – в нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП е
отразено, че отказа може да касае проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта И/ИЛИ с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози. С използването на съюза „ИЛИ“
законодателят категорично сочи, че независимо кое от двете изпробвания водачът
ще откаже, ще е налице нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП. Добавянето на съюза „И“ обаче показва, че дори да е налице
отказ и за двете изпробвания, отново ще е налице едно нарушение. Ако волята на
законодателя е била всеки един отказ да бъде третиран като отделно нарушение,
то същият не би поставил в нормата и съюза „И“,
а би посочил единствено „ИЛИ“, както
е нанаправил в същата норма по отношение на отказа на водача да изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор, медицинско изследване
и т.н. При това настоящата инстанция се солидализира с тезата на защитата, че
се касае за едно нарушение, за което е доустимо да бъде наложено едно
единствено административно наказание. В случая това не е отчетено от наказващия
орган и същият неправилно е описал наличието на две нарушения, всяко
санкционирано с отделно административно наказание. Но тъй като и двете внемени
на жалбоподателя нарушения са идентични по своята фактология, съдът приема, че
е възможно грешката на наказващия орган да бъде отстранена по реда на
изменението на санкционния акт чрез преквалифициране на деятелността като
такава, осъществяваща едно нарушение и налагането на едно единствено
административно наказание. Коментираното изменение съдът приема за правилно и законосъобразно,
тъй като същото по никакъв начин няма да затрудни правото на защита на
санкционирания, а дори напротив – ще доведе до фактическо и юридическо
обвинение по което същият вече се е бранил и едновременно с това до по-благоприятно
за него положение. Ето защо, приемайки, че описаната в АУАН и НП деятелност е
съставомерна по чл.174, ал.3 ЗДвП и осъществява нарушение по сочената норма,
съдът счита, че на жалбоподателя е правилно и законосъобразно да бъде наложено
едно административон наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Така мотивира и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №19-0967-000472 от
22.04.2019 г. на началник група към ОДМВР В., сектор ПП В. В ЧАСТТА, в която на Г.Й.С.,*** е вменено извършването на две
нарушения по чл.174, ал.3 ЗДвП, и са наложени две глоби в размер на по 2000 лв.
и са постановени две лишавания от право да управлява МПС за срок от по 24
месеца, КАТО квалифицира извършеното
от Г.Й.С.,*** като едно нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, за което се НАЛАГА едно административно наказание
глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. В. в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: